Решение № 76 от 03.02.2022, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 13/2022
- Вид
- Решение № 76
- Подписан
- 03.02.2022
- Състав
- Бистра Николова, Тодор Тодоров, Милен Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 293, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 294, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.59 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 59, ал. 1 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 59, ал. 2 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 59, ал. 3 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл. 59, ал. 4 · Закон за банковата несъстоятелност
- чл.26 ал.2 предл.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за кредитните институции
- чл. 116 · Закон за кредитните институции
- чл. 36, ал. 2 · Закон за кредитните институции
РЕШЕНИЕ
№ 76 гр. София, 03.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Бистра Николова
Членове:
Тодор Тодоров
Милен Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20221001000013 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и следв. от ГПК.
Образувано е на основание чл. 293, ал. 3 от ГПК, в съответствие с указанията в решение № 60114 от 09.12.2021г. по т.д. 1512/2020г., ВКС, TK, I т.о., с което е отменено решение № 890/22.04.2020г. по т.д. № 2770/2018г. на Софийски апелативен съд с което въззивния съд е отменил отхвърлителното решение по т.д. № 1485/2017 г. на Софийски градски съд и е уважил предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „В 9“ ОДД иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН (изм.) и е оставил без разглеждане евентуално съединените искове, както и в частта за разноските, като вместо това е постановил: отхвърлил е предявения от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „В 9“ ООД иск с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН (изм.) за прогласяване на недействителност спрямо кредиторите на несъстоятелността на банката на извършените от „В 9“ ООД прихващания на задълженията му по договор за банков кредит от 03.11.2008г. с вземания, придобити по договор за цесия от 28.10.2014г. и от 03.11.2014 г., съответно до размера на 125 000 евро и до 137 360 евро, които прихващания са извършени с уведомления № 10433 и № 10487, двете от 03.11.2014 г., като неоснователен и е върнал делото Софийски апелативен съд за ново разглеждане от друг състав в частта относно обективно съединените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал.
3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
Следователно предмет на разглеждане са въззивните жалби на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, с които се обжалва решение № 2344 от 11.12.2017 г. и поправено с решение № 2147 от 28.11.2019 г. по т.д. 1485/2017 г., СГС, VI-13 състав в частта относно предявените обективно съединените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН.
След отхвърляне на иска с правно основание чл. 59, ал. 5 от ЗБН (изм.) с посоченото 1 решение на ВКС е настъпило условието за разглеждане на исковете с правно основание чл.
59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, при условията на евентуалност от синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ срещу „В 9“ ООД.
Недоволен от така постановеното решение са останали синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, които в законоустановения срок са депозирали въззивни жалби срещу него с оплаквания за неправилност. За основателен, противно на изводите на първоинстанционния съд, въззивникът счита евентуално предявения от него иск по чл.59 ал.3 ЗБН. Изискването на посочената разпоредба за знание у кредитора за настъпилата неплатежоспособност на банката въззивникът счита за доказано с факта на обявяването на решението на УС на БНБ №73/20.06.2014г., с което тя е била поставена под особен надзор в резултат спирането на плащанията на задълженията й към нейните вложители, още повече, че такъв е било и ответното дружество. Това знание, според въззивника, се потвърждавало и от публично оповестения в интернет пространството на 22.10.2014г. /преди извършването на прихващанията/ доклад на БНБ за анализа и оценката на активите на банката, в който се сочи, че същата е с отрицателен капитал и неизбежната последица от това състояние е отнемане на лиценза й и подаване от централната банка на молба за откриване на производство по несъстоятелност /което е сторено в кратък период от време след това/. Като неправилни се възприемат от въззивника и изводите на съда по отношение на втория евентуален иск - по чл.59 ал.2 ЗБН - че посочената норма е приложима само след откриване на производството по несъстоятелност. Според него изискването за форма се прилага и по времето докато банката се намира под особен надзор, доколкото правният ефект от прихващането и в двата случая е един и същ и състоянието на неплатежоспособност е съществувало още към 20.06.2014г. По тези съображения въззивникът е поискал решението на СГС да бъде отменено и предявените от синдика искове - уважени. Претендира разноски за производството по делото.
Ответникът по въззивните жалби – „В 9“ ООД е оспорил наведените в тях оплаквания и направени искания. Поддържа становище за правилност на обжалвано съдебно решение, поради които прави искане за потвърждаването му.
Въззивните жалби са подадени в законоустановения срок от легитимирана страна в процеса, имаща правен интерес от обжалване на решението и допълнителното Т.а и са насочени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което са допустими.
Софийски апелативен съд, произнасяйки се по реда на чл. 269 от ГПК и като взе предвид данните по делото , констатира следното:
Синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ са предявили срещу „В 9“ ООД обективно евентуално съединени искове с правно основание чл.59 ал.5 от ЗБН, чл.59 ал.3 от ЗБН и чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД вр. чл.59 ал.2 от ЗБН. Поискал е съдът да обяви за недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД /н./ извършени от ответника на 03.11.2014г. с две уведомления №№10443 и 10487 прихващания на свои задължения към „Корпоративна търговска банка“ АД /н./, произтичащи от договор за кредит в евро, с цедирани му от Б. Б. Б. и от Л. Х. К. техни вземания към банката, произтичащи от договори за банков депозит, тъй като тези прихващания са извършени след началната дата на неплатежоспособността на банката и след датата на поставянето й под специален надзор, евентуално - поради извършването им преди датата на решението за откриване на производство по несъстоятелност на банката и при знание на кредитора към момента на придобиването на вземанията /съответно 08.10.2014г. и 02.11.2014г./ за настъпилата неплатежоспособност. Евентуално, доколкото изявленията за прихващане не са направени в изискуемата, съгласно чл.59 ал.2 от ЗБН писмена форма с нотариална заверка на подписа на кредитора, ищецът е поискал те да бъдат прогласени за нищожни на основание чл.26 ал.2 предл.3 от ЗЗД.
Ответникът „В 9“ ООД е оспорил така предявените искове. Признал е фактите, че е 2 длъжник по сочения от синдика договор за кредит, сключен с банката, като към 28.10.2014 г. непогасената от него главница е в размер на 262 360 евро; че е придобил от посочените физически лица вземания, които е прихванал, адресирайки до банката получените от квесторите на 03.11.2014г. негови изявления за прихващане. Тъй като прихващанията са били надлежно осчетоводени в банката, счита, че няма задължения към нея, произтичащи от договора за кредит, което е било изрично признато от нея. Поддържа становище, че приложима към случая е редакцията на чл.59 ал.5 от ЗБН преди изменението й с ДВ бр.98/14г. , в сила от 28.11.2014г., според която по този ред подлежат на обявяване за относително недействителни спрямо кредиторите на несъстоятелността само прихващания, извършени от длъжника /банката/, но не и тези, направени с изявление на неин кредитор.
Оспорвайки евентуалния иск по чл.59 ал.3 от ЗБН, ответникът твърди, че към датата на придобиване на вземанията не е знаел, че банката е в неплатежоспособност , като това обстоятелство е станало общоизвестно по-късно - с отнемането на лиценза на банката на 07.11.2014г., поради което необоримата презумпция на ал.4 на чл.59 от ЗБН в случая е неприложима. Според разбирането на ответника, поставянето на банката под особен надзор и широкото медийно отразяване на факти, свързани с финансовото й състояние, не могат да обосноват категоричен извод за знание, тъй като тогавашните изявления на управителя на БНБ са били объркващи и диаметрално противоположни. Вторият евентуално предявен от синдика иск, ответникът също е оспорил с възражения, основани на систематичното тълкуване на разпоредбата на чл.59 ал.2 от ЗБН, която се намира в раздела „Попълване масата на несъстоятелността", че същата се отнася за прихващания, извършвани в хода на откритото вече производство по несъстоятелност на банката. По тези съображения ответникът е поискал предявените срещу него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни, като му бъдат присъдени направените от него разноски по делото.
Предмет на разглеждане в настоящото съдебно производство са единствено предявените при условията на евентуалност искове с правно основание чл. 59, ал. 3 от ЗБН и чл. 59, ал. 2 от ЗБН, съобразно дадените указания с решение № 60114 от 09.12.2021г. по т.д.
1512/2020г., ВКС, TK, I т.о.
За да отхвърли първия евентуално предявен иск по чл.59 ал.3 от ЗБН съставът на Софийски градски съд е приел, че изискуемото от закона знание за настъпила неплатежоспособност на банката у приобретателя на вземанията срещу банката към момента на придобиването им не може да бъде презумирано по силата на ал.4 на чл.59 от ЗБН, доколкото и двете цесии са извършени преди решението на БНБ за отнемане лицензията на банката, поради което ищецът дължи да докаже със съответните доказателствени средства наличието на знание у лицето, осъществяващо контрол върху дейността на дружеството - цесионер за настъпилата неплатежоспособност на „КТБ“ АД.
Решаващият състав е констатирал в тази връзка липса на ангажирани от синдика каквито и да било доказателства лицето, формиращо волята на „В 9“ ООД да е имало непосредствен достъп до информация, обективно позволяваща извод за узнаване на указаните от закона факти, обуславящи състоянието на неплатежоспособност. Отказал е да сподели тезата на ищеца, че извод за настъпването на този юридически факт може да бъде направен от наличието на публично огласена информация с конкретно съдържание, излагайки съображения, че решението на БНБ за поставяне на банката под особен надзор от 20.06.2014г. не съдържа конкретни констатирани обстоятелства, сочещи на наличие на неплатежоспособност, а дори отнемането на лиценза й /с решението от 06.11.2014г./ е станало не поради извод за невъзможност банката да покрие изискуемите си задължения поради липса на ликвидни средства, а при алтернативно очертания от законодателя белег на неплатежоспособността - отрицателна величина на собствения й капитал. От друга страна, според съда, фактът, че с последващото съдебно решение е прието, че неплатежоспособността е настъпила от 20.06.2014г. , не обосновава извод, че ответникът е бил в състояние да узнае това към датата на придобиване на вземанията. Тези съображения 3 са мотивирали съда да приеме и първият предявен евентуален иск за неоснователен. За такъв е счетен с допълнителното решение и другият евентуален иск за нищожност поради липса на изискуема от закона форма с мотива, че нормата на чл.59 ал.2 от ЗБН въвежда Т.а изискване единствено за прихващанията, извършени в хипотеза на вече открито производство по несъстоятелност.
Така постановените първоинстанционни основно и допълнително решения са валидни и допустими.
По същество, настоящата инстанция констатира, че установената от СГС фактическа обстановка по делото е безспорна и съответна на ангажираните по делото доказателства.
„Корпоративна търговска банка“ АД е поставена под специален надзор с решение на УС на БНБ от 20.06.2014г. за определен срок, като е спряно изпълнението на всичките й задължения, както и да извършва дейностите във връзка с издадения й лиценз; с последващо решение от 06.11.2014г., вписано на 07.11.2014г., лицензът й за извършване на банкова дейност е отнет и е решено да бъде поискано откриване на производство по несъстоятелност на банката. С решение №664/22.04.2015г. на СГС по т.д.н.№7549/14г. е открито производство по несъстоятелност на „Корпоративна търговска банка“ АД, поради неплатежоспособността й, а с решение №1443/03.07.2015г. на САС като начална дата на неплатежоспособността е определена датата на поставянето на банката под особен надзор 20.06.2014г. Не е спорно, че между банката и ответника е сключен на 03.11.2008г. договор за кредит с анекси към него, по който към 28.10.2014г. е съществувала непогасена главница от 262 360 евро; че на 28.10.2014г. и на 03.11.2014г. между ответника и две физически лица – Б. Б. и Л. К. са сключени съответно два договора за цесия, по силата на които дружеството е придобило вземания срещу банката в размери съответно 125 000 евро и 138 360 евро, а в две писмени волеизявления, получени от квесторите на банката на 03.11.2014г., ответникът е направил прихващания, с които е погасил частично задълженията си по договора за кредит до размер на сумата от двете вземания, които прихващания са били надлежно осчетоводени.
Разпечатката съдържа 28 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44a9d07a-2198-444c-9466-c0fd9baffd1a