Решение № 84 от 13.04.2020, Апелативен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е №84

Гр.Варна, 13.04.2020г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари през двехиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕТА БРАТАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 4 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на И. И Х. ***, чрез назначения му от съда особен представител, срещу решение № 137 от 31.10.2019г. по търг.дело № 316/18г. по описа на Добрички окръжен съд, с което е прието за установено съществуването на вземания на „Банка ДСК“ ЕАД в размер на 109 310.55лв., представляваща главница по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, в размер на сумата 81 923.34лв., представляваща договорна лихва, в размер на сумата 1 617.68лв., представляваща неустойка по договора, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК – 17.01.2018г. до окончателното изплащане на задължението, както и 3 756.78лв. дължими такси и разноски, както и е осъден да заплати на банката направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Сочи че съобразно чл.20.2 от приложимите към договора общи условия за предоставяне на жилищни и ипотечни кредити, ако длъжникът допусне забава в плащането на главница и/или лихви в продължение на 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем. Твърди че тази разпоредба предвижда автоматична предсрочна изискуемост, чието настъпване зависи само и единствено от обективни факти, без да е необходимо допълнително действие от страна на кредитора. Излага че предсрочната изискуемост е настъпила на 23.11.2012г., поради което и твърди че общата петгодишна давност за главното задължение е започнала да тече на тази дата и е изтекла на 23.11.2017г. Делото е образувано на 17.01.2018г., когато е подадено заявлението по чл.417 от ГПК и към този момент погасителната давност е изтекла. Твърди че в случая е неприложимо разрешението на ВКС, че предсрочната изискуемост настъпва с достигането до длъжника на изявлението на банката за обявяване на предсрочна изискуемост. На първо място, защото процесните събития са се случили преди постановяване на тълкувателното решение, а от друга страна, защото неговата цел е да защити кредитополучателя като по-слаба страна, а в настоящия случай интересът на кредитополучателя е кредитът да е станал автоматично предсрочно изискуем.

В условия на евентуалност поддържа възражението за погасяване с изтичане на петгодишна давност на всички вноски, чийто падеж е настъпил до 17.01.2013г. /пет години преди датата на подаване в съда на заявлението по чл.417 от ГПК/. С настъпването на падежа на всяка вноска по договор за кредит настъпва нейната самостоятелна изискуемост и ако длъжникът не погаси тази част от главното си задължение, кредиторът има право да потърси осъждането му да заплати тази отделна вноска, чиято изискуемост е настъпила. С настъпването на падежа на всяка отделна вноска започва да тече и предвидената в чл.110 от ЗЗД погасителна давност за това вземане. Поради което и твърди, че всички вноски, насочени за погасяване на главното задължение, чийто падеж е настъпил преди повече от 5 години спрямо датата на подаване в съда на заявлението по чл.417 от ГПК следва да се считат за погасени по давност, оттам и претенцията за заплащането им от длъжника е неоснователна.

По отношение на предходно водените дела между страните излага че са неотносими към спора, защото исковата претенция по настоящето дело касае вземания с падеж след 15.11.2012г., а с предходното решение са отхвърлени именно вземанията след 15.11.2012г. А съобразно чл.116 б.Б от ЗЗД когато предявеният иск не е уважен, давността не се смята за прекъсната. Сочи че процесната хипотеза е именно такава и за вземанията след 15.11.2012г. давността не е прекъсната и тече.

Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, с което предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло, а в отношение на евентуалност да бъде отменено само за всички вноски, чийто падеж е настъпил до 17.01.2013г. с оглед погасяването им по давност. В съдебно заседание, редовно призован, чрез особен представител, не се явява представител, не изразява становище.

Въззиваемата страна „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, в срока по чл.263 ал.1 от ГПК не е депозирала отговор. В депозирана за съдебно заседание писмена молба изразява становище за неоснователност на жалбата и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

Предявен е установителен иск след заповедно производство от „Банка ДСК“ ЕАД срещу И.И.Х., с който да се приеме за установено в отношенията между страните, съществуването на вземания на банката по договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г. – главница, договорни лихви, наказателни лихви и такси, за които има издадена заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК.

Не е спорно пред въззивна инстанция сключването на 17.11.2008г. между банката и кредитополучателя Х. на договор за ипотечен кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 115 000лв. със срок за издължаване 240 месеца, считано от датата на неговото усвояване при договорена лихва по погасителен план с падеж 28-мо число на текущия месец.

Между страните по делото е водено търг.дело

№ 1/14г. по описа на ДОС по предявен от банката срещу длъжника установителен иск след заповедно производство за установяване съществуване на вземания на банката по същия договор за ипотечен кредит от 17.11.2008г. – предсрочно изискуема главница, договорни и наказателни лихви за периода от 23.08.2012г. до 15.11.2012г. и такси. С влязлото в сила решение е прието за установено съществуването на вземания по договора за кредит за неплатени главница, договорни лихви и заемни такси към 15.11.2012г. Поради ненастъпила предсрочна изискуемост на кредита и установено по делото уведомяване на длъжника с исковата молба, след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, искът за установяване на съществуване на вземане за предсрочно изискуемата главница е отхвърлен.

Не се е спорно в настоящето производство че кредитополучателят е спрял обслужването на кредита на 23.08.2012г., когато е извършено последното плащане. Поради което и въззивният съд намира, че след изтичането на 90 дни от тази дата съобразно чл.20.2 от Общите условия към договора са налице обективните предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем.

Съгласно даденото разрешение в т.18 на

Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС в хипотезата на предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК предсрочната изискуемост настъпва от датата, на която волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника – кредитополучател и то ако са били налице обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока. От този момент целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя. Поради което и с оглед разрешението, дадено от касационната инстанция в тълкувателното решение, въззивният съд намира, че вземането на кредитора не е станало предсрочно изискуемо автоматично, а едва след упражняване от кредитора на правото му да обяви кредита за предсрочно изискуем.

Предвид водения между страните предходен процес по търг.дело № 1/14г. и исковата молба, съдържаща изявление на кредитора, че счита кредита за предсрочно изискуем, връчена на длъжника на 11.04.2014г., въззивният съд намира, че с исковата молба по търг.дело № 1/14г. кредиторът е упражнил потестативното си право да обяви цялото вземане по договора за кредит за предсрочно изискуемо. От 11.04.2014г., с получаването от длъжника на волеизявлението на кредитора предсрочната изискуемост на кредита, волеизявлението е породило действие, доколкото към този момент са съществували и обективните предпоставки за това. Действително съобразно задължителните указания на т.18 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС при предявените по специалния ред на чл.422 от ГПК установителни искове предсрочната изискуемост на вземането трябва да е била обявена в един по-ранен момент, предшестващ подаването на исковата молба, поради което и предявеният иск по търг.дело № 1/14г. за целия размер на кредита е отхвърлен. Но към датата на подаване на последващото заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение по ч.търг.дело № 271/18г. по описа на РС – Добрич субективното право на кредитора вече е било упражнено с подаването на исковата молба по търг.дело № 1/14г. Исковият съд, разглеждащ установителният иск не е обвързан от датата на обявяване на предсрочната изискуемост, посочена в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение, стига установената от исковия съд дата да предхожда подаването на заявлението по чл.417 от ГПК.

С оглед на така изложеното, въззивният съд намира, че по делото са установени неплатени на падежа погасителни вноски за периода от 15.11.2012г. до 11.04.2014г., връчено на 11.04.2014га. волеизявление на банката за предсрочна изискуемост, поради което и след тази дата целият размер на кредита е предсрочно изискуем.

С оглед влязлото в сила решение между страните, с което е прието за установено съществуването на задължения за незаплатени главници и договорни лихви за периода до 15.11.2012г., въззивният съд намира, че в настоящето производство не могат да бъдат разглеждани неравноправни клаузи в договора за кредит и допълнителното споразумение към него, тъй като възражението срещу действителността на договора за кредит или отделни негови части е преклудирано от силата на присъдено нещо.

По възраженията за погасителна давност:

Заявлението по чл.417 от ГПК е депозирано в съда на 17.01.2018г.

Съставът на въззивния съд намира, че по отношение на неплатените анюитетни погасителни вноски за периода от 15.11.2012г. до 11.04.2014г. погасителната давност тече отделно за всяка вноска от датата на която плащането и е дължимо, или в случая от 28-мо число на текущия месец.

Приложима по отношение на главницата, включена в анюитетната погасителна вноска, е общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като вземането не е за периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължение на части. Поради което и задълженията за връщане на главница, част от погасителни вноски с падеж до 17.01.2013г. са погасени по давност.

По отношение на частта от погасителната вноска, представляваща договорна лихва и по отношение на наказателната лихва е приложима кратката тригодишна давност съобразно чл.111 б.В от ЗЗД. Поради което и задълженията за връщане на договорни лихви, част от погасителни вноски и претенциите за обезщетение за забава до 17.01.2015г. са погасени по давност.

Съобразно разрешението, дадено в т.2 на тълкувателно решение № 3/2017г. от 27.03.2019г. на ОСГТК на ВКС, задължително за съдилищата, размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор за кредит следва да се определи в размер само на непогасения остатък от предоставената по договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост до датата на плащането.

Общият размер на дължимата по договора главница, включваща неплатени падежирали вноски до 11.04.2014г. и предсрочно изискуема главница е в общ размер на сумата 109 310.55лв., определен в заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза. От този размер следва да бъде извадена погасената по давност главница, част от анюитетни вноски с падеж 28.11.2012г. и 28.12.2012г. в размери съответно 159.76лв. и 161.68лв. или сумата 321.44лв. За определяне на размера им съдът използва погасителен план, подписан от страните и изготвен след допълнително споразумение към договора за кредит от 29.09.2009г. /л.18 – л.21/ по делото. Или размерът на дължимата непогасена част от главницата е 108 989.11лв., до който размер предявеният установителен иск е доказан и основателен и следва да бъде уважен. За разликата до 109 310.55лв. искът следва да бъде отхвърлен като погасен по давност.

Разпечатката съдържа 35 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/449fdf46-f469-4bd8-96cc-0deaa496d0ee