Решение № 72 от 26.03.2024, Районен съд - Севлиево

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. Севлиево, 26.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДИАНА Р. ХУБЕНОВА при участието на секретаря Виктория М. Стойчева като разгледа докладваното от ДИАНА Р. ХУБЕНОВА Гражданско дело № 20224230100902 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от ищцата Г. И. К. срещу И. Т. М., с която е предявен иск с правно основание чл.

45 от ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че на *****2022 г. в ***** , е било причинено ПТП, при което ответницата, движейки се по прав пътен участък, при заледена пътна обстановка, изгубила контрол върху управляваното от нея МПС и се ударила вдясно, в оградата на къща, собственост на ищцата. След ПТП-то ответницата, напуснала ПТП-то, без да уведоми за настъпването му контролните органи. За извършеното ПТП по-късно бил съставен протокол за ПТП от *****2022 г. В следствие на ПТП-то, на къщата на ищцата били нанесени материални щети, за които от страна на „ЗД „БУЛ ИНС” АД, с ЕИК 831830482, е било изплатено застрахователно обезщетение в размер на сумата от 1047,80 лева. Ищцата твърди, че за отремонтирането на нанесените й щети е изразходила по-голяма сума, а именно - 2963,87 лева, като счита, че това е действителната стойност, вследствие противоправното поведение на ответницата.

Претендира се в исковата молба ответницата да заплати на ищцата сумата от 1916 лева - обезщетение за имуществени щети, представляващи 1 разликата между действително причинени вреди - в размер на 2963,87 лева, и изплатените в размер на 1047,80 лева, за видове работи, идентични с тези за които е заплатено застрахователно обезщетение от страна на „ЗД „БУЛ ИНС” АД и описани в приложения към исковата молба опис на увредени елементи № 2210007010 от 14.03.2022 г.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата е депозирала писмен отговор, с който не оспорва, че е било изплатено застрахователно обезщетение за описаните в исковата молба вреди, както и самите вреди, описани в хода на застрахователната преписка, но счита предявеният иск за неоснователен. В хода на производството по делото, с Определение № 779/25.10.2022г., по искане на ответника, е конституирано като трето лице помагач на страната на ответника по делото „ЗД „БУЛ ИНС” АД, както и е приет за съвместно разглеждане предявен обратен иск от ответницата срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, на основание чл. 435 от КЗ, за сумата от 1916 лева – обезщетение за имуществени вреди от ПТП-то на *****2022 г. Същият е предявен при условията на евентуалност спрямо първоначалния иск, като сумата се претендира на основание сключена застраховка „Гражданска отговорност” по застрахователна полица № BG/02/121001388049.

Конституираното като трето лице помагач „ЗД „БУЛ ИНС” АД, не е оспорвало наличието на сключената застраховка „Гражданска отговорност” относно лекия автомобил, управляван от ответницата, с който е причинено ПТП на *****2022 г. В отговора третото лице помагач е заявило, че е заплатило застрахователно обезщетение в размер на 1047,80 лева, като счита, че претендираната по-голяма сума, като щети от ПТП-то, е неоснователна.

Твърди, че ответницата е напуснала мястото на ПТП, което било основание за регрес от страна на третото лице помагач срещу ответницата.

В о.с.з. ищцовата страна моли за уважаване на предявения иск и претендира разноски.

В о.с.з. ответната страна моли за отхвърляне на иска и претендира разноски, като при евентуално уважаване на цялата претенция или частична такава, то съдът да осъди третото лице помагач, привлечено на осн. чл. 219, ал. 1 ГПК, като ответник по обратния иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за 2 установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не се спори, а с протоколното определение, в което е инкорпориран докладът по делото в о.с.з., е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване по делото, че на *****2022 г. в *****, е настъпило ПТП, при което л.а., управляван от ответницата се е ударил в къща, собственост на ищцата, вследствие на това са причинени имуществени вреди по собствения на ищцата недвижим имот. За настъпилото ПТП е образувана преписка по щета пред третото лице помагач „ЗД „БУЛ ИНС” АД, в хода на която третото лице помагач е заплатило на ищцата сумата, в размер на 1047,80 лева, като застрахователно обезщетение за видове работи, описани в опис на увредени елементи № 2210007010 от 14.03.2022 г.

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД, като се претендират имуществени вреди от настъпилото ПТП. Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, за уважаване на исковата претенция ищцовата страна следва да установи при условията на пълно и главно доказване наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, а именно: ответницата е причинила описаното в исковата молба деяние; същото е противоправно; видът и естеството на причинените увреждания и техният размер, причинно-следствената връзка между деянието и уврежданията. Вината се предполага - чл. 45, ал. 2 от ЗЗД, като опровергаването на тази презумпция е в тежест на ответника при условията на обратно пълно доказване.

Както бе посочено по-горе не се спори между страните, че на *****2022 г. в *****, е настъпило ПТП, при което л.а., управляван от ответницата се е ударил в къща, собственост на ищцата, вследствие на това са причинени имуществени вреди по собствения на ищцата недвижим имот, както и че „ЗД „БУЛ ИНС” АД, е заплатило на ищцата сумата в размер на 1047,80 лева, като застрахователно обезщетение за видове работи, описани в опис на увредени елементи № 2210007010 от 14.03.2022 г. По делото се спори относно размера на обезщетението за имуществени вреди.

По делото е изготвена и съдебно-оценъчна експертиза, вх. № 3030/04.07.2023 г., /оспорена от процесуалния представител на ищеца, че някои от дадените стойности са нереални/, от заключението на която е видно, че са остойностени СМР, които са само необходимите за възстановяване на 3 предишното положение /преди ПТП/, като вещото лице сочи, че се е съобразило с описа на увредени елементи № 2210007010 от 14.03.2022 г., като при изчисляването им се е съобразило със средните пазарни цени в страната за труд и материали на СМР.

От заключението на вещото лице е видно, че са извършени следните СМР-та: разчистване на строителни отпадъци, демонтаж входна врата, каменна зидария за основа, тухлена зидария, кофраж и декофраж за шапка, армировка за шапка ф6.5, доставка и монтаж бетон М 200, доставка и монтаж оградна мрежа, ремонт и монтаж на входна врата. Съгласно заключението на вещото лице стойността на извършените СМР, към датата на деликта – *****2022 г., е 1776,60 лева (която сума представлява труд + материали).

Съгласно заключението на вещото лице в същото са остойностени само необходимите за възстановяване на предишното положение /преди ПТП/ СМР, а ищцата е претендирала да й бъде заплатена сумата от 1916 лева обезщетение за имуществени щети, представляващи разликата между твърдените действително причинени вреди - в размер на 2963,87 лева, и изплатените в размер на 1047,80 лева. Според чл. 51, ал. 1 от ЗЗД, обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат. Тези вреди следва да се възстановят по средните пазарни цени в страната. Предвид изложеното, съдът намира сумата, в размер на 1776,60 лева, представляваща обезщетение за причинените имуществени вреди, за доказана. Следователно искът следва да бъде уважен за сумата от 728,80 лева, като в останалата част до пълния претендиран размер - 1916 лева, искът следва да бъде отхвърлен.

В случая доколкото решението по главния иск се явява неблагоприятно за подпомаганата страна, следва да бъде разгледан приетият за разглеждане иск от ответницата И. Т. М. срещу „ЗД „БУЛ ИНС” АД, за заплащане на сумата от 728,80 лева – разликата между платеното от застрахователя и дължимото застрахователно обезщетение за щетите, нанесени от настъпилото ПТП.

Не е спорно, че към момента на ПТП между ответницата и третото лице помагач е имало сключен договор „Гражданска отговорност”.

Съгласно чл. 429, ал. 1 от КЗ, с договора за застраховка „Гражданска 4 отговорност” застрахователят се задължава да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие. В процесния протокол за ПТП органите на МВР са удостоверили, че управляваният от И. Т. М. лек автомобил е със застраховка

„Гражданска отговорност”

№

BG/02/121001388049, сключена със „ЗД „БУЛ ИНС” АД. Копие от договора е приложен на л. 65 по делото, от което копие е видно, че управлявания от ответницата лек автомобил „****”, модел ****”, с рег. № ***, към момента на настъпване на процесното ПТП е имала валидна застраховка „Гражданска отговорност”, като същата е с период на покритие от 20.05.2021 г. до 19.05.2022 г. С оглед гореизложеното, по аргумент от чл. 429, ал. 1 от КЗ, дружеството застраховател е било задължено да покрие в границите на определената в застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на ищцата имуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от застрахователното събитие.

Относно направеното възражение от „ЗД „БУЛ ИНС” АД, че не следва да отговоря по регресния иск, тъй като ответницата е напуснала местопроизшествието, съдът намира, че за да се уважи евентуално такова възражение виновният водач трябва да е напуснал мястото на настъпване на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, какъвто не е настоящия случай - съдът взема предвид, че в разглеждания случай се касае за ПТП само с имуществени вреди, в което няма друг водач освен виновния.

По изложените съображения съдът приема, че отговорността на третото лице помагач по предявения против него обратен иск следва да бъде ангажирана в същия размер, за който е осъден ответникът по главния иск. В съдебната практика и правната доктрина се приема, че по своята правна характеристика предявяването на обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК съставлява последващо обективно съединяване на искове /в този смисъл вж. решение № 49/2010 г. на ТК, I т. о. на ВКС по т. д. № 814/2009 г. и решение № 228/22.02.2012 г. на II т. о. на ВКС, ТК по гр. д. № 877/2010 г., 5 постановени в производства по чл. 290 и сл. ГПК. / Този вид обективно съединяване на искове предопределя, че успешната защита на ищцата по главния иск се явява една от предпоставките за разглеждане на евентуалния обратен иск. С второто от посочените по-горе решения, е преодоляна противоречивата съдебна практика по въпроса - дали за уважаване на обратния иск срещу третото лице помагач е необходимо подпомаганата страна вече да е удовлетворила ищеца по първоначалния иск или осъждането на ответника по обратния иск за неизпълнената част от задължението следва да е условно. Прието е, че отговорността на ответника по обратния иск може да бъде реализирана, само ако и доколкото ищецът по обратния иск /подпомаганата страна/ изпълни задължението си към ищеца по първоначалния /главния/ иск. Т. е. осъждането на ответника по обратния иск в разглеждания случай създава условно изпълнително основание изпълнителен лист може да се издаде срещу ответника по уважения обратен иск, само ако ответникът по първоначалния иск изпълни задължението, за което е осъден, да заплати на ищцата определеното по предявения от нея иск обезщетение за имуществени вреди.

Предвид на това, предявеният обратен иск следва да бъде разглеждан като предявен за сумата 728,80 лева за колкото се явява и основателен.

По разноските:

С оглед изхода на спора, на ищцата следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, съобразно уважената част, а именно – сумата от 168,14 лева, представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение и държавна такса, а на осн. чл. 78, ал. 3 на ответницата следва да бъдат присъдени разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер на 481,21 лева.