Решение № 214 от 14.08.2023, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Плевен, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВАЙОТКОВА

МАРИАН В. ИВАНОВ при участието на секретаря А. Г. П. в присъствието на прокурора В. Д. Ф. като разгледа докладваното от ЦЕЗАРИНКА ХР. ЙОСИФОВА-ЙОТКОВА Въззивно наказателно дело от общ характер № 20234400600549 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.318 и сл. от НПК.

Въззивното производство е образувано по жалба от Н. Д. Б. – подсъдим по НОХД № 1615/2022г. по описа на РС-Плевен, подадена чрез защитника му – адв.В. П. от ГАК срещу присъда № 15/1.02.2023г., постановена по посоченото дело.

С присъдата Плевенският Районен Съд е признал подсъдимия Н. Д. Б. за виновен в това, че на неустановен ден през периода 9.04.2022г. – 21.04.2022г. в гр.Плевен, при условията на повторност, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот, отнел чужда движима вещ – планински велосипед марка „Cross“, модел ***, на стойност 550.00 лева, от владението на собственика Е. Г. К. от същия град, без негово съгласие с намерение противозаконно да я присвои, като случая не е маловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК, поради 1 което и на основание чл.195, ал.1, т.3 и т.7 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК го е осъдил на ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, което наказание да бъде изтърпяно при първоначален ОБЩ режим.

Със същия съдебен акт и на основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, наложено на осъдения Н. Д. Б. по НОХД № 2222/2021г. по описа на РС-Плевен, като е постановено същото наказание да бъде изтърпяно отделно от наложеното с настоящата присъда, при първоначален ОБЩ режим.

Първоинстанционният съд е осъдил, на основание чл.189, ал.3 от НПК , подсъдимия Н. Д. Б. да заплати по сметка на ОД на МВР Плевен съдебноделоводни разноски в размер на 106.50 лева и по сметка на РС-Плевен - съдебноделоводни разноски в размер на 900 .00 лева.

Във въззивната жалба се изразява становище, че постановената първоинстанционна присъда е неправилна, т.к. е постановена в противоречие със събраните доказателства. Според жалбоподателя, не е доказано, че подсъдимият е разбил вратата на мазето, откъдето е извършил кражбата на велосипеда, както и че деянието е извършено в условията на повторност.

Молбата е да се отмени присъдата и да се измени правната квалификация на престъплението, като се приложат чл.194 и чл.197 от НК.

В съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура – Плевен предлага присъдата да се потвърди. Приема, че правилно е определена правната квалификация на деянието, за което се съдържат достатъчно данни в делото.

Защитникът на подсъдимия развива пред въззивния съд изложените в жалбата правни доводи. Акцентира на невисоката стойност на откраднатата вещ, което, според защитника, определя случая като маловажен, и не би следвало да се прилага т.7 от чл.195 от НК. Счита, че не нарушен материалния закон. Моли въззивния съд да преквалифицира деянието по чл.194 и чл.197 от НК и да наложи наказание „Пробация“ на извършителя.

В своя лична защита подс.Б. заявява, че споделя аргументите на защитника си.

Плевенският окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното във въззивната жалба, като изслуша явилите се в съдебно заседание страни, като обсъди изтъкнатите от тях доводи и 2 съображения, като прецени наличния по делото доказателствен материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания съдебен акт по реда на чл.314, ал.1 от НПК, намери жалбата за допустима, но разгледана по същество - за неоснователна.

Първоинстанционният съд, въз основа на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, правилно е приел за установена фактическата обстановка, която е изложена в мотивите към присъдата. В тях е прието за установено от фактическа страна следното:

На неустановен ден през периода 9.04.2022г. – 21.04.2022г. подсъдимият Б. се намирал в гр.П. и, минавайки по ул.„Ц.М.“, решил да извърши кражба на вещи от някоя от мазите на блоковете, намиращи се на улицата. В изпълнение на намисленото влязъл в блок №* и се отправил към избените помещения. Успял да проникне в маза № *, чрез повреждане касата на входната врата на помещението. От вътрешността му взел планински велосипед марка „Cross“, модел ***, който бил собственост на свидетеля Е. Г.

К.. След това, заедно с отнетата вещ, напуснал входа.

След извършване на кражбата, Н. Б. заложил инкриминираната вещ в заложна къща „Денд Д“ ЕООД, находяща се в гр.В.Т., за което от свидетеля Д. П. – служител в заложната къща, били изготвени заложен билет и разходен касов ордер.

На 23.04.2022г. свидетелят К. установил извършената кражба, като подал сигнал в Първо РУ-Плевен. При проведените оперативно издирвателни мероприятия било установено, че извършител на кражбата е подсъдимият Б..

Той описал подробно механизма на извършване на престъплението пред свидетеля Д., като отрекъл да е разбивал вратата на мазето. С протокол за доброволно предаване от ***г. , свидетелят Д. П. предал инкриминираната вещ на органите на полицията, която впоследствие била върната на собственика, за което е съставена разписка.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена съдебно-стокова експертиза, от заключението на която се установява, че стойността на вещта - предмет на престъплението, към момента на извършването му възлиза на 550.00 лева.

3

По случая било проведено досъдебно производство.

Фактическата обстановка, изложена в мотивите към проверяваната присъда подробно, систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените обстоятелства, напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна до същите, т.е. до изложените погоре фактически констатации.

Доказателственият анализ, извършен от първоинстанционния съд, е обоснован, последователен и всеобхватен. Описани са подробно показанията на всички свидетели, както и приетите писмени доказателства. Събраните в хода на проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие доказателства по несъмнен и категоричен начин обосновават приетите за установени и изложени в мотивите към присъдата фактически констатации.

При анализ и проверка на всички доказателства и доказателствени средства, необходими за изясняването на относимите и включени в предмета на доказване по това дело обстоятелства, се установява, че въпросните обстоятелства са изяснени напълно, всестранно и обективно. Въззивният съд изцяло възприема, както извършената преценка на събраните в хода на проведеното в първата инстанция съдебно следствие доказателствени материали, така и обоснованите, в резултата на тази преценка, доказателствени изводи относно фактите.

В мотивите си районният съд изрично е посочил, че е изградил изводите си относно фактите, респ. приел е за установена изложената фактическа обстановка, въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства и доказателствени средства – показанията на свидетелите, а също и въз основа на приложените към досъдебното производство писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, изведена от наличните по делото доказателствени материали, събрани и анализирани по предвидения процесуален ред, законосъобразно районният съд е приел, че подсъдимият Н.

Д. Б. е автор на деянието, правилно квалифицирано по чл.195, ал.1, т.3 и т.7 4 във вр. чл.194, ал.1 във вр. чл.28, ал.1 от НК.

Обстоятелството, че вратата на избеното помещение е била повредена от подсъдимия, първоинстанционният съд е приел за установено от свидетелски показания. На първо място пострадалият Е. К. заявява, че е заварил вратата на мазето си разбита и е липсвало едно колело, а части от друго колело са били там. От показанията на полицейския служител И. Д. се установява, че подсъдимият е признал за извършената кражба на велосипеда пред него, но е отрекъл да е повреждал вратата на избеното помещение. Покъсно била получена оперативна информация за кражба на части от велосипед от същото избено помещение и като извършител бил установен М.

Т.. Разпитан като свидетел по настоящото наказателно производство, Т. е заявил, че не си спомня датата, но е видял вратата на мазето притворена, влязъл е вътре и е взел части от велосипед.

Логично е, в хронологически порядък, в избеното помещение – собственост на Е. К., първо да е влизал неправомерно подсъдимият Б., а след това – свид.Т.. И т.к. първоначално избеното помещение е било заключено, логично е влезлият първи в него – подс.Б. да е извършил повреждането на вратата. Не са налице други доказателства, освен свидетелските показания, за установяване на това квалифициращо обстоятелство - повреждане на прегради здраво направени за защита на имот. Безспорно е, че е осъществено от подсъдимия. Това е отговор на първото оплакване, съдържащо се във въззивната жалба.

По второто оплакване – мотиви в насока дали деянието е маловажен случай или не е, в първоинстанционната присъда не се съдържат. Въззивният съд приема, че деянието не е маловажен случай. Маловажността не следва да се извежда единствено от стойността на откраднатата вещ. Следва да се съобразят също високата степен на обществена опасност, предвид вида и характера, на престъпното посегателство; засегнатите обществени отношения; механизма на осъществяване; мястото на извършване. Този вид престъпления, свързани с отнемането на вещи чрез повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот, се характеризират с една значително повисока степен на обществена опасност, която адекватно е отчетена от законодателя с оглед предвидените за тях наказания, като вид и размер.

Данните по делото обосновават извод, че личната обществена опасност на 5 подсъдимия също е завишена, предвид предишните му осъждания за умишлени престъпления от общ характер, разкриващи трайните му престъпни навици. Упражнената спрямо тях наказателна репресия не е изиграла своята поправителна и превъзпитателна роля, поради което престъпните нагласи на извършителя са трайно утвърдени.

Затова, въззивният съд приема, че действително извършеното от Н. Б. деяние не е маловажно и е извършено в условията на повторност, за което е налице и квалифициращата предпоставка по чл.195, ал.1, т.7 от НК. В тази връзка е отговорът и на второто оплакване в жалбата.

Относно определеното наказание за престъплението, въззивният съд приема, че е правилно по вид и размер, и е съобразено, както със смекчаващите, така и с отегчаващите отговорността на дееца обстоятелства, и не следва да търпи корекция.

Правилно е приложена разпоредбата на чл.68 от НК.

По реда на служебната проверка и, с оглед на правомощията си, настоящата инстанция прецени и процесуалната законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на всички страни за участие в производството въобще.

Ръководен от изложеното и на основание чл.338 от НПК, ПлОС РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 15/1.02.2023год., постановена по НОХД № 1615/2022г. по описа на РС-Плевен.

Решението не подлежи на жалба и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6