Решение № 432 от 08.07.2024, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1300/2024
- Вид
- Решение № 432
- Подписан
- 08.07.2024
- В сила
- 08.07.2024
- Състав
- Даниела Борисова, Милен Михайлов, Цветомила Данова
Цитирани разпоредби
- чл.18, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.66, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.102 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 246, ал. 2 и ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 303 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.304, пр.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.305, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.327 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 333, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.335, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 432 гр. София, 08.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XIII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Даниела Борисова
Членове:
Милен Михайлов
Цветомила Данова при участието на секретаря МАРТИНА М. ТРАЙКОВА в присъствието на прокурора Р. Хр. Ч. като разгледа докладваното от Милен Михайлов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20241100601300 по описа за 2024 година Производството е по реда на глава XXI НПК.
Образувано е по въззивна жалба на адвокат П. Ч. - САК, редовно упълномощен процесуален представител на подсъдимия Т. Г. М. и подсъдимия Е. Ц. А., срещу присъда № 20103727 от 25.09.2023 г., постановена по НОХД № 13149/2017г. по описа на СРС, НО, 110 състав, с която съдът е признал подсъдимия Т. Г. М. за виновен в това, че: в съучастие, като извършител с Е. Ц. А. /като съизвършител/, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал на 05.05.2015 г. у И.Ж. К. заблуждение / формираните у нея неверни представи, като се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водено досъдебно производство/, и с това направил опит да й причини имотна вреда на 13.05.2015 г., в гр.София, бул.“Арсеналски“, срещу МОЛ „Сити Център“, в размер на 900 лева, като опита е останал недовършен по независещи от дееца причини - намесата на органите на МВР, поради което и на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК , при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание 1
„ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА“ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66, ал.1 от НК съдът е ОТЛОЖИЛ изпълнението на така определеното наказание лишаване от свобода.
Със същата присъда, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Т. Г. М.
НЕВИНЕН в това, че: за
На неустановени дати за времето от 31.07.2014 г. до месец февруари 2015 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление /когато деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, сам и в съучастие, като извършител с Е. Ц. А. /като съизвършител/, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил и поддържал у И.Ж. К. заблуждение /формирал у нея неверни представи, като се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водена полицейска проверка и досъдебно производство в СДВР/, и с това й причинил имотна вреда от 6000 лева, както следва:
1.
В съучастие като извършител с Е. Ц. А. /като съизвършител/, с цел да набави за себе си имотна облага, възбудил на 31.07.2014 г. и поддържал у И.Ж. К. заблуждение /формирал у нея неверни представи, като се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водена полицейска проверка/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1200 лева, която К. предала първата половина на месец август 2014 г. на Е. Ц.
А. в гр.София, ж.к.“Овча купел“, ул.“*******, пред пицария „Б.“;
2.
С цел да набави за себе си имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото заблуждение /формираните у нея неверни представи, като се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водена полицейска проверка/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 3000 лева, които М. получил от дадените му от К. електроуреди - хладилник, пералня, микровълнова фурна, аспиратор, фурна за вграждане, керамични плотове, през втората половина на месец септември 2014 г.;
3.
В съучастие като извършител с Е. Ц. А. /като съизвършител/, с цел да набави за себе си имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото 2 заблуждение /формираните у нея неверни представи, като се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водено досъдебно производство/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, които К. предала в началото на месец февруари 2015 г. на Е. Ц.
А. в гр.София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. “******* заведение „Амейзинг“;
4.
С цел да набави за себе си имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото заблуждение /формираните у нея неверни представи, като се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водено досъдебно производство/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 800 лева, които К. му предала в средата на месец февруари 2015 г. в гр.София, ж.к ******* поради което и на основание чл.304, пр.1 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
Със същата присъда, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. Ц. А. за ВИНОВЕН в това, че: в съучастие като извършител с Т. Г. М. /като съизвършител/, с цел да набави за другиго - Т. М., имотна облага, поддържал у И.Ж. К. заблуждение, поддържано от М. на 05.05.2015 г. /формираните у нея неверни представи, като М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водено досъдебно производство/, и с това направил опит да й причини имотна вреда на 13.05.2015 г. в гр.София, бул.“Арсеналски“, срещу МОЯ „Сити Център“, в размер на 900 лева, като опита е останал недовършен по независещи от дееца причини - намесата на органите на МВР, поради което и на основание чл.209, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК, при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, го е ОСЪДИЛ на наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ МЕСЕЦА, изпълнението на което наказание е ОТЛОЖИЛ на основание чл.66, ал.1 от НК за срок от ТРИ ГОДИНИ.
Със същата присъда, съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Е. Ц. А. за НЕВИНЕН в това, че: на неустановени дати за времето от 31.07.2014 г. до месец февруари 2015 г., в гр.София, при условията на продължавано престъпление /когато деянията осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, 3 извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, като последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите/, в съучастие като извършител с Т. Г. М. /като съизвършител/, с цел да набави за другиго - Т.
М., имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото от М. заблуждение /формирал у нея неверни представи, като М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водена полицейска проверка и досъдебно производство в СДВР/, и с това й причинил имотна вреда от 2200 лева, както следва:
1.
В съучастие като извършител с Т. Г. М. /като съизвършител/, с цел да набави за другиго - Т. М., имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото на 31.07.2014 г. от М. заблуждение /формираните у нея неверни представи, като М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водена полицейска проверка в СДВР I,и с това й причинил имотна вреда в размер на 1200 лева, която К. му предала първата половина на месец август 2014 г. в гр.София, ж.к.“Овча купел“, ул.“*******, пред пицария „Б.“;
2.
В съучастие като извършител с Т. Г. М. /като съизвършител/, с цел да набави за другиго - Т. М., имотна облага, поддържал у И.Ж. К. възбуденото на 31.07.2014 г. от М. заблуждение /формираните у нея неверни представи, като М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водено досъдебно производство/, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1000 лева, която К. предала в началото на месец февруари 2015 г. на Е. Ц. А. в гр.София, ж.к.Тоце Делчев“, ул.“*******, заведение „Амейзинг“, поради което и на основание чл.304, пр.1 от НПК, го е ОПРАВДАЛ по първоначално повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.209, ал.1, във вр. с чл.26, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.18, ал.1 от НК.
С депозираната въззивна жалба и в допълнение към нея от адвокат П. Ч.САК се твърди, че присъдата, в нейната осъдителна част е неправилна и незаконосъобразна, поради което се прави искане същата да бъде отменена, а подсъдимите да бъдат изцяло оправдани по повдигнатите им обвинения или делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на СРС, като се прави разбор на доказателствата и се сочи, че съдът неправилно е установил 4 фактическата обстановка и е извел незаконосъобразни правни изводи. В заключение отново се прави искане за оправдаване на подсъдимите, поради недоказаност на обвинението.
С въззивната жалба не се иска събиране на нови доказателства.
С определение, постановено по реда на чл.327 НПК, въззивният съдебен състав е приел, че за правилното решаване на делото не се налага провеждане на въззивно съдебно следствие чрез събиране на нови доказателства и разпит на подсъдимите, свидетели и вещи лица.
Процесуалният представител на подсъдимите - адвокат П. Ч., моли съда да ревизира първоинстанционната присъда, по съображения, подробно описани в допълнение към въззивната жалба, а именно, счита, че липсват безспорни доказателства за време, място и начин на извършване на инкриминираното деяние.
В хода на съдебно производство пред въззивната инстанция, представителят на СГП моли съдът да потвърди първоинстанционната присъда и да остави жалбите без уважение, като счита, че първият съд е направил изключително подробен анализ на доказателствата по делото, което напълно споделя.
Подсъдимият Т. М. поддържа казаното от своя защитник.
Подсъдимият Е. А. поддържа казаното от своя защитник.
В своята последна дума, предоставена на основание чл. 333, ал. 2 НПК, подсъдимите М. и А. молят да бъдат оправдани.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл.314 НПК, констатира, че първостепенния съд е допуснал съществени процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.3, пр.1, във вр. с чл.335, ал.2 НПК, а именно липсват мотиви към постановената присъда от районния съд.
Първоинстанционният съд е пренебрегнал, в осъществяване на своята процесуална дейност, разпоредбата на по чл. 303 НПК, съгласно която присъдата съставлява единство от диспозитив и мотиви, като мотивите са логическо продължение на диспозитива. Между тези две части на присъдата не може да има противоречие, особено по отношение на съставомерните 5 признаци от обективна страна, които са включени в обема на обвинението и за които държавното обвинение, като страна в съдебната фаза на наказателния процес твърди, че са събрани достатъчно доказателства за виновността на подсъдимия, поради което и внася обвинителен акт в съда за тях. В тази връзка е необходимо да се посочи, че първия съд дължи произнасяне в своята присъда и мотиви към нея по всички факти и обстоятелства включени в обвинителния акт, чрез осъществяване на своите задължения по реда на чл.305, ал.3 НПК.
Съгласно посочената процесуално правна норма, в мотивите си към постановената присъда, съдът е длъжен да посочи установените обстоятелства, а именно въз основа на кои доказателствени материали и въз основа на какви правни съображения почива взетото решение, а при противоречия на доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях приема, а други отхвърля. Това задължение първият съд е изпълнил частично по отношение на осъдителните диспозитиви, но не и по отношение на оправдателните такива.
Налице е и противоречие в изложените от първия съд мотиви, като от една страна СРС е оправдал подсъдимите за това, че действайки в съучастие като съизвършители са възбудили на на 31.07.2014 г. и поддържал у И.Ж. К. заблуждение, като са формирали у нея неверни представи, като подсъдимият М. се представял за служител на ДАНС и в това си качество й обещал да й съдейства във връзка с водена полицейска проверка/, и с това й причинили имотна вреда в размер на 1200 лева, която К. предала първата половина на месец август 2014 г. на Е. Ц. А. в гр.София, ж.к.“Овча купел“, ул.“*******, пред пицария „Б.“.
От друга страна при излагане на мотивите от правна страна - както от обективна, така и от субективна страна, СРС е посочил, че подсъдимият М. е възбудил заблуждение у пострадалата, нещо, за което той е оправдан от същия районен съд. По този начин СРС едновременно оправдава подсъдимия М. за това, че е въвел пострадалото лице в заблуждение, т.е., че е възбудил заблуждение у него, като въпреки това от правна страна приема, че има такова осъществено от него деяние и че то е осъществено именно от този подсъдим.
Разпечатката съдържа 43 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/449fb70f-dbab-43e6-b796-008414367007