Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1021 от 20.05.2022, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Административно наказателно дело 1692/2022
Вид
Решение № 1021
Подписан
20.05.2022
В сила
15.06.2022
Състав
Светослав Николаев Узунов

Цитирани разпоредби

  • чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.4 · Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 1021 гр. Пловдив, 20.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Светослав Н. Узунов при участието на секретаря Марина П. Малинова като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно наказателно дело № 20225330201692 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалван е Електронен фиш серия К № 3610931, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на В.Н.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат конкретни съображения за незаконосъобразност на ЕФ и се моли за неговата отмяна.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.

Съдът, като съобрази приложените доказателства, прие по допустимостта на жалбата следното:

Няма представена разписка за датата на връчване на електронния фиш.

От въззиваемата страна е представена единствено справка от система АИСАНД, видно от която датата на връчване на ЕФ е 15.01.2022г., която дата не се оспорва от страните. Жалбата е подадена на 28.01.2022г., поради което и същата се явява подадена в 14-дневния срок за обжалване. Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

1

Съдът като се запозна доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите на страните, и служебно провери правилността на атакувания ЕФ, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

Електронният фиш е издаден за това, че на 12.05.2020 г. в 08:04 часа на Път 2-64 км. 44, посока от с. Граф Игнатиево към с. Труд, при въведено ограничение на скоростта от 60 км/ч с пътен знак B 26, при отчетен толеранс от минус 3 км/ч, лек автомобил с рег. № ****, се движел с установена наказуема скорост- 96 км/ч., тоест с превишаване на скоростта от 36 км/ч. като собственик е била жалбоподателката В.Н.Д..

Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка за движението на процесния автомобил с посочената скорост на посоченото място се доказва от приложеното по административната преписка статично изображение, което съгласно чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.

В статичното изображение е посочено с координатни точки мястото на извършване на нарушението и измерената скорост на процесния автомобил в размер на 99 км/ч. След правилно приспаднат толеранс от 3 км/ч., установената от АНО скорост се явява в размер на 96 км/ч.

С ТР 1/2014г. на ВАС се потвърди принципното положение, че поставянето на технически средства, които автоматично да записват административни нарушения, трябва да се извършва по определена процедура и с оглед спазването на определени изисквания (арг. чл. 32, ал. 2 от Конституцията). Правилата трябва да бъдат достатъчно ясни и подробни, за да дадат на гражданите съответно указание за условията и обстоятелствата, при които контролните органи имат право да ги използват.

Тези правила бяха законодателно уредени с приемането на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г, съгласно която, за да е законосъобразно използването на мобилно средство за видео контрол, съгласно приложимата към датата на нарушението редакция на Наредбата (след изменението с ДВ. бр.6 от 16 Януари 2018г) следва да са налице следните условия:

- използваното техническо средство да е от одобрен тип;

- техническото средство да е вписано в Българския институт по 2 метрология;

- техническото средство да е преминало през първоначална и последваща метрологична проверка;

- автоматизираното техническо средство да е използвано съгласно инструкцията на производителя и изискванията, посочени в удостоверението за одобрен тип;

- при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта- чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.;

- да са спазени изискванията на чл. 10, ал.1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като надлежно е попълнен Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система.

С оглед духа на ТР 1/2014г. на ВАС съдебната практика трайно приема, че всяко едно от гореизброените изисквания е императивно, като само при кумулативната им наличност, използването на АТСС е законно, а липсата на което и да е от изискванията опорочава процедурата и предпоставя отмяна на наложената санкция.

В конкретния случай, не е налице неспазване на пътен знак B26 от страна на жалбоподателката, поради което и същата не е извършила вмененото й административно нарушение.

Съгласно чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. при контрол на въведено с пътен знак ограничение на скоростта мястото за разполагане на АТСС се определя така, че АТСС да извършва измерване след навлизане на превозното средство в зоната с ограничение на скоростта. За доказването на това обстоятелство е необходимо административнонаказващият орган да представи надлежни доказателства, които да установяват мястото на поставяне на АТСС и по-конкретно позиционирането му след посочения пътен знак за ограничение на скоростта и в позиция, при която съответното ограничение е приложимо за пътните превозни средства. Такова доказателство би могло да е посочването на разстоянието от пътния знак с ограничение до АТСС в метри, удостоверено в протокола за използване на АТСС. Доказване на точното разположение на техническото средство може да се извърши и чрез представяне на снимка, видеозапис, разпечатка или 3 друго годно доказателствено средство.

В случая, видно от представения Протокол по чл. 10 от Наредбата, АТСС е било позиционирано на път II-64 км 44, на 200 метра от пътен знак B26. Приложени са и снимки на позиционирането на служебния автомобил, но от същите не може да се направи извод къде точно е поставен знакът В26.

По делото е била изискана справка от ОПУ-Пловдив за установяване на точното позициониране на знака и за проверка дали контролът е бил осъществен в съответствие с изискванията на чл. 8 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г.. Видно от представеното писмо изх. № 11-00353/04.04.2022г. от ОПУ-Пловдив обаче, няма въведено ограничение на скоростта със знаци В26 за нито една от посоките на движение. Доколкото ОПУ-Пловдив към АПИ се явява единствено компетентната институция, която може да наложи ограничение на даден участък от републиканската пътна мрежа със законосъобразно поставен знак към дадена дата и да определи каква е зоната му на действие, която компетентност произлиза от разпоредбата на чл.4 от Наредба № 1 от 17 януари 2001 г. за организиране на движението по пътищата, издадена от МРРБ, то и с по-голям доказателствен приоритет се ползва справката от стопанина на пътя – ОПУ-Пловдив, пред посоченото в протокола по чл. 10 от Наредбата - така и Решение №858/16.05.2022г. по КАНД №548/22г. по описа на АС-Пловдив, Решение №859/16.05.2022г. по КАНД №547/22г. по описа на АС-Пловдив и други.

С оглед на горепосоченото, в хода на процеса се установи, че на мястото, където е бил осъществяван контрол, не е имало поставен знак за ограничение на скоростта, поради което и за жалбоподателката не е имало друго ограничение, освен общото ограничение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В случая няма как и деянието на жалбоподателката да бъде преквалифицирано чрез прилагане на закон за по-леко наказуемо нарушение, тъй като скоростта на заснетия автомобил надвишава общото ограничение на скоростта от 90 км/ч с 6 км/ч, за което не е предвидено налагането на наказание в чл. 182 от ЗДвП.

С оглед на горното, процесният електронен фиш се явява неправилен, поради недоказаност на обвинението за неспазване на скорост, поради което и като такъв следва да бъде отменен.

По разноските:

4

С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателката, но същата не е претендирала заплащането им, нито има доказателства да са били извършвани такива, поради което и разноски не следва да се присъждат.

Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с., РЕШИ:

ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К № 3610931, издаден от ОДМВРПЛОВДИВ, с който на В.Н.Д., ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5