Решение № 5502 от 16.08.2018, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

№.................... гр. София, 16.08.2018 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ А въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети юни през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

Председател: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА

МАРИЯ БОГДАНОВА при участието на секретаря Емилия Вукадинова, разгледа докладваното от съдия Мариана Георгиева въззивно гражданско дело № 14600 по описа за 2017 г. по описа на СГС и взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и следв. от ГПК.

С решение от 18.07.2017г., постановено по гр.д. № 10738/2017г. на СРС, ГО, 76 състав, са уважени предявените от „АМВ-А.“ ООД срещу „КДБ-И.“ ЕООД обективно кумулативно съединени искове, както следва: искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата от общо 8 623, 68 лева, представляваща продажна цена на стоки по договори за търговски продажби, обективирани във фактура № **********/20.05.2014г., фактура № **********/28.07.2014г., фактура № **********/08.08.2014г., фактура № **********/03.06.2015г., фактура № **********/13.07.2015г. и фактура № **********/07.08.2015г. и искове с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 1 458, 87 лева – обезщетение за забава в размер на законната мораторна лихва за периода от 20.05.2014г. до 05.12.2016г.

Срещу решението е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК въззивна жалба от ответника „КДБ-И.“ ЕООД. В същата са изложени оплаквания за неправилност на постановения съдебен акт поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до необоснованост на същия. Сочи, че от представените по делото доказателства не може да се направи извод за съществуването на валидни договорни връзки между страните, от които да произтичат твърдените от ищеца задължения на ответника да заплати предоставените стоки. Излага, че представеното по делото пълномощно от В.С.като собственик на капитала и управител на „КДБ-И.“ ЕООД, дадено на Б.С., е от 10.09.2015г., която дата хронологично следва датата на процесните доставки и действията, твърдяни за извършени във връзка с приемането им от страна на Б.С.. В този смисъл счита, че посоченото пълномощно не е годно да удостовери наличие на правомощия на Б.С. за сключването на процесните договори, за приемането на твърдяните доставки по тях, или за извършване на други действия във връзка с тях, поради което неправилно е възприето от СРС като доказателство, указващо за наличие на представителна власт на Б.С. за сключване на отделните договори и за приемане на изпълнението по тях, включително и в качеството му на търговски помощник. В жалбата се излагат съображения за неоснователност на изводите на първоинстанционния съд, че Б.С. има качеството търговски помощник, който от името и за сметка на ответното дружество е договарял и приемал изпълнението по договорите.

Жалбоподателят поддържа, че процесните фактури не са приемани от ответното дружество и не са подписани от неговия законен представител, като въпреки оспорването на същите по съдържание, ищецът не е ангажирал доказателства за установяване истинността на отразеното в тях съдържание. Изразява се и несъгласие с изводите на СРС, че осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях от страна на ответното дружество, съставлява доказателство за знанието на търговеца за тях. Счита, че знанието на търговеца не представлява потвърждаване на сделката и не замества факта на приемането на изпълнението по нея, съответно не съставлява самостоятелен пораждащ задължението за плащане юридически факт. Изложени са и самостоятелни основания за отмяна на първоинстанционното решение в частта относно претенцията за заплащане на сумата от 2 160 лева с ДДС, отразена във фактура № **********/07.08.2015г. От заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза се установявало, че посочената фактура не е осчетоводена в счетоводството на ответника и въз основа на същата не е ползвано право на приспадане на данъчен кредит. Същата не е била подписана от страна на представител на ответното дружество. Поддържа, че по делото няма никакви данни, от които може да се направи извод, че между страните е сключен договор за търговска продажба по отношение на стоките, описани в процесната фактура, както и че продавачът е изпълнил задълженията си по него, в това число, че стоката е приета от купувача. Жалбоподателят счита, че потвърждаването на счетоводното салдо на счетоводните задължения за 2015г., подписано от Б.С., не съдържа информация за потвърждаване на задължението по конкретната фактура с № 2991/07.08.2015г., поради което не може да се приеме като документ, потвърждаващ отразената по фактурата доставка. По отношение на извършеното от Б.С. потвърждаване на счетоводни салда е посочено още, че същото е недействително освен по аргументите изложени по-горе, и поради обстоятелството, че това лице не е управител, нито съдружник, нито служител на ответното дружество, поради което няма правомощия да потвърждава счетоводни салда и няма правомощия да подписва процесните приемо-предавателни разписки, нито да приема доставки и/или изпълнение по договора. Жалбоподателят счита, че потвърждаването на счетоводни салда е правомощие единствено на управителя на дружеството и не може да се възлага на друго лице, съответно друго лице не може да се преупълномощава за това действие. Въззивникът поддържа още, че всички представени по делото приемо-предавателни протоколи са били подписани без да се отрази датата, на която това е станало. Нещо повече, разпитаният в съдебно заседание Б.С. заявил, че е подписвал процесните разписки не при приемането на всяка доставка поотделно, а впоследствие. Ето защо счита, че не е установена датата на приемане на стоките, поради което следва да се приеме, че не е установена и датата, от която се дължи лихва за забава. Изразява се и несъгласие на изводите на СРС, че противопоставянето на търговеца по реда на чл. 301 от ТЗ на действията, извършени без представителна власт от страна на Б.С., са били предприети несвоевременно. Напротив, поддържа, че възражението по чл. 301 от ТЗ е направено от ответника незабавно след узнаването. По тези съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявените искове да се отхвърлят.

Ответникът по жалбата – „АМВ-А.“ ООД, оспорва същата по подробно изложени съображения, основани на събраните по делото доказателства, които установяват по несъмнен начин активната материална легитимация на ищеца като кредитор по спорното вземане. Поддържа доводи, че писмото за потвърждаване на салда има характер на извънсъдебно признание, че процесните фактури са приети и осчетоводени от ответника, като не съществува ограничение потвърждаването на счетоводно салдо да се извърши и от пълномощник на законния представител на дружеството. В този смисъл счита първоинстанционото решение за правилно и прави искане същото да бъде потвърдено.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 327, ал. 1 от ТЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материално-правни норми. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 от ГПК препраща към тях.

По изложените във въззивната жалба оплаквания намира следното:

За да постанови обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че фактурата, отразена в търговските книги и осчетоводена от получателя чрез заверка на съответния счетоводен регистър и приспаднат данъчен кредит, доказва съществуването на задължението на получателя на стоките. Доколкото в случая било установено, че всички фактури, с изключена на тази от 07.08.2015г. за сумата от 2 160 лева, били вписани в дневниците за покупки и за тях е теглен данъчен кредит в пълен размер по ЗДДС, то знанието на ответника-търговец за сделката и действията, извършени във връзка с нея, е установено по несъмнен начин. В мотивите е посочено още, че цялото принципно оспорване на подписи, а и на представителната власт на лицето Б.С., е без значение за изхода на спора, тъй като е налице недвусмислено признание на задължението на ответника чрез осчетоводяването на процесните фактури.

Договорът за търговска продажба по смисъла на чл. 318 ТЗ е консенсуален и неформален, поради което сключването му предполага постигане на съгласие между продавача и купувача относно съществените елементи на продажбата - стока и цена, без да е необходимо обективиране на съгласието в писмена форма. Без значение е начинът на договаряне, същественото е съвпадането на насрещните воли на страните за продажба, за да се приеме, че между страните се учредява валидно облигационно правоотношение. Само наличието на последното не е достатъчно, за да се приеме, че е налице основание за плащане, тъй като основанието ще възникне при изпълнението на договора - с извършване на доставката за продавача ще възникне правото да иска престиране на цената от страна на купувача. В случаите, когато страните са оформили продажбата чрез съставена за целта фактура, фактурата съставлява доказателство за сключването на договора и за породените от него права и задължения, но не е условие за действителността му. Поради неформалния характер на продажбата преценката за сключване на договора не следва да бъде ограничавана само до съдържанието на фактурата, а следва да се прави с оглед на всички доказателства по делото, в т.ч. и на тези относно предприети от страните действия по изпълнение на договора /получаване на стоката или плащане на цената/, които при определени предпоставки могат да се разглеждат като признания за съществуването на облигационната връзка.

Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест, ищцовото дружество следва да установи, че спорното право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните по договор за продажба, изпълнение на задължението на ищеца за непаричната престация – да прехвърли собствеността на продадената вещ и да предаде /достави/ вещта, както и настъпване на изискуемостта на вземането.

В случая ищецът основава претенцията си на твърдения за сключени договори за продажба на стоки, обективирани в следните фактури: фактура № **********/20.05.2014г. на обща стойност от 192 лева с ДДС за доставени 20 литра Наса 360 CL при единична цена от 8 лева; фактура

№ **********/28.07.2014г. на обща стойност от 691, 20 лева с ДДС за доставени 60 кг син камък при единична цена от 7 лева и 26 кг тиовит джет с единична цена от 6 лева; фактура № **********/08.08.2014г. на обща стойност от 1 844, 40 лева с ДДС за доставени 35 кг арметил при единична цена от 26 лева, 18 л. солфоликид при единична цена от 6 лева и 21 кг купрохол при единична цена от 17 лева; фактура № **********/03.06.2015г. на обща стойност от 3 930 лева с ДДС за доставени 60 литра наса при единична цена от 10 лева, 9 литра динали при единична цена от 75 лева, 30 литра арметил М при единична цена от 26 лева, 30 литра арметил С при единична цена от 26 лева, 40 литра солфоликид при единична цена от 6 лева и 10 литра агрия 1050 при единична цена от 20 лева; фактура № **********/13.07.2015г. на обща стойност от 447, 60 лева с ДДС за доставени 20 кг теовит при единична цена от 20 лева, 10 кг купрохит при единична цена от 18, 50 лева и 2 литра атоник при единична цена от 34 лева и фактура № **********/07.08.2015г. на обща стойност от 2 160 лева с ДДС за доставен 1 500 броя лозов посадъчен материал при единична цена от 1, 20 лева. Във връзка с отразената във всяка една от посочените фактури доставки са изготвени и представени по делото предавателно-приемателни разписки, двустранно подписани.