Решение № 185 от 04.10.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Бургас, 04.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на дванадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Илияна Т. Балтова

Членове:

Радостина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Янко Н. Новаков Въззивно гражданско дело № 20242000500234 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс.

По гражданско дело № 20222200100512/2022 г. на Окръжен съд – Сливен ищцата В. Д. П. с ЕГН ********** с адрес гр. Сливен, кв. „Д.“ № 10, вх. Г, ет. 8, ап. 23 е предявила против ответника „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район И., ж.к.

„Д.“, бул. „Г.М.Д.“ № 1 искове за заплащане на следните обезщетения за вреди, претърпени поради смъртта на съпруга й С. Т. П., настъпила на *****.2022 г. в резултат на непозволено увреждане при пътнотранспортно произшествие, допуснато на път І-6 в района на село Г., община Сливен от водач на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********* (със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество):

- сумата от 200000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателно изплащане, както и законната лихва върху гореописаните главница и лихва, считано от 07.09.2022 г. до окончателно изплащане;

- сумата от 960 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от 14.10.2022 г. до 1 окончателно изплащане, както и законната лихва върху гореописаните главница и лихва, считано от 04.11.2022 г. до окончателно изплащане.

С Решение № 270 от 06.12.2023 г., поправено и допълнено с Решение № 127 от 24.04.2024 г., Сливенският окръжен съд е уважил претенциите частично като е присъдил:

- обезщетение за неимуществени вреди в размер на 140000 лева ведно със законната лихва от 16.08.2022 г. до окончателно изплащане, както и законната лихва (само върху главницата), считано от 07.09.2022 г. до окончателно изплащане;

- обезщетение за имуществени вреди в размер на 840 лева ведно със законната лихва от 14.10.2022 г. до окончателно изплащане, както и законната лихва (само върху главницата), считано от 04.11.2022 г. до окончателно изплащане.

В останалата им част претенциите са отхвърлени.

Решението е обжалвано и от двете страни.

Ищцата В. П. желае отмяна на този акт в отхвърлителната част относно главниците и лихвите.

Ответникът „ЗАД Д.: Ж. и з.“ АД атакува решението в осъдителната му част относно обезщетението за неимуществени вреди над размера му от 120000 лева и обезщетението за имуществени вреди в размер на 840 лева, както и относно присъдените лихви над законната лихва върху сумата от 120000 лева по първата главница, считано от 13.12.2022 г.

Следователно първоинстанционното решение е влязло в сила в частта относно сумата от 120000 лева по главницата за неимуществени вреди ведно със законната лихва, считано от 13.12.2022 г. до окончателно изплащане.

Ответникът е представил доказателства, че на 20.12.2023 г. е заплатил присъдените суми по придобилата стабилитет част от решението.

В жалбата на ищцата са развити доводи за неправилност на атакувания съдебен акт, които се свеждат до следното:

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено и не съответствало на критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Не били отчетени и нивата на застрахователно покритие и инфлацията като ориентир за конкретните икономически условия.

2

Събраните доказателства били ценени едностранно и не били обсъдени задълбочено. Съдът не кредитирал по същество свидетелските показания относно качествата и личността на пострадалия, неговата социална ангажираност и влияние върху общността. Неоценени останали особено близките отношения и силната духовна връзка между ищцата и починалия й съпруг. Изобщо не били обсъдени установените със съдебно-психологичната експертиза обстоятелства във връзка с нанесените психотравматични увреждания на ищцата, характеризиращи се с особен и изключителен интензитет. И към момента продължавала назначената от психиатър индивидуална медикаментозна терапия. Преживяната „протрахирана депресивна реакция на скръб“ прераснала в депресивно съС.ие. В резултат на силния стрес ищцата получила и мозъчен инфаркт.

Необосновано съдът приел степен на съпричиняване на вредоносния резултат от 12,5% (1/8). Липсвали обективни данни пострадалият П., водач на л.а. „Фиат Дукато“, да е бил без поставен обезопасителен колан. Не бил извършен цялостен анализ на механизма на процесното ПТП. Не била отчетена сумарната скорост на сблъскалите се челно МПС, която надвишавала 120 км/ч. Купето на автомобила на пострадалия било изцяло опожарено.

Изводът, че летален изход не би настъпил при поставен предпазен колан, се базирал на предположения, а не на цялостен и задълбочен анализ на събраните доказателства. Заключенията на автотехническата и медицинската експертиза в тази част си противоречали. В нарушение на чл.201 и 202 ГПК първоинстанционният съд отхвърлил искането на ищцата за допускане на комплексна експертиза. Ето защо в жалбата се настоява такава експертиза да се назначи от въззивния съд по реда на чл.266, ал.3 от ГПК.

Ответникът ЗАД „Д. Ж. и з.“ АД е изтъкнал във въззивната си жалба, че определената компенсация за неимуществени вреди била завишена и не съответствала на критериите за справедливост. Съдът не взел предвид социално-икономическата обстановка в страната към датата на ПТП, покупателната способност на населението и нивото на средната работна заплата. Страданията на ищцата нямали извънреден характер. Не било установено тя да е търсила психиатрична помощ, да приемала медикаменти или да е била временно нетрудоспособна.

Ответникът не можел да се счита в забава преди 20.12.2023 г., тъй като едва тогава ищцата му предоставила данни за банковата си сметка.

Разходите за погребение не представлявали вреда от деликт, а били 3 направени в изпълнение на нравствен дълг, поради което не подлежали на компенсация.

И двете жалби са оспорени от насрещните страни с нарочни писмени отговори.

Бургаският апелативен съд се е произнесъл по допустимостта на жалбите с определение от 12.06.2024 г. Със същия акт е отхвърлено искането на ищцата за допускане на комплексна експертиза във въззивното производство.

По същество:

Видно от изслушаните пред първоинстанционния съд автотехническа и медицинска експертизи, както и от представения констативен протокол на СПП при ОД на МВР – Сливен (л.15), С. Т. П. съпруг на ищцата е загинал на *****.2022 г. (на 57г.) в резултат на пътнотранспортно произшествие, допуснато на път І-6 в района на село Г., община Сливен от Д. А. В. - водач на товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № ********* със застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество.

На *****.2022 г. около 17:20 ч. на двупосочен път I-6 в близост до с.

Г., обл. Сливен, С. П. управлявал микробус „Фиат Дукато“, собственост „Д.“АД – Сливен, като возел работници на същото дружество. Развил скорост около 59 км/ч. Срещу него се движел товарен автомобил „Фолксваген Транспортер“ с рег. № *********, управляван от Д. А. В. със скорост около 81 км/ч. На прав участък В. предприел рязка маневра на непозволено изпреварване. Навлязъл в лентата за насрещно движение и се ударил челно в управлявания от П. микробус. При катастрофата загинали двамата водачи, както и двама от пътниците в микробуса. Ударът не е могъл да бъде избегнат.

Микробусът бил опожарен.

По случая било образувано ДП № 1190/2022г. по описа на РУП – Сливен, което било прекратено на основание чл. 24, ал. 1, т. 4 от НПК.

Водачът П. бил обгазен и получил значителни изгаряния по тялото и тежка съчетана травма на главата, шията, гръбначния мозък, гръдния кош и корема. Малко след катастрофата починал.

Според неоспорената автотехническа експертиза микробусът бил оборудван с предпазни колани, но заради опожаряването изправността им нямало как да бъде проверена. Имало значителни масивни деформации в 4 предната челна част на автомобила с навлизане на елементи навътре в купето.

Поради това със или без предпазен колан пострадалият П. щял да получи сходни телесни увреждания. Вещото лице – патолог по изслушаната медицинска експертиза е изразило предположение, че при правилно поставен изправен предпазен колан П. би получил по-леки увреждания.

Настоящият състав намира, че само на базата на това предположение няма как да се говори за съпричиняване от страна на пострадалия.

Недопустимо е да се презумира негово неправомерно поведение, още повече, че не е възможно да бъде проверено дали е обезопасителният колан е бил в изправност.

По тези съображения изводите на първоинстанционния съд за наличие на каузален принос по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД не се споделят.

Пълният размер на обезщетението за неимуществени вреди правилно е бил определен на 160000 лева. От показанията на свидетелите Ж. И. и В. Д., както и от изслушаната психологическа експертиза става ясно, че ищцата все още не може да преодолее загубата на съпруга си. Тя е понесла изключително тежко преждевременната му смърт. В отношенията между двамата имало хармония и разбирателство. Семейството им било сплотено. През август 2023 г. ищцата претърпяла мозъчен инфаркт, от който се възстановила напълно.

Според изслушаната експертиза на специалист по нервни болести, това увреждане не стои в пряка връзка с преживяната психологическа травма.

Пред първата инстанция ищцата е представила фактури и разписки за направени разходи за погребение на съпруга си, възлизащи общо на 960 лева. Тези разноски правилно са зачетени от първата инстанция като имуществени вреди. Поради липсата на съпричиняване те следва да се присъдят в пълен размер.

Няма спор, че за автомобила, с който е извършено увреждането, е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество.

Застрахователят отговаря за вредите на основание чл. 432 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД. Претенции по реда на чл. 380, ал. 1 от КЗ са били отправени на 16.08.2022 г. и 14.10.2022 г. – съответно за неимуществените и имуществените вреди (л. 20, 24).

Ето защо претенциите по чл. 432, ал. 1 от КЗ следва да бъдат уважени частично като в полза на ищцата се присъдят обезщетения съответно от 160000 лева и 960 лева.

5

Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.3 от КЗ застрахователят дължи лихви върху обезщетенията считано от предявяването на претенциите по реда на чл. 380 от КЗ (доколкото няма данни да е бил уведомен от застрахования по-рано).

Следователно лихви върху обезщетенията за неимуществени и имуществени вреди се дължат съответно от 16.08.2022 г. и 14.10.2022 г.

Ищцата не е приобщила към претендираните главници по чл. 432 от КЗ конкретни суми по лихвите по чл. 429, ал. 2, т. 2 от КЗ, начислени до изтичането на законните срокове за произнасяне на застрахователя. Върху всяка предявена главница тя може да претендира само една лихва. Затова исковете за допълнителни лихви до окончателно изплащане на задълженията са неоснователни.

Изложеното обосновава отмяната на първоинстанционното решение в следните части:

- относно отхвърлянето на претенцията за главница за неимуществени вреди над размера от 140000 лева до горницата от 160000 лева ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 16.08.2022 г. до окончателно изплащане;

- относно отхвърлянето на претенцията за главница за имуществени вреди над размера от 840 лева до горницата от 960 лева ведно със законната лихва върху тази част от главницата, считано от 14.10.2022 г. до окончателно изплащане;

- относно присъдената втора лихва върху сумата от 140000 лева по главницата на неимуществени вреди (посочена като лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ), считано от 07.09.2022 г. до окончателно изплащане;

- относно присъдената втора лихва върху сумата от 840 лева по главницата на имуществени вреди (посочена като лихва по чл. 497, ал. 1, т. 1 от КЗ), считано от 04.11.2022 г. до окончателно изплащане.