Определение № 29 от 05.01.2024, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29 гр. Варна, 05.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело № 20223100900582 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба вх.№27162/08.11.2023г. от Адвокатско дружество „Милованови“, с адрес гр.София, и П. С. Х., действащи чрез адв.Б.Л., з а изменение на постановеното решение №448/25.10.23г. в частта на разноски те, като в полза на П.Х. се присъди допълнително сумата от 510,50лв, представляваща остатък от заплатено адв.възнаграждение за проц.представителство по заповедно производство, а в полза на Адвокатско дружество „Милованови“ се присъдят допълнително сумата от 3783лв, представляваща остатък от заплатено адв.възнаграждение за проц.представителство на М.С. в заповедно производство и сумата от 20355лв, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство в исковото производство.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, с който счита молбата за неоснователна.

Съдът, след като се запозна с така постъпилата молба, установи следното:

Молбата за изменение на решението в частта на присъдените разноски е депозирана в срока по чл.248 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество същата се явява неоснователна.

С решение №448/25.10.23г. по т.д.№582/22г. на ВОС e признато за установено, че М. Л. С. и П. С. Х. дължат солидарно н а ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД, следните суми както следва: сумата от 112646,96лв, представляваща дължима главница по договор за банков кредит №HL73601 от 24.11.15г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда – 20.05.22г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 2188,55лв, представляваща възнаградителна лихва за периода 20.07.21г. - 12.04.22г.; сумата от 1269,06лв, представляваща лихва за забава за периода 20.07.21г. - 16.05.22г.; и сумата от 31,50лв, представляваща такси по договора за периода от 19.07.20г. - 16.05.22г., за които вземания по ч.гр.д.№6435/2022г. по описа на 1

ВРС, е издадена заповед №3182/23.05.2022г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, на основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. чл.415 ГПК вр. чл.430 ТЗ, като до пълнияя им предявен размер исковете са отхъврлени като неоснователни.

Със същото решение ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД е осъдено да заплати на П. С. Х. сумата от 200лв, представляваща разноски за заповедно производство, на осн. чл.78, ал.3 ГПК, а на Адвокатско дружество „Милованови“ да заплати сумата от 240лв с ДДС, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство за заповедно производство, и сумата от 8605лв с ДДС, представляваща адв.възнаграждение за проц.представителство за исково производство, на основание чл. 38, ал.2 във вр. с ал.1, т.2 и т.3 от ЗАдв.

По производство: отношение на дължимото адв.възнаграждение за заповедното

Както вече е посочил съдът в решението си, п роцесуалното представителство на длъжника във връзка с подаване на възражение по чл.414 от ГПК срещу издадена заповед за изпълнение не е сред изрично предвидените в Наредба №1 от 09.07.2004г. случаи, поради което и на основание §1 от ДР на Наредба № 1 възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на самото процесуално действие. Едва с отговора на исковата молба по чл.422 ГПК ответникът е длъжен да наведе всичките си доводи в защита срещу предявения иск под страх от преклузия, с което осъществява същинската отбрана срещу заявеното материално право. Процесуалният закон не изисква обосноваване на възражението по чл. 414 ГПК и в случая ответниците са подали бланкетни възражения.

Правилото на чл. 11 от Наредба 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения /в редакцията й към датата на упълномощаването/ урежда подобна хипотеза на възнаграждение за частно производство, като следва да се има предвид, че защитата на длъжника в заповедното производство се осъществява чрез подаване на частна жалба - чл.

419 ГПК, искане за спиране - чл. 420 ГПК и възражение - чл. 414 ГПК, които са все действия, с които не се извършва същинска защита срещу заявеното материално право. Именно, поради тази причина сторените разноски по повод извършване на сочените действия не следва да бъдат съизмервани със заявения за защита материален интерес. В този смисъл е и разрешението, дадено с Определение № 102/14.03.2022г. по ч.т.д. №2481/2021г. на ВКС, което настоящият състав споделя.

По отношение на искането за дължимото адв.възнаграждение за исково производство:

Настоящият състав не споделя доводите на молителите за заплащане на адв.възнаграждение поотделно на всеки един от ответниците, като изцяло се придържа към мотивите, изразени в тази връзка в постановеното по делото решение. В допълнение следва да се посочи, че в случая са предявени срещу ответниците искове за дължимост на парични суми при условията на солидарност в определен размер, който формира цената на иска по смисъла на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, а съответно и материалния интерес от защита по делото.

Предвид условието, при което са съединени исковете, материалният интерес, въз основа на който се определя дължимото адвокатско възнаграждение, е общ /съвместен/ за двамата 2 ответника. Общият материален интерес, обусловен от търсената и призната от съда солидарна отговорност на ответниците, както и осъществената пред настоящата инстанция съвместна защита на ответниците от една и съща адвокатска кантора с идентични възражения и правни доводи, предполагат заплащане за защита на ответниците само на едно общо адв.възнаграждение, определено на база техния общ материален интерес / в този смисъл е Определение №50007/01.02.23г. по ч.т.д.№262/22г. на ВКС, Определение №4098/14.12.23г. по ч. гр. дело № 2743/2023г. на ВКС/.

Като неоснователен се преценява и доводът, че делото се отличава с особена фактическа и правна сложност, поради което се дължало възнаграждение в двукратен размер по чл.2, ал.9 от Наредба 1/2004г. както за заповедно, така и за исково производство.

Доводи, които да обосновават особената фактическа и правна сложност на проведеното заповедно производство не са наведени, нито такава сложност се отчита от съда, а за предприетите в заповедното производство действия по подаване на частни жалби, на ответниците е присъдено следващото им се възнаграждение в случаите, когато такова е поискано. Съдът не намира, че и исковото производство се отличава с особена фактическа и правна сложност, която да обоснове искания размер на адв.възнаграждение. Броят на проведени съд.заседания не обосновава такава сложност, доколкото извършения в тях доказ.процес се свежда до събиране на писм.доказателства и изслушване на единична ССЕ, а фактът, че е налице отменен ход по същество не е показател за сложността на делото.

Отделно от това съдът отчита, че по релевантните въпроси е налице трайна безпротиворечива задължителна практика на ВКС.

Предвид гореизложеното подадената молба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

О Т Х ВЪ РЛ Я м о л б а вх.№27162/08.11.2023г. от Адвокатско дружество „Милованови“, с адрес гр.София, и П. С. Х., действащи чрез адв.Б.Л., з а изменение на решение №448/25.10.23г. по т.д.№ 582/22г. на ВОС в частта за разноските, като неоснователна.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните, на осн. чл.248, ал.3 ГПК.

Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________

3