Решение № 43 от 23.03.2022, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Свиленград, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на втори март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Ангелина Н. Добрева като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20215620100767 по описа за 2021 година

Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.138 от ЗЗД, чл.430, ал.1 и ал.2 от ТЗ, и чл.86, ал.1 от ЗЗД - за признаване за установено по отношение на ответника Ж. Д. ДР., че същата дължи на ищеца „Банка ДСК“ ЕАД следните суми:

1190,21 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2012 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 05.10.2012г., 302,95 евро – договорна лихва за периода 07.06.2018 г. – 23.06.2020 г., 47,65 евро – обезщетение за забава за периода 07.06.2018 г. – 23.06.2020 г., 40,34 евро – обезщетение за забава за периода 23.06.2020 г. – 22.10.2020г., 60 евро – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по частно гр. дело № 1112/2020 г. по описа на РС-Харманли.

При условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за осъждане на ищеца да заплати на ответника горепесочените суми.

Ищецът твърди, че на 05.10.2012г. сключил с В.Г.К. Договор за кредит за текущо потребление, по силата на който предоставил кредит в размер на 2250 евро със срок на издължаване 114 месеца, считано от датата на усвоявянето му. Страните уговорили, че кредитополучателят дължи лихви върху предоставената сума, като предвидили вида, размера и начина на изчисляване на същите. Договорната лихва се формирала от променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил 12,45%.

Кредитът бил обезпечен с поръчителството на ответника Ж. Д. ДР., за което между нея и Банката бил сключен Договор за поръчителство от 05.10.2012г.

1

Кредитът бил усвоен изцяло от кредитополучателя на 05.10.2012г.

Кредитополучателят починал на 02.05.2018 г., а след смъртта му кредитът бил обслужван от наследника К.Х.П.. Последното плащане от нея било извършено на 17.05.2018 г.

Поради неизпълнение на задълженията на кредитополучателя по договора за кредит, Банката обявила кредита за предсрочно изискуем, за което бил уведомен наследника К.Х.П., с покана-уведомление, получена на 27.05.2020г.

Ищецът счита, че неуведомяването на поръчителя за предсрочната изискуемост на кредита не води до липса на изискуемо вземане спрямо него.

При условие на евентуалност, моли да се приеме, че поръчителят е уведомен за предсрочната изискуемост на кредита с връчване на препис от исковата молба.

Ищецът пристъпил към принудително събиране на вземанията си по договора чрез подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК срещу солидарните длъжници: наследника на кредитополучателя и поръчителя. Образувано било ч. гр. д. № 1112/2020 г. по описа на РС Харманли, по което била издадена заповед за изпълнение на парично задължение за процесните вземания. Тъй като срещу издадената заповед за изпълнение длъжникът - поръчител подал възражение, в съответствие с указанията на съда, ищецът предявил искове за установяване на вземанията си.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Ж. Д. ДР., с който изразява становище за неоснователност на исковите претенции. Счита, че до получаване на исковата молба от ответника, по отношение на нея не е настъпила предсрочна изискуемост на кредита.

Затова, исковете били изцяло неоснователни по отношение на вноските (главница и договорна лихва), съответно обезщетение за забава (лихване надбавка за забава), чийто падеж не е настъпил до датата на получаване на исковата молба от ответника. Исковете били неоснователни и поради това, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК бил изтекъл 6месечния срок по чл.147, ал.1 от ЗЗД за всички дължими погасително вноски, за които падежът бил настъпил до 23.04.2020г. Исковете били неоснователни и поради нищожност на договорите за кредит и за поръчителство: договорът за кредит нямал изискуемото по ЗПК съдържание, тъй като в него бил посочен годишен процент на разходите, но не била посочена общата сума, дължима от потребителя (чл.22, вр. чл.11, т.10 ЗПК); тъй като нищожно било главното задължение по договора за кредит, нищожно било и поръчителството. Освен това, по договора за кредит била върната сума, надвишаваща чистата стойност на кредита, поради което ищецът нямал право да получи търсените от него суми нито от кредитополучателя, нито от поръчителя. Договорът за поръчителство бил нищожен и на самостоятелно основание, тъй като не съдържал описание на всички съществени условия за кредит, при които поръчителят поел задължението да отговаря за задълженията на кредитополучателя. Отделно от това, ответникът не била подписала Общите условия към договора за кредит, поради което не била 2 поела валидно задължение да отговаря по този договор.

Съдът, като взе предвид доводите и възраженията на страните, и прецени събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

От приложеното за послужване частно гр. дело № 1112/2020 г. по описа на РС – Харманли се установява, че същото е било образувано по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено на 23.10.2020 г. от заявител - настоящия ищец, срещу длъжника К.Х.П. – единствен законен наследник на кредитолучателя В.Г.К. и срещу длъжника Ж. Д. ДР. - поръчител, за солидарно заплащане на следните суми: 1190,21 евро – главница по Договор за кредит за текущо потребление от 05.10.2012 г., обезпечен с Договор за поръчителство от 05.10.2012г., 302,95 евро – договорна лихва за периода 07.06.2018 г. – 23.06.2020 г., 47,65 евро – обезщетение за забава за периода 07.06.2018 г. – 23.06.2020 г., 40,34 евро – обезщетение за забава за периода 23.06.2020 г. – 22.10.2020г., 60 евро – разноски, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 23.10.2020г. до окончателното изплащане на вземането, както и на съдебни разноски. По делото е издадена Заповед № 260125/ 27.10.2020 г., за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено незабавно изпълнение и издаване на изпълнителен лист за посочените суми срещу солидарните длъжници. За да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, заповедният съд е приел, че Банката - заявител е удостоверила наличие на подлежащо на изпълнение вземане. В заявлението си Банката се е позовавала на настъпила предсрочна изискуемост на цялото си вземане спрямо солидарните длъжници, а нейното настъпване е удостоверила по реда на чл. 418, ал.3 ГПК - със съответни документи: Покана – уведомление до К.Х.П., връчена й лично на 27.05.2020г. чрез частен съдебен изпълнител с рег.№ 929 по РКЧСИ, ведно с придружително писмо и разписка.

В двуседмичния срок по чл.415, ал.2 от ГПК, длъжникът Ж. Д. ДР. е подала възражение за недължимост на вземанията, удостоверени в заповедта по чл.417 от ГПК. По отношение на другия длъжник - К.Х.П., заповедта е влязла в сила, на основание чл.416, предл.1 от ГПК.

С определение № 260276 от 14.04.2021г. по възз.ч.гр.д.№ 189/2021г.

Окръжен съд – Хасково е отменил разпореждането за незабавно изпълнение в частта, нареждаща поръчителят да заплати суми на кредитора, и е обезсилил издадения срещу поръчителя изпълнителен лист, с мотива, че по отношение на него не е настъпила изискуемостта на претендираното вземане.

В указания му едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване на вземанията си, по които е образувано настоящото производство. Предвид така установените обстоятелства, предявените обективно съединени установителни искове се явяват процесуално допустими, доколкото въззивния съд не е отхвърлил заявлението на кредитора за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК срещу поръчителя, респ. не е обезсилил издадената заповед по чл.417 от ГПК по 3 отношение на този длъжник.

Представен е по делото Договор за кредит за текущо потребление, сключен на 05.10.2012 г., между „Банка ДСК“ ЕАД – „Кредитор“ и В.Г.К. – „Кредитополучател“, по силата на който Кредиторът предоставя на Кредитополучателя банков кредит в размер на 2250 евро, с краен срок за погасяване на кредита 114 месеца, считано от датата на усвояването му, съобразно погасителен план, неразделна част от договора. Видно от последния, крайният падеж на задължението за връщане на предоставен ия кредит е бил договорен за 05.04.2022 г. Към договора са приложени и Общи условия, неразделна част от същия, подписани от страните.

Представен е и Договор за поръчителство, сключен на 05.10.2012 г., между „Банка ДСК“ ЕАД – „Кредитор“ и Ж. Д. ДР. – „Поръчител“, видно от който същият обезпечава изпълнението на задълженията по горепосочения договор за кредит, така че поръчителят се задължава да отговаря пред кредитора солидарно с кредитополучателя, както и се задължава спрямо кредитора при неизпълнение от кредитополучателя на задълженията му по договора за кредит, да ги изпълнява при договорените условия.

Видно от представеното Удостоверение за наследници с изх. № 39/ 12.12.2018г., издадено от Община Харманли, кредитополучателят В.Г.К. е починала на 02.05.2018г. и е оставила за свой единствен законен наследник К.Х.П..

Безспорно е установено от събраните доказателства - писмени и заключение на съдебно-счетоводна експертиза / ССЕ/, че кредиторът е изпълнил основното си задължение по договора за кредит - да предаде на кредитополучателя определената в договора сума. Видно от експертното заключение кредитът е изцяло усвоен на 05.10.2012г. С усвояването на кредита е започнал да тече 114-месечния срок за връщането му на вноски, в определените срокове, ведно с договорената лихва /чл.430, ал.2 от ТЗ/.

От заключението на назначената ССЕ се установява, че кредитополучателят е изпаднал в забава на плащането, като последната, платена от наследника му погасителна вноска, е била направена на 17.05.2018 г.

Съгласно чл.19.2 от Общите условия към Договора за кредит, Банката има право да обяви за изискуемо преди срока остатъка от кредитно задължение, в случай на просрочие над 90 дни. Затова и предвид допуснатото просрочие в изплащането на вноските, продължило повече от 90 дни , в полза н а Банката се е породило правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем.

В случая, правото да трансформира кредита в предсрочно изискуем, като отнеме на длъжника премуществото на срока, е надлежно упражнено от кредитора. Ищецът доказа, че надлежно е уведомил длъжника К.Х.П., в качеството й на единствен законен наследник на кредитополучателят В.Г.К., за обявяване на кредита за предсрочно изискуем преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК. В тази връзка, както се спомена по-горе, представена е Покана – уведомление, 4 връчена лично на К.Х.П. на 27.05.2020г., т.е. преди датата на подаване на заявлението по чл.417 от ГПК – 23.10.2020г.

По този начин са изпълнени предпоставките за настъпване на предсрочната изискуемост, дефинирани в т.18 от ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, с което се прие, че моментът на настъпването на предсрочната изискуемост на задължението по кредита, като предпоставка за упражняването на правото по чл.417, т.2 от ГПК и като последица – установяване по реда на чл.422 от ГПК съществуването на задължението, следва да предхожда депозирането на заявлението. Моментът на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита е от значение и за определяне началото на срока по чл.147 ал.1 ЗЗД - т.4б на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С оглед на дадените разрешения в ТР, моментът, в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем, както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.