Определение № 109 от 10.03.2025, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 10.03.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Събина Н. Христова Диамандиева

Членове:

Калина Ст. Пенева

Кремена Ил. Лазарова като разгледа докладваното от Събина Н. Христова Диамандиева Въззивно частно гражданско дело № 20252000500064 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по частната жалба на И. Н. И., чрез пълномощника адв.Д., против определение № 19/13.01.2025г. по гр.дело № 7/2024г. по описа на Сливенския окръжен съд, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на протоколно определение № 574/18.12.2024г. по същото дело, в частта, с която е осъден да заплати на ответната страна разноски в размер на 5 640 лв. с ДДС.

Иска се отмяна на определението като неправилно и незаконосъобразно и постановяването на друго, с което възнаграждението, за което е осъден частният жалбоподател, да бъде намалено до размера от 1000 лв.

Излагат се доводи, че производството по делото е прекратено по реда на чл.232 ГПК – поради оттегляне на иска. Процесуалните действия, извършени от пълномощника на ответника са подаване на отговор на исковата молба и процесуално представителство в две съдебни заседания, в едното от които производството по делото е спряно по общо съгласие на страните, а в другото – прекратено поради оттегляне на иска. Според страната в съответствие на вида на спора, ниската фактическа и правна сложност на производството и обема на процесуалните действия и неприлагането на Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения вследствие от постановеното решение от 25.01.2024 г. по дело С- 438/2022г. на СЕС на ответника не следва да бъде присъдено заплатеното от него възнаграждение за процесуално представителство в пълен размер. Доводите на пълномощника на ответната страна за дължимост на цялото възнаграждение и поради внимателно 1 проучване на делото са голословни и не намират опора в закона и делото.

В отговор на частната жалба, подаден от ответното „БУЛ ИНС“ АД, чрез пълномощника адв.Д., се иска оставянето и без уважение като неоснователна.

Сочи, че според разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото. В случая производството е насрочвано за разглеждане в открито съдебно заседание пет пъти. За част от тях пълномощникът на ищеца е представил доказателства, че е възпрепятстван, но ответното дружество е било надеждно представлявано.

Бургаският апелативен съд, след като разгледа частната жалба, становището на ответната страна и делото и съобрази закона, за да се произнесе, приема за установено следното:

Частната жалба е своевременно подадена, от надлежна страна, против акт, подлежащ на инстанционен контрол, редовна и допустима е и следва да бъде разгледана.

Производството по гр.дело № 7/2024г. по описа на Сливенския окръжен съд е образувано по исковата молба на настоящия частен жалбоподател против „БУЛ ИНС“ АД за осъждане на ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП за сумата от 50 000 лв. С протоколно определение № 574/18.12.2024г. е прекратено поради оттегляне на иска и е осъден ищеца да заплати на ответното дружество направените по делото разноски за процесуално представителство в размер на 5 640 лв. с ДДС.

С обжалваното определение Сливенският окръжен съд е оставил без уважение молбата на И. Н. И. да бъде изменено протоколно определение № 574/18.12.2024г. в частта с която е осъден да заплати разноските на ответния застраховател чрез тяхното намаляване до размера от 1000 лв.

За да достигне до този извод, съдът е приел, че по делото са проведени пет открити съдебни заседания, в които процесуалният представител на ответника е взел участие, пълномощникът на ответника адв.Д. е упълномощен за процесуално представителство за цялото производство и невъзможността да осъществи в пълен обем процесуалната защита поради оттегляне на иска не ограничава отговорността от ищеца за заплащане на направените от ответника разноски в пълен размер. Посочено е, че в ГПК липсва възможността за пълно или частично освобождаване на ищеца от отговорността за разноските при прекратяване на производството.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на производство. Съгласно чл.36, ал.1 ЗА адвокатът има право на възнаграждение за своя труд, което съгласно ал.2 на с.чл. се определя в договор с клиента и размерът му трябва да бъде справедлив и обоснован. Справедливо е възнаграждение, което съответства на високите изисквания за упражняване на адвокатската професия по глава Втора 2 от ЗА. Обосновано е възнаграждение, което съответства на извършената дейност при отчитане на действителната правна и фактическа сложност на делото, многобройността на процесуалните действия, продължителността на процеса и значимостта на защитата за интересите на представлявания.

В производството пред предходната инстанция пълномощникът на ответника е депозирал отговор на исковата молба и е взел участие във всичките пет открити съдебни заседания в производството. Представени са доказателства – договор за правна защита и съдействие (л.31), в който страните са посочили, че договореното възнаграждение за процесуално представителство по делото възлиза на сумата от 5 640 лв. с ДДС, заплатена авансово в брой и справка за регистрация по ЗДДС на пълномощника. Не са налице основания за намаляване на това възнаграждение, тъй като то е договорено за цялото първоинстанционно производство, организираната от пълномощника процесуална защита е съобразена с постановяването на съдебен акт, с който правният спор да бъде разрешен по същество и обстоятелството, че производството по делото е преждевременно прекратено по волята на ищеца не е основание за намаляване на възнаграждението на пълномощника на ответната страна.

При горните констатации частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от горното, Бургаският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на И. Н. И., чрез пълномощника адв.Д., против определение № 19/13.01.2025г. по гр.дело № 7/2024г. по описа на Сливенския окръжен съд.

Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3