Определение № 102 от 30.05.2024, Апелативен съд - Варна
- Съд
- Апелативен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 172/2024
- Вид
- Определение № 102
- Подписан
- 30.05.2024
- В сила
- 30.05.2024
- Състав
- Павлина Георгиева Димитрова, Георги Николов Грънчев, Ангелина Йоргакиева Лазарова
Цитирани разпоредби
- чл.107, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
- чл.70 · Наказателен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 102 гр. Варна, 30.05.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Павлина Г. Димитрова
Членове:
Ангелина Й. Лазарова
Георги Н. Грънчев като разгледа докладваното от Павлина Г. Димитрова Въззивно частно наказателно дело № 20243000600172 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 440, ал.2 във вр. с чл. 341, ал. 2 от НПК.
Постъпила е частна жалба от адв. С. С., в качеството му на служебен защитник на И. М. М., срещу определение № 470, постановено на 15.05.2024г. по ЧНД № 493/24г. по описа на ВОС, с което на осъдения И. М. М. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 година, 1 месец и 22 дни, от наложеното му наказание в размер на 6/шест/ години „лишаване от свобода“.
Чрез жалбата се навежда искане за преразглеждане на постановения първоинстанционен акт и допускане на предсрочно освобождаване по отношение на И. М..
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в делото материали и мотивите на атакуваното определение, констатира следното:
Подадената жалба, инициирала настоящето въззивно производство е процесуално допустима, поради наличността на процесуалната легитимация, както и спазване на изискуемия законов срок. Разгледана по същество се преценява като неоснователна, поради следните съображения:
1
Жалбоподателят търпи наказание в размер от 6 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е започнало на 24.02.2020година.
Към датата на постановяване на атакуваното определение, л.св е изтърпял фактически 4 години, 2 месеца и 21 дни, 7 месеца и 17 дни са от положен труд, а остатъка се равнява на 1 година, 1 месец и 22 дни. Налице е изтърпяване на изискуемите от закона 2/3 от наложеното му наказание, с което е изпълнено едно от материалните условия за допускане на предсрочното освобождаване.
Другото изискване, касае наличието на реални и трайни доказателства за поправянето и превъзпитанието на осъденото лице. В контекста на това се констатира, че първоначалната оценка на риска от рецидив на правонарушителя, изготвена на 07.03.2022 година е сочела 89 точки. Като зони на дефицит са откроени – отношение към правонарушението, образование и обучение, трудова заетост, управление на финансите и доходите, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Рискът от вреди за общественото е в средни стойности. Отчетени са опасения и реален недостиг, спрямо контрола и спазване на задълженията в МЛС.
Следващото оценяване е отчело 82 точки към дата 09.03.2023 година – година по-късно, като промени са настъпили в зоните -отношение към правонарушението, трудова заетост, начин на живот и обкръжение и умения за мислене. Работата върху проблемните аспекти се е оказала незадоволителна, предвид минимално отчетената положителна промяна, и наличието на изключително високи криминогенни стойности- 82т.
Лишеният е свобода е бил разпределен за полагане на доброволен труд като „Работник машина“ в цех профили при Затвора – Варна, а със Заповед №79/14.03.2024година на Началника на Затвора, е бил спрян от работа , поради системно неявяване.
Налични са награждавания, но така също и налагани наказания, а именно писмено предупреждение на основание чл.107, ал.1 от ЗИНЗС, както и извънредно дежурство по поддържане на чистотата и хигиената.
Дисциплинарните простъпки датират от 06.11.2023 година и 19.03.2024 година, непосредствено преди образуване на производство по чл.437 и сл.
НПК.
Според характеристиките за осъдения, липсата на изградени трудови 2 навици оказва негативно въздействие. Лишеният от свобода е първичен в комуникацията с другите, често инициира словесни конфликти, без реална преценка за възможности и цели. В незначителна степен се приема и отговорността за извършените престъпления, не разбира мотивите, не показва емпатия. Липсва ясно изразена мотивация за промяна на поведението, нагласите и мисленето.
Според експертната оценка на актуалното психично и емоционално съС.ие, л.св. М. показва устойчива и вероятно личностна обусловеност на криминалното поведение и ниски нива на социална адаптация. Връзките с криминално проявени лица, недостатъчните нормални социални връзки и адекватно оползотворяване на свободното време, допълнително биха повлияли на процеса, касаещ реинтеграцията в обществото.
Оценката на риска от рецидив не е претърпяла почти никаква корекция, факт обосноваващ извод за липса на настъпила положителна, целенасочена промяна спрямо криминогенните дефицити.
Естеството на посочените обстоятелства, поражда обоснован извод за липса на завършен процес на поправяне и превъзпитание, за липса на успешно прогнозиране спрямо ресоциализацията при предсрочно освобождаване, като навежда на мисълта, че преустановяването на поС.ен надзор от страна на компетентните лица би повлияло още по-негативно към наличните в момента рискови фактори и опасения.
Положителните процесуални предпоставки на материалния и процесуалния закон изискват показано добро поведение и честно отношение към труда, както и извод относно липсата или незначителността на рисковите фактори. Такъв извод по отношение на И. М. М. към настоящия момент не може да бъде постигнат, поради което, пенитенциарното третиране следва да продължи.
Изложените по-горе доводи, правилно са обозначили за първостепенния съд, че не е налична втора изискуема по см. на чл.70 от НК предпоставка.
С оглед изложеното, определението на решаващия първостепенен съд се явява законосъобразно и обосновано, поради което и на основание чл.345 от НПК, съставът на АпС-Варна
3
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 470, постановено на 15.05.2024г. по ЧНД № 439/24г. по описа на ВОС, с което н а осъдения И. М. М. е било отказано условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 1 година, 1 месец и 22 дни, от наложеното му наказание в размер на 6/шест/ години „лишаване от свобода“.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4