Определение № 790 от 10.08.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 790 гр. София, 10.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на десети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вера Цветкова

Членове:

Маргаритка Шербанова

Калинка Георгиева като разгледа докладваното от Маргаритка Шербанова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600949 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2 във вр.с чл. 243, ал. 7 НПК.

Образувано е по жалба от повереника пострадалия Л. В. Н. против определение № 340 / 01.07.2023 г. на Окръжен съд – Враца, постановено по ЧНД № 322/2023 г. по описа на същия съд, с което е потвърдено постановление от 05.04.2023 г. на Окръжна прокуратура-Враца по ДП № 248/2020 г. по описа на РУ-Враца, за прекратяване на наказателното производство, в частта в която е водено срещу обвиняемия К. Б. Н. от с.***, за престъпление по чл.198, ал.1 НК, и за спиране на същото поради неразкриване авторството на деянието.

В жалбата срещу определението се изтъкват доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Развити са съображения за двукратно прекратяване на наказателното производство от Врачанска окръжна прокуратура, срещу обвиняемия К. Б. Н. от с.***-за престъпление по чл.198 от НК и е спряла същото производство за това престъпление, поради неразкриване авторството на деянието, с едни и същи мотиви.

Обжалваното определение било неправилно и незаконосъобразно, защото:

- За втори път съдът потвърждавал частично прекратяване, независимо, че първото определение на съдът било отменено от Апелативен съд София, с определение № 1156 / 08.12.2022 г. по ВЧНД №1304/2022 г. на същия съд, като незаконосъобразно, с посочени задължителни указания по приложението на материалния закон, но които не били изпълнени от прокуратурата. Постановеното второ частично прекратяване на наказателното производство от ВрОП, било с мотиви, идентични на тези от първото постановление, които САС приел за незаконосъобразни.

1

- Изводите на ВрОП в прекратителното постановление били незаконосъобразни, защото анализът на събраните доказателства в ДП, бил тенденциозен и в полза на обвиняемия. Изцяло били игнорирани показанията на пострадалия, както и доказателствата, които ги подкрепят, а доказателствата, разколебаващи обвинението срещу К. Н., били надценени, а освен това, били свидетелски показания на негови близки, които целели оневиняването му. Повереникът твърди, че пострадалият е категоричен, че е бил ограбен именно от К. Н.. Разпознал го е, като не е променил показанията си дори и при проведената очна ставка. Назначената по делото СППЕ, удостоверила, че е могъл правилно да възприеме и възпроизведе фактическата обстановка по време на деянието, била в подкрепа на твърденията му, а приложените, като доказателство, медицински документи, доказвали упражненото над пострадалия насилие.

- Разследването не било водено ритмично, за което пострадалият нямал никаква вина, но вредата от това била за него.

Повереникът твърди, че с обжалваното определение, Врачански окръжен съд преповторил мотивите на решаващата прокуратура, както и мотивите на първия съдебен състав на ВрОС, който потвърдил, отмененото от САС, определение за частично прекратяване № 461/07.10.2022 г. по ЧНД 495/2022 г. на ВОС, независимо, че не били изпълнени дадените задължителни указания. Второто прекратително прокурорско постановление било с идентични на първото мотиви, без да са били положени усилия за изпълнение на дадените от въззивният съд указания.

В заключение повереникът твърди, че незаконосъобразността на обжалваното определение е вследствие на именно неизпълнените задължителни указания, дадени от Софийски апелативен съд, в отменителното му определение.

В заключение, повереникът моли за отмяна на обжалваното определение № 340/01.07.2023 г., по ЧНД № 322/2023 г. на Врачански окръжен съд, като незаконосъобразно и неправилно, както и отмяна на постановлението на Окръжна прокуратура – Враца от 05.04.2023 г., за частично прекратяване на наказателното производство.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като обсъди доводите, съдържащи се в жалбата на пострадалия Л. В. Н., атакувания съдебен акт и като извърши преценка на събрания по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

Жалбата е основателна.

За прецизност следва да се проследи хронологията на актовете, имащи значение за процесуалния живот на ДП № 248/2020 г. по описа на РУ МВР – Враца. Процесното досъдебно производство е започнало на 10.03.2020 г., на основание чл.212, ал.2 от НПК, за извършено престъпление по чл.198, ал.1 от НК. В качеството на обвиняем е бил привлечен К. Б. Н..

С постановление от 05.09.2022 г., на Окръжна прокуратура – Враца, основано на чл.199; чл.243, ал.1, т.2; чл.244, ал.1, т.2 и ал.2; чл.245, ал.1 и чл.196, ал.1, т.6 от НПК, наказателното производство по ДП № 248/2020 г., е прекратено в частта, в която е водено 2 против К. Б. Н., по чл.198, ал.1 от НК, поради недоказаност на обвинението и е спряно, поради неразкриване авторството на деянието.

По жалба на пострадалия Л. В. Н., против прекратителното постановление от 05.09.2022 г., пред Окръжен съд – Враца е било образувано ЧНД № 495/2022 г., приключило с Определение № 461/07.10.2022 г., с което обжалваното постановление е било потвърдено.

Това определение е било обжалвано с частна жалба пред Софийски апелативен съд, въз основа на която е било образувано ЧНД № 1304/2022 година. С определение № 1156 от 08.12.2022 г., САС е отменил Определение № 461/07.10.2022 г. на ВрОС, както и постановление от 05.09.2022 г. на ОП-Враца и е върнал делото на прокуратурата, за изпълнение на дадените задължителни указания.

На 05.04.2023 г., с постановление от тази дата, ОП-Враца, отново е прекратила наказателното производство по ДП № 248/2020 г., на същите основания, със същите мотиви и с идентичен диспозитив на постановлението. Отново по жалба на пострадалия Н., пред ОС-Враца, е било образувано ЧНД № 322/2023 година. Съдът е финализирал делото с Определение № 340 от 01.07.2023 г., с което отново е потвърдил прекратителното постановление от 05.04.2023 г. на ОП-Враца. Това определение е обжалвано от повереника на пострадалия Л. В. Н. пред Софийски апелативен съд.

Именно определение № 340 от 01.07.2023 г., постановено по ЧНД № 322/2023 г. по описа на ОС-Враца, е предмет на настоящата въззивна проверка.

В производството по чл.243 от НПК, което е контролно отменително, съдът има правомощията да извърши проверка единствено върху законосъобразността и обосноваността на обжалваното прекратително постановление, като разполага с възможност да го отмени, измени или потвърди. При всички положения съдът е обвързан от фактическите изводи в оспорения прокурорски акт. В конкретния случай контролираната съдебна инстанция е посочила, че споделя изводите на прокурора за прекратяване на наказателното производство по ДП № 248/2020 г. на РУ-Враца, в частта, в която е водено срещу обвиняемия К. Б. Н., поради липсата на достатъчно категорични доказателства, които да са обосновали единствен и категоричен извод, че автор на престъплението по деяние по чл.199, ал.1 т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, бук.“а“ и „б“ от НК, е именно той, каквито изводи обаче в тази насока на практика липсват. Друг е въпроса, че в прокурорското постановление изобщо не става дума за повдигнато обвинение в престъпление по по чл.199, ал.1 т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, бук.“а“ и „б“ от НК, а и такова не съществува.

Изложената в прекратителното постановление от прокурора фактическа обстановка, на практика представлява преразказ на показанията, на разпитаните в досъдебното производство свидетели, присъствали на 10.03.2020 г., в заведение „Еделвайс“, находящо се пред жилищен блок № 50, в гр.Враца. В това постановление липсва анализ на доказателствата, което затруднява преценката относно обосноваността на акта му.

Първостепенният съд, не е отчел тези недостатъци в прокурорския акт и вместо да отмени постановлението и да върне делото, игнорирайки същността на производството по чл.243 от НПК, е преразказал изложените в определение № 461/07.10.2022 г., по ЧНД № 495/2022 г., 3 теоретични съждения на съдебния състав, постановил това определение, относно понятията законосъобразност и обоснованост, като относими такива към разпоредбата на чл.243 от НПК, и е развил свои самостоятелни съображения относно основанието за прекратяване на досъдебното производство, като по този начин е иззел функциите на прокурора.

Внимателния прочит на ревизираното определение, налага констатацията, че с обем от 12 страници, първите десет са дословен препис на прекратителното прокурорско постановление, а страници 11 и 12 са също дословен преразказ както на заключителните изводи на прокурора, така и на изложените в определение № 461/07.10.2022 г., по ЧНД № 495/2022 г., на ОС-Враца, теоретични съждения на постановилия го съдебен състав на ВрОС относно понятията законосъобразност и обоснованост, като относими такива към разпоредбата на чл.243 от НПК.

В крайна сметка прокурорът е приел, че „по отношение на обвиняемия К. Н. досъдебното производство следва да се прекрати, тъй като от така събраните доказателства не може да се направи единствен и категоричен извод, че той е автор на извършеното деяние по чл.198 от НК, а производството следва да бъде спряно поради неразкриване на извършителя“, поради което и на основание чл.199, чл.243, ал.1, т.2 и чл.244, ал.1, т.2 и ал.2 НПК, чл.245, ал.1 и чл.196, ал.1, т.6 НПК, е постановил частичното прекратяване на наказателното производство спрямо К. Б. Н. /със снета по делото самоличност/, независимо, че в началото на това постановление изрично е посочено, че „с постановление от 30.03.2020г. на РП Враца, ДП е изпратено на ОП-Враца по компетентност, за извършено от обвиняемия деяние по чл.199, ал.1 т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, бук.“а“ и „б“ от НК.“ Това противоречие в изложената от ОП - Враца правна квалификация, според настоящата инстанция е съществено процесуално нарушение, тъй като не е ясно, какво в крайна сметка е обвинението – дали по чл.199, ал.1 т.4 вр.чл.198, ал.1 вр.чл.29, ал.1, бук.“а“ и „б“ от НК или по чл.198, ал.1 от НК, както и кое е обосноваващото прекратяването на наказателното производство основание според съда, защото тази разлика в правната квалификация на вмененото обвинение е изписана и в обжалваното определение. Така прокурорът не е изпълнил задълженията си, произтичащи от разпоредбата на чл.46, ал.2 т.1 от НПК.

Отделно от изложените доводи за допуснати от ОП-Враца и ОС-Враца процесуални нарушения, довели до незаконосъобразност на постановените актове, САС намери, че изложените в тези актове изводи за липсата на категорична установеност относно авторството на обвиняемия К. Б. Н., на извършеното деяние по чл.198, ал.1 НК, не се базират на извършен обстоен анализ на събраните по делото доказателства.

Действително преки доказателства или очевидци на инкриминираните деяния извън пострадалия Л. Н. няма, но по делото са събрани достатъчно други доказателства, които органите на досъдебното производство е следвало да бъдат подложени, като косвени такива, на анализ за кореспонденцията им със събрания по делото доказателствен материал, с оглед относимостта им към предмета на доказване, а именно времето, мястото, авторството, механизма и мотивите за извършеното престъпление.

Проведените на досъдебното производство очни ставки, с оглед констатираните 4 съществени противоречия между твърдяните от обвиняемия К. Н. и свидетеля В. Б. факти относно развилите се действия в тоалетната, както и твърдяните от свидетелите Б. Б. и В. Г. възприети факти по даването на пари от пострадалия, макар и да не са преодоляли тези противоречия, те са също способ за доказване и не следва да бъдат игнорирани, само защото не са постигнали, целения посредством извършването им, процесуален ефект.

Макар и проведените на пострадалия Н. и на обвиняемия Н. полиграфски изследвания, сами по себе си да не съставляват годно доказателствено средство, тъй като не са предвиден в НПК способ за събиране на доказателства, то резултатите от същите могат да бъдат взети предвид, като насочващо обстоятелство, при анализа на показанията на пострадалия и обясненията на обвиняемия, с оглед тяхната достоверност.