Решение № 2228 от 08.05.2026, Административен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 2228

Пазарджик, 08.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пазарджик - III състав, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА

При секретар ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА административно дело № 20267150700371 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 от АПК във връзка с чл. 172, ал. 5 от ЗДвП и е образувано по жалбата на М. П. Б., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1006-000115/19.03.2026 г., на Ц. Г. П. - Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик.

В жалбата се твърди, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна. Моли се да бъде отменена. Претендират се направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище с вх. № 3531/14.04.2026 г. от адв. У. АК - Пазарджик, който по изложени съображения моли съда да отмени оспорената заповед като неправилна и незаконосъобразна. Претендира направените по делото разноски. Представя списък на разноските.

Ответникът по жалбата – Ц. Г. П. - Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, редовно призован, не се явява, не взема становище по жалбата.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

Предмет на обжалване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1006-000115/19.03.2026 г., на Ц. Г. П. - Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с която на М. П. Б., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.з)гг) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

Посочено е, че на 18.03.2026 г. около 15:35 часа в гр. Пазарджик, бул. „Стефан Стамболов“ № 38 с посока на движение от ул. „Димчо Дебелянов“ към ул. „Пловдивска“ жалбоподателят управлява МПС О. К. ВАН с рег. № [рег. номер], собственост на В. Г. У. с [ЕГН] от гр. Ветрен, [улица], който е със служебно прекратена регистрация от 25.11.2025 г. поради липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, с което е нарушил чл. 140, ал. 1, пр. 1 от ЗДвП. Заповедта за прилагане на ПАМ е издадена въз основа на съставен акт за установяване на административно нарушение серия GА, № 5044152/18.03.2026 г.

Представени и приети като доказателства по делото са: АУАН серия GA, № 5044152/18.03.2026 г.; справка за регистрацията на МПС и за неговия собственик и справка за нарушител/водач.

Представено е и копие от полица за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите (лист 31) със срок на действие от 16:48 часа на 18.03.2026 г. до 23.59 часа на 17.03.2027 г.

При така установеното от фактическа страна и след като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146 АПК, Административен съд - Пазарджик обуславя следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на заповедта от активно легитимирано лице - адресат на акта, за което оспорваният индивидуален административен акт е неблагоприятен, което обуславя правен интерес за подаване на жалба, поради което същата е допустима, а разгледана по същество – основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от материално и териториално компетентен орган по смисъла на чл. 172, ал. 1 ЗДвП, според който принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, б. „а“, т. 6 и 7 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма и съдържа всички изискуеми съгласно чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, в т.ч. фактическите и правни основания за прилагането на ПАМ, чрез посочване на правнорелевантните факти, предвидени в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП.

В разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. „з“ ЗДвП е предвидено за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения да се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, извън случаите по букви а)–ж), който при управление на моторно превозно средство е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от: гг) 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

В чл. 175, ал. 3 ЗДвП е предвидено да се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В процесната заповед е прието от фактическа страна, че жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация, като деянието е квалифицирано като нарушение на чл. 140, ал. 1, предл. първо ЗДвП. По аргумент от тази разпоредба управлението на моторно превозно средство със служебно прекратена регистрация се приравнява на управление на нерегистрирано по надлежния ред МПС, поради което по принцип е налице фактическата хипотеза на чл. 175, ал. 3 ЗДвП, която попада в приложното поле на чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг)“ ЗДвП. В заповедта обаче не е посочен точният момент на нейното издаване. Макар този реквизит да не е изрично предвиден като задължителен от закона, в конкретния случай той има съществено значение с оглед на установените по делото факти. От събраните доказателства е безспорно установено, че в рамките на същия ден – 18.03.2026 г. – собственикът на лекия автомобил е сключил задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за процесния автомобил, като това е станало в 16:48 часа. От приложената справка от автоматизираната информационна система на МВР (лист 27) се установява още, че на същата дата – в 15:48 ч. – е отразено служебно възстановяване на регистрацията на автомобила поради наличие на валидна застраховка.

Обжалваната заповед е издадена на следващия ден 19.03.2026 г., когато е и връчена на жалбоподателя, тест след отпадането на материалноправните предпоставки за прилагане на мярката, а именно – наличие на служебно прекратена регистрация на автомобила поради липса на застраховка „Гражданска отговорност“. С оглед на това, предвид времевата последователност на релевантните факти, съдът намира, че към момента на издаване на оспорената заповед не е съществувало противоправно състояние, което да обоснове необходимостта от прилагане на административна принуда.

Наред с това, обстоятелството, че причината, послужила като основание за прилагане на процесната принудителна административна мярка, е била отстранена незабавно след установяването й, е от съществено значение за преценката дали при конкретните факти прилагането на мярката е било необходимо и дали същата съответства на целта на закона. Принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП имат превантивен и преустановителен характер. Те не представляват санкция за вече извършено административно нарушение, а средство за предотвратяване или преустановяване на нарушение и за гарантиране на безопасността на движението по пътищата. Именно поради това тяхното прилагане следва да бъде съобразено с конкретната фактическа обстановка и с необходимостта от защита на обществения интерес, който законът цели да охранява.

В случая установеното нарушение е било преодоляно в рамките на същия ден. При тези обстоятелства продължаващото действие на мярката „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ не допринася за постигане на целите на закона, тъй като противоправното състояние вече не съществува и липсва опасност от неговото продължаване.

Следва да се отчете и че законодателят е предвидил различни правни последици за подобно поведение. При липса на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ са уредени специални принудителни административни мерки – по чл. 171, т. 1, б. е) ЗДвП спрямо водача и по чл. 171, т. 2, б. в) ЗДвП спрямо самото пътно превозно средство – до отстраняване на нарушението. Отделно от това, при управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред, законът предвижда и административнонаказателна отговорност по чл. 175, ал. 3 ЗДвП, а в определени хипотези подобно поведение може да осъществява и състав на престъпление по чл. 345, ал. 2 от Наказателния кодекс. Наличието на тази многостепенна правна уредба налага принудителните административни мерки да се прилагат с оглед конкретните факти и тяхната превантивна цел, а не механично. Когато противоправното състояние е вече преодоляно и липсва опасност от неговото продължаване, прилагането на мярката по чл. 171, т. 1, б. з), гг) ЗДвП губи своята превантивна и преустановителна функция и на практика се превръща в допълнителна санкция за вече извършеното нарушение, което е несъвместимо с правната природа на принудителните административни мерки по чл. 171 ЗДвП.

При тази фактическа обстановка следва да бъде съобразен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК, съгласно който административните актове следва да ограничават правата и законните интереси на гражданите само доколкото това е необходимо за постигане на целта, за която са издадени. В конкретния случай противоправното състояние е било преустановено незабавно, поради което продължаващото действие на мярката води до ограничаване на правата на жалбоподателя без да е налице реална необходимост от административна принуда.

От изложеното съдът приема, че оспорената заповед е издадена при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта на закона, поради което следва да бъде отменена като незаконосъобразна.

С оглед изхода на делото и предвид направеното искане от жалбоподателя, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, ответната страна ще следва да бъде осъдена да му заплати направените по делото разноски в размер на 516,40 евро, от които 5,11 евро – държавна такса и 511,29 евро – адвокатско възнаграждение.

Съгласно чл. 172, ал. 5 от ЗДвП, решението на административния съд не подлежи на обжалване.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, Административен съд-Пазарджик, Трети състав

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 26-1006-000115/19.03.2026 г., на Ц. Г. П. - Началник група сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Пазарджик, с която на М. П. Б., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б.з)гг) ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.

ОСЪЖДА Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи гр. Пазарджик да заплати на М. П. Б., [ЕГН] от гр. Пазарджик, [улица], направените по делото разноски в размер на 516,40 евро (петстотин и шестнадесет евро и четиридесет евроцента), представляващи разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Съдия:

(П)