Решение № 6 от 03.01.2025, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№6 гр. гр. Хасково, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Нели Д. Иванова при участието на секретаря Ваня З. Кирева като разгледа докладваното от Нели Д. Иванова Гражданско дело № 20245640100689 по описа за 2024 година

Предявен е от Професионална гимназия по механоелектротехника „Стойчо и Кица Марчеви”, гр.Хасково, БУЛСТАТ 126004462, с адрес гр.Хасково, бул.”Съединение” №46, представлявана от директора Тихомир Калинов

Калинов, против В. А. Б. с ЕГН:********** от

***************************, иск с правно основание чл.221, ал.2 от Кодекса на труда /КТ/.

Ищецът твърди, че сключил с ответницата трудов договор ***** от ********** за длъжността „учител по теория“. С допълнително споразумение от ********** страните постигнали съгласие за изменение на трудовия договор в насока, че ответницата заема длъжността „старши учител, теоретично обучение

: направление електроника, автоматика, комуникационна и компютърна техника“ и трудовото правоотношение става безсрочно. С последното сключено между страните допълнително споразумение от ******* към трудовия договор на ответницата било променено основното й месечно трудово възнаграждение от 1471лв. на 1545лв.

Със заповед №РД-15-ЗП-7/07.12.2022г. на директора на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“-Хасково на основание чл.190, ал.1, т.3, 4 и 7, вр. чл.187, ал.1, т.5, 8 и 10 и чл.188, т.3 от КТ на ответницата било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ като на основание чл.330, ал.2, т.6 от КТ било прекратено трудовото й правоотношение. Заповедта била връчена на ответницата на 12.12.2022г. срещу подпис. Тя обжалвала уволнението си пред РС-Хасково, като с решение №479/21.07.2023г. по гр.д.№3/2023г. били 1 отхвърлени предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3, вр. чл.225, ал.1 от КТ. Осъдена била да заплати и направените от гимназията разноски по делото. С решение №327/17.11.2023г. по В.гр.д.№739/2023г. ОСХасково потвърдил първоинстанционното решение. Решението на РС-Хасково влязло в сила на 18.12.2023г.

Съгласно чл.221, ал.2 от КТ, ответницата дължала на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“-Хасково обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието, който в случая бил един месец, а именно сумата в размер на 1827,20лв. Обезщетението било изчислено съгласно справка от 28.02.2024г. на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“Хасково, която се представя с исковата молба и било формирано на база основна заплата, допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит и допълнително трудово възнаграждение за придобита професионална квалификационна степен.

Предвид гореизложеното се иска постановяване на решение, с което да бъде осъдена ответницата да заплати на ищеца сумата от 1827,20лв., представляваща обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ при дисциплинарно уволнение на работника в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че предявеният иск е недопустим, тъй като исковата молба е нередовна. В исковата молба не били изложени конкретни, ясни, точни и обосновани твърдения защо според ищеца дължимото обезщетение е именно 1827,20лв. и кой точно предходен пълен работен месец, в който не са ползван отпуск или болнични е взет предвид при определяне на този размер на обезщетението, като липсвали конкретни твърдения съобразно фактическия състав и критериите на чл. 221, ал. 2 и чл.

228, ал. 1 КТ. Това възпрепятствало защитата на ответника, който трябвало да предполага какво точно има предвид ищеца. Не били изложени и конкретните пера, които формират това обезщетение и не било посочено защо според ищеца те следва да се включат във формиране на размера на обезщетението. В случай, че се приеме иска за допустим, същият се оспорва като частично неоснователен и недоказан. Ответната страна признава иска за сумата 1528,40лв., като с оглед признанието на иска и поради това, че не е станала причина за завеждане на делото моли да бъде освободена от заплащане на разноски по делото и същите да останат в тежест на ищеца. Оспорва иска за разликата над 1528,40лв. до пълния предявен размер от 1827,20лв. като неоснователен и недоказан. Съгласно чл. 221, ал. 2 КТ, при дисциплинарно уволнение работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение, и в размер на действителните вреди при срочно трудово правоотношение. Чл. 228, ал. 1 KT посочва, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел е полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за 2 месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено от работника или служителя месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. За база при изчисляване размера на обезщетението, следвало да се вземе отработен пълен работен месец, който бил месец март 2021 г., през който брутното трудово възнаграждение било както следва: Основна заплата за 22 отработени дни от 22 работни дни : 1310лв.; Професионален опит — 14% : 183,40лв.; Клас квалификация : 35лв. Общо БТВ за март 2021 г. : 1528,40лв. Това именно бил размера на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 2, вр. чл. 228, ал. 1 от КТ, а не посочения от ищеца.

С оглед на изложеното се иска прекратяване на производството по делото в случай, че не се изправят нередностите на исковата молба и осъждане на ищеца да заплати на ответника разноските по делото, евентуално да се уважи иска за 1528,40лв. и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер от 1827,20лв., да бъде осъден ищеца да заплати на ответника разноските по делото, като не се присъждат на ищеца разноски по делото. При условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца. Предвид допълнително депозираното доказателство за изплащане в полза на работодателя на сумата от 1528,40лв. се иска изцяло отхвърляне на предявения иск като неоснователен.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните по делото е сключен трудов договор на **********, по силата на който ответницата е назначени на длъжност „Учител по теория” за неопределено време, като същият е изменян в годините с подписвани от страните допълнителни споразумения към него. Със заповед от 07.12.2022г. на директора на ПГМЕТ „Стойчо и Кица Марчеви“, гр.Хасково, е прекратено трудовото правоотношение на ответницата В. А. Б. на основание чл.190, ал.1, т.3, т.4, т.7, вр. чл.187, ал.1, т.5, т.8 и т.10, и чл.188, т.3 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. С влязло в законна сила на 18.12.2023г. решение, постановено на 21.07.2023г. по гр.д. №3/2023г. по описа на РС-Хасково, са отхвърлени исковете за отмяна на горецитираната заповед за дисциплинарно уволнение на ответницата и възстановяването й на работа като неоснователни.

Ищецът представя по делото справка за получаваното от В. А. Б. към датата на нейното дисциплинарно уволнение – 07.12.2022г. брутно трудово възнаграждение, в която е визирана основна заплата от 1545лв., допълнително трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит от 247,20лв. и допълнително трудово възнаграждение за придобита професионално-квалификационна степен от 35лв., или общо БТВ в размер на 1827,20лв.

С пощенски запис на 17.10.2024г. В. А. Б. е заплатила в полза на ищеца сумата от 1528,40лв., до който размер е признат и иска от ответната страна.

По делото се представят от ищеца фишове за получаваните от 3 ответницата трудови възнаграждения за периода от м.01.2021г. до м.12.2022г., когато е прекратено трудовото правоотношение между страните, както и присъствените форми за същия период, от които се установява брой на отработените от последната дни за всеки един от месеците поотделно.

При така установената по делото фактическа обстановка съдът достига до следните изводи по основателността на предявения иск:

Претендира се заплащане от страна на ответницата на обезщетение с оглед наложеното й дисциплинарно наказание „уволнение”. Съгласно разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ, при дисциплинарно уволнение работникът дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието при безсрочно трудово правоотношение. Безспорно се установява от данните по делото, че между съществувалото между страните трудово правоотношение е безсрочно, т.е. не е обвързано със срок. От представеното по делото влязло в законна сила съдебно решение, постановено по гр.д.№3/2023г. по описа на РС-Хасково, се установява, че със заповед от 07.12.2022г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.190, ал.1, т.3, т.4, т.7, вр. чл.187, ал.1, т.5, т.8 и т.10, и чл.188, т.3 от КТ, поради дисциплинарно уволнение. В самата заповед за прекратяване на трудовия договор на ответницата работодателят е посочил, че същата дължи заплащане на обезщетение на основание чл.222, ал.2 от КТ, но не посочва нищо по отношение на претендираното в настоящото производство такова по реда на чл.221, ал.2 от КТ.

Несъмнено разпоредбата на чл.221, ал.2 от КТ дава право на работодателя да получи търсеното обезщетение, като е регламентиран и неговия размер, който се определя от брутното трудово възнаграждение на работника за срока на предизвестието.

В настоящия случай не съществува спор между страните относно дължимостта на обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ, предвид наличието на влязло в законна сила още през 2023г. съдебно решение, с което се потвърждава законността на дисциплинарното уволнение на ответницата.

Спорен е въпроса относно размера на дължимото обезщетение, като страните сочат различна база, на която да се изчисли дължимата сума, поради което ищецът претендира заплащане на сумата от 1827,20лв., а според ответницата обезщетението следва да бъде в размер на 1528,40лв., до който размер е признат иска и е извършено плащане. Ищецът не оспорва получаването на сумата от 1528,40лв., като претендира да се присъди разликата до 1827,20лв., за която няма данни да е заплатена и към момента.

Съдът счита, че дължимото обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ от ответницата на ищеца действително възлиза на сумата от 1528,40лв. и доколкото тази сума е вече заплатена то следва да се отхвърли изцяло иска – до този размер като погасен чрез плащане, а над сумата от 1528,40лв. като неоснователен и недоказан. До установяването на този размер на дължимото обезщетение настоящият съдебен състав достига обсъждайки представените по делото писмени доказателства от ищеца, а именно присъствените форми, касаещи отработените от ответницата дни в съответните месеци през 2021г. и 4

2022г. до нейното уволнение, както и фишовете за получените от нея трудови възнаграждения през тези две години. Съдът намира за неоснователни доводите на ищцовата страна, че за база следва да се приеме договореното с последното допълнително споразумение към трудовия договор на ответницата месечно трудово възнаграждение, тъй като същото е от *******, а със заповед от 07.12.2022г. същата е уволнена дисциплинарно. Видно от присъствените форми за месеците септември, октомври, ноември и декември 2022г. ответницата не е отработила напълно нито един от тези месеци, т.е. не се е стигнало до реално получаване на така договорения нов размер на трудовото й възнаграждение. Същевременно разпоредбата на чл.228, ал.1 от КТ изрично сочи, че брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетенията по този раздел, в това число и обезщетението по чл.221, ал.2 от КТ, е полученото от работника брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ този, в който е възникнало основанието на съответното обезщетение, или последното получено от работника месечно брутно трудово възнаграждение, доколкото друго не е предвидено. В своята трайна и непротиворечива съдебна практика съдилищата приемат, че само ако няма пълен отработен месец, който да се вземе за база при изчисляване на обезщетенията, предвидени в раздел трети на глава 10 от КТ, тогава следва да се изчислява като полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение се умножи по броя на работните дни за същия месец и от там ще се извлича базата, на която да бъде изчислено дължимото обезщетение. В настоящия случай не сме изправени пред хипотезата през целия период на действалото между страните трудово правоотношение ответницата да няма нито един пълен отработен месец. Напротив, проследявайки както фишовете, в които са описани подробно получените от ответницата трудови възнаграждения за всеки един от месеците през подледните две години преди прекратяване на трудовия й договор, така и проследявайки присъствените форми за всеки един от тези месеци, се установява, че м.март 2021г. е последният пълен отработен от ответницата месец преди да бъде уволнена дисциплинарно. Ето защо, следва извода, че именно посоченото във фиша за заплатата, получена за м.март 2021г., трябва да послужи за база при изчисляване на дължимото обезщетение. С оглед на тези съображения следва извода, че ответницата дължи на ищеца обезщетение по чл.221, ал.2 от КТ в размер на 1528,40лв.

Разпечатката съдържа 28 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44ad380b-5592-4865-8a5d-5d93c0887d08