Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 75 от 14.11.2022, Районен съд - Карнобат

Съд
Районен съд - Карнобат
Дело
Административно наказателно дело 251/2022
Вид
Решение № 75
Подписан
14.11.2022
В сила
07.04.2023
Състав
Димитър Тодоров Маринов

Цитирани разпоредби

  • чл. 10 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 11 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 34 ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 42 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 57 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал.4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.190а ал.2 · Закон за водите
  • чл. 200 ал.1 т.39 · Закон за водите
  • чл. 201 ал.12 · Закон за водите
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 9 ал.2 · Наказателен кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 75 гр. Карнобат, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20222130200251 по описа за 2022 година Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН , като е образувано по повод подадената жалба от Община Карнобат чрез нейният законен представител – Г.Д. Кмет на същата Община Карнобат против наказателно постановление № НЯСС- 129 от 04.07.2022 година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор с което на горепосочения жалбоподател за извършено административно нарушение по чл. 190 а ал. 2 от Закона за водите е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 201 ал.12 от Закова за водите и чл. 200 ал.1 т.39 от Закона за водите .

Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така наложеното му административно наказание , като същият в жалбата си твърди , че горепосоченото обжалвано от него наказателно постановление било издадено като противоречащо на процесуалния закон – ЗАНН и като такова се явява незаконосъобразно и затова моли съдът с решението си по настоящото дело да отмени същото обжалваното от него наказателно постановление.

В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно призован се явява неговия процесуалният си представител адв. К. който 1 поддържа жалбата и моли съдът да отмени издаденото наказателно постановление като незаконосъобразно .

За административнонаказващия орган редовно призован не се явява неговия процесуален представител в съдебно заседание , като същият взема категорично становище с приложеното становище по така подадената срещу издаденото наказателно постановление жалба, като счита същата за неоснователна и моли съда да я отхвърли като такава .

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Обжалваното от жалбоподателя Община Карнобат наказателно постановление № НЯСС - 129 от 04.07.2022 година на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор е издадено въз основа на АУАН № 06-001 от 05.01.202 година който констатира за извършено административно нарушение от жалбоподателя което се изразява в следното , че на 11.11.2021 година при извършена проверка на язовир Беш тепе , находящ се в поземлен имот № *** в землището на село Х.

, Община Карнобат , собственост на Община Карнобат по акт за публична общинска собственост № 197 / 19.06.1998 г. за което е съставен КП № 06-01151 от 11.11.2021 г. се установило чрез оглед и обход на малка язовирна стена и съоръженията към нея и преглед на документацията от експлоатацията е установено наличие на храстовидна растителност по въздушния откос на язовирната стена, възпрепятстващ огледа на същата язовирна стена и своевременното установяване на неизправности по същата , като по този начин не е изпълнено от собственика на същия язовир – Община Карнобат задължителните предписания , дадени му в констативен протокол № 06-01-73 от 02.06.2021 г. на Главна дирекция Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях , а именно – да се премахне храстовидната растителност по въздушният откос със срок за изпълнение 27.09.2021 година с което негово извършено деяние е нарушил разпоредбата на чл.190а ал.2 от Закона за водите която задължава собствениците на язовирните стени и съоръженията към тях да изпълняват дадените им предписания по чл.190 а ал.1 т.3 от Закона за водите като затова му е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1000 лв. на основание чл. 200 2 ал.1 т.39 от същия закон .

В съдебно заседание видно от събраните по делото писмени доказателства – констативен протокол № 06-01-73 от 02.06.2021 г. на ДАМТН – Главна дирекция надзор на язовирните стени и съоръженията към тях от огледа на язовирната стена и съоръженията към нея на процесния язовир и констативен протокол № 06- 01-151 от 11.11.2021 година на ДАМТН – Главна дирекция надзор на язовирните стени и съоръженията към тях пак за извършена втора проверка и контрол на язовирната стена и съоръженията към нея на същия процесен язовир е че на 02.06.2021 г. е извършена проверка на процесния язовир Беш тепе , находящ се в поземлен имот № *** в землището на село Х. , Община Карнобат , собственост на Община Карнобат по акт за публична общинска собственост № 197 / 19.06.1998 г. като при него са се установили наличие на храстовидна растителност по въздушния откос на язовира и е дадено предписание на собственика Община Карнобат да я премахне в срок до 27.09.2021 година., което същият не е сторил и на 11.11.2021 година при извършената втора проверка на същия обект – процесния язовир за техническото състояние и експлоатационната годност на язовирната стена и съоръженията към нея се е установило , че същите предписания не са изпълнени и затова му е съставен процесния АУАН за извършено нарушение от жалбоподателя въз основа на който е издадено и процесното наказателно постановление, като му е дадено и ново предписание – да се подравни и хоризонтира короната на язовирната стена в срок до 03.05.2022 г. .

В съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата В. А. , М. К. и П. С. от които първите двама са свидетели очевидци на извършеното от жалбоподателя адм. нарушение и които потвърждават за извършеното адм. нарушение от жалбоподателя т.е че не е извършил изпълнение на задължителното предписание дадено му с КП № 06-01-73 от 02.06.2021 г. в указания срок до 27.09.2021 г. .

Преценявайки всички актове по адм.наказателната преписка , съдът намира , че при ангажирането на адм. наказателната отговорност на жалбоподателя не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН , същите са издадени от компетентните затова органи и в съответната писмена форма , съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 и сл. от ЗАНН, описано е 3 точно адм. нарушение извършено от жалбоподателя , посочени са точно нарушените законови разпоредби от Закона за водите от страна на жалбоподателя ,извършеното от жалбоподателя деяние е подведено точно под хипотезата на съответната наказваща правна норма на Закона за водите което показва , че адм. наказващия орган точно е приложил и материалния закон. С оглед на това , че само от показанията на разпитаните по делото свидетели А. и К. се установи неизпълнение на даденото на Община Карнобат предписание в горепосочения констативен протокол , а не се ангажираха никакви други доказателства опровергаващи твърденията на същите свидетели , които показания са и обективирани с констативен протокол № 06- 01-151 от 11.11.2021 година на ДАМТН – Главна дирекция надзор на язовирните стени и съоръженията към тях, сочи, че жалбоподателят е извършил приписваното му адм. нарушение за което правилно и законосъобразно му е наложено процесното адм. наказание в найминималния му размер – имуществена санкция в размер на 1000 лв. Тука следва да се добави от съда , че се явява неоснователно възражението на жалбоподателя , че адм. наказващия орган неправилно и в нарушение на процесуалния закон –ЗАНН е осъществил цялото адм. наказателно производство спрямо Община Карнобат за неизпълнението на предписанията които са му дадени с Констативния протокол № 06-01-73 от 02.06.2021 г. на ДАМТН – Главна дирекция надзор на язовирните стени и съоръженията към тях до дата 28.06.2019 г. след изтичането на горепосочения преклузивен срок по чл. 34 ал.1 от ЗАНН за съставянето на АУАН , като се има впредвид , че е изтекъл 3 – месечния срок от срока определен по горепосочения КП – 27.09.2021 г. . Това е така тъй като видно от тълкувателно постановление № 1 от 27.05.2015 г. на ВКС по тълк. дело № 1 / 2014 г. на ОСНК и ОСС на Втора колегия на ВКС е че същият срок не е преклузивен , а давностен по своята същност и за него съдът следи служебно.В чл. 34 ал.1 от ЗАНН е посочено изрично и точно , че не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението . В константната съдебна практика и в други две тълкувателни решения – тълкувателно решение №48 от 28.12.1981 г. по н.д. № 48 / 81 г. на ОСНК и тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., ОСС, І и ІІ колегия е че моментът на 4 преценка на обстоятелствата – има ли данни за извършено административно нарушение и кой е неговият автор, е обективен и това е момент, регламентиран от законодателя в чл.

34, ал.

1

ЗАНН .

Административнонаказателното преследване се изключва по давност, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, а не от момента, в който е съществувала възможност той да бъде открит, или пък от момента, в който горестоящ в йерархията на администрацията орган е счел, че е налице осъществено нарушение от точно определен нарушител.По смисъла на чл. 34, ал. 1 ЗАНН откриване на нарушителя значи установяване и индивидуализиране на физическото, респ. на юридическото лице, което е отговорно за противоправното деяние, осъществяващо състав на административно нарушение, а не съществуването на възможност това да бъде сторено или фактическото намиране на лицето или осъществяването на контакт между нарушителя и актосъставителя (съответно -административнонаказващия орган) или произнасянето на горестоящ или контролен орган, дали е осъществен състав на административно нарушение и кой е правният субект, отговорен за деянието.По този начин разпоредбата на чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 ЗАНН постановява, че административнонаказателно производство не се образува, ако не е съставен акт за установяване на административно нарушение в продължение на три месеца от откриване на нарушителя, като този тримесечен срок започва да тече от деня, в който органът, овластен по закон да състави акта, е узнал за нарушението. Неговото бездействие повече от три месеца от откриването на нарушението изключва отговорността на нарушителя и е пречка за съставяне на акта.В случая Констативния протокол № 06-01-151 / 11.11.2021 г. показва , че нарушението е открито по време на същата извършена проверка на дата 11.11.2021 г. , а АУАН е съставен 05.01.2022 г. в 3- месечния срок по чл. 34, ал. 1, изречение 2, предложение 1 от ЗАНН и по този начин съставянето на същия АУАН е в горепосочения давностен срок и затова същият се явява законосъобразно съставен . Затова това възражение за незаконосъобразност на съставения АУАН като неоснователно следва да бъде отхвърлено.

Следва да се добави , че жалбоподателят твърди, че извършеното от него деяние се явява маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и като не е изложил мотивирана преценка за липса на основание за приложение на 5 разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН адм. наказващия орган е нарушил закона .

Освен това тъй като адм. наказващия орган е направил извод в противна насока , то същият извод се явявал необоснован, като на това основание се претендира отмяна на наказателното постановление. Съдът намира, че следва да разгледа и това направено възражение от жалбоподателя с оглед на това дали случая е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН съобразно събраните по делото доказателства и понеже административнонаказващия орган не е приложил същата разпоредба , то съдът след като намери, че са налице предпоставките за това , само на това същото основание да отмени наказателното постановление, поради издаването му в противоречие на закона.Съдът намира, че преценката на административнонаказващия орган за „ маловажност „ по смисъла на чл. 28 от ЗАНН на извършеното от жалбоподателя се прави по законосъобразност и това същото подлежи на съдебен контрол и тъй като това – преценката дали случая е маловажен и дали това е преценено по законосъобразност от адм. наказващия орган, подлежи на съдебен контрол от страна на настоящия съд тъй като последния е инстанция по съществото на спора . Дали случая е маловажен съдът се ръководи от нормата на чл. 93 т.9 от ДР на НК , а дали случаят е малозначителен се ръководи от нормата на чл. 9 ал.2 от НК към която препраща разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН , като в случая и двете разпоредби – тази на чл. 9 ал.2 от НК и тази на чл. 28 от ЗАНН са обстоятелствата изключващи отговорността са приложими и към административнонаказателния процес. Затова същите норми са обстоятелства изключващи отговорност вкл. и адм. наказателната по отношение на жалбоподателя. Като съобрази доказателствата по делото настоящия съд намира, че в случая не следва да се приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН тъй като случаят не е маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН понеже адм. нарушение е общественоопасно по смисъла на чл. 10 от НК във връзка с чл. 11 от ЗАНН тъй като в случая се касае за отношения свързани с поддържане на техническата изправност на язовирни стени и съоръженията към тях носещи при неизправност възникването на непосредствена загуба на човешки живот и здраве или увреждане или погиване на околна среда или имущество . В случая вмененото в тежест на жалбоподателя адм. нарушение е формално , на просто извършване и законът е постановил, че само с осъщественото от жалбоподателя бездействие в определения от закона срок е достатъчно само неговото 6 наличие респ. извършване, за да възникне съответната административнонаказателна отговорност на жалбоподателя , тъй като в случая са увредени важни държавни и обществени права свързани със защита на опазването на определени човешки права и имуществени интереси на Държавата и съответно установения в страната правов ред . Затова и в случая съдът намира, че извършеното от жалбоподателя е адм. нарушение и не е маловажно по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и не може да се отмени и на това искано от жалбоподателя основание процесното наказателно постановление.