Определение № 287 от 23.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 287 гр. Варна, 23.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Константин Д. Иванов Въззивно частно гражданско дело № 20243100500013 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на Глава Двадесет и първа от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Ю. И. Д. от гр. Варна, подадена чрез процесуален представител, срещу Определение № 13312/07.11.2023 год., постановено по гр. дело № 20233110109767 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което е прекратено на основание чл. 129, ал. 3 ГПК производството по цитираното гражданско дело.

В жалбата са наведени оплаквания, че определението е неправилно, като се настоява за отмяната му.

Жалбата е подадена в срок, от страна с правен интерес от обжалване на определението и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна, като съображенията за това са следните:

Производството по гр. дело № 9767/2023 год. по описа на РС-Варна е образувано по предявен от Ю. И. Д. от гр. Варна срещу К. И. Д. от гр. Варна иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползването на съсобствен при равни квоти между страните недвижим имот – УПИ (парцел) VII-424, кв. 45 по ПУП (РП) на 16-ти подрайон на гр. Варна, с площ от 190 кв. м., находящ се в гр. Варна, ул. Фантазия № 27, при посочени в исковата молба граници, ведно с построените в горния урегулиран поземлен имот двуетажна жилищна сграда и два гаража. Към исковата молба е представен нотариален акт, легитимиращ ищцата и ответника като съсобственици на описания имот.

С разпореждане № 29138/01.08.2023 год. исковата молба е оставена без движение и на ищцата са дадени указания в едноседмичен срок от връчването му да изправи констатирани от районния съд недостатъци на исковата й молба, между които и указание по т. 2 от обсъжданото разпореждане – да представи актуалните скици/схеми на процесните недвижими вещи. В 1 разпореждането не е посочено какво точно е имал предвид първоинстанционният съд под „актуални скици/схеми“ – дали скица на имота от действащия ПУП (имотът е урегулиран) или скица/скици от кадастралната карта, съобразно отразяването в кадастъра. От книжата по делото може да се предположи, че съдът вероятно е имал предвид скици от кадастралната карта на парцела и на построените в него сгради.

По искане на процесуалния представител на ищцата срокът за изправяне на горния недостатък е продължаван двукратно – до 29.10.2023 год. включително, съответно до 30.10.2023 год. вкл., тъй като 29.10.2023 год. е неделя, неприсъствен ден.

С обжалваното определение, постановено на 07.11.2023 год., производството е прекратено поради неизпълнение от страна на ищцата на дадените й указания по т. 2 от разпореждането от 01.08.2023 год.

Ден по- късно – на 08.11.2023 год. – СГКК – Варна е изпратила служебно на РС-Варна скици на поземления имот и на построените в него сгради съгл. отразяването /заснемането/ им в кадастралната карта на гр.

Варна.

При тези данни настоящият състав намира, че определението е неправилно. Както се посочи по-горе, указанията на първоинстанционния съд са били неясни, съответно и некоректни – на страната не е указано какви скици (респ. схеми) да представи – дали скица на имота от действащия ПУП (имотът е урегулиран) или скица/скици от кадастралната карта.

Отделно от това – в случая имотът е урегулиран (застроен парцел), при което и съдът е следвало да укаже на страната да представи скица на имота съгласно ПУП, а не според заснемането му в КК. Това е така, защото при наличие на влязъл в сила ПУП имотите се индивидуализират по техния регулационен статут, като урегулирани поземлени имоти с описанието им по ПУП и техните регулационни граници. Кадастралната карта не е действащ план, а е кадастрална основа. На следващо място имотът, на който е поискано да бъде разпределено ползването му между съсобствениците съгласно чл. 32, ал. 2 ЗС, е един – представлява застроен със сгради парцел, а не са няколко, както е приел първоинстанционният съд. Обстоятелството, че в качеството им на обекти на кадастъра ЗКИР третира терена и сградите, в който са построени, като отделни обекти (срв. чл. 23 от ЗКИР) не означава, че от гледище на ЗС в случая са налице няколко отделни, самостоятелни имота.

В обобщение обжалваното определение е неправилно, същото следва да се отмени и делото да се върне на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Водим от горното съдът

2

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение № 13312/07.11.2023 год., постановено по гр. дело № 20233110109767 по описа на РС-Варна за 2023 год., с което е прекратено, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК, производството по цитираното гражданско дело и

ВРЪЩА делото на РС-Варна за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3