Решение № 365 от 13.06.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 365 гр. София, 12.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 9-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Станимирова

Членове:

Рени Ковачка

Васил Василев при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева като разгледа докладваното от Рени Ковачка Въззивно търговско дело № 20231001000280 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх.№ 951/02.02.2023год. срещу Решение № 26/13.01.2023год., постановено по гр.дело № 562/2020год. на Окръжен съд-София,с което са отхвърлени предявените от „ Пирдоп-А“ АД срещу ПК „ Напредък“ обективно съединени искове за заплащане на следните суми: общата сума от 26 400лева ,представляваща обезщетение за ползване без основание в периода от 01.09.2015год.до 30.09.2017год. /тоест обезщетение в размер на 1 100лева месечно/ на следния недвижим имот, собственост на „Пирдоп-А“ АД :магазин за хранителни стоки със застроена площ от 120 кв.м., заедно с мазе със застроена площ от 90 кв.м., находящ се в гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител „ № 42, в една сграда с поща, построен в парцел III-1211 в кв.127 по плана на града , ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба -01.09.2020год. до окончателното й изплащане: сумата от 1100 лева , представляваща обезщетение за ползване без основание за периода от 01.09.2015год. до 30.09.2015год. на следния имот, собственост на „ Пирдоп-А“ АД: магазин за хранителни стоки със застроена площ от 206.60 кв.м. , находящ се в гр. Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 59,в партерния етаж на жилищен блок № 10 в кв.77 по плана на града, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба- 01.09.2020год. до окончателното изплащане и с което „Пирдоп-А“ АД е осъдено да заплати на ПК „ Напредък“ разноски по делото в размер на 3 440лева.

Във въззивната жалба са изложени доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение и се прави искане за отмяната му и за постановяване на ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени в пълния им предявен размер. При уважаване на жалбата се претендират разноски за двете съдебни инстанции. В жалбата се твърди , че по делото било установено ,че ищецът – жалбоподател в настоящото производство е собственик на двата процесни имота и че ответникът- ПК „ Напредък“ ги е отдал под наем на трети лица и се е обогатил без основание със стойността на получения наем за периода от 01.09.2015год. до 30.09.2017год. , възлизащ в общ размер за двата имота на сумата от 27 500лева / 26 400 лева + 1100лева /.С оглед така установеното от фактическа страна поддържа, че са налице всички 1 елементи от фактическия състав на чл.59 от ЗЗД , което прави предявения от него на това иск за основателен и доказан. Сочи като несъстоятелен основният мотив на първоинстанционния съд за отхвърляне на иска , а именно че през исковия период и двете дружества са били представлявани от едно и също лице- И. С. С., с което е обоснован извод че държането и ползването на имота от ответника не било без правно основание ,тъй като отдаването под наем е станало със знанието и съгласието на собственика .Твърди се ,с позоваване на съдебна практика по иска по чл.59 от ЗЗД, че е без значение дали ползващия несобственик отблъсква или не опитите на собственика да влезе в имота ,както и че е без значение ползването или не знае дали собственикът знае за ползването или не като не бил длъжен дори изрично да се противопостави на ползването. Ответникът бил длъжен да докаже наличието на валидно основание за ползване на чуждия имот и получаване на плодовете от него и ползването не можело да се основава на знание на законния представител на собственика за ползването. Знанието не означавало съгласие ,както и не означавало ,че собственикът е длъжен да се противопостави на ползването по какъвто и да било начин.

Независимо от факта ,че едно и също физическо лице е представлявало двете юридически лица ,те били отдели самостоятелни прави субекти ,които формират собствена воля, която е различна от волята на физическото лице ,които ги представлява. Договарящи били юридическите лица ,физическото лице-представляващ изразявал волята на самото дружество и всички извършени правни действия от овластения представител пораждали правни последици в сферата на представлявания. В тази връзка е налице и позоваване на Тълкувателно решение № 3/2013 от 15.ноември 2013год. по тълкувателно дело № 3 по описа за 2013год. на ОСГТК на ВКС.

В подаден от Потребителна кооперация “ Напредък „ писмен отговор се излагат доводи за неоснователност на въззивната жалба. Поддържа се ,че правилно първоинстанционният съд бил приел ,че не е доказан по делото като осъществен фактическия състав на чл.59 от ЗЗД ,тъй като ползването на процесните имоти не било без основание.Не било доказано ответникът да е лишил ищеца от ползването на процесните имоти и да е създавал пречки на ищеца да упражнява фактическа власт върху тях като ответникът е ползвал имотите със знанието и съгласието на ищеца. Изводът за наличие на знание се извежда от обстоятелството, че представител на ищеца по време на учредяването и действието на наемните правоотношения с двата договора, ответникът бил представляван от същото физическото лице. Искът бил неоснователен и правилно бил отхвърлен от първоинстанционния съд и поради това ,че не било доказано твърдението на ищеца че ответника е държал и ползвал имота по т.2 от исковата молба или че е получавал наемна цена.

По изложените съображение се прави искане за потвърждаване на обжалваното решение като правилно и законосъобразно ,ведно с произтичащите от това последици.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира въззивната жалба за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок за обжалване по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. При разглеждането на жалбата по същество констатира следното :

Производството пред Окръжен съд- София е образувано по искова молба на „Пирдоп-А“ АД срещу ПК „ Напредък“ , с която е предявен иск по чл.59 от ЗЗД .Поискано е ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца обезщетение за неоснователно държане и ползване на магазин за хранителни стоки със застроена площ 120 кв.м. и мазе със застроена площ 90 кв.м., находящ се в гр. Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 42, в една сграда с поща, построена в парцел III-1211 в кв.127 по плана на гр.Пирдоп в общ размер на 26 400лева за периода от 01.09.2015год.30.09.2017год. /по 1100лева месечно за 24 месеца/, ведно със законната лихва ,считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане и обезщетение за неоснователно държане и ползване на магазин за хранителни стоки със застроена площ 206.60кв.м.,находящ се в гр.Пирдоп, ул.“ Цар Освободител“ № 59 в партерния етаж на жилищен блок № 10,построен в кв.77 по плана на гр. Пирдоп в общ размер на 1100лева за периода от 01.09.2015год. до 30.09.2015год.,ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане.

В исковата молба е твърдяно ,че ищецът е собственик на процесните имоти и че ответника - с договор от 03.09.2017год. и договор от 15.01.2014год. ги е отдал под наем на трети лица и е получил наем за периода от 01.09.2015год. до 30.09.2017год. за първия имот- 26 400лева и 1100лева за втория имот, с който наем се е обогатил неоснователно. Посочено е че неоснователното ползване на ответника-несобственик на имотите се изразявало в извличане на 2 своя полза от имота –реализиране на доходи от чужд имот ,което от своя страна е лишило собственика от възможността да ползва собствения си и имот и да реализира доходи от него .

В депозиран от ответника писмен отговор исковете са оспорени по основание и размер.

Поддържано е ,че ответникът не се е обогатил и то при липса на основание с исковите суми и че през целия исков период е получавал наемните вноски на договорно основание . С договора за наем от 03.09.2012год. ПК „Напредък“ като наемодател бил представляван от И. С.-представляващ „ Пирдоп-А“ АД, поради което получените от ПК „ Напредък „ наеми от „ Експрес Мъглиж“ ЕООД са получени на валидно основание. Доколкото И. С. е и представляващ „ Пирдоп А“ АД, твърди той не се е противопоставил на отдаването на имотите под наем, нито на тяхното държане от ответника..Твърди се ,че исковата претенция за отдадения под наем с договора за наем от 03.09.2012год. е завишена, тъй като наемодателят бил получил значително по-малки суми като наемна цена от претендираните. С този договор за наем било отдадено под наем само помещение „магазин“, а исковата претенция била и за отдадено под наем и мазе, което не отговаряло на действителността и това било допълнително основание за неоснователност на претенцията. В подкрепа твърдяното съгласие за отдаване на имота под наем от собственика се сочи и обстоятелството, че за периода от 2011год.-до 2017год. процесният недвижим имот под т.1 от исковата молба бил записан данъчно на ПК „ Напредък“ .

Като неоснователна се сочи исковата претенция и касателно имота по т.2 от исковата молба. Освен изложеното по-горе касателно първия имот, за втория отдаден под наем имот не била получавана наемна цена.

Прави се възражение за погасяване по давност на исковите претенции с приложимост на разпоредбата на чл. 111, б.“В“ от ЗЗД.

В подадено писмено становище от ищеца по подадения от ответника писмен отговор се поддържат вече изложените в исковата молба доводи за основателност на исковите претенции.

Така предявените искове по чл.59 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са отхвърлени от ОС-София . За да отхвърли исковете първоинстанционният съд е приел ,че установеното от ответника ползване на процесните имоти през процесния период не било без основание. Ответникът не бил лишил ищеца от ползването на имотите и не му е пречил да упражнява фактическа власт върху тях. Ползването им било осъществявано със знанието и съгласието на ищеца, тъй като договорите за наем били сключени от И. С. като представляващ ПК „ Напредък“ , който бил представляващ и на дружеството –собственик на имотите- „ Пирдоп-А“ АД. Последният е знаел за сключването на договорите и не се бил противопоставил. По тази причина е прието ,че предявяването на исковете представлявало злоупотреба с права. Предвид на това и установената по делото липса на получавана от ответника-наемодател наемна цена за имота по т.2 от исковата молба е заключено , че искът по чл.59 от ЗЗД е неоснователен , което правило неоснователен и обусловения от него иск по чл.86 от ЗЗД. Поради неоснователността на иска по чл.59 от ЗЗД не е разгледано възражението на ответника по чл.111 б.“В“ от ЗЗД.

За да е произнесе по правилността на така постановеното решение във връзка с направените във въззивната жалба оплаквания , настоящият състав на въззивната инстанция съобрази следното :

От представените първоинстанционното производство писмени доказателства и при направената от съда служебна справка по реда на чл.23, ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ се установява, че ищцовото дружество е вписано в регистъра на търговските дружества през 2011год. и че същото се представлява от И. С. С. , вписан и като член на съвета на директорите на акционерното дружество. Установява се също така ,че по партидата на акционерното дружество е вписана непарична вноска в капитала на дружеството с предмет-право на собственост върху магазин за хранителни стоки със застроена площ от 120 кв.м. и мазе със застроена площ от 90кв.м.,находящи се на ул.“ Цар Освободител“ № 42,в една сграда с поща гр. Пирдоп, построена в парцел III-1211 в кв.127 по плана на гр. Пирдоп, както и магазинно помещение с придадено към него складово помещение, намиращи се на партерен етаж на жилищен блок № 10 построен в квартал № 77 по плана на гр. Пирдоп с обща застроена площ от 206.60 кв.м. заедно с 11.35% от общите части на блока и правото на строеж върху дворното място .