Решение № 261484 от 05.03.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е гр.София, 05.03.2021г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданска колегия, Въззивно отделение, ІV- Г състав в публичното заседание на двадесет и шести януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:АЛБЕНА АЛЕКСАНДРОВА

ЧЛЕНОВЕ:ТАНЯ ОРЕШАРОВА

ИРИНА СТОЕВА при участието на секретаря А.Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр.д.N12812 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №20212361 от 01.10.2020г., постановено по гр.д.№3119/2020год., Софийският районен съд, 145-ти състав е отхвърлил исковете с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Т.М.Д., ЕГН **********,***, срещу ответника Столична община, район Слатина, представляван от кмета Г.П.И., с адрес в гр. София, бул.

„********, за отмяна на незаконно уволнение, извършено със заповед №РСЛ 19 - РД 15 - 916/09.12.2019г. на кмета на Столична община, район Слатина, на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „Медицинска ********„Шарено петле“, здравен кабинет на територията на Столична община, район Слатина, и за заплащане на обезщетение по чл. 225 ал. 1 КТ в размер на 4 133.27 лв. за периода от 10.12.2019 г. до 08.06.2020 г.

Осъдена е Т.М.Д., с постоянен адрес *** да заплати на Столична община, район Слатина разноски по делото в размер на 115лв.

Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Т.М.Д., подадена, чрез адв. П., неин пълномощник, с която обжалва решението като неправилно и незаконосъобразно, иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което предявените искове се уважат изцяло.

Посочва, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че исковете са неоснователни и след като съдът е намерил, че липсата на изложени конкретни факти и причини за прекратяването на правоотношението, а само посочване на разпоредбата на основание на която се прекратява трудовото правоотношение не водело до незаконосъобразност на уволнението. Сочи, че в уволнителната заповед е посочено само правното основание по чл.328, ал.1,т.6 КТ, но което съдържа две отделни основания- липса на необходимото образование за изпълняваната работа и второ липсата на необходимата професионална квалификация, като не е ясно на кое от двете конкретни основания се прекратява трудовото правоотношение. Сочи, че в исковата молба е посочено, че смята, че ищцата е отговаряла на нормативно установените изисквания за заемане на длъжността и при сключване на длъжността ищцата е представила диплом за завършено полувисше образование с профисионална квалификация санитеран испектор. Изтъква, че съгласно пар.5 от ПЗРЗВО дипломи за полувисше образование, издадени от полувисши институти до влизането на този закон в сила, дават правата на завършилите образователна степен «специалист по… и съгласно пар.4 от ПЗР на Наредба за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалностите от професионално направление «Здравни грижи» за образователно-квалификационна степен «професионален бакалавър по…» лицата завършили преди влизане в сила на наредбата и притежаващи диплома за висше образование по специалността «санитарен инспектор» на образователна спепен специалист по… и професионална квалификация «Санитарен инспектор» се ползват с правата на завършили специалността «инспектор по обществено здраве» и поради което счита, че притежава нужното образование. В съдебно заседание пред въззивния съд адв. С., преупълномощена от адв. П. поддържа въззивната жалба и моли да се отмени решението и се постанови друго, с което предявените искове се уважат. Претендира за присъждане на разноските по делото и прави възражение за прекомерност за разноските за юрисконсултско възнаграждение, което счита, че следва да е в минимален размер.

Постъпил е отговор от въззиваемата страна Столична община, район Слатина, подаден чрез упълномощен юрисконсулт, в който оспорва въззивната жалба с подробни съображения, изложени в нея. В съдебно заседание пред въззивния съд, чрез своя пълномощник по делото оспорва въззивната жалба, поддържа отговора и прави искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Софийският градски съд, като взе предвид становищата на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства в рамките на въззивните жалби, намира за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е сезиран от Т.М.Д. с обективно кумулативно съединени искове срещу Столична община, район Слатина, както следва: иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата, извършено със Заповед № 916/09.12.2019год., иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т.

2 от КТ- за възстановяване на ищцата на заеманата преди уволнението длъжност и иск с правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца и за сумата от 4200лв.

В исковата молба ищцата Т.М.Д., твърди, че е работила по трудово правоотношение с ответника въз основа на трудов договор № РСЛ 19 - РД 15 - 360/02.05.2019 г. на длъжност „медицинска ********„Шарено петле“, здравен кабинет на територията на Столична община, район Слатина. Посочва, че при сключването на трудовия договор е представила документи, удостоверяващи нейното образование и професионална квалификация „санитарен инспектор“ с диплома № 1800/1804/21.04.1979 г., издадена от Централен полувисш медицински институт - гр. София, а в длъжностната й характеристика било посочено, че за заемане на длъжността „Медицинска сестра“ лицето трябва да притежава завършено средно, полувисше или висше медицинско образование или колеж с образователна степен „Специалист“. Изтъква, че трудовото правоотношение между страните било прекратено със Заповед № РСЛ19-РД15-916/09.12.2019г., считано от 10.12.2019г., като заповедта била незаконосъобразна, поради това, че не било ясно на кое от двете основания, посочени в чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ се прекратява трудовото правоотношение - поради липса на необходимото образование за изпълняваната работа или липсата на професионална квалификация. Излага, че в заповедта не са посочени каквито и да е твърдения, които да обосновават уволнението й.

В отговора на исковата молба ответникът

Столична община, район Слатина оспорва предявените искове, твърди, че не е налице незаконно уволнение на ищцата и смята, че не дължи заплащане на обезщетение поради това, че уволнението е законосъобразно. Оспорва изложеното в исковата молба, че не са изложени обстоятелства за уволнението, след като ищцата Т.М.Д. не е отговаряла на изискуемите съгласно Наредба № 3 от 27.04.2000 г. изисквания за образование и професионална квалификация за заеманата от нея длъжност и в тази връзка изтъква, че преди издаване на оспорваната заповед от 09.12.2019 г. е съставено едномесечно предизвестие с изх.№PCЛ1T19-ВК08-1076/06.11.2019 г., което е връчено лично на ищцата на 07.11.2019 г., и в което е посочено на какво основание и защо се прекратява трудовото правоотношение, с оглед на което и процедурата по уволнение била законосъобразно извършена, прави възражение за недействителност на сключения между страните трудов договор и смята, че предявените искове са за отхвърляне.

За да отхвърли предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и по т.3 КТ, първоинстанционният съд е приел, че страните са обвързани от валидно възникнало трудово правоотношение по силата на което ищцата се е съгласила да изпълнява длъжността „медицинска сестра“ в ДГ №*******кабинет, здравен кабинет, на територията на Столична община, район Слатина и на

04.11.2019год. е отправено от работодателя 30-дневно предизвестие за прекратяване на трудовия договор в което е посочено, че поради това, че за заемане на длъжността „медицински специалист в здравен кабинет на детска градина“, квалификация съгласно Наредба № 3/27.04.2000г. е необходимо лицето да притежава именно: „медицинска сестра, фелдшер, лекар, лекар специалист по „Обща медицина“, а е установено, че притежаваната от ищцата квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на изискванията на закона - чл.

328, ал. 1, т. 6 КТ и в последствие на 09.12.2019год. е издадена оспорваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, която има констативно значение след като в предизвестието вече са конкретизирани фактите, обосноваващи прекратителното основание, поради което ищцата е била наясно с причините за уволнението. Прието е, също така че притежаваната от ищцата квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на нормативно изложените в Наредба №3/27.04.2020год. за здравните кабинети в детските заведения и училищата към детските заведения и училищата изисквания за заемане на длъжността.

При извършената служебна проверка по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което същият дължи произнасяне по съществото на правния спор, в рамките на заявените с въззивните жалби доводи, съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК. Настоящия състав на въззивния съд намира, че обжалваното решение е и правилно, като споделя изложените в мотивите му съображения, обосноваващи окончателния извод за неоснователност на предявените искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, като с оглед на чл. 272 ГПК препраща към тях, като намира, че следва да се има в предвид и следното:

Между страните по делото не е спорен фактът, че са се намирали в трудово правоотношение по силата на сключен между тях на 02.05.2019 г. трудов договор, като ищцата се е съгласила да изпълнява длъжността „медицинска сестра“ в ДГ № 61 „Шарено петле“, здравен кабинет, на територията на Столична община, район Слатина, срещу което ответникът се задължил да й заплаща основно месечно трудово възнаграждение в размер на 700 лв.

Не е спорно, че от работодателя е отправено предизвестие, връчено на ищцата на 07.11.2019год., в което е посочено, че във връзка с необходимата за заемане на длъжността „медицински специалист в здравен кабинет на детска градина“ квалификация съгласно Наредба № 3/27.04.2000г., а именно: „медицинска сестра, фелдшер, лекар, лекар специалист по „Обща медицина“ и това, че тази притежавана от ищцата Т.М.Д. квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на цитираните изисквания и на основание - чл. 328, ал.

1, т. 6 КТ и е отправено 30- дневно предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение на соченото основание.

На 09.12.2019 г. работодателят е издал Заповед № PCJI 19 - РД 15 - 916, с която е прекратил трудовото правоотношение между страните, считано от 10.12.2019 г., като заповедта е връчена на ищцата лично на 09.12.2019 г. срещу подпис.

Приложени са служебна книжка и трудова книжка на ищцата, като от приложеното копие на трудова книжка се установява, че е работила като санитарен инспектор, като след прекратяване на трудовия договор на 08.06.2020год. е постъпила отново на работа в СО район Кремиковци в детска градина.

Не се оспорва и видно от приложеното свидетелство за полувисше медицинско образование ищцата е има полувисше медицинско образование и специалност-санитарен инспектор.

При така установената фактическа обстановка, Софийският градски съд достигна до следните правни изводи:

Между страните в производството е съществувало трудово правоотношение, като ищцата е заемала длъжност медицинска сестра в ДГ-здравен кабинет на територията на СО район Слатина и с атакуваната заповед работодателят е прекратил трудовото й правоотношение на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ. Във всички случаи и при позоваване за незаконност на уволнението в исковата молба, очертаващи основанието на предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита съобразно диспозитивното начало в гражданския процес /така решение № 77/8.03.2011 г. по гр. дело №127/2010 г. на ВКС, IV г. о./, като същите са възпроизведени и във въззивната жалба и са свързани на първо място с това, че оспорваната заповед според въззивницата не е мотивирана, като е посочено само правното основание на което е прекратен трудовия договор-чл.328, ал.1,т.6 КТ и не е ясно и кое от двете предложения в цитираната разпоредба се имат в предвид, същите следва да бъдат разгледани, още повече, че липсата на мотиви именно във връзка с конкретното основание за уволнение води до незаконосъобразност на същото. Настоящият състав на въззивния съд намира, че този довод е неоснователен след като независимо, че в оспорваната заповед е посочено само правното основание, но същата има само констативно значение и след като преди това с писмено предизвестие от работодателя Столична община, район Слатина, връчено на ищцата на 07.11.2019год., е посочено по ясен начин, че във връзка с необходимата за заемане на длъжността „медицински специалист в здравен кабинет на детска градина“ квалификация, съгласно Наредба № 3/27.04.2000г., а именно: „медицинска сестра, фелдшер, лекар, лекар специалист по „Обща медицина“ и това, че тази притежавана от ищцата Т.М.Д. квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на цитираните изисквания се пристъпва на основание чл.328, ал.1,т.6 КТ към прекратяване на трудовото правоотношение с изтичане на едномесечно предизвестие. По този начин до ищцата е стигнало изявлението на работодателя и фактите свързани с основанието за прекратяване на трудовия договор и това, че за заеманата от ищцата длъжност медицинска сестра изискванията за заемане на длъжността, съгласно посочената Наредба №3/27.04.20202год. за здравните кабинети в детските заведения и училищата е да отговаря на едно от посочените изисквания: медицинска сестра, фелдшер, лекар, лекар специалист по „Хигиена на детско-юношеската възраст“, лекар специалист по педиатрия или по обща медицина и това, че ищцата не отговаря на посочените нормативни изисквания след като има специалност санитарен инспектор. В тази връзка от изложеното съдържание в изпратеното до ищцата предизвестие и оспорваната заповед, която препраща към предизвестието се налага изводът, че по ясен и разбираем начин е посочено на какво основание се прекратява правоотношението между страните и изложеното основание е, че притежаваната от ищцата Т.М.Д. квалификация „санитарен инспектор“ не отговаря на нормативно посочените в Наредба № 3/27.04.2000г. изисквания за заемане на длъжността. В случая от значение е да са изложени ясно конкретните фактически основания, поради които е прекратен трудовия договор и е въпрос на точна правна квалификация за кое от двете основания в чл.328, ал.1,т.6 КТ се отнасят- не притежава необходимото образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, още повече, че двете основания в цитираната разпоредба не се изключват помежду си, а са съвместими.