Решение № 274 от 28.10.2022, Окръжен съд - Монтана
- Съд
- Окръжен съд - Монтана
- Дело
- Въззивно гражданско дело 148/2022
- Вид
- Решение № 274
- Подписан
- 28.10.2022
- В сила
- 07.12.2023
- Състав
- Аделина Троева, Аделина Тушева, Таня Живкова
Цитирани разпоредби
- чл. 124,ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 70,ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 77 · Закон за собствеността
- чл. 79,ал.1 · Закон за собствеността
- чл. 15,ал. 3 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
- чл. 15,ал. 3 и ал. 6 · Закон за устройство на територията
РЕШЕНИЕ
№ 274 гр. М., 27.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – М. в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Аделина Троева
Членове:
Аделина Тушева
Таня Живкова при участието на секретаря Мадлена Н. Митова като разгледа докладваното от Аделина Тушева Въззивно гражданско дело № 20221600500148 по описа за 2022 година
Въззивното производство по чл. 258 и сл. от ГПК е образувано по жалба на П. И. Н., Б. Т. К. и Н. И. К., подадена на 04.03.2022г. чрез пълномощник адвокат Н. В. против решението на РС М. от 14.02.2022г. , постановено по гр. дело № 166/2021г. по описа му.
Поддържа се във въззивната жалба, че обжалваното решение , постановено по установителен иск за собственост, е недопустимо и неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон, в нарушение на процесуалните правила, както и е необосновано, като са наведени доводи относно приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и приложимия материален закон, подробно развити в жалбата с искане за отмяна на решението и постановяване на ново, с което искът се отхвърли като неоснователен. Поддържа се, че по делото не е установено твърдяното с исковата молба наличие на придаваемо място по одобрения през 1993г. регулационен план на с. С., съдът в мотивите се е позовал на неотносима към спора съдебна практика и материален закон, а ищците не са оспорили възражението на ответниците за придобИ.е по давност присъединената част от парцел II-243, кв. 17 по недействащия план на селото към собствения им УПИ IV-332, кв. 17 по действащия план. Относно твърдяната недопустимост на решението се поддържа , че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото иска е за площ от 681 кв.метра, а от заключението на вещото лице инж.М. площта е 667 кв.метра, като изменение на иска не е правено. Поддържа се и произнасяне по несъществуващ предмет, доколкото не е установено по делото придаваемо място от УПИ на ищците към УПИ на ответниците с плана от 1993г. .
По делото е депозиран на 22.03.2022г. и отговор на въззивната жалба от ищците в 1 първоинстанционното производство Ц. Л. П. и Д. К. П. чрез пълномощник адвокат К. Б., с който жалбата се оспорва като неоснователна .
В хода на въззивното производство са заличени като страни поради смъртта им жалбоподателката Б. Т. и въззиваемата Д. К. П., като правоприемниците на същите са вече участващите в спора страни, съответно жалбоподателите П. и Н. К.и и въззиваемия Ц. Л. П..
Във въззивното производство не са искани и допускани доказателства.
Окръжният съд, като провери атакуваният по реда на въззивното обжалване съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, като обсъди събраните в производството доказателства, предвид становищата на страните и въз основа на закона, приема следното:
Въззивната жалба е допустима като подадена в срок от страни , имаща правен интерес от отмяна на обжалвания съдебен акт .
При служебната проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение , въззивният съд намира решението за валидно и допустимо постановено по иск с правно основание чл. 124,ал.1 ГПК с предмет установяване право на собственост на ищците / първоначално Ц. Л. и Д. К., а към настоящия момент –Ц. Л./ върху реална част с площ 681 кв.метра ,заемаща югозападната част от УПИ IV-332, кв. 17 по действащия регулационен план на с. С., община М., одобрен 1993г. при посочени граници. Предмета на спора въведен с исковата молба е именно правото на собственост на ищците върху реална част от УПИ IV-332,кв.17 по плана на село С. с площ 681 кв.метра, надлежно индивидуализирана в петитума на исковата молба с твърдения, че тази част представлява придаваемо място с одобрения през 1993г. регулационен и кадастрален план на селото, за която не е платено обезщетение и не е заета по законния ред , съответно планът не е приложен , включително и сроковете по § 6 от ПР на ЗУТ, поради което и е отпаднало отчуждителното му действие .
Изложени са твърдения, че от собствения на ищците имот дворно място с площ 2418 кв.метра, урегулирано в парцел II-243,кв.17 по предходния план от 1929г. са придадени към имота на ответниците , представляващ дворно място от 1167 кв.метра , урегулирано в парцел III-248 по предходния план 681 кв.метра, при което по действащия план от 1993г. имотът на ищците УПИ -335, кв. 17 е с площ 1860 кв.метра, а имотът на ответниците УПИ IV-332 вече е с площ 1848 кв.метра.
При така твърдените обстоятелства и искане за защита първостепенният съд се е произнесъл по предявения иск за собственост, а обстоятелствата за квадратурата на реалната площ и дали е налице придаваемо място са относими към основателността на исковата претенция , поради което и доводите във въззивната жалба за недопустимост на решението като постановено по непредявен иск и липса на предмет са неоснователни.
С подадените в срок отговори на исковата молба ответниците са оспорили предявения иск с доводи, че процесната реална част от УПИ IV, кв. 17 по плана на село С. , заедно с целия УПИ винаги е владяна като собствена и преди, и след действащия регулационен план от наследодателите им , както и от тях до 09.05.2012г. , когато са сключили договор за доброволна делба , по силата на който УПИ IV е възложен на П. И. Н..
2
Поради границите на реално владение упражнявано от наследодателите им е отреден УПИ IV, кв. 17 от действащите регулационен и кадастрален план на село С. от 1993г. с площ 1848 кв.метра, в който са включени и процесните реално определени 681кв.метра.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Безспорно е установено, че ищецът Ц. Л. П. и починалата в хода на делото ищца Д.
К. П. са наследници на Л.П.Т., починал на 17.09.2000г., като Ц. е него син, а Д. –съпруга.
Безспорно е установено, че Л.П.Т. преди смъртта си е бил собственик на дворно място с площ 2418 кв.метра с построени в него сгради, находящо се в село С., урегулирано в парцел II-243,кв.17 по плана на селото от 1929г. при съседи улица, Н. К., К. М. и Л.М., като правото на собственост е придобил върху 1/2 идеална част по давност и наследство, удостоверено с нотариален акт /НА/ № 193 от 05.07.1991г. и по силата на договор за продажба на другата 1/2 идеална част , сключен в нотариална форма на същата дата от майка си Ц.А.К..
Ответниците П. И. Н., Н. И. К. и починалата в хода на делото Б. Т. К. са наследници на И. Н. К., починал на 15.06.2011г. . Наследодателят им е придобил по силата на сключен в нотариална форма на 20.01.1993г. / НА –л. 9 от делото/ договор за продажба от баща си Н.Т.К. право на собственост върху дворно място с площ 1167 кв.метра, находящо се в село С., урегулирано в парцел III-248,кв.17 по действащия към тази дата план на селото, ведно с построените в него сгради при съседи: от две страни улици, н-ци на Т.К. и Т.Т. .
Праводателят му Н. К. от своя страна е придобил този имот по давностно владение , като правото му на собственост е удостоверено с НА № 192/05.07.1991г. .
Със заповед № 1750/25.11.1993г. за село С. са одобрени нови кадастрален и регулационен план, според които имот пл. № 243 става имот пл. № 335 с площ 1860 кв.метра и за него е отреден УПИ III, кв. 17, а имот пл. № 248 става имот пл. № 332 с площ 1848 кв.метра и за него е отреден УПИ IV, кв. 17 . В тази насока са приложените по делото удостоверения за идентичност и скици , издадени от Община М. /л.13, 14 , 41 и 44 от делото/, както и заключението на вещите лице по приетите две съдебно-технически експертизи /СТЕ/.
След смъртта на И. Н. К. , ответниците по делото като негови наследници са сключили на 09.05.2012г. договор за доброволна делба , по силата на който УПИ IV, пл. № 332,кв.17 по кадастралния и регулационен план на село С. от 1993г. с площ 1848 кв.метра при съседи : от две страни улици, УПИ V-331, УПИ II-333 и УПИ II-335 е поставен в дял на П. И. Н.. На 09.07.2012г. П. Н. се е снабдил и с нотариален акт № 58, с който е признат за собственик по наследство и делба на горепосочения имот.
Така установената фактическа обстановка не е спорна между страните. Спорни са обстоятелствата налице ли е придаваемо място от имота на ищците към имота на ответниците с одобрените през 1993г. кадастрален и регулационен план на селото, както и придобил ли е наследодателят на ответниците И. Н. К., починал 2011г., заедно със съпругата си Б. Т., починала в хода на делото, чрез упражнявана фактическа власт с намерение за своене към ноември 1993г. , когато са одобрени действащите за селото планове, реална част с площ 681 кв.метра от притежавания от наследодателя на ищците 3
Л.Т. недвижим имот, съответно придобито ли е правото на собственост от наследодателя на ответниците и от самите ответници правото на собственост върху спорната реална част по давност и след одобрение на действащите за селото планове.
По делото са приети две заключения по назначени СТЕ- заключение на в.л. Н.Т. и заключение на в.л.О. М. , които са дали отговори на едни и същи въпроси.
Безпротиворечиво и двете вещи лица дават заключение, че с одобрените през 1993г. регулационен и кадастрален план за село С. спорните 681 кв.метра от имот с кадастрален номер 243 са включени в имот с кадастрален номер 332, за който е отреден УПИ IV, като площта на имот 332 по действащия план вече е 1884 кв.метра. Този извод на вещите лица съответства и на приложеното на л. 153 удостоверение на Община М., издадено на 23.01.2012г. по повод снабдяване на П. Н. с констативен нотариален акт за УПИ IV-332, кв.17 , в което е отразено, че имотът описан като дворно място по нотариален акт № 37/1993г. като „дворно място урегулирано в парцел III, пл. № 248 в кв. 17“ по недействащия план на селото от 1929г., не е идентичен с УПИ IV-332, a това дворно място е включено в имот 332, в който са включени парцел III-248 и част от парцел II-243 по плана от 1929г. .
Несъмнено е установено по делото, че в имот 332 по одобрения през 1993г. кадастрален план с площ 1884 кв.метра са включени парцел III-248 с площ 1167 и част от парцел II-243 по плана от 1929г.. И двете заключения установяват , че според одобрения през 1993г. регулационен план придаваемо място от имота на ищците стар пл. № 243, парцел II към имота на ответниците стар пл. № 248-парцел III няма, тъй като според плановете кадастралните и регулационни граници на имотите с кадастрални номера 332 и 335 , съответно УПИ III и IV съвпадат. Поради липсата на придаваемо място в издадените от Община М. скици за имотите е посочено, че дворищната регулация е приложена, съответно обезщетение не е било дължимо и плащано. И двете заключения установяват, че стара материализирана граница между имотите, отделяща спорната част на място няма , а към настоящия момент такава представлява поставено въженце според в.л.Т., а според в.л. М.тел между циментови колове. И двете вещи лица сочат, че по данни от страните между дядовците им назад във времето е имало устна договорка за ползване част от имот 243 срещу ползване на кладенец в съседния имот 248, като предполагат, че именно това устно споразумение е основание за включване на процесната част в имот 332, съответно увеличението на площта му от 1167 кв.метра на 1884 кв.метра с новия план от 1993г. . Това предположение на вещите лица не намира опора в събраните по делото доказателства .
Писмени доказателства за постигната между праводателите на страните Л.Т. и Н. К. преди 1993г. спогодба или сключена сделка , с която Л.Т. прехвърля на Н. К. процесната част от имота си с пл. № 243 по делото няма.
Събраните по делото гласни доказателства не установяват преди одобрение на действащия план от 1993г. спорната реална част от собствения на Л.Т. към този момент имот пл. № 243 да е била отделена чрез материализирана на място ограда от имота му и да е владяна от Н. К. или И. К.. Свидетелите С. П., сестра на Д. П. и В.К., посочени от ищците , установяват, че спорното място не е било отделено с ограда между двата имота, 4 представлява ливада, като в него има кошери на П. И., като се коси пред кошерите.
Свидетелите , посочени от ответниците , В.П. , Н.Ж. и К.Р. установяват, че в спорното място има кошери на П., които са там от около 5-6 години, имало насадени дръвчета, ливадата я коси П., като ограда между това място и имота на ищците никога не е имало назад във времето. Повече от 10 години мястото се ползва от П., като имотът е бил на бабата и дядото на П., след това на баща му и майка му, а сега и негово.
Разпечатката съдържа 37 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/44a2de53-b50b-4624-9154-508e6052197b