Определение № 20474 от 29.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20474 гр. София, 29.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-В, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Василена Дранчовска

Членове:

Цветомир М. Минчев

Катя Н. Велисеева като разгледа докладваното от Цветомир М. Минчев Въззивно частно гражданско дело № 20261100509397 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 279 ГПК, вр. чл. 95, ал. 5 ГПК Образувано е по частна жалба с вх. № 90645/02.07.2026 г., подадена от ответника А. З., ЕГН **********, срещу определение № 22367/17.06.2026 г., постановено по гр. дело № 4989/2026 г. по описа на СРС, 24 състав, с което е оставено без уважение заявеното от него искане по реда на чл. 95 ГПК за предоставяне на правна помощ.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалваното определение, обосновавайки необходимостта от предоставяне на правна помощ с направата на множеството ежемесечни разходи, свързани със заплащане на наем, комунални услуги, здравословно състояние и др. Отправя искане обжалваното определение да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да му се предостави правна помощ.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите на жалбоподателя и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирана страна и срещу определение, което подлежи на обжалване съгласно чл. 95, ал. 5 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА.

Производството пред СРС е образувано по подадена от И.Р.И., ЕГН ********** и Д.В.И., ЕГН **** срещу А. З., ЕГН ********** искова молба, с която е предявен иск с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 310, ал. 1, т. 2 ГПК за опразване на жилищно помещение, находящо се в гр. София, ж. к. ****, поради прекратяване на сключения между страните договор за наем от 11.11.2025 г.

В хода на процеса след изтичане на срока по чл. 131, ал. 1 ГПК и след изготвяне на доклада по чл. 140 ГПК, обективиран в определение от 18.05.2026 г., от страна на ответника А. З. е подадена молба от 03.06.2026 г. със заявено в нея искане за предоставяне на правна 1 помощ по реда на чл. 95 ГПК, мотивирайки същото с твърдението, че няма средства за адвокатска защита, тъй като заплаща наем в размер на 537 евро, има наложени запори, дъщеря му не му помага, поради което не му остават средства за издръжка. В подкрепа на изложените обстоятелства представя договор за наем от 11.11.2025 г., платежно нареждане от 08.05.2026 г. с вписано основание „наем 192437“, декларация за материално и гражданско състояние с вписан в нея размер на получавана заплата от 2 800 лева, решение на ТЕЛК № 92475/147/06.08.2025 г., справка от НОИ за получавана пенсия в размер на 518,87 евро, справка за удръжки от същата в размер на 19,28 евро, извлечение от фиш за работна заплата за м. май 2026 г., запорни съобщения, адресирани до работодателя му „Консентрикс Сървисиз България“ ЕООД, съобщение за започване на изпълнително дело и изпълнителен лист. С разпореждане от 05.06.2026 г. във връзка с молбата за правна помощ съдът е дал указания на молителя в едноседмичен срок от съобщението да представи в цялост декларация за имущественото и семейното си положение по чл. 83, ал. 2 ГПК, който с молба от 15.06.2026 г. е депозирал собственоръчно попълнена такава, съгласно която реализира месечен доход от работна заплата в размер на 2 800, не упражнява дейност като едноличен търговец, няма сключен граждански брак, не осигурява издръжка на други лица, не притежава недвижими имоти, няма парични влогове на негово име, страда от заболяване, което налага направата на допълнителни периодични разходи в размер на 300 евро месечно, заплаща наем в размер на 537 евро, препращайки към вече представените от него документи, свидетелстващи за наложени запори върху заплатата и пенсията.

За да постанови обжалваното определение от 17.06.2026 г., първоинстанционният съд е приел, че страната е декларирала месечен доход в размер на 2 800 евро, поради което не може да се направи извод, че е материално затруднено лице, което да няма финансова възможност да упражни конституционното си право на достъп до правосъдие.

Настоящият съдебен състав намира обжалваното определение за неправилно, като съображенията за това са следните:

Съобразно разпоредбите на чл. 95, ал. 1 ГПК, чл. 23, ал. 2 ЗПрП правна помощ на физическо лице под формата на процесуално представителство по граждански дела се основава на изискването молителят да не разполага със средства за заплащане на адвокат, да желае да има такъв и интересите на правосъдието да изискват това. Условията са с оглед целта на закона – предоставянето на ефективна правна помощ за гарантиране на равен достъп на лицата до правосъдие (чл. 3 ЗПрП). Този достъп трябва да е препятстван от липсата на средства за заплащане на адвокат, при което съгласно чл. 23, ал. 3, вр. ал. 2 и ал. 5 ЗПрП е установено изискването за деклариране на имущественото състояние на молителя, съответно излагане на релевантни в тази връзка обстоятелства и тяхното доказване. По реда на ЗПрП се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги. Идеята за предоставяне на правна помощ е свързана с необходимостта всяко лице да има гарантирана от закона възможност да защити по съдебен ред своите лични и имуществени права, независимо от липсата на специални знания в 2 областта на правото, необходими за извършването на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на делата от съда. Предоставянето на правна помощ по граждански дела е част от правото на достъп до справедлив съдебен процес по смисъла на чл. 6, § 1 КЗПЧОС – в този смисъл е Определение № 4217/23.09.2025 г. по ч. гр. дело № 2632/2025 г. на ВКС, III г. о.

Следователно, като се има предвид, че правната помощ е основен инструмент за гарантиране на достъпа до правосъдие и ефективна защита на правата на страните по делото, предоставянето на същата от съда се обуславя от наличието на следните предпоставки: страната – физическо лице да е сезирала съда, пред който делото е висящо, с писмена молба за предоставяне на правна помощ, да е представила доказателства, че не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съдът формира преценката си въз основа на доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейното положение, здравословното състояние, трудовата заетост, възрастта и др. обстоятелства.

В случая действително установено е по делото, че молителят А. З. е трайно трудово ангажиран и получава основна работна заплата в размер на 1 538,21 евро, в какъвто смисъл са представените фишове за м. март и м. май 2026 г. и справка за осигурителен доход от НОИ, а не 2 800 евро, както се приема от първоинстанционния съд, като наред с това му е отпусната и получава пенсия в размер на 518,87 евро, от което следва, че същият разполага с постоянен източник на парични средства за издръжката си, но въпреки това настоящият съдебен състав намира, че в конкретната хипотеза реализирането на ежемесечен доход в сравнително висок размер не изключва опасността от ограничаване на достъпа му до правосъдие. Това е така, доколкото от представените от молителя писмени доказателства може да се направи извод, че същият има значителни ежемесечни разходи, съществено отразяващи се на финансовата му възможност да ангажира свой адвокат в процеса, като в тази насока са данните по делото, че същият няма собствено жилище, поради което се налага заплащането на наем в размер на 537 евро, който е значително перо в месечната му издръжка, като не подлежи на преценка в рамките на настоящото производство въпросът изпълнява ли той коректно това свое задължение по сключения договор за наем от 22.11.2025 г. или не. Отделно от посоченото, от представеното решение на ТЕЛК № 92475/147/06.08.2025 г. се установява, че на А. З. е определена трайно намалена работоспособност в размер на 54 % за срок от 3 години – поради психични и поведенчески разстройства, дължащи се на употреба на алкохол, като същият страда и от други придружаващи заболявания – хипертонично сърце без (застойна) сърдечна недостатъчност и неинсулинозависим захарен диабет, поради което правдоподобно звучи да се налага направата на медицински разходи в декларирания от него размер от 300 евро месечно. Наред с това, неминуемо бюджетът за издръжка на молителя е чувствително намален и с оглед данните по делото, че З. е длъжник по висящи изпълнителни дела срещу него, поради което ежемесечно му се правят удръжки от работната заплата, като съгласно представените 3 фишове запорираната сума възлиза на 723,16 евро, при което на практика реално получаваните от него средства от работна заплата са в размер на 723,16 евро, или сума, близка до установената минимална работна заплата от 620,20 евро. Ето защо, при така декларираните и подкрепящи се от доказателствата по делото обстоятелства, свързани с имущественото и здравословно състояние на молителя, налагащи направата на значителни ежемесечни разходи за задоволяване на жилищните и здравословните му нужди, както и водените срещу него изпълнителни дела, въз основа на които му се правят ежемесечни удръжки от работната заплата, които доказателства са останали необсъдени от първоинстанционния съд, настоящият съдебен състав намира, че независимо от получавания от него сравнително висок размер на общия му месечен доход от малко над 2 000 евро (от работна заплата и пенсия), на практика същият не разполага с достатъчно средства, за да упълномощи свой адвокат за производството по делото пред първата инстанция. Нещо повече, очевидна е невъзможността на А. З. сам да води делото, за което свидетелства начинът на формулиране на исканията му до съда в подадените от него молби, като с оглед вида и характера на исковата претенция, чието уважаване би имало за последица отстраняването му от единственото обитавано от него жилище, в интерес на правосъдието е поисканата от него правна помощ да му бъде предоставена. Този извод не се разколебава от факта, че производството се намира на етап вече осъществена размяна на книжа и изтекъл срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, в рамките на който З. не е подал отговор на исковата молба, доколкото по аналогия на чл. 259, ал. 2 ГПК подаването на молбата за предоставяне на правна помощ прекъсва течението на срока за изпълнение на указанията на съда. В случая от служебно извършена справка в електронната папка на делото в ЕИСС се установява, че съобщението за връчване на определението по чл. 140 ГПК от 18.05.2026 г. е получено от ответника чрез работодателя му на 28.05.2026 г., от което следва, че към момента на подаване на искането за предоставяне на правна помощ на 03.06.2026 г. все още не е изтекъл предоставения му едноседмичен срок за становище по доклада и дадените с него указания, поради което за него съществува възможността да упражни правата си по чл. 312, ал. 2 ГПК, осъществявайки активно защитата си в процеса с участието на назначения му адвокат по реда на ЗПрП.

Ето защо и с оглед целта, закрепена от нормата на чл. 3 ЗПрП – да бъде гарантиран равен достъп на лицата до правосъдие чрез предоставяне на ефективна правна помощ от адвокат, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за предоставяне на правна помощ на А. З. под формата на процесуално представителство по чл. 21, ал. 1, т. 2 ЗПрП по гр. дело № 4989/2026 г. по описа на СРС, 24 състав.

По изложените съображения обжалваното определение следва да се отмени и вместо това на основание чл. 95, ал. 2 ГПК поисканата правна помощ да бъде предоставена по делото, като след връщането му на първоинстанционния съд да бъдат извършени и последващите действия за назначаване на адвокат по реда на ЗПрП.

При тези правни изводи на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 ГПК са отпаднали предпоставките за събиране на дължимата държавна такса от А. З. във връзка с подадената 4 от него частна жалба, която е администрирана от първоинстанционния съд без да бъде събрана.