Решение № 3795 от 05.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3795 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Дамян Ив. Христов при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20251100509432 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивната жалба подадена от „АГЕНЦИЯ ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ срещу решение № 9694/27.05.2025г. постановено по гр.д. № 74925/2024г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 153 състав, с което е уважен предявения от ЗАД„АЛИАНЦ“АД иск с правно основание чл.410 от КЗ сумата от 3 827,42 лева, представляваща регресна претенция за заплатено от ищеца застрахователно обезщетение по преписка по щета № 0300-23-777-500523 във връзка с настъпило на 22.01.2023 г. в гр. София, Околовръстен път в посока ул. „3-ти март“ пред магазин Хоум Макс ПТП, при което е бил увреден автомобил марка „Рено“ модел „Р310“ с рег. № ****, застраховано със застраховка „Пълно каско“ при ищеца, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба 16.12.2024 г. до окончателно заплащане на сумата, както и иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата в размер на 745,93 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 15.07.2023 г. до 16.12.2024 г., както и е осъден да заплати разноските по делото.

В жалбата се твърди, че първинстанционното решение е В жалбата се твърди, че твърди, че решението е постановено в противоречие с материалния и процесуален закон. Посочва, че не е установено наличието на действително застрахователно правоотношение между собственика на лекия автомобил и ищеца т.е. основанието за изплащане на застрахователно обезщетение и надлежната суброгация на ищеца в правата на лицето, претърпяло имуществени вреди. Твърди, че при формиране на правните си изводи, първоинстанционният съд не е обсъдил всички доказателства по делото, които не установяват бездействие на лицата, на които е възложено извършване на конкретната работа по поддръжка на пътното платно. Счита, че не и доказан и механизма на ПТП и връзка с вредите, за което е изплатено обезщетение,включително и не е установено по несъмнен начин, че водачът не е извършил нарушение на правилата на движение, респективно не са налице основанията, които обосновават хипотезата на отказ за изплащане на застрахователно правоотношение. Моли обжалваното решение да бъде отменено и постановено друго, с което иска се отхвърли като неоснователен. Претендира разноски.

1

От насрещната страна по жалбата - ЗАД„АЛИАНЦ“АД е подаден писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 от ГПК, в който се излагат подробни съображения за правилност на обжалваното решение, респ. несъстоятелност на доводите на въззивника за порочност на съдебния акт и пълно и главно доказване на предявената претенция. Моли обжалваното решение да бъде потвърдено, претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правните изводи на първоинстанционния съд и по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, като по този начин те стават част от правните съждения в настоящия съдебен акт.

По конкретно наведените във въззивната жалба оплаквания, които определят предмета на проверка от въззивния съд, настоящият състав на съда намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл. 410 ал.1 т.2 КЗ.

В чл. 410 ал.1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право в отклонение от правилото на чл. 74 ЗЗД, тъй като при настъпване на застрахователното събитие застрахователят не изпълнява чуждо правно задължение, а изплащайки застрахователно обезщетение, изпълнява свое договорно задължение, вследствие на което по силата на чл. чл. 410 ал.1 КЗ встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Но когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД, във вр. с чл. 45 ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнението. Дори и да не беше изрично предвидено в разпоредбата на чл.410 ал.1 т.2 от КЗ правната възможност заплатилия по имуществено застраховане обезщетение застраховател да встъпи в правата на увредения срещу носещия гаранционна, обезпечителна отговорност възложител на виновното лице за причиняване на вредоносния резултат, в т. 15 от Постановление № 7/1978 г. на Пленума на ВС се приема, че суброгацията на застрахователя включва и правната възможност той да предявява искове за реализиране на отговорността по чл. 47 - 49 ЗЗД, когато са налице основания за нея. /както по КЗ/.

От фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че ищецът е предявил спорното регресно право, основавайки го на виновното поведение на определени физически лица, които е следвало да изпълняват и осигуряват осъществяването на задълженията на АПИ и да поддържат в изправност републиканската пътна мрежа и носи отговорност за бездействията на тези лица.

АПИ носи само обезпечително-гаранционна отговорност по чл. 49 ЗЗД, като възложител, за вредите, причинени виновно от съответни физически лица при или по повод на изпълнение на възложената им от работа, във връзка със задълженията си по чл.30 от ЗП.

Съгласно чл.19 ал.1 т.1 ЗП републиканските пътища се управляват от Агенция „Пътна инфраструктура“, която на основание чл.30 ал.1 ЗП осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на тези пътища. В чл.167 ал.1 ЗДвП е предвидено, че лицата, които 2 стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние, сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно най - кратък срок. С оглед на това следва да се приеме, че на ответника е вменено задължение да стопанисва и поддържа републиканската пътна мрежа, включително да не допуска и съответно своевременно да отстранява дупки по него. В случая от ангажираните от ищеца доказателства и от публичната справка за територията на обхвата на републиканските пътища, а и не е спорно между страните, че че мястото на произшествието е част от републиканската пътна мрежа.

Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в Постановление № 7/1959 г. на Пленума на ВС юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да бъде уважена предявената регресна претенция в полза на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, е необоходимо същия да установи кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по имуществена застраховка относно увредения автомобил към датата на ПТП; 2. за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу възложителя по реда на чл.49 от ЗЗД поради виновно поведение на определено физическо лице по смисъла на чл.45 ал.1 от ЗЗД при или при повод на изпълнение на възложената работа и 3. застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпил застрахователен риск собственика на застрахованата вещ.

Във връзка с направените възражения от ответника за липса на възникнало задължение за ищеца за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, съдът съобрази следното:

От представената застрахователна полица № 22-0300/301/5004012 се установява, че между „ВФС ББЪЛГАРИЯ“ЕООД и ищцовото дружество е сключена имуществена застраховка „Каско“ относно товарен автомобил „Рено Р 310“ рег. № ****, с период на действие 07.10.2022г. – 06.10.2023г. – л.7 от делото на СРС. Уговорената застрахователна сума е в размер на 87600 лв., като договора е сключен при ОУ. Обстоятелството, че на представения по делото препис от полицата, както и на общите условия липсва подпис на застрахован и застрахователя, не може да доведе до извод за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение, както изтъква ответника.

В т. 2а от ТР № 1/07.03.2019г. по тълк. дело № 1/2018г., ОСТК на ВКС, е дадено задължително за съдилищата разяснение, съгласно което липса на съгласие по смисъла на чл. 26 ал. 2 пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор не е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор, установено с чл.

344 ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, респ. чл. 184 ал. 1 КЗ /отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343 ал. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 183 ал. 2 КЗ /отм./, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293 ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС,ТК. Отделно от посоченото пред първоинстанционният съд е изслушана ССчЕ, от която се установява заплащане от страна на застрахованото лице на застрахователните премии по процесния договор за имуществена застраховка в полза на ищеца.

Застраховката „каско“ покрива имуществените вреди по застрахованото превозно средство, освен в хипотезите на изключените рискове, какъвто не се установява да е увреждането на МПС вследствие на препядствие по пътната мрежа. Несъмнено преминаването през шахта, която е оставен без капака да бъде поставен в необходимото състояние /същият е бил вдигнат/ е „препядствие по пътното платно”, вследствие на което настъпва щета, поради което съдът намира, че посочената причина за настъпването на щета на лекия автомобил застрахован по имуществената застраховка при ищеца е част от покритите рискове по същата, тъй като е налице ПТП вкл. и по смисъла на §6 т.30 от ДР на ЗДвП. Въпреки направените възржения, ответникът не е установил, че процесното ПТП попада в изключените рискове вкл. и специалните такива, съобразно 3 застрахователния договор.

По делото е представена декларация от водача на застрахования автомобил, с която уведомява ищеца за настъпило застрахователно събитие и описва механизма на ПТП и настъпилите на управлявания от него товарен автомобил, както и протокол за ПТП от 22.01.2023г. съставен от органите на КАТ.

От материалите по преписка по щета, че при ищеца е била образувана щета за причинени имуществени вреди на товарен „Рено Р 310“ рег. № **** като видно от неоспореното нареждане за плащан, фактура и приемо-предавателен протокол ищецът е заплатил на сервиза, който е извършил ремонта на застрахованото МПС стойността на същия в размер на 3812,42 л. на 03.04.2023г. т.е. по реда на чл.390 ал.2 т.1 от КЗ

Ответникът възразява,че представения протокол за ПТП е съставен от органите на КАТ, без лично посещение, поради което и не следва да бъде кредитиран като доказателство установяващо релевантни за предмета на доказване обстоятелства.

Протоколът за ПТП по своята правна природа представлява официален свидетелстващ документ по смисъла на чл. 179 ал. 1 ГПК, ползващ се с обвързваща съда материална доказателствена сила относно обективираните в него обстоятелства за датата, мястото, причинените вреди на автомобила, пътна обстановка т.е. извършените от съответното длъжностно лице действия и констатирани лично от него обстоятелства. В тази връзка протокола за ПТП няма официална удостоверителна сила относно описания механизъм на ПТП, тъй като съставителя не е присъствал и възприел фактите относно начина на настъпване на ПТП, а същия отразява и възпроизвежда механизма въз основа на данни и описание на водача на лекия автомобил.