Решение № 43 от 24.10.2023, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ при участието на секретаря Ирена Люб. Никифорова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ В. ЧЕКУНОВ Административно наказателно дело № 20221880200079 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63д от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 473 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД). Образувано е по жалба, подадена от П. С. С., ЕГН **********, с адрес: ....., против Наказателно постановление № Ф-17 от 19.01.2022 г., издадено от Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област (ОДБХ), с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 132, ал. 1, т. 6 от ЗВМД, на основание чл. 416, ал. 1 от ЗВМД, е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

В жалбата се излага, че обжалваното наказателно постановление (НП) е незаконосъобразно и необосновано, издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материално-правните норми, като се иска от съда да го отмени, а ако не намери основания за това – да го измени в частта за размера на административното наказание „глоба“, който да бъде намален на 200 лева.

Административнонаказващият орган – Директорът на Областна дирекция по безопасност на храните – София област (АНО), чрез процесуален 1 представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна. Посочва, че издаденото наказателно постановление е правилно, законосъобразно и обосновано, поради което иска от съда да го потвърди изцяло.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

От събраните по делото писмени доказателства, както и гласни доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът приема следното от фактическа страна:

На 20.09.2021 г. свидетелите К. С. и И. М., служители на ОДБХ, извършили проверка на животновъден обект с рег. № 2140-0660 – основен обект в гр. Ботевград, както и на животновъден обект с рег. № 2291-0063 – пасище в с. Осеновлаг, общ. Своге. При проверката проверяващите установили, че на 15.09.2021 г. 41 броя животни (ЕПЖ – говеда) по регистрация в електронната система ВетИС е следвало да се намират в животновъден обект, собственост на жалбоподателя с peг. № 2291-0063 – пасище в с. Осеновлаг, общ. Своге, който проверяващите посетили, но не намерили животни в него. Същите животни са установени в животновъдния обект с рег. № 2140-0660 – основен обект в гр. Ботевград, също собственост на жалбоподателя. Транспортирането на животните е извършено, без да е издадено ветеринарномедицинско свидетелство, както и при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди животните да бъдат изведени и транспортирани от животновъдния обект – пасище, доколкото по делото липсват доказателства за обратното, а и липсват твърдения в този смисъл от жалбоподателя, който при релевирано твърдение за наличие на уведомление – следваше да установи този факт. С оглед изложеното следва да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 132, ал. 1 т.

6 от ЗВМД. Точната дата на транспортиране на животните е посочена на свидетелите от гледачите на животните в обекта – 15.09.2021 г., поради което именно тази дата следва да се приеме като дата на извършване на нарушението, а мястото на извършването му е с. Осеновлаг, общ. Своге, където животните са се намирали преди транспортирането им, видно от приложената по делото справка за наличните животни в животновъдния 2 обект към 14.09.2021 г. и откъдето са транспортирани до основния животновъден обект на жалбоподателя в гр. Ботевград, където те са установени при проверката.

При извършване на последната от проверяващите е съставен Констативен протокол № 204 от 20.09.2021 г., както и Акт за установяване на административно нарушение № 204/20.09.2021 г. (АУАН), съдържащ реквизитите, посочени в чл. 42 от ЗАНН, при съставянето на който са спазени изискванията на чл. 40 и чл. 43 от ЗАНН и който е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетеля. Въз основа на последния е издадено атакуваното пред настоящата инстанция наказателно постановление, съдържащо всички реквизити по чл. 57 от ЗАНН, с което на основание чл.

416, ал. 1 от ЗВМД за извършено административно нарушение на чл. 132 ал. 1 т. 6 от ЗВМД, на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на горепосочените свидетели, които съдът кредитира, като намира същите за логични и конкретни, както и от писмените доказателства по делото, които съдът намира за последователни, безпротиворечиви и взаимнокореспондиращи си. В събрания доказателствен материал не се констатираха противоречия, които да следва да бъдат обсъждани и което да налага обсъждане поотделно на събраните доказателства – „per argumentum a contrario“ от чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК, намиращ приложение по силата на чл. 84 от ЗАНН.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Подадената жалба е редовна и допустима, тъй като е депозирана в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН (по делото е представен пощенският плик, с който е подадена жалбата, с оглед грешното посочване на номера на НП в обратната разписка) и е подадена от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП), при наличие на правен интерес от обжалване, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното нарушение).

Съдът приема, че разгледана по същество, жалбата е частично основателна в искането за намаляване на размера на наложеното 3 административно наказание „глоба“, поради което атакуваното наказателно постановление следва да бъде изменено в посочената част, а съображенията за това са следните:

От приложените по делото заповеди № ОСПД-1868/30.07.2012 г. и № ОСПП-22/02.04.2018 г., както и Допълнително споразумение от 04.09.2020 г. безспорно се установява персоналната и материалната компетентност на служителите (актосъставител и свидетел по акта) и на АНО – Директора на Областна дирекция по безопасност на храните – София област.

АУАН и издаденото въз основа на него НП са съставени в сроковете по чл. 34, ал. 1 и 3 от ЗАНН.

По делото безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил административното нарушение, за което е наказан, доколкото на 15.09.2021 г.

41 броя животни (ЕПЖ – говеда) по регистрация в електронната система ВетИС е следвало да се намират в животновъден обект, собственост на жалбоподателя с peг. № 2291-0063 – пасище в с. Осеновлаг, общ. Своге, в който те не са намерени от проверяващите, а са установени от последните в основния животновъден обект с рег. № 2140-0660 в гр. Ботевград, също собственост на жалбоподателя. Транспортирането на животните е извършено при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди животните да бъдат изведени и транспортирани от животновъдния обект, доколкото по делото липсват доказателства за обратното, а и липсват твърдения в този смисъл от жалбоподателя, чиято е тежестта да установи този евентуално твърдян от него положителен факт, поради което и както вече се посочи, следва да се приеме, че е осъществен съставът на чл. 132, ал. 1 т. 6 от ЗВМД. Изцяло в този смисъл е съдебната практика на Административен съд – София област по идентични казуси, като напр. Решение № 386 от 03.04.2023 г., постановено по КАНД № 173/2023 г.

В НП и в АУАН не е налице непълнота, която да е съществена и да прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички основни елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е 4 гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи, спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдържащото се в тях описание на нарушението е достатъчно, пълно и конкретно и позволява индивидуализацията на деянието като административно нарушение по ЗВМД, а твърденията в обратна насока в жалбата са неверни, доколкото в НП ясно е посочено, че изпълнителното деяние е транспортиране, извършено при липса на писмено или изпратено по електронен път уведомление до регистрирания ветеринарен лекар, обслужващ животновъдния обект, в срок 24 часа преди това. АНО няма задължение да сочи доказателства за липсата на уведомление, защото както вече се посочи, ако жалбоподателят твърди, че е налице такова – именно той следва да го представи на проверяващите (в този смисъл са Решение № 2476 от 15.12.2021 г. по КАНД № 2744/2021 г. на Административен съд – Пловдив, Решение от 22.03.2021 г. по КАНД № 10040/2021 г. на Административен съд - Велико Търново и др.). Налице е нужното фактическо и правно единство между АУАН и НП, относно описанието на административното нарушение и фактите по неговото извършване. Достатъчно подробно е описанието на нарушението, мястото, където е извършено (с. Осеновлаг, където животните са се намирали преди транспортирането им без дължимото по закон уведомление), както и всички обстоятелства, при които е извършено. Ето защо, се налага извод за липса на допуснати процесуални нарушения в хода на административнонаказателното производство.

С оглед гореизложеното съдът намира, че наказаното лице е осъществило от обективна и субективна страна нарушението, за което е санкционирано административно. От субективна страна деянието е извършено виновно, при форма на вината пряк умисъл, тъй като жалбоподателят изобщо не е извършил дължимото уведомяване и е целял именно фактически постигнатия резултат.

Според съда не са налице предпоставките на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не се доказа по-ниска степен на опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с предвидената от закона и нарушението засяга важни обществени отношения предмет на регулиране от ЗВМД, като макар и 5 временно, е създадена пречка ветеринарномедицинския контрол. пред осъществяването на

За така извършеното от жалбоподателя административно нарушение съгласно разпоредбата на чл. 416, ал. 1 от ЗВМД е предвидено административно наказание „глоба“ от 200 до 500 лева. При определяне на размера на наказанието съдът следва да вземе предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя по аргумент от чл. 27, ал. 2 от ЗАНН. В конкретния случай АНО е наложил наказание „глоба“ в максималния размер от 500 лева, без да е посочил как е определил именно такъв размер на следващото се на нарушителя наказание, нито кои обстоятелства е приел за смекчаващи, кои за отегчаващи и как те се съотнасят. Единствено посоченото от АНО обстоятелство е, че се касае до 41 броя животни, но то, според настоящия съдебен състав, не е достатъчно само по себе си, за да обоснове налагането на административно наказание в максималния, предвиден от закона размер. Последното следва да бъде преценено като отегчаващо обстоятелство, доколкото се касае не за едно или две животни, достатъчни за съставомерността на деянието като администативно нарушение по чл. 132, ал. 1 т. 6 от ЗВМД, а за 41 броя животни. Същевременно, като смекчаващи обстоятелства съдът приема липсата на настъпили несъставомерни вредни последици в резултат от деянието, възможността за осъществяването на ветеринарномедицинския контрол в кратък период от време след транспортирането и обстоятелството, че по делото липсват доказателства, а и твърдения за други извършени от жалбоподателя нарушения на ЗВМД. По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление трябва да бъде изменено в частта относно размера на наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“, което да бъде намалено до размер от 250 лева. С така наложеното наказание ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.