Определение № 998 от 16.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 998 гр. Стара Загора, 16.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IА ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Атанас Д. Атанасов

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Орлин Н. Летов Въззивно частно гражданско дело № 20245500500568 по описа за 2024 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 Образувано е по частна жалба на А. Х. В., подадена чрез адв. А. З. Д. от САК, против решение № 487/03.09.2024 г. по гр. д. № 2873/2023 г. на Районен съд – Казанлък, I I I граждански състав /имащо по същество характер на определение/, с което е оставена без уважение подадената от жалбоподателката молба, съдържаща искане по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 424/26.07.2024 г. по гр. д. № 2873/2023 г. на Районен съд – Казанлък, III граждански състав, в частта му за разноските.

Жалбоподателката /ищца по делото/ твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно. Счита, че същото следва да бъде отменено, а ответникът - да бъде осъден да заплати в полза на адв. А. Д. /процесуален представител на ищцата/ адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна правна защита и съдействие пред първата съдебна инстанция в размер на 480 лева с включен ДДС.

Въззиваемият ответник „К.“ ЕАД, чрез процесуалния представител – юрисконсулт Е. А. В., е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който твърди, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Сочи, че е оспорил своевременно представеният от ищцовата страна договор за правна защита и съдействие, като намира за доказано, че ищцата е получавала осигурителен доход в размер около 2300 лева. Ето защо към момента на сключване на договора същата не е била материално затруднена и не е било налице основание за оказване на безплатна правна защита в исковото производство.

Следователно правилно първоинстанционният съд е отказал да опедели в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите 1 по делото, достигна до следните фактически и правни изводи:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е основателна.

С решение № 424/26.07.2024 г. по гр. д. № 2873/2023 г. на Районен съд – Казанлък, III граждански състав, съдът е уважил предявения от А. Х. В. срещу „К.“ ЕАД осъдителен иск с правна квалификация чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за заплащане в полза на ищцата на сумата от 573,10 лева - дадена при начална липса на основание, ведно със законната лихва от 04.12.2023 г. до окончателното плащане на задължението. Със същото решение ответникът е осъден да заплати в полза на ищцата разноските по делото, възлизащи на 70 лева /платена държавна такса/, като съдът е оставил без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител адв. А. Д. за оказаната от него безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

С молба вх. № 11326/12.08.2024 г. ищцата е поискала така постановеното решение да бъде изменено на основание чл. 248, ал. 1 ГПК в частта му за разноските, като в полза на адв. Д. бъде присъдено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

За да постанови обжалваното решение № 487/03.09.2024 г. по гр. д. № 2873/2023 г. на Районен съд – Казанлък, I I I граждански състав /имащо характер на определение/ първоинстанционният съд е приел, че ответникът е оспорил наличието на основание за предоставяне на безплатна правна помощ, като по делото са налице доказателства, от които се установява, че към момента на сключване на договора ищцата не е била материално затруднено лице по смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. Ето в защо в случая не е налице и основание за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. в полза на процесуалния й представител – адв. Д..

Настоящият съдебен състав счита, че изложените от Районен съд – Казанлък правни изводи са неправилни.

При наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ, респ. не е уредено правомощие на адвоката да извършва проверка на действителното материално положение на последния. В нормите на ГПК и ЗАдв. не е предвидена и възможност насрещната страна да оспорва наличието на основанията почл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично 2 прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му /в този смисъл – определение № 1738/10.04.2024 г. по гр. д. № 1522/2023 г. на ВКС, II г.о.; определение № 395/09.07.2018 г. по ч.т.д. № 1314/2018 г. на ВКС, II т.о. и др./.

Ето защо, доколкото пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между страната А. В. и адвокат А. Д., в който е уговорено оказване на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., и с оглед изхода на делото, настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа. В тази връзка съдът намира, че настоящото исковото производство не се характеризира с висока фактическа и правна сложност, предвид предмета на делото, броя на страните и с оглед наличието на сравнително нисък материален интерес. Извършената от адвоката работа също не може да обуслови присъждане на възнаграждение в по-голям размер, доколкото същата се изчерпва единствено с изготвяне и подаване на искова молба, писмено становище по отговора на исковата молба, както и на молба за разглеждане на делото в отсъствие на адвоката с приложен списък за разноските. С оглед на горното и като взе предвид обстоятелството, че адв. Д. е лице, регистрирано по ЗДДС, съдът приема, че на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да му заплати възнаграждение в общ размер на 480 лева с включен ДДС.

Предвид изложеното, жалбата е основателна, а обжалваното решение /имащо по същество характер на определение/ - неправилно. Ето защо същото следва да бъде отменено, а решение № 424/26.07.2024 г. по гр. д. № 2873/2023 г. на Районен съд – Казанлък, III граждански състав - да бъде изменено на основание чл. 248 ал. 1 ГПК в частта му за разноските, като ответникът „К.“ ЕАД бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38 ЗАдв. да заплати в полза на процесуалния представител на ищцата – адв. А. Д., сумата от 480 лева с включен ДДС.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ решение № 487/03.09.2024 г. по гр. д. № 2873/2023 г. на Районен съд – Казанлък, I I I граждански състав /имащо характер на определение/, с което е оставена без уважение подадената от А. Х. В. молба, 3 съдържаща искане по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на решение № 424/26.07.2024 г. по гр. д. № 2873/2023 г. на Районен съд – Казанлък, III граждански състав, в частта му за разноските, като вместо това постановява:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 424/26.07.2024 г. по гр. д. № 2873/2023 г. на Районен съд – Казанлък, III граждански състав, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2 ЗАдв. „К.“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., ***, да заплати на адв. А. З. Д. от САК, личен № ***, с адрес: гр. С., ***, сумата от 480 лева с включен ДДС – адвокатско възнаграждение за предоставена на ищцата А. Х.

В. безплатна правна помощ в първоинстнционното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4