Решение № 260016 от 13.08.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ ................/13.08.2020 г. гр. в.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХХ състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесети юли две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ОРЛИН ЧАРАКЧИЕВ при участието на секретаря Ани Динкова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16667 по описа на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на разглеждане са предявени по реда на чл. 422, ал. 1

ГПК обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 9, ал. 1, чл.

10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът М.М.Я., ЕГН **********, с адрес: *** дължи на ищеца „А.з.с.н.в." ЕАД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление:***, офис сграда Л., ет. * следните суми: сумата от 2018,34 лв., представляваща непогасена главница по договор за потребителски кредит № * г., сключен между ответника и „Пр. Ф. Б.“ ООД, ЕИК *, вземанията по който са прехвърлени от последното дружество на „И.А.М.“ АД, ЕИК *, с договор за цесия от 01.07.2017 г. и впоследствие – от „И.А.М.“ АД на ищеца с приложение

№ * г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 30.08.2019 г., до окончателното изплащане на задължението; сумата от 60,32 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва по кредита за периода от 31.10.2016 г. до 20.11.2017 г.; сумата от 98,60 лв., представляваща такса за оценка на досие, начислена за периода от 31.10.2016 г. до 20.11.2017 г.; сумата от 470,40 лв., представляваща обезщетение за забава, начислено за периода от 31.10.2016 г. до 30.08.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № * г. по описа на Районен съд – в.;

По твърдения в исковата молба, по силата на договор за потребителски кредит договор № * от * г. „Пр. Ф. Б.“ ООД е отпуснало на М.М.Я. кредит за лични нужди в размер на 2150 лв., която сума ответникът се е задължил да върне, ведно с договорна лихва в размер на 424,10 лв., при фиксиран за целия срок на договора лихвен процент.

Задължил се е да заплати още такса за оценка на кредитно досие в размер на 107,50 лв. и такси за предоставени допълнителни услуги „Кредит у дома“, както следва: 550,17 лв. за предоставяне на заемната сума в брой по неговото местоживеене и 1283,73 лв. за събиране на вноските по кредита също по неговото местоживеене. Посочените такси са платими при подписване на договора, но страните са постигнали съгласие същите да бъдат включени в погасителните вноски. Така, общата дължима сума по договора възлиза в размер на 4515,50 лв., платима на 60 броя равни седмични погасителни вноски, всяка от които в размер на 75,26 лв. (включваща главница, договорна лихва и такси), при падеж на първата погасителна вноска – 03.10.2016 г. и краен срок за издължаване на всички задължения по кредита – 20.11.2017 г.

Ищецът твърди, че всички вноски по кредита са падежирали с изтичане крайния срок на договора и ответникът не е погасил всички дължими суми, поради което дължи също обезщетение за забава в размер на 470,40 лв., начислено за периода от 21.02.2016 г. до 01.11.2018 г.

Заявява, че вземанията по договора са прехвърлени от първоначалния кредитор „Пр. Ф. Б.“ ООД в полза на „И.А.М.“ АД, ЕИК *, с договор за цесия от

01.07.2017 г. и впоследствие – от „И.А.М.“ АД на ищеца с приложение № 1 от 01.06.2018 г. към допълнително споразумение от 01.11.2017 г. към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010 г., като счита, че уведомяването на ответника за извършените цесии е извършено и с връчването на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея.

Твърди, че за дължимите суми по кредита се е снабдил със заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК, срещу която длъжникът е възразил.

По същество моли да бъде прието за установено в отношенията между страните, че ответникът му дължи неизплатените суми за главница, договорна и мораторна лихва и такси по кредита, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението в съда. Претендира и присъждането на сторените в заповедното и исковото производство разноски, включително юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в които излага становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Оспорва материалоправната легитимация на ищеца с твърдения, че не е налице валидно сключен договор за цесия между „Пр. Ф. Б.“ ООД и „И.А.М.“ АД, както и че не е надлежно уведомен за прехвърлянето на вземанията, като счита, че при последователно извършени цесии уведомяването с връчването на препис от исковата молба е неприложимо. Оспорва също наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение по договора за кредит, както и реалното предоставяне на заемната сума. Релевира възражение за недействителност на договора поради неспазване изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20, чл. 11, ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7-9 от ЗПК, тъй като не съдържа посочена методика за изчисляване на референтния лихвен процент, шрифът на договора е по-малък от 12, липсва погасителен план и разбивка по пера на седмичната погасителна вноска, лихвата е формирана по неясен начин. Отделно оспорва дължимостта на начислените такси „Кредит у дома“, като поддържа, че не е давал съгласието си за предоставяне на тези допълнителни услуги, че такива изобщо не са реално предоставени, както и че клаузата на чл. 25 от договора, предвиждаща заплащането на таксите, е нищожна поради заобикаляне на максимално предвидения в чл.19, ал. 4 ЗПК годишен процент на разходите по кредита, като противоречаща на добрите нрави и като неравноправна. Оспорва като нищожна поради противоречие с чл. 10а, ал.

2 ЗПК и клаузата на таксата за оценка на досие. В случай че се приеме, че уговорената сума е реално предоставена, но договорът е недействителен, счита, че дължи връщане само на чистата стойност на отпуснатия кредит, позовавайки се на чл. 23 ЗПК, или сумата от 1492,81 лв., формирана като разлика между стойността на кредита и погасените суми от общо 657,19 лв., съобразно наведените в исковата молба твърдения. По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ в заповедното и исковото производство.

В проведените съдебни заседания страните поддържат изразените становища по спора чрез процесуалните си представители.

Ответницата доразвива доводите си и в писмени бележки.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. чл. 9, ал. 1, чл.

10а, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от ЗПК във вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, за вземанията по които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по приобщеното ч.гр.д. № 13963/2019 г. по описа на ВРС. Срещу заповедта за изпълнение длъжникът е подал възражение в срока по чл. 414 от ГПК, поради което за ищеца е налице правен интерес от водене на установителните претенции срещу ответника. Исковете са предявени в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

За успешното провеждане на исковите претенции в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже следните правнорелевантни факти, от които се ползва – 1.) наличието на валидно възникнало въз основа на процесния договор за потребителски кредит облигационно правоотношение между „Пр. Ф. Б.“ ООД и ответника; 2.) точното изпълнение на поетите от кредитора задължения по договора, в това число предоставянето на уговорената сума от 2150,00 лв. и предоставянето на допълнителните услуги, за които са начислени съответните такси; 3.) настъпилата изискуемост на вземанията; 4.) наличието на валидно сключени договори за цесия, по силата на които вземанията по договора за потребителски кредит са прехвърлени от „Пр. Ф. Б.“ ООД на „И.А.М.“ АД и от „И.А.М.“ АД - на ищеца, 5.) уведомяването на ответника за извършените цесии; 6.) размера на всяко от претендираните вземания (по пера – за главница, договорна лихва, такси и обезщетение за забава);

От горните обстоятелства няма такива, които да са отделени за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 от ГПК.

В случая ищецът извежда материалната си легитимация по спора от качеството на цесионер по рамков договор за прехвърляне на вземания от 16.11.2010 г., сключен с „И.А.М.” АД, което дружество преди това ги било придобило с договор за цесия от 01.07.2017 г. от „Пр. Ф. Б.”

ООД - страна по материалното отношение с ответника, от което произтича прехвърленото вземане. Така твърдяния ред на цесиите съдът намира за валидно установен от приетите като доказателства Договор за цесия и заместване в дълг от 01.07.2017 г. (л. 60-63) сключен между „Пр. Ф. Б.” ООД и „И.А.М.” АД, Потвърждение за цесията (л. 64), както и от сключения между „И.А.М.” АД и „А.К.П.З.“ ООД Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от 16.11.2010 г. (л.14-17). Видно от текста на чл. 2.1 от последния, ищецът се е споразумял с финансовата институция да придобива нейни вземания с настъпил падеж по договори за кредит, като окончателният предмет на всеки пакет от вземания е следвало да се индвидуализира с отделно приложение, ставащо неразделна част от договора. В тази връзка по делото е представено Приложение № 1/01.06.2018 г. (л.

26-30), в което е посочено името, ЕГН-то на длъжника, № и датата на договора и размера на прехвърленото вземане, които кореспондират на процесните, поради което съдът намира, че предметът на цесията е индивидуализиран в достатъчна степен на 01.06.2018 г., съответно процесният договор за цесия от 16.11.2010 г. от формална страна легитимира ищеца като титуляр на претендираните права към момента на образуване на делото.

До извод за обратното не води принципно основателното от фактическа страна възражение на особения представител на ответника, че последният като длъжник по първоначалното заемно правоотношение не е редовно уведомен за цесията, доколкото такива доказателства действително не се съдържат в кориците на делото. Същевременно трайно е разбирането в съдебната практика, че главната цел на уведомяването по чл. 99 ал. 3 от ЗЗД, е да позволи на длъжника да се позове на добросъвестно осъществено от него изпълнение преди узнаването на цесията (Решение № 78 от 9.07.2014 г. на ВКС по т.д. № 2352/2013 г., II т. о., ТК, Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. по описа на ВКС, ІІ т. о.), а такива възражения не се релевират в настоящия процес. След като ответникът не релевира възражение за извършено погасяване преди датата на иницииране на съдебния спор, същият няма правен интерес да оспорва уведомяването, а настоящата искова молба да се зачете като уведомление по реда на чл. 99, ал.3 от ЗЗД.

На следващо място, за установяване валидното възникване на заемно правоотношение между кредитодателя „Пр. Ф. Б.“ ООД и ответника, ищецът е представил Договор за потребителски кредит от 24.09.2016 г. (л. 6 - 8), видно от който дружеството е е отпуснало на заемателя-ответник М.М.Я. сумата от 2150,00 лв. със срок на издължаване от 60 седмици. Между страните е уговорено възнаграждение за ползвания кредитен ресурс във фиксиран размер от 424,10 лв. за целия срок на договора или 31,82 % на годишна база, при ГПР от 48,00 %.

В чл. 3 страните са се договорили кредитополучателят да заплати такса за предоставяне на услуга по оценка на досието в размер от 107,50 лв.

В чл.25 от договора страните са постигнали договореност, че клиентът се съгласява да получи допълнителна услуга за осъществено от служител на кредитора домашно посещение при отпускането и погасяването на кредита. Общият размер на таксата за домашно посещение е фиксиран в размер на 1833,89 лв., разсрочен на седмични вноски платими с вноската по кредита.