Решение № 17308 от 08.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17308 гр. София, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. Г. при участието на секретаря Диана Г. Димитрова като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. Г. Гражданско дело № 20231110166613 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано по искова молба искова молба на ищеца „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника Я. С. В., с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца следните суми:

47,66 € (равностойност на 93,22 лева) – цена за мобилна телефония за номер ****** 41 за периода от 18.11.2019 г. до 17.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

34,62 € (равностойност на 67,71 лева) – цена за мобилна телефония за номер ********* за периода от 25.11.2019 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

0,61 € (равностойност на 1,19 лева) – цена за мобилна телефония за номер ********** за периода от 25.11.2019 г. до 24.02.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

102,97 € (равностойност на 201,39 лева) – вноски от четвърта до двадесет и четвърта за лизинг на мобилен телефон ***************** по договор от 16.09.2019 г., с падеж в периода от 18.11.2019 г. до 17.09.2021 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

135,18 € (равностойност на 264,39 лева) – вноски от четвърта до двадесет и четвърта за лизинг на мобилно устройство – часовник HUAWEI GT 1 тъмнозелен, по договор от 06.12.2019 г., с падеж в периода от 18.11.2019 г. от 18.12.2021 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

3,82 € (равностойност на 7,47 лева) – застрахователни премии по застраховка на устройство към номер ****** 41 за периода от 18.11.2019 г. до 17.04.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

50,86 € (равностойност на 99,47 лева) – неустойка за разваляне на договор за мобилни услуги за номер ****** 41 в размер на три месечни вноски, начислена на 15.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането;

34,50 € (равностойност на 67,47 лева) – неустойка за разваляне на договор за мобилни услуги за номер ********* в размер на три месечни вноски, начислена на 15.05.2020 г., ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането, и

97,27 € (равностойност на 190,25 лева) – неустойка в размер на разликата между намаления сбор на лизинговите вноски за телефон ***************** и пълната му пазарна цена, ведно със законната лихва за периода от датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 18.08.2022 г., до изплащане на вземането – вземания по Заповед за изпълнение № 5160/14.02.2023 г. по частно гражданско дело № 44877/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че на 21.02.2019 г. ответникът сключил с него два договора за мобилни телекомуникационни услуги за номера ****** 34 и *********, както и два договора за лизинг – за телефон ***************** и аксесоар – електронен часовник. По договорите следвало ответницата да заплаща месечни абонаментни такси за потреблението си – съответно за двата номера 30,89 лева и 26,99 лева, както и лизингови вноски за телефона в размер на 9,59 лева и за часовника – 12,59 лева, все за по 24 месеца, които му били определени с отстъпка, тъй като договорът бил за срок от 2 години. Отделно ищецът бил натрупал и 3,25 лева задължения за плащане на ищеца за други услуги, и 7,47 лева застрахователни премии по застраховка на телефона.

Поддържа се, че ответникът не е платил задълженията си, поради което договорите били прекратени на 15.05.2020 г., като според т. 11 от договорите се задължавала при тези случаи да плати и неустойка в размер на тримесечния абонамент по договорите без отстъпка, и на разликата между намалената стойност на лизинговия телефон и пълната му пазарна цена, като тези суми възлизали съответно на 99,47 лева; 67,47 лева, и 190,25 лева. Поради това се претендират описаните по-горе суми, за които е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.

Претендират се разноски.

2

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – Я. С. В., чрез особения представител адв. Р.-В., с който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Поддържа се, че не е доказано ползване на услугите от страна на ответника. Прави се възражение за изтекла погасителна давност, която се поддържа, че е 3-годишна. Оспорва се дължимост на неустойката след прекратяване на договора, вкл. и заради това, че противоречи на добрите нрави – ищецът получава неустойка в размер на абонамента, а не предоставя услуга след разваляне на договора. По отношение на лизинговите вноски се поддържа, че договорът за лизинг е недействителен, тъй като не съдържа погасителен план – реквизит съгласно чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПКр. Оспорва се и да е получена лизинговата вещ. Оспорва се общите условия да обвързват ответника, тъй като са написани с твърде малък шрифт, и не е носят негов подпис на всяка страница. Иска се отхвърляне на исковете.

В съдебното заседание страните не изпращат представители и не вземат становище по същество.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

На лист 21 – 24 от частно гражданско дело № 44877/2022 г. на Софийския районен съд, 28. състав („заповедното дело“), е представен Договор за мобилни услуги от 21.02.2019 г. ответникът бил приел да ползва от ищеца мобилни телекомуникационни услуги с номер ********* – който ответникът е ползвал с предплатена услуга – срещу месечен абонамент от 26,99 лева. На страница трета от договора е предвидено, че ако договорът се прекрати по вина на ответника преди края на срока, последната дължи неустойка в размер на до три месечни абонамента, най-високи според условията на плана, освен ако договорът се прекратява по-малко от три месеца преди изтичане на срока, както и неустойка в размер на разликата между пълната цена на предоставено на ответника устройство по ценовата листа и предоставената му такава с отстъпка, като в договора е записано, че е получено едно устройство.

По възражението, че договорът не е подписан на всяка страница, следва да се посочи, че това е изискване само за договорите за потребителски кредит – чл. 11, ал. 2 ЗПКр, а не за всички договори, като практиката на Върховния касационен съд (ВКС) – Определение № 576/15.09.2019 г. по гражданско дело № 503/2019 г., III ГО , и цитираната съдебна практика; Решение № 31/02.03.2017 г. по гражданско дело № 60147/2016 г., IV ГО, приема, че целостта на документа се установява от неговите белези и най-вече – смисловата и съдържателна свързаност на текста, която в случая не е нарушена между страниците. Следователно няма основание документът да не се приеме за единен.

На лист 29 – 34 от заповедното дело, е представено Приложение от 16.09.2019 г. към Договор за мобилни услуги, което представлява самостоятелен договор, според чийто текст ответникът бил приел да ползва от ищеца мобилни телекомуникационни услуги с номер ****** 41 срещу 3 месечен абонамент от 29,99 лева. На страница трета от договора е предвидено, че ако договорът се прекрати по вина на ответника преди края на срока, последната дължи неустойка в размер на до три месечни абонамента, найвисоки според условията на плана, освен ако договорът се прекратява помалко от три месеца преди изтичане на срока, както и неустойка в размер на разликата между пълната цена на предоставено на ответника устройство по ценовата листа и предоставената му такава с отстъпка, като в договора е записано, че е получено едно устройство.

На лист 35 от заповедното дело е представен Договор за лизинг от 18.09.2019 г. ответникът се е задължил да плати на ищеца 220,57 лева лизингови вноски, за да ползва и придобие собствеността на мобилен телефон „Huawei Y7 2019 Dual“, черен. Вноските са 23 месечни по 9,59 лева и първоначална от При сравнение на представения от ищеца договор за лизинг от 18.09.2019 г. (на лист 35 от заповедното дело) с текст, написан от ищеца – молба на лист 73 от делото, написана с шрифт с кегел 12 пункта, се установява, че договорът за лизинг е изписан с по-дребен шрифт, като не са необходими специални знания и умения за установяване на очевидната разлика в големините на текста.

Всички тези договори са оспорени от ответника, като съдът е открил производство по чл. 193 ГПК за оспорване на авторството им и с протоколно определение от 10.06.2026 г. е задължил ищеца да представи оригинали на договорите, като до следващото заседание на 13.07.2026 г. ответникът не е направил това. Съдът няма задължение да изпраща нарочно съобщение за извършените в съдебното заседание действия и дадените указания, когато определенията му не подлежат на обжалване – чл. 7, ал. 2 ГПК, поради което ответникът се смята за уведомен по чл. 56, ал. 2 ГПК за извършените в откритото заседание действия, но не е направил нищо по въпроса.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени искове за заплащане на абонаментна цена и ползвани телекомуникационни услуги по договор – с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 216, ал. 1 ЗЕС; за лизингови вноски – с правна квалификация чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 345, ал. 1 ТЗ и чл. 232, ал. 2 ЗЗД, и за неустойка – с правна квалификация по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Съдът служебно ще следи за това дали клаузите, уреждащи неустойка, не съдържат прекомерна по размер такава – чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Ответникът прави възражение за недействителност на договорите за лизинг по чл. 26, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 22 ЗПКр; чл. 10, ал. 2 ЗПКр и чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПКр, както и за изтекла давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД.

Първият иск се уважава, ако съдът установи, че между ищеца и ответника е сключен договор за мобилни телекомуникационни услуги с уговорена конкретна цена на услугата – месечен абонамент за достъп (при който потребление не се доказва), и услуги с индивидуална цена, както и предоставяне на ответника на СИМ карта, а за услугите извън абонамента – и 4 конкретно ползвания обем на услугата.

Вторият иск се уважава, ако се установи, че е уговорено ответникът да получи от ищеца телефон и аксесоари при уговорена месечна цена за ползване, и че телефонът му е бил предоставен. Той обаче ще се отхвърли, ако се установи, че към договора няма погасителен план или е изписан с твърде малък шрифт (с кегел под 12 пункта).

Исковете за неустойки се уважават, ако се установи, че са уговорени такива в договорите между страните за конкретен вид договорно неизпълнение (неплащане, довело до прекратяване на договора), както и че договорът е развален с уведомление до ответника. Въпреки това съдът няма да присъди неустойки, ако те са уговорени с неравноправни клаузи – когато в ущърб на потребителя предвиждат прекомерност на задължението, както и ако не е уговорена насрещна неустойка в полза на потребителя, което ищецът следва да докаже.

Всички искове ще се отхвърлят, ако се установи, че от падежа на вземането до сезиране на съда в заповедното производство са изминали повече от 3 години и 68 дена (съгласно чл. 3 ЗМДВИППП от 2020 г.).