Решение № 2591 от 14.10.2026, Административен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 2591

Кърджали, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Кърджали - II състав, в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

ВИКТОР АТАНАСОВ

При секретар ЗДРАВКА ТОНЧЕВА и с участието на прокурора ЖЕЛЯЗКО ДИМИТРОВ СТЕФАНОВ като разгледа докладваното от съдия ВИКТОР АТАНАСОВ административно дело № 20267120700526 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от К. Б. Д., с посочен постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], с [ЕГН], подадена чрез пълномощник – адвокат М. М. Б. от АК – [област], със съдебен адрес за призоваване и връчване на книжа – [населено място], [улица], срещу Национален осигурителен институт – София, със седалище и адрес на управление – [населено място], [п.к.], [улица], представляван от управителя му В. Н. К.-Н., с посочена цена на иска, в размер на 255.65 евро, представляваща обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разноски - платен в брой адвокатски хонорар, за обжалване по административен ред на Разпореждане №081-00-461-3 от 30.10.2024 год. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

В исковата молба ищцата твърди, че по повод подадено от нея Заявление с Вх. №081-00-461/26.03.2024 год. на ТП на НОИ – Кърджали, с Разпореждане №081-00-461-3 от 30.10.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, на основание чл.54ж, ал.1, във връзка с чл.54а, ал.1, чл.54б, ал.8, чл.54в, ал.1 от КСО и чл.62, §3 от Регламент (ЕО) №883/2004, й било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 19.03.2024 год. до 18.03.2025 год., в размер на *** лева дневно. Сочи, че недоволна от размера на определения й осигурителен доход и начина на изчисляване на отпуснатото й обезщетение, обжалвала посоченото разпореждане пред директора на ТП на НОИ – Кърджали и че предвид липсата на правни познания и опит, в производството по обжалване на Разпореждане №081-00-461-3 от 30.10.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, била представлявана от изрично упълномощен за това адвокат: М. Б. от Адвокатска колегия - [област], видно от сключен договор за правна защита и съдействие №[номер] от [дата], за което заплатила в брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева, равняващи се на 255.65 евро.

Сочи на следващо място, че с Решение №2153-08-381 от 13.12.2024 год. на директора на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу посоченото разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, който с Решение №1542 от 01.07.2026 год., постановено по адм. дело №636/2024 год. по описа на Административен съд - Кърджали, отменил Решение №2153-08-381 от 13.12.2024 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали и потвърденото с него Разпореждане №081-00-461-3 от 30.10.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали и върнал преписката на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали за ново произнасяне по заявлението й за отпускане на парично обезщетение за безработица, като осъдил Националния осигурителен институт да й заплати сумата в размер на 255.65 евро, представляваща направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

Ищцата твърди, че направените от нея разноски за адвокатско възнаграждение при обжалване на Разпореждане №081-00-461-3 от 30.10.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, съставляват за нея имуществена вреда. Сочи, че поради особеностите на предвиденото в специалния закон - КСО, административно производство, разпореждането на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали не може да бъде обжалвано директно пред съда и че в КСО липсва специален ред, по който страната, оспорваща административен акт по административен ред, може да търси направените разходи по повод на оспорването. Сочи на следващо място, че в АПК въпросът с разноските в административното производство е уреден в чл.12, ал.3 от АПК в смисъл, че не се събират държавни такси и не се заплащат разноски, освен ако това е предвидено в АПК или в друг закон, както и в случаите на обжалване на административни актове по съдебен ред и че в глава шеста „Оспорване на административните актове по административен ред“ по АПК липсва норма, уреждаща този въпрос, а в съдебното производство, на основание чл.143 от АПК, съдът се произнася по отговорността за разноските и възнаграждението за един адвокат за всяка инстанция по делото, но не и за направените пред съответния административен орган при упражнено право на защита по административен ред. Излага и довод, че съдебната практика приема, че липсва процесуален ред за присъждането на разноските, направени във връзка с обжалването по административен ред, като сочи и такава съдебна практика, както и че този законодателен пропуск не може да се запълни с прилагането на чл.143 от АПК по аналогия, тъй като той касае понасянето на разноските, направени в съдебното производство, поради което нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, в случая е неприложима, като сочи съдебна практика и в този смисъл. Предвид това счита, че претенцията за обезщетяване на страна, направила разноски в производство по оспорване по административен ред, поради липсата на друг специален ред, следва да се реализира по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В исковата молба са изложени подробни доводи и съображения за наличие на всяка една от трите предпоставки по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. С исковата молба ищцата моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 255.65 евро, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №081-00-461-3 от 30.10.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.

Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата К. Б. Д., с постоянен адрес – [населено място], [улица], [община], [област], не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата – адвокат М. Б. от АК – [област], преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 255.65 евро, като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по административен ред на Разпореждане №081-00-461-3 от 30.10.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и моли за присъждане на направените и по настоящото дело разноски.

Ответникът по иска, редовно призован – Национален осигурителен институт - град София, редовно призован, не се представлява.

По делото преди съдебното заседание е депозирано писмено становище от упълномощен процесуален представител на ответника - юрк. Д. Д. В., в което се оспорва предявения иск. В становището е заявено, че се поддържат изложените мотиви в депозирания отговор на исковата молба, както и се излагат съображения в подкрепа на твърдението за неоснователност на исковата претенция. В становището се моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло исковата молба като неоснователна. Прави се искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба и е претендирано адвокатско възнаграждение, се иска такова да не бъде присъждано или да бъде определено съразмерно със стойността на иска в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК. Счита също, че не е извършена реална адвокатска услуга и че делото не се отличава с фактическа и права сложност.

По делото е депозиран и писмен отговор на исковата молба от същия упълномощен процесуален представител на ответника – юрк. Д. Д. В., в който се заявява най-напред, че искът е допустим, както и се сочат подробни съображение за неговата неоснователност, като се иска същият да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан. Излагат се доводи относно елементите от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и се сочи, че в случая постановения от административния орган на ТП на НОИ – Кърджали административен акт не се явява незаконосъобразен. Счита също, че не е налице и причинно-следствена връзка между отменения административен акт – Разпореждане №081-00-461-3 от 30.10.2024 год. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Кърджали и претендираните вреди, които счита, че трябва да са пряка, непосредствена и закономерна последица от отменения акт. Излага се довод, че договорът за правна защита и съдействие урежда договорни отношения между страните – клиент и адвокат, по силата на който доверителката е заплатила адвокатско възнаграждение на адвоката, а не на ТП на НОИ – Кърджали и че платеното от жалбоподателката адвокатско възнаграждение при обжалване на административни актове, не представлява вреда и не води до увреждане в патримониума й, тъй като срещу него тя е получила адвокатска услуга, т.е. патримониумът на лицето не е намалял вследствие на направения разход, след като срещу него тя е получила приход – предоставената услуга. Поради това счита, че разходът за адвокатско възнаграждение не може да се квалифицира като вреда и че тези разноски не произтичат пряко и непосредствено от постановения административен акт, а от договора за правна защита и съдействие.

В писмения отговор се излагат и доводи, че обжалването на административни актове по административен ред не изисква юридически познания, нито задължително процесуално представителство на заинтересованата страна и че използването на услугите на адвокат за реализирането на това право е личен избор на заинтересованото лице, както и че нормативните изисквания към жалбата, с която се обжалват административни актове по административен ред са уредени в чл.85, ал.1 от АПК, като данни за жалбоподателя обичайно се посочват във всички видове молби, жалби, възражения и т.н., а възраженията им относно оспорвания акт, тяхното основание и искането, могат да се формулират в свободен текст. Сочи се, че съдържанието на жалбата по чл.117, ал.2 от КСО не изисква цитиране на изрични разпоредби на закона, с които жалбоподателят трябва да е запознат. С отговора моли съда предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан, както и моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за съразмерност, заложен в АПК. Отново заявява ,че в случая счита, че не е извършена реална адвокатска услуга и че делото не се отличава с фактическа и права сложност.

Представителят на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение, че предявеният иск е основателен и предлага настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба. Счита, че наличните писмени доказателства по делото безспорно сочат наличието на основанието на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени вреди. Сочи, че ищцата е заплатила адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00 лева, за защита на своите права и законни интереси срещу незаконосъобразен административен акт, издаден от административен орган, който административен акт е бил отменен след обжалване пред Административен съд – Кърджали, в резултат на което възниква основание за ищцата да търси обезщетение по реда на ЗОДОВ. Безспорно е налице и пряката причинно-следствена връзка между незаконосъобразния акт на администрацията отменен от Административен съд – Кърджали и претърпените от ищцата имуществени вреди, в размер на заплатеното възнаграждение за адвокатска помощ и защита. Налице са всички предпоставки исковата молба да бъде уважена в цялост, включително и разноските за настоящото производство. В този смисъл намира, че исковата молба е основателна и доказана и предлага съдът да я уважи.