Определение № 3765 от 28.11.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3765 гр. София, 27.11.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Албена Бонева

Членове:

Боян Цонев

Мария Х. като разгледа докладваното от Мария Х. Частно касационно гражданско дело № 20238003104965 по описа за 2023 година роизводството по делото е по чл. 274, ал. 2 ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от И. И. П., чрез адвокат П. Г., срещу определение №2856/05.10.2023г. постановено по ч.г.д.№4099/2023г. на Върховен касационен съд.

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно. При постановяването му съдът не е съобразил обстоятелството, че предмет на жалбата, приета за недопустима, е определението на съда по реда на чл.248 от ГПК. Същото не е краен акт и не прегражда понататъшното развитие на делото, поради което не следва да се обвързва от императивната разпоредба на чл.274, ал.4 от ГПК, която е неприложима. По същество претендира отмяна на обжалвания съдебен акт.

Ответникът адвокат Р. П., с писмен отговор, излага становище за допустимост, но неоснователност на жалбата. Твърди, че исковете предмет на производството, с правно основание чл.135 от ЗЗД, са с цена под определения в ГПК праг за касационно обжалване, поради което оспорения съдебен акт е постановен в съответствие с разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК. По същество моли съда да отхвърли жалбата.

Съставът на Върховен касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

С обжалваното определение е оставена без разглеждане частната касационна жалба на И. И.

П. срещу определение №385/02.08.2023г. на Окръжен съд – Пазарджик, постановено по в.ч.г.д.№403/2023г., по реда на чл.248 от ГПК и е прекратено производството по ч.г.д.

№4099/2023г. на Върховен касационен съд, ІV г.о.

За да постанови този резултат, съдът е посочил, че производството пред Районен съд – Пазарджик е образувано по обективно съединени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, 1 с цена на всеки един от тях /определена по чл.69, ал.1, т.4 от ГПК/ под 5 000лв., както следва: в размер на 2 521,25лв. за Ѕ ид.ч. от УПИ ХІІІ – 415, кв.56 по плана на [населено място], общ.Пазарджик и в размер на 2 074лв. за недвижим имот УПИ ХІІ-419, кв.56 по плана на [населено място], общ. Пазарджик. Изложил, че с определение №1061/28.04.2023г., постановено по реда на чл.248 от ГПК, първостепенният съд е изменил прекратителното си определение в частта за разноските, по реда на чл.248 от ГПК, като присъдил в полза на адвокат Р. Ц. П. следващото му се адвокатско възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на Г. С. П. по чл.38а от Закона за адвокатурата. С определение №385/02.08.2023г., постановено по ч.г.д.№403/2023г., Окръжен съд – Пазарджик потвърдил определението на първостепенния съд в частта за разноските.

Съставът на Върховния касационен съд изложил, че съгласно разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК вр. чл.280, ал.3, т.1 от ГПК обжалваното въззивно определение е изключено от касационен контрол. Посочил, че след като въззивното решение по исковете с правно основание чл.135 от ЗЗД не би могло да се обжалва пред ВКС, то на основание чл.274, ал.4 от ГПК същото важи и за определението постановено по реда на чл.248 от ГПК.

Определението е правилно.

Съобразно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000лв. по граждански дела, и до 20 000лв. по търговски спорове, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост.

Обжалваното определение е постановено по предявени искове с правно основание чл.135 от ЗЗД, като цената на всеки тях е под определения в ГПК праг за касационно обжалване за граждански дела, поради което въззивното решение няма да подлежи на касационен контрол. Предвид изложеното и съгласно изричната разпоредба на чл.248, ал.3 от ГПК, определението на съда за допълване или изменение на решението в частта за разноските не подлежи на обжалване, тъй като редът за оспорването му е този, по който подлежи на обжалване самото решение. В този смисъл е и разпоредбата на чл.274, ал.4 от ГПК, според която не подлежат на касационно обжалване определенията, постановени по дела, решенията, по които не подлежат на обжалване, независимо дали попадат в обхвата на определенията по чл. 274, ал.1 ГПК. Изводът в обжалваното определение за недопустимост на касационната жалба е съобразен с процесуалния закон и правилен, а подадената срещу него жалба е неоснователна.

При така изложените съображения съдът намира, че обжалваното определение следва да се потвърди.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2856/05.10.2023г. постановено по ч.г.д.№4099/2023г. на Върховен касационен съд, Четвърто гражданско отделение.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3