Решение № 249 от 05.10.2026, Районен съд - Ихтиман

РЕШЕНИЕ

№ 249 гр. Ихтиман, 05.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, СЕДМИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Борис Д. Царчински при участието на секретаря Росица Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Борис Д. Царчински Гражданско дело № 20261840100185 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по депозирана искова молба „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД, ЕИК *, чрез адв. Л. Ц., с която предявява иск за заплащане на сумата от 54,96 евро – равняващи се на 107,50 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение – 92,50 лева и 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените от ищеца съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В исковата молба се твърди, че на 12.07.2021 г., около 23:50 ч., Н. Д. Д. е управлявал лек автомобил марка „*” модел „*” с рег. № *, собственост на „ДСК ЛИЗИНГ“ ЕАД и с лизингополучател „ВП АУТОТРАНС“ ЕООД по Републикански път III-822 с посока на движение към гр. Ихтиман и преди с.

Живково на приблизителни координати 42.43722, 23.69015, при което автомобилът преминава през необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, с което реализира ПТП без пострадали и вследствие на което са увредени предна лява гума и джанта на лекия автомобил. Твърди, че увреденият л.а. е застрахован при ищеца по Застраховка КАСКО + към датата на събитието. Била заведена щета при ищеца. Увредената гума била заменена с нова, а джантата изправена в сервиз. По повод щетата била образувана ликвидационна преписка като изплатеното застрахователно обезщетение било 92.50 лева и били направени 15.00 лева ликвидационни разноски. Излага правни доводи, че на основание чл. 410 от КЗ след изплащане на 1 застрахователното обезщетение, застрахователят встъпва в правата на увредения срещу причинителя на вредите. Поддържа, че републикански път III-82, на който е настъпило процесното ПТП, е републикански път съгласно чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и се управлява от Агенция „Пътна инфраструктура“, като в това си качество ответникът е задължен да осъществява дейностите по поддържане на пътя, включително да означи съответното препятствие - дупка върху пътя с необходимите пътни знаци, с цел предупреждаване на участниците в движението, съобразно чл. 13 от ЗДвП.

Иска от съда да се произнесе с решение, с което да уважи исковата претенция като основателна и доказана и да осъди ответника да заплати претендираната сума в размер на 54,96 евро – равняващи се на 107,50 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение – 92,50 лева и 15 лева ликвидационни разноски, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Претендират се и направените от ищеца съдебни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Ответникът Агенция „Пътна инфраструктура“ в отговора на исковата молба оспорва иска. Твърди, че не са представени действащи към датата на евентуалното ПТП – 12.07.2021 г. и сключване на застраховка – 25.11.2020 г. Общи условия (ОУ) за застраховка на ищеца. Ответникът сочи, че описаните в случая щети изискват задължително посещение на местопроизшествието и съставяне на протокол за ПТП, какъвто обаче не е съставен. Възразява, че протокол за ПТП не е съставен и при условията на чл.

9 от Наредба № I-167/24.10.2002г. Допълва, че дори и да не е налице хипотеза на задължително съставяне на протокол за ПТП, то липсва забрана за съставяне на такъв.

Ответникът възразява още, че не е ясно описанието на препятствието, не е посочен размера, особеностите, деформациите на пътната неравност.

Навежда се възражение, че длъжностното лице, отразило произшествието не е изготвило снимков материал съгласно разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-167/24.10.2002 г., което обстоятелство възпрепятствало установяването на действителната причина за възникване на ПТП, а и към исковата молба ищецът не е представил снимков материал на евентуалното препятствие и настъпилите щети на моторното превозно средство.

Навеждат се доводи за това, че по делото няма данни за скоростта, с която се е движил водачът, имало ли е други движещи се МПС, бил ли е под въздействие на алкохол и че представената застрахователна полица не удостоверява основанието за изплащане на застрахователно обезщетение.

Оспорва обстоятелството, че застрахователният договор съдържа изискуемите от закона реквизити, поради което счита, че не се доказва застрахователен риск. Възразява, че застрахователят не е събрал доказателства дали в случая не са налице обстоятелства съгласно Общите условия, които изключват 2 настъпването на покрит риск. Евентуално се твърди наличие на съпричиняване.

На последно място, ответникът прави възражение за изтекла погасителна давност. Счита, че петгодишният давностен срок възниква от момента на плащането, извършено от застрахователя на увреденото лице, като цитира съдебна практика в тази насока.

По изложените съображения иска от съда да отхвърли претенцията като неоснователна. Претендира деловодни разноски. При евентуалност възразява срещу прекомерност на претенцията за разноски за адвокатско възнаграждение.

В последното проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Л. Ц., който моли съдът да постанови решение, по силата на което да бъдат уважени изцяло предявените искове. Претендира и направените разноски, за което представя списък.

Ответникът в последното проведено открито съдебно заседание не се представлява.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК намери за установено следното от фактическа страна:

От представената по делото преписка по щета № * от 2021 г., включваща застрахователна полица за застраховка „Каско +“ № *, със срок на действие 01.01.2021 г. до 31.12.2021 г., уведомление за щета * по полица * КАСКО+ специални условия от 10.11.2021 г., опис-заключение по щета № * от 14.07.2021 г., фактура № */16.07.2021 г. издадена от „Лъки Сървиз – БГ“ ЕООД; преводно нареждане за кредитен превод от 19.07.2021 г.; писмо от „ВП АУТОТРАНС“ ЕООД по щета № *; калкулация по претенция № * от 14.07.2021 г., ликвидационнен акт, свидетелство за регистрация на МПС, свидетелство за управление на МПС, контролен талон № *, знак за първоначален технически преглед № *, регресна покана с изх. № */24.03.2022 г. и обратна разписка, се установява, че „ДЗИ – ОБЩО ЗАСТРАХОВАНЕ“ ЕАД във връзка с възникнало ПТП, при което е увреден лек автомобил „* *“, с рег. № *, собственост на „ДСК Лизинг – клон Пловдив“ ЕАД, ЕИК *, с лизингополучател „ВП АУТОТРАНС“ ЕООД, ЕИК * е изплатило застрахователно обезщетение в размер на 92,50 лева на „АТЛАС СИКЮРИТИ“ ЕООД, ЕИК *

В цитираното уведомление за щета св. Н. Д. Д. е заявил, че на 12.07.2021 г., при управление на лек автомобил „* *“, с рег. № * по извънградски път посока Живково – Ихтиман на приблизителни координати 42.43722, 23.69015 при движение през нощта попаднал в необезопасена дупка на пътя.

На 29.03.2022 г., видно от представената обратна разписка, на Агенция „Пътна инфраструктура“ е била връчена регресна покана по щета № * за заплащане на ищеца на сумата от 107,50 лева, включваща изплатеното 3 застрахователно обезщетение и ликвидационни разходи.

От показанията на св. Н. Д. се установява, че при движение към от гр.

Дупница към гр. Ихтиман, малко преди село Живково, при движение при лек дъжд през нощта след 0:00 часа, управляваният от свидетеля автомобил попаднал в дупка, която не се забелязвала и спукал гума. Заявява, че на място нямало обхват, за да се обади на тел. 112, както и нямало други преминаващи автомобили, при което си сменил гумата с резервната и продължил движението си. Твърди, че впоследствие на влизане в гр. Ихтиман, видял полицейски патрул но полицейските служители не съставили протокол за ПТП, тъй като св. Д. бил напуснал местопроизшествието. Св. Д. заявява, че дупката била по средата на пътя, почти до осовата линия, била дълбока около 25 см и дълга около 40-50 см с остър преден ръб, като била пълна и с вода.

Свидетелят твърди, че от навлизането в дупката била изкривена джантата, а гумата пръсната. Твърди, че няма спомен коя гума и джанта е била спукана/изкривена, но било от лявата страна на автомобила. Мисли, че била задната лява гума. Заявява, че се е движел с около 50 км/час и че въобще не е успял да възприеме дупката преди навлизането на автомобила в нея.

Съдът кредитира показанията на св. Д. като обективни, последователни и непротиворечиви. Същите кореспондират и с останалия събран доказателствен материал. Единствено по отношение на това коя гума и джанта са били увредени при настъпването на ПТП не следва да се кредитират показанията на св. Д., доколкото от останалия събран по делото доказателствен материал безспорно се установява, че увредената гума е била предната лява на процесния автомобил.

От заключението на изготвената съдебно-автотехническа оценителна експертиза, което съдът кредитира като обективно и безпристрастно се установява, че механизмът на настъпилото на 12.07.2021 г. ПТП е свързан с попадане на предното ляво колело на процесния автомобил в необезопасен локален пътен дефект (дупка) в пътното платно с дълбочина 20-25 см, дължина 40-50 см и остър ръб, запълнен с вода, при движение в тъмната част на денонощието, ситен дъжд и скорост 34-50 км/ч. Според заключението е реализиран двуфазен механизъм с компресионно захващане на страничната стена на гумата между борда на лятата джанта и острия ръб на дефекта, като резултатът е проникващо разрушение на предната лява гума с мигновена загуба на херметичност и пластична деформация на борда на предната лява джанта, без разрушение на материала. Според вещото лице нанесените щети на превозното средство отговарят да са в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с произшествието, описано в протокола за ПТП, като стойността на необходимия ремонт по средни пазарни цени възлиза на 114,65 евро.

При изслушването си в съдебно заседание, вещото лице поддържа заключението. Сочи, че в материалите по делото не намира данни за друг механизъм на настъпване на произшествието, като от техническа гледната 4 точка вещото лице заявява, че не вижда причина за получаването на тези увреждания по начин, различен от декларирания от водача.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 410, ал. 1 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, срещу: 1. причинителя на вредата, в това число и в случаите относно вреди, произтичащи от неизпълнение на договорно задължение, или 2. възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, или 3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 ЗЗД.

Елементите от фактическия състав на цитираната разпоредба, които подлежат на доказване, са:

- съществуването на валидно застрахователно правоотношение с увреденото лице, покриващо конкретния застрахователен риск и заплащането на застрахователно обезщетение на същото;

- наличие на визираните в чл. 49 ЗЗД предпоставки по отношение на ответника: противоправно поведение на лица /изпълнители на работа/ при или по повод изпълнението на възложена от ответника работа /без да се установява конкретното лице-изпълнител/, настъпили вреди и причинна връзка между противоправното поведение /изразяващо се в случая в бездействие/ и вредите – или по-конкретно настъпване на процесното ПТП на посочения пътен участък и по описания в ИМ начин; наличие на виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, както и вида на описаните имуществени вреди по автомобила на сочената стойност, настъпили вследствие на попадането му в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, които са били заплатени, както и посочения механизъм на ПТП, в причинна връзка с който са нанесени твърдените вреди на автомобила и размера на обезщетението.