Определение № 776 от 25.09.2026, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 776 гр. Враца, 25.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Катя Н. Гердова

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20261400500567 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, в качеството му на председател и представител на собствениците на отделните самостоятелни обекти в сградата в режим на етажна собственост, находяща се в гр. ***, чрез адв. В. Д., АК - Враца, със съдебен адрес: *** против Определение № 621/20.07.2026 г., постановено по гр.д. № 29/2024 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което производството по делото е прекратено, като недопустимо и жалбоподателят е осъден да заплати на ответника Д. Д. Й. направените по делото разноски в размер на 1 053,26 евро.

В частната жалба се поддържа, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на разпоредбите на Закона за управление на етажната собственост.

Оспорва се изводът на първоинстанционния съд, че искът е предявен от несъществуващ правен субект – „Сдружение на собствениците“. Излага се, че още в исковата молба Б. Г. е посочен като председател на етажната собственост, находяща се в гр.

Мездра, обл.***, а употребеното наименование „Сдружение на собствениците“ представлява неточно словесно обозначаване на общността на собствениците, а не твърдение за наличие на самостоятелно юридическо лице.

Поддържа се, че Б. Г. не претендира лично вземане, а действа като председател на етажната собственост и представлява етажните собственици. Твърди се, че на 24.03.2023 г. общото събрание е взело решение за извършване на ремонт на покрива на сградата, одобрена е оферта на „ПТ Строй-корект“ ЕООД, ремонтът е извършен и за него са заплатени общо 36 000 лв., като ответникът не е заплатил припадащата му се част от разходите в размер на 9 644,40 лв., респ. 4 931,10 евро.

1

Поддържа се още, че ако съдът е счел исковата молба за неясна относно качеството, в което Б. Г. предявява иска, е следвало да даде указания за отстраняване на нередовността по чл. 129, ал. 2 и ал.4 от ГПК, вместо да прекратява производството. Позовава се на Решение № 52/14.05.2021 г. по гр.д. № 4923/2019 г., IV г.о. на ВКС.

Оспорва се и изводът, че всички етажни собственици е следвало да бъдат индивидуализирани като ищци, както и извършената от районния съд преценка относно валидността на решението на общото събрание, редовността и автентичността на протокола, представителната власт при сключването на договора за ремонт, извършването и размера на разходите и съществуването на претендираното вземане. Поддържа се, че тези въпроси са относими към основателността на иска, а не към неговата допустимост.

В постъпилия отговор ответникът Д. Д. Й. оспорва частната жалба като недопустима, а при условията на евентуалност – като неоснователна.

Поддържа, че чрез жалбата се извършва недопустима промяна на страната, тъй като в исковата молба Б. Г. е посочен като председател на „Сдружение на собствениците“, а впоследствие се твърди, че представлява етажните собственици, които не са индивидуализирани като ищци. Оспорват се представителната власт на жалбоподателя, валидността на решението на общото събрание, редовността и автентичността на протокола, представителната власт при сключването на договора за ремонт, извършването и размера на разходите и съществуването на претендираното вземане.

Окръжният съд, след като обсъди доводите в частната жалба, становището на ответника и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е процесуално допустима.

Подадена е в законоустановения срок, от страна с правен интерес от обжалването – жалбоподателят е адресат на постановеното прекратително определение, и е насочена срещу съдебен акт, който прегражда по-нататъшното развитие на делото.

Възражението на ответника, че с частната жалба се извършва недопустима промяна на ищеца, не обуславя недопустимост на самата частна жалба. Това възражение е свързано с правилността на извода на първоинстанционния съд относно надлежната страна и с въпроса дали последващото уточняване на исковата молба представлява допустимо отстраняване на нередовност или недопустимо изменение на иска. Поради това същото следва да бъде обсъдено при разглеждането на частната жалба по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е основателна.

Предмет на първоинстанционното производство е претенция за заплащане на сумата 9 644,40 лв., респ. 4 931,10 евро, представляваща съобразно твърденията в исковата молба припадащата се на ответника част от разходите за ремонт на покрива – обща част на сградата в режим на етажна собственост.

Твърди се в исковата молба, че на 24.03.2023 г. общото събрание на етажните собственици е взело решение за извършване на ремонт на покрива, одобрена е оферта на „ПТ Строй-корект“ ЕООД, ремонтът е извършен и за него е заплатена общо сумата 36 000 лв., като ответникът, в качеството му на етажен собственик, не е изпълнил задължението си да участва в разходите с припадащата му се част.

2

При така изложените твърдения не се касае за хипотезата на чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, при която отделен собственик твърди, че лично е извършил необходим ремонт със свои средства и търси възстановяване на направените разходи от останалите собственици.

В настоящия случай твърдяното материално правоотношение е различно – ремонт на обща част (покрив), извършен въз основа на решение на общото събрание, и неизпълнение от конкретен етажен собственик на задължението му да участва в разходите за този ремонт.

Това разграничение е съществено с оглед Определение № 734/17.02.2026 г. по гр.д. № 2152/2025 г., I г.о. на ВКС. В посочения акт ВКС разглежда хипотеза на иск по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС за възстановяване на лично направени от собственик разходи за ремонт на обща част и приема, че при така заявената претенция надлежни ответници са отделните етажни собственици. Същевременно ВКС отново подчертава, че процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, а при противоречие между обстоятелствената част и петитума е налице нередовност, която следва да бъде отстранена по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК.

Следователно посочената практика не налага прекратяване на настоящото производство, без предварително да бъде изяснено какво точно материално правоотношение се твърди и в какво качество Б. Г. е сезирал съда.

Съгласно чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС председателят на управителния съвет, съответно управителят, представлява пред съда собствениците в етажната собственост по искове, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по закона.

В Определение № 328/02.03.2023 г. по ч.гр.д. № 442/2023 г., II г.о. ВКС приема, че чл.

23, ал. 4 ЗУЕС представлява специална уредба на процесуалното представителство на етажните собственици и че в хипотезата на изречение първо представителната власт на управителя произтича от закона и от избора му по чл. 19, ал. 2 ЗУЕС. ВКС изрично се е позовал и на Определение № 508/16.07.2015 г. по ч.гр.д. № 2791/2015 г., IV г.о., в което е прието, че при иск за вземане във връзка с общите части управителят разполага с правомощие да представлява етажните собственици и не е необходимо изрично посочване на имената на всички собственици.

Същото разграничение между процесуалната и материалноправната легитимация е възприето и в Определение № 2131/29.04.2025 г. по ч. гр. д. № 1421/2025 г., III г. о. на ВКС, както и в Определение № 734/17.02.2026 г. по гр. д. № 2152/2025 г., I г. о. на ВКС, в които е прието, че процесуалната легитимация се определя от твърденията в исковата молба, докато въпросът дали страната действително е носител на спорното материално право е въпрос по съществото на спора.

Поради това, ако от твърденията в исковата молба следва, че Б. Г. действа от името на етажните собственици като техен председател/управител и предявява иск срещу собственик, който не изпълнява решение на общото събрание или задължение по ЗУЕС, следва да се приложи специалната разпоредба на чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС. При тази хипотеза не е необходимо всички етажни собственици да бъдат индивидуално посочени като ищци единствено поради обстоятелството, че са носители на материалното право.

3

Не може да бъде споделен изводът на районния съд, че самата употреба в исковата молба на израза „Сдружение на собствениците“ е достатъчна, за да се приеме, че искът е предявен от несъществуващ правен субект.

Процесуалното качество на страните следва да се извежда от цялостното съдържание на исковата молба – изложените фактически твърдения и петитума. В случая са изложени твърдения за сграда в режим на етажна собственост, проведено общо събрание, решение за ремонт на обща част, извършен ремонт и неизпълнение на задължение от конкретен етажен собственик, като Б. Г. е посочен в качеството на председател.

При тези данни не може без допълнително изясняване да се приеме, че процесуалната воля е била насочена към предявяване на иск от самостоятелно юридическо лице – „Сдружение на собствениците“.

Съгласно практиката на ВКС, включително Решение № 61/13.06.2014 г. по гр.д. № 3306/2013 г., IV г.о., Решение № 52/14.05.2021 г. по гр.д. № 4923/2019 г., IV г.о. на ВКС, Определение № 734/17.02.2026 г. по гр.д. № 2152/2025 г., I г.о., когато от исковата молба не може еднозначно да се установи процесуалното качество на страните или е налице противоречие между обстоятелствената част и петитума, съдът следва да даде указания за отстраняване на нередовността по чл. 129, ал. 2 ГПК.

Ето защо районният съд е следвало, преди да прекрати производството, да остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания за еднозначно уточняване: от чие име е предявен искът; в какво качество Б. Г. участва в процеса; дали претендира лично вземане; дали искът е предявен от самостоятелно юридическо лице; или действа като председател на управителния съвет, съответно управител на етажната собственост, представляващ етажните собственици по чл. 23, ал. 4, изр. 1 ЗУЕС.

При последната хипотеза следва да бъде проверено и дали към момента на предявяване на иска Б. Г. е бил надлежно избран за председател на управителния съвет, съответно управител на етажната собственост, тъй като именно от това качество произтича законовата му процесуална представителна власт.

Неоснователно е и прекратяването на производството, въз основа на извършената от районния съд предварителна преценка относно валидността на решението на общото събрание от 24.03.2023 г., редовността и доказателствената стойност на протокола, представителната власт при сключването на договора за ремонт, извършването и размера на разходите и съществуването на претендираното вземане.

Доколкото тези обстоятелства не сочат на предварително установена липса на процесуална предпоставка, те са относими към съществуването и основателността на претендираното материално право и следва да бъдат преценени след надлежното развитие на производството и събиране на относимите доказателства. В този смисъл ВКС последователно разграничава процесуалната легитимация от материалноправната легитимация и приема, че последната се разрешава с решението по съществото на спора.

Разбира се, ако след надлежното уточняване се установи, че Б. Г. претендира лично направени от него разходи по чл. 48, ал. 7 ЗУЕС, или че искът действително е предявен от несъществуващо юридическо лице, районният съд следва да извърши нова преценка на 4 допустимостта съобразно така уточненото материално правоотношение.

В настоящия момент обаче производството е прекратено, без първо да бъде отстранена неяснотата относно процесуалното качество на страната, поради което прекратяването е преждевременно.

По тези съображения обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато на Районен съд – Мездра за продължаване на съдопроизводствените действия.