Решение № 767 от 05.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. София, 05.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100502825 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

С Решение № 20074560 от 16.01.2023 г., постановено по гр. дело № 57910/2020г. по описа на СРС, 138-ми състав, е признато за установено по предявения от К. П. Р. срещу “Ф Къпмани“ ООД по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗЗД, че “Ф Къпмани“ ООД дължи на К. П. Р. сумата от 2146,56 лв., представляваща общ размер на консумативни разходи за електроенергия, топлинна енергия, дистационно отчитане на топлинна енергия, вода и дистанционно отчитане на водомери по договор от 22.03.2018г. за наем на недвижим имот, с административен адрес в гр. София, бул. “********.“ № ********, офис 4+5, заедно със законната лихва от 09.12.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 71346/2019 г. по описа на СРС, 138-ми състав, като предявеният иск е отхвърлен за разликата над сумата от 2146,56 лв. до пълния предявен размер от 2206, 56 лв., а именно за сумата от 60, 00 лв., представляваща незаплатено задължение за поддръжка на общи части. Със същото решение “Ф Къпмани“ ООД е осъдено да заплати на К. П. Р. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 400, 53 лв., представляваща разноски в исковото и заповедното производство, а К. П. Р. е осъден да заплати на “Ф Къпмани“ ООД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 24,47 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Срещу така постановеното решение в частта, с която предявеният установителен иск 1 е уважен, е подадена въззивна жалба от ответника “Ф Къпмани“ ООД, с оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Въззивникът поддържа, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на клаузи, предвиждащи заплащане на разходи, свързани с ползването на наетия имот и обзавеждането му в полза на ищеца, доколкото такива клаузи не съществуват в процесния договор. Наред с това сочи, че по силата на договора за наем е следвало да заплаща консумативни разходи единствено за наетия недвижим имот, о партидите и измервателните уреди се отнасят и за други имоти, които не са предмет на договора за наем. Поради изложеното поддържа, че ответното дружество не дължи заплащане на претендираната от ищеца парична сума. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част, като предявеният иск бъде изцяло отхвърлен.

Претендира разноски за въззивното производство.

Въззиваемият – ищец К. П. Р. в законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е подал отговор на въззивната жалба в законоустановения срок, с който я оспорва, по подробно изложени съображения. Поддържа, че задължението за заплащане на консумативни разходи в негова полза е изрично предвидено в разпоредбата на т.2.02., буква “а“, ал. 4 от процесния договор. Посочва и че от заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза се установява, че мерителните уреди за потребените в наетия от ответника имот се отнасят само до консумативи за съответния имот, поради което и претендираната парична сума е дължима от ответното дружество. Моли решението да бъде потвърдено в обжалваната част.

Решението в частта, с която предявеният установителен иск е отхвърлен за разликата над 2146, 56 лв. до пълния предявен размер от 2206, 56 лв., а именно за сумата от 60, 00 лв., представляваща незаплатено задължение за поддръжка на общи части, е влязло в сила, като необжалвано.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част, като по отношение на оплакванията, касаещи правилността на постановеното решение, настоящият състав на съда намира следното:

Производството по делото е образувано по предявен от ищеца срещу ответника по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗЗД за заплащане на сумата от 2206, 56 лв., представляваща общ размер на консумативни разходи за електроенергия, топлинна енергия, дистанционно отчитане на топлинна енергия, вода и дистанционно отчитане на водомери по договор от 22.03.2018 г. за наем на недвижим имот, с административен адрес в гр. София, бул. “********.“ № ********, офис 4+5, заедно със законната лихва от 09.12.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 2

71346/2019 г. по описа на СРС, 138-ми състав.

От представения по делото договор за наем на обзаведен недвижим имот от 22.03.2018 г. (л. 67 от делото пред СРС) се установява, че същият е сключен между П. П. Р.а, в качеството на наемодател, и ответното дружество “Ф Къпмани“ ООД, в качеството на наемател. Предмет на процесния договор е предоставянето за възмездно ползване на недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. “********.“ № ******** и представляващ офис 4+5. В чл. 2.03. от договора е включен примерен списък на разходите, които са за сметка на наемателя, между които и процесните. Съгласно чл. 2.03, б. /а/, т. 1 от договора, разходите за електричество, отопление, вода, СОТ за имота, почистването му, включително и на общите части на сградата, са за сметка на наемателя. В т. 4 на чл. 2.03. от процесния договор е уговорено, че наемателят е длъжен да заплаща по банковата сметка на лицето, на чието име се водят партидите за ел. енергия, вода и топлофикация относно имота, стойността на тези разходи, което е длъжен да прави в 2-дневен срок, считано от получаването на електронния адрес на наемателя на съответната фактура за префактуриране на конкретния разход. Предвидено е, че при забавено плащане на тези разходи, наемателят дължи на лицето, на чието име се водят партидите, обезщетение за забава в размер на неустойката по чл. 2.1., буква “г“ от договора за наем за всеки ден забава. Уговорено е също така и че към деня на сключване на договора за наем, лицето, на чието име се водят горепосочените партиди, е ищецът К. П. Р., като е индивидуализирана негова банкова сметка в лева.

По делото са представени фактури, издадени от “ЧЕЗ Електро България“ АД, “Софийска вода“ АД и “Топлофикация“ ЕАД с получател К. П. Р., както и 17 на брой фактури, издадени за периода от 08.04.2019 г. до 01.08.2019 г. от К. П. Р. и с получател “Ф Къпмани“ ООД (л. 9 – 28 от делото пред СРС).

Съгласно заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, фактурите, издадени от ищеца, както и от “ЧЕЗ Електро България“ АД, “Софийска вода“ АД и “Топлофикация“ ЕАД, на обща стойност 2153, 18 лв. с ДДС, издадени за периода от 30.04.2018 г. до 13.08.2019 г., са отразени в счетоводството на ищеца, включени са в дневниците за продажби и покупки и в справките – декларации на ищеца по ЗДДС, както и са отразени в счетоводството на ответното дружество и са включени в дневниците му за покупки и в справките-декларации по ЗДДС. Установява се също, и че и двете страни са ползвали правото на данъчен кредит за процесните фактури. Съгласно заключението на вещото лице, е налице съответствие между сумите, за които се отнасят издадените от ищеца фактури на стойност 2153, 18 лв., от една страна, и сумите по фактурите, издадени от отделните доставчици, от друга страна, с изключение на фактура № 0000000641/08.04.2019г., издадена от ищеца, която се различава от фактурите на “Топлофикация“ ЕАД с 0,62 лв.

Установява се още и че ответникът не е извършил плащания по така издадените от ищеца фактури.

По делото е приета съдебно-техническа експертиза, изводите на която настоящият състав на съда намира за обективно и компетентно дадени и кредитира с доверие. От 3 заключението се установява, че за отделните обекти, находящи се на ет. 3 от процесната сграда и собственост на ищеца, както следва: апартамент 3, офис 4+5 и ателие 6, са открити отделни партиди от “Топлофикация София“, ЧЕЗ и Софийска вода, които се отнасят само до конкретните имоти, както и че всеки обект има отделни измервателни уреди, които се отнасят само до него.

При съобразяване на събраните по делото доказателства, настоящият състав на съда намира, че по силата на клаузата на т. 4 на чл. 2.03. от договора за наем на обзаведен недвижим имот от 22.03.2018г., за ответното дружество е възникнало задължение да заплаща сторените консумативни разходи за процесния имот, като наведеното от въззивника възражение за липса на подобна уговорка в договора, е неоснователно. Обстоятелството дали съответните клаузи са посочени вярно като цифрово изражение е ирелевантно, след като е обсъдено относимото съдържание.

Неоснователно е и оплакването, касаещо начисляването на задължения за други обекти, различни от наетия, тъй като по делото е безспорно установено от заключението на СТЕ, че за наетия от ответника имот са били поставени отделни измервателни уреди и са открити отделни партиди. По делото е установено, че е налице съответствие между сумите, за които се отнасят издадените от ищеца фактури на обща стойност 2153,18 лв. и сумите по фактурите, издадени от отделните доставчици (с изключение на фактура № 0000000641/08.04.2019 г., издадена от ищеца, която се различава от фактурите на “Топлофикация“ ЕАД с 0,62 лв.) и при съобразяване на обстоятелството, че с осчетоводяването на фактурите и ползването на данъчен кредит по тях, ответникът е признал съществуването на задължението в размер на 2153, 18 лв., с оглед принципа на диспозитивно начало, предявеният от ищеца установителен иск е основателен за сумата от 2146, 56 лв., както е приел СРС.

По изложените съображения и доколкото настоящият състав на съда достига до идентичен извод с възприетото от първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.

При този изход на спора, право на разноски има въззиваемият – ищец, но същият не е направил искане за разноски, поради което такива в негова полза не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран, Софийски градски съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20074560 от 16.01.2023 г., постановено по гр. дело № 57910/2020 г. по описа на СРС, 138-ми състав, в обжалваната част, с която е признато за установено по предявения от К. П. Р. срещу “Ф Къпмани“ ООД по реда на чл. 422 ГПК установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗЗД, че “Ф Къпмани“ ООД дължи на К. П. Р. сумата от 2146,56 лв., представляваща общ размер на консумативни разходи за електроенергия, топлинна енергия, дистационно отчитане на 4 топлинна енергия, вода и дистанционно отчитане на водомери по договор от 22.03.2018 г. за наем на недвижим имот с административен адрес в гр. София, бул. “********.“ № ********, офис 4+5, заедно със законната лихва от 09.12.2019г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 71346/2019г. по описа на СРС, 138-ми състав.

РЕШЕНИЕ № 20074560 от 16.01.2023г., постановено по гр. дело № 57910/2020г. по описа на СРС, 138-ми състав, в останалата необжалвана част, е влязло в сила.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5