Определение № 2472 от 26.06.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2472 гр. София, 26.06.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно частно наказателно дело № 20261100604264 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХII НПК вр. чл.306, ал.1, т.4 НПК.

Образувано е по частна жалба, депозирана от адв. С.М. – упълномощен защитник на подсъдимия К. Д., против протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 14.05.2026 г. по НОХД № 8677/2025 г. по описа на СРС, НО, 100 с-в, с което на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати на частния обвинител Л.П. сумата от 2000,00 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

В жалбата се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт. Сочи се, че съдът не е съобразил, че претендираният размер на възнаграждението не съответства на действително извършения от повереника обем от работа. С оглед на изложеното се отправя искане обжалваното определение да бъде отменено, като вместо него да бъде постановено друго, с което в полза на частния обвинител Л.П. да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно посочените в Наредба № 1/2004 г. минималните размери.

По делото не са постъпили възражения по реда на чл. 342, ал. 2 НПК.

Софийски градски съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя 1 и релевираното искане, въз основа на материалите по делото и закона, приема за установено следното:

Производството по НОХД № 8677/2025 г. по описа на СРС, НО, 100 състав, е образувано по внесен от СРП обвинителен акт срещу К. Д. за престъпление по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „а“, пр. 2, ал. 1, б. „б“, пр. 2 във вр. чл. 342, ал. 1, пр. 2 НК. Производството пред СРС се явява второ такова поред след отменително решение на СГС от 05.06.2025 г., постановено по ВНОХД № 904/2025 г., XIII с-в.

При новото разглеждане на делото са проведени общо 3 съдебни заседания – на 17.03.2026 г., на 16.04.2026 г. и на 14.05.2026 г. В проведеното на 14.05.2026 г. открито съдебно заседание съдът е приел, че са налице законовите предпоставки и е конституирал като частен обвинител пострадалата от престъплението Л.В.П.. В същото заседание е даден ход на делото по реда на диференцираната процедура по глава 29 НПК, като съдът с протоколно определение е одобрил постигнатото между представителя на СРП и упълномощения защитник на подсъдимия споразумение и е прекратил производството по делото.

Съдът служебно се е занимал с въпроса за разноските като е постановил обжалваното определение, с което в тежест на подсъдимия по реда на чл. 189, ал. 3 НПК са възложени сторените от ЧО разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 2000,00 евро, за който разход по делото са били ангажирани надлежни доказателства. За да присъди сумата в пълния й претендиран размер първоинстанционният съд е съобразил процесуалната активност на упълномощения защитник, като е приел, че същата оправдава размера на платеното възнаграждение и поради това той не се явявал прекомерен.

Настоящият съдебен състав намира, че жалбата, с която е сезиран, е подадена от процесуално легитимирана страна, в надлежна форма, в установения в чл. 342, ал. 1 НПК срок, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като съображенията за това са следните:

Съгласно чл. 189, ал. 3, изр. първо НПК когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, 2 включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако са направили такова искане.

По делото е постановен краен съдебен акт, съгласно който подсъдимият К. Д. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, поради което приложение намира горепосочената разпоредба.

Направено е изрично искане за присъждане на разноски в полза на частния обвинител, като по делото е представен договор за правна защита и съдействие от 10.04.2026 г. Съгласно същия е договорено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по делото на пострадалата и частен обвинител Л.В.П. в размер на сумата от 2000,00 евро, като е посочено, че същото е заплатено в брой. Съгласно т. 1 от ТР № 6/2013 г. по т.дело № 6/2012 г. на ОСГТК съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начина на плащане - ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка.

Релевираното от защитника на подсъдимия възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК въззивният съд намира за неоснователно, като съображенията за това са следните:

В наказателното производство разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК , не може да бъде прилагана по аналогия. Това е така, тъй като НПК предвижда възможност за субсидиарно прилагане на ГПК само и единствено относно реда за разглеждане на гражданския иск – арг. от чл. 88, ал. 1 от НПК , но не и по отношение сторените в наказателното производство разноски. Последният въпрос не съставлява част от реда за разглеждане на гражданския иск, а възниква за решаване едва след произнасянето на съда по основателността на исковата претенция и е последица от това произнасяне. Ето защо няма как да се приеме, че на основание чл. 88, ал. 1 от ГПК в наказателното производство може да се прилага чл. 78, ал. 5 от ГПК и на това основание да бъде намален размерът на претендирано адвокатско възнаграждение. При положение, че към настоящия момент законът не овластява наказателния съд с подобно правомощие, то няма как да бъде упражнено. Касае за законодателна празнота, 3 която не би могла да бъде преодоляна от съда чрез анализ и тълкуване на процесуалните норми, а единствено от законодателя чрез иницииране на законови изменения и допълнения.

От изложеното следва, че правилно първоинстанционният съд е осъдил подсъдимия да заплати в пълен размер сторените от частния обвинител разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и атакуваното определение следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран и на основание Така мотивиран и на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, СЪДЪТ ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание от 14.05.2026 г. по НОХД № 8677/2025 г. по описа на СРС, НО, 100 с-в, с което на основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият К. Д. е осъден да заплати на частния обвинител Л.П. сумата от 2000,00 евро – разноски за адвокатско възнаграждение.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4