Решение № 236 от 27.03.2023, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 236 гр. Стара Загора, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XV-ТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Олга Златева при участието на секретаря Ралица Цв. Димитрова като разгледа докладваното от Олга Златева Гражданско дело №

20225530104300 по описа за 2022 година

Предявен е иск по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД - от П. К. П. от гр. Стара Загора против „..... - гр.

София.

Ищецът твърди, че на ........... между него и ответника бил сключен договор за потребителски кредит № ...... По силата на договора, ответното дружество се задължило да предостави на ищеца, потребителски кредит под формата на заем в размер на 2100 лв., а последният, се задължил да върне предоставената сума в срок до 01.08.2020г., на 24 месечни вноски, при годишна лихва в размер на 40,45 % и годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ - 48,85 %. Общата дължима сума, която ищецът следвало да върне, била в размер на 3096 лв., от които 2100лв. главница и 996 лв. лихва, при условие, че представил в срок до края на следващия ден от сключване на договора /до 01.08.2018г./ банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, която да била в размер на 3096 лв., със срок на валидност до 02.08.2020г., съгласно чл. 4 ал. 3 от Договора. В случай, че не представил гаранцията по чл. 4 ал. 3, то съгласно чл. 6 ал. 1 от Договора, ищецът дължал на ответника неустойка в размер на 3 792 лв. Съгласно погасителния план, посочен в чл. 11 ал.

2 от Договора, всяка погасителна вноска била в размер на 129 лв., включваща главница и лихва, като първата погасителна вноска била с падеж 01.09.2018г., а последната под номер 24 - с падеж 01.08.2020г. Размерът и падежът на всяка погасителна вноска били, както следва: 1. на 01.09.2018 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 58,22 лв. главница и 70,78 лв. лихва; 2. на 01.10.2018 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 60,18 лв. главница и 68,82 лв. лихва; 3. на 01.11.2018 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 62,21 лв. главница и 66,79 лв. лихва; 4. на 01.12.2018 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 64,31 лв. главница и 64,69 лв. лихва; 5. на 01.01.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 66,48 лв. главница и 62,52 лв. лихва; 6. на 01.02.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 68,72 лв. главница и 60,28 лв. лихва; 7. на 01.03.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 71,03 лв. главница и 57,97 лв. лихва; 8. на 01.04.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 73,43 лв. главница и 55,57 лв. лихва; 9.на 01.05.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 75,90 лв. главница и 53,10 лв. лихва; 10. на 01.06.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 78,46 лв. главница и 50,54 лв. лихва; 11.на 01.07.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 81,10 лв. главница 1 и 47,90 лв. лихва; 12. на 01.08.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 83,84 лв. главница и 45,16 лв. лихва; 13. на 01.09.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 86,66 лв. главница и 42,34 лв. лихва; 14. на 01.10.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 89,58 лв. главница и 39,42 лв. лихва;15. на 01.11.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 92,60 лв. главница и 36,40 лв. лихва; 16. на 01.12.2019 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 95,72 лв. главница и 33,28 лв. лихва; 17. на 01.01.2020 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 98,95 лв. главница и 30,05 лв. лихва; 18. на 01.02.2020 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 102,29 лв. главница и 26,71 лв. лихва; 19. на 01.03.2020 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 105,73 лв. главница и 23,27 лв. лихва; 20. на 01.04.2020 г. - вноска в 129 лв., от които 109,30 лв. главница и 19,70 лв. лихва; 21. на 01.05.2020 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 112,98 лв. главница и 16,02 лв. лихва; 22. на 01.06.2020 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 116,79 лв. главница и 12,21 лв. лихва; 23. на 01.07.2020 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 120,72 лв. главница и 8,28 лв. лихва; 24. на 01.08.2020 г. - вноска в размер на 129 лв., от които 124,80 лв. главница и 4,20 лв. лихва.

В посочения в чл. 11 ал.2 от Договора погасителен план не била включена неустойката за непредставяне на гаранция по чл. 4 ал. 3 от Договора. Съгласно чл. 6 ал. 2 от Договора, неустойката се начислявала на месец, считано от изтичането на срока по чл. 4 ал.

3. В чл. 6 ал. 5 било посочено, че начислената неустойка се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита, съобразно уговорения погасителен план. Съгласно чл. 9 ал.

1 от ЗПК, договорът за потребителски кредит бил договор, въз основа на който кредиторът предоставял или се задължавал да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на плащане. Доколкото Договор за потребителски кредит №..... от ........... бил договор на свободно договаряне, съгласно чл. 9 от ЗЗД, то неговото съдържание следвало да не противоречи на добрите нрави. Санкцията при несъобразяване била посочена в разпоредбата на чл. 26 ал. 1 от ЗЗД, според който били нищожни договорите, които накърнявали добрите нрави. В правната доктрина и съдебна практика безспорно се приемало, че накърняването на добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД било налице именно, когато се нарушавал правен принцип, било той изрично формулиран или пък проведен чрез създаването на конкретни други разпоредби. В този смисъл била практиката на ВКС /Решение № 4/2009г. по т.д. № 395/2008г., Решение № 1270/2009г. по гр. д. № 5093/2007г., определение № 877 по т.д. № 662/2012г. и др./. Такъв основен принцип била добросъвестността в гражданските и търговски взаимоотношения, а целта на неговото спазване, както и на принципа на справедливостта, била да се предотврати несправедливото облагодетелстване на едната страна за сметка на другата. Тъй като в конкретния случай, ставало дума за търговска сделка, нормата от ТЗ, чрез която бил прокаран този принцип, бил чл. 289 от ТЗ, но общите правила на ЗЗД също намирали приложение - чл. 8 ал. 2, чл. 9. Според практиката на ВКС, преценката дали бил нарушен някой от посочените основни правни принципи се правела от съда във всеки конкретен случай, за да се даде отговор на въпроса дали уговореното от страните накърнявало добрите нрави по смисъла на чл. 26 ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Сделки, противоречащи на добрите нрави, се считали тези, които водели до значително несъответствие на правата и задълженията на страните, неравноправно се третирали икономически слаби участници в оборота, използвал се недостиг на материални средства или незнание на едната страна в правоотношението за облагодетелстване на другата. В конкретния случай било налице имено такова несъответствие, доколкото на ищеца било вменено задължение да осигури гаранция по Договора си в срок до края на следващия ден от сключване на Договора, като в противен случай дължал неустойка в размер на 3 792 лв. По отношение на сключения между него и ответника договор за потребителски кредит следвало да се прилагат правилата на Закона за потребителския кредит. В ЗПК било посочено изчерпателно какво следвало да е съдържанието на договора за кредит. Съгласно чл. 10а ал. 1 от ЗПК, кредиторът можел да събира от потребителя такси и комисиони за допълнителни услуги, свързани с договора за 2 потребителски кредит, а ал. 2 посочвала, че кредиторът не можел да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. Съгласно чл.

10а ал.4 от ЗПК, видът, размерът и действието, за което се събирали такси и/или комисиони, трябвало да бъдат ясно и точно определени в договора за потребителски кредит. В чл. 6 ал. 1 от Договора било посочено, че при непредставяне на гаранция по чл. 4 ал. 3, кредитополучателя дължал на кредитора неустойка в размер на 3 792 лв. В ал. 2 се посочвало, че неустойката се начислявала на месец, като в ал. 3 се уточнявало, че ако срокът, за който се начислявала неустойката, бил по-кратък от срока между две погасителни вноски, неустойката се начислявала на ден и била в размер на 1/30 от месечната неустойка.

В ал. 4 било предвидено, че неустойката се дължала само за периоди, в които кредитът бил без осигурена гаранция, като тя се заплащала заедно със следващата погасителна вноска по кредита. В Глава четвърта на ЗПК било уредено задължение на кредитора преди сключването на договора за кредит, да извършил оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откажел сключването на договора изобщо или в искания размер на заема. Така клаузата, съдържаща се в чл. 6 от Договора, според която се дължала неустойка при непредставяне на обезпечение в срок до края на следващия ден от сключването на договора чрез банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова институция в полза на кредитора се намирала в пряко противоречие с преследваната от закона цел и съответното задължение на потребителя. Неустойката в размер на 3792 лева предвиждала задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за непредставяне в срок на гаранция по кредита. Такава уговорка се явявала нищожна, поради противоречие с добрите нрави, доколкото излизала извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получавал имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престирало от негова страна, респективно да бил извършил допълнителни разходи по заема, което водело до неоснователно обогатяване и нарушавало принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърляла риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и водела до допълнително увеличаване на размера на задълженията. Съгласно чл. 16 от ЗПК, оценката на платежоспособността се извършвала преди разрешаване отпускането на кредита, като едва след предоставяне на исканите обезпечения се сключвал договора за кредит. Чрез цитираната клауза на длъжника се вменявало задължение да осигурил гаранция, която да обезпечи кредита, след като той вече бил отпуснат, като ако не го направил, дългът му нараствал, т.е. опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника се увеличавала. Същевременно задължението за неустойка възникнало въз основа на задължение, което не било свързано пряко с претърпени от кредитора вреди, водело до извода, че целта на регламентираната неустойка излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречила на добрите нрави, което правело уговорката за дължимостта й нищожна. В този смисъл били и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009г. по т.д. № 1/2009г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следял служебно, като валидността й се преценявала към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение. С нея се постигало и заобикаляне на закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33 ал. 1 ЗПК предвиждала, че при забава се дължало само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавяло още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - непредставена гаранция, от което пряко обаче не произтичали вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търсело с тази неустойка, били, че вземането нямало да бъде събрано. Така се стигало до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което било недопустимо. Поради това, клаузата за неустойка, предвидена в чл. 6 ал. 1 от Договора била нищожна. Съгласно разпоредбата на чл. 92 ал. 1 ЗЗД, неустойката обезпечавала изпълнението на задължението и служила като обезщетение 3 за вредите от неизпълнението, без да било нужно те да се доказват, като с нея законодателят бил уредил две от функциите на неустойката- обезпечителна и обезщетителна. Като форма на договорна отговорност неустойката имала и санкционна функция, която макар и неуредена изрично от закона била допустима, предвид договорната свобода по чл. 9 ЗЗД и очертаните от законодателя нейни граници. Тази наказателна функция несъмнено намирала приложение тогава, когато размерът на същата бил по-голям от размера на претърпените вреди, но и в тази хипотеза уговорената неустойка следвало да е в съответствие с императивните норми на закона и на добрите нрави - морална категория, съпътстваща развитието на обществото на даден негов етап. Именно последните не допускали и използването на договорната неустойка, като средство за несправедливо обогатяване на кредитора и един от корективите на последното била предвидената от законодателя в чл.26, ал. 1, пр.З ЗЗД възможност за прогласяването й за нищожна. В този смисъл били и задължителните постановки в т.3 на TP № 1/15. 06. 2010 год. на ОСТК на ВКС съгласно които нищожна, поради накърнавяне на добрите нрави, била всяка неустойка, уговорена от страните извън присъщите и обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.

Разпечатката съдържа 16 от 50 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44acc08a-faf4-4911-aa05-ebe513f1e62b