Решение № 209 от 26.07.2022, Районен съд - Казанлък

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Казанлък, 26.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАЗАНЛЪК, ЧЕТВЪРТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ при участието на секретаря АТАНАСКА Д. ДЖАГЪЛОВА като разгледа докладваното от МИХАИЛ Г. МИХАЙЛОВ Административно наказателно дело № 20225510200490 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Обжалвано е наказателно постановление №43-0001052/ 08.12.2021г. на директора на РД „АА“-Стара Загора, с което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.96г,ал.1,предл.2 от ЗАвПр, на „Ф.г. 2018“ЕООД с.А., общ.П.б., е наложена имуществена санкция в размер на 3000 лева.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление. Същата е аргументирана подробно с писмено становище от процесуалния представител на дружеството-жалбоподател.

АНО, чрез юрисконсулт, в с.з. изразява становище за неоснователност на жалбата.

Директорът на РД „АА“-Стара Загора е приел за установено, че „на 16.12.2020г. в община П.б., с. А., ул.„С.п.“ №40 лицензирания превозвач „Ф.г.

2018“ЕООД, притежаващ Лиценз на Общността №5031 за международен превоз на товари, валиден до 06.02.2026г. е допуснал осъществяването на превоз на товари за собствена сметка, видно от Заповед №9 от 30.09.2020г., съгласно чл.18,т.4 от Наредба №Н-8 от 2008г. на МТИТС и от график за работа на водачите, с водач М.С.О. с ЕГН **********, управлявал МПС 1 марка „КАМАЗ“ с рег.№ *****, включен в лиценза на превозвача, като видно от справка в Регистъра на психологическите изследвания на водачите от 18.06.2021г. към дата 01.11.2020г., водача М.С.О. не отговаря на изискванията за психологическа годност по смисъла на Наредбата по чл.152,ал.1,т.2 от ЗДвП- не притежава валидно Удостоверение за психологическа годност.

АНО приел, че не е приложима нормата на чл.28 от ЗАНН. Деянието било квалифицирано като нарушение на чл.7а,ал.2,пр.3 от Закона за автомобилните превози.

Актосъставителят в с.з. поддържа съставения акт.

Като се запозна подробно с приложените по делото доказателства настоящият съдебен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.96г,ал.1,предл. 2 от ЗАвПр, който назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от изискванията, определени с този закон и с подзаконовите нормативни актове по прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или имуществена санкция в размер 3000 лв.

В хода на административно-наказателното производство се доказа само, че е било предвидено нарушителя да реализира превоз на товари. Действителен превоз обаче не е установен по безспорен и несъмнен начин, а оттам е недоказано и деянието, за което е санкционирано дружествотожалбоподател.

В настоящия случай повдигнатото административно обвинение е за това, че жалбоподателя като превозвач е допуснал конкретно определен водач да управлява МПС и да извършва превоз на товари за собствена сметка, като водача не отговарял на изискванията за психологическа годност, уредени в чл.7а,ал.2 от ЗАвПр. Съгласно посочената норма лицензираните превозвачи, лицата по чл.24е и лицата, извършващи превози за собствена сметка, могат да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7,ал.3 и чл.126,ал.1 от този закон и чл.152,ал.1,т. 2 от Закона за движението по пътищата, като в конкретния 2 случай обвинението касае случай с водач, който не притежава валидно удостоверение за психологическа годност- пр.3 на чл.7а, ал.2 от ЗАвПр.

Съгласно съображение 9 от Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 20 декември 2006 година относно свидетелства за управление на превозни средства (преработена), транспонирана в Закона за движението по пътищата, видно от §35,т.3 от последния, доказателство за наличие на съответствие на водачите на превозни средства, които се използват за транспорт на пътници или стоки с минималните стандарти за физическа и умствена годност за управление на превозно средство, следва да се предоставя когато свидетелството се издава и периодично след това, а съобразно чл.152,ал.1,т.2,б.„б“ от Закона за движението по пътищата, министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията определя изискванията за психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и условията и реда за психологическо изследване на водачите, извършващи обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари, както и на председателите на изпитни комисии.

В резултат от горните нормативни изисквания е приета Наредба №36/10.05.2006г.,уреждаща реда за придобиване на удостоверение за психологична годност и определяща изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари.

Съгласно чл.1,ал.1,т.4 с нея се определят изискванията за психологическа годност и условията и редът за провеждане на психологическите изследвания на: водачите на автомобили за обществен превоз на пътници или товари, а според чл.1,ал.2 от Наредбата изследвания за психологическа годност на водачи на МПС могат да се извършват и извън случаите по ал.1 при постъпване на работа или при други случаи по искане на работодателя на водача. Последната норма е в пряка връзка със задължението на лицензираните превозвачи по чл.7а,ал.2 от Закона за автомобилните превози да осъществяват превоз на пътници и товари само с водачи, които отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за управление на моторни превозни средства от съответната категория и за психологическа годност, определени с наредбите по чл.7,ал.3 и чл.126,ал.1 от този закон и чл.152,ал.1,т.2 от Закона за движението по пътищата. В глава шеста от тази наредба, озаглавена „Удостоверение за психологическа годност“, в чл.36 е 3 записано, че след приключване на психологическото изследване дадените заключения се регистрират, посредством специализирания програмен продукт. На всички лица, получили положително заключение, се издава удостоверение за психологическа годност. Удостоверението съдържа личните данни на лицето, целта/целите, за които то е получило положително заключение за психологическа годност, града, протокола и датата на психологическото изследване, наименованието на психологическата лаборатория, датите на издаване и на валидност.

Въпреки, че директивите са нормативни актове, които не се прилагат пряко в националното законодателство, в тълкувателно решение по съединени дела С6/1990 и С-9/1990, Съдът на Европейския съюз е признал възможността лицата да се позоват на права, пряко произтичащи от Директивата, като в параграф 4 от резюмето на решението е постановил, че: „В случаите, когато Страна-Членка не е изпълнила задължението си по параграф 3 от чл.189 от Договора за ЕС да вземе всички мерки, необходими за постигане на резултатите, предвидени от директива, за да се изпълни ефективно целта на предвиденото в тази директива, Общностното право изисква наличието на начин за поправяне на това неизпълнение при три условия: първо- резултатът, предвиден от директивата трябва да създава права; второ- следва тези права да могат ясно да се идентифицират от текста на директивата и трето- трябва да има пряка връзка между нарушението на задължението на държавата и загубите или вредите понесени от страната.“ Директива 126/2006/ЕО относно свидетелствата за управление на превозни средства на ЕС определя правната рамка, която трябва да бъде привнесена във всяко национално законодателство по отношение на издаването и подновяването на свидетелствата за управление на МПС, а като рамков нормативен акт, от прочита на Директивата ясно се вижда, че тя делегира извършването на физически и психологически прегледи на водачи на МПС, на страната членкаиздател на свидетелството за управление на МПС.

Съгласно разпоредбата на чл.7,пар.2,буква „б“ от Директива 126/2006/ЕО, „Считано от 19 януари 2013г. свидетелства, издадени от държави-членки за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DЕ , D1 , D1Е имат срок на административна валидност 5 години.“

В разпоредбата на чл.7,пар.3,буква „б“, абзац четвърти, шести и седми от 4 същата Директива 126/2006/ЕО е регламентирано, че: „Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство за нови водачи от всички категории, за да прилагат специфични мерки към такива водачи с цел подобряване на пътната безопасност.“

„Държавите-членки могат да ограничат срока на административна валидност, постановен в параграф 2, на индивидуалните свидетелства за управление на превозно средство за всички категории, ако счетат за необходимо да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като ограничения за нарушители на пътното движение.“ „Държавите-членки могат да намалят срока на валидност, постановен в параграф 2, на свидетелства за управление на превозно средство на притежатели, които пребивават на тяхна територия и са достигнали 50годишна възраст, за да прилагат увеличена честота на медицински проверки или други специфични мерки, като опреснителни курсове. Този намален срок на валидност може да се прилага само при подновяване на свидетелство за управление на превозно средство.“.

Така изложеното в писменото становище напълно се споделя от въззивния съд, тъй като с Директива 126/2006/ЕО европейския законодател е създал правилото, че прегледи за физическа и психологическа годност следва да се извършват само в два случая: при издаване на свидетелство за управление на МПС и при последващо подновяване на свидетелството за управление на МПС.

Разпоредбата на чл.7,пар.2,буква „б“ от Директива 126/2006/ЕО е транспонирана в българското законодателство- така: в чл.51,ал.4 (Нова- ДВ, бр.75 от 2012г., в сила от 19.01.2013г.) от Закона за българските лични документи/ЗБЛД/ е регламентирано, че: „Срокът на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство за категории С, СЕ, С1, С1Е, D, DЕ , D1 , D1Е и Т е 5 години.“ От изложеното и съобразно правната регламентация, дадена в Директива 126/2006/ЕО следва, че щом водач на моторно превозно средство има валидно свидетелство за управление на МПС за съответната категория, той следва да се счита за психологически и физически годен да управлява МПС от тази категория, за срока на валидност на същото това свидетелство за управление на МПС, който за посочените по5 горе категории е пет години и съответно, не следва да се явява на преглед за физическа и психологическа годност в този срок. Извод за това следва от ясно посоченото в последното изречение на Параграф 9 от Преамбюла на Директива 126/2006/ЕО, а именно, че: „Поради причини, свързани с прозрачността, тези прегледи следва да съвпадат с подновяването на свидетелствата за управление и поради това да се определят от срока на валидност на свидетелството.“

Предвид изложеното по-горе предвиденият в чл.8,ал.2(Посл. изм., ДВ, бр.41 от 01.06.2012г.) от Наредба №36 от 15.05.2006г. на министъра на транспорта, тригодишен срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, което удостоверение се издава при положително заключение от психологическото изследване на изследваното лице, не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на моторно превозно средство, който срок е пет години. В тази връзка предвидената в Наредба №36 от 15.05.2006г. на министъра на транспорта, тригодишна валидност на удостоверенията за психологическа годност в РБългария, която валидност не съвпада със срока на валидност на свидетелството за управление на МПС, респ. със срока за подновяване на свидетелството за управление, е незаконосъобразна, тъй като противоречи на регламентацията на този въпрос, дадена в Директива 126/2006/ЕО.