Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 956 от 04.11.2019, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно търговско дело 801/2019
Вид
Решение № 956
Подписан
04.11.2019
Състав
ДИАНА ДИМИТРОВА МИТЕВА, ПЛАМЕН АТАНАСОВ АТАНАСОВ, ЦВЕТА ПАВЛОВА ПАВЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И Е

№………./……..11.2019 г. гр. Варна

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и пети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТА

ПАВЛОВА

ПЛАМЕН АТАНАСОВ при секретар Албена Янакиева, като разгледа докладваното от съдията Митева въззивно търговско дело №801 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Приета е за разглеждане въззивна жалба, подадена от

„БЪЛГЕРИЪН РИТЕЙЛ СЪРВИСИЗ“АД(БРС АД) срещу решение

№849/28.02.2019г по гр.д.15622/2017г по описа на ВРС, 8 с-в, в частта, с която, са били уважени искове на Б.П.Г. и С.Б.Г. за връщане на суми, получени без основание от цесионер изплатени от -кредитополучатели по договор за кредит за покупка на имот въз основа на нищожно неравноправно договаряне с цедента, както следва: 15 602.68 лв, събрани от правоприемника на банката-кредитор като недължима валутна разлика между швейцарски франк и евро и 4122,95 швейцарски франка, събрани като разлика над дължима и начислена договорна лихва по същия кредит, както и са определени разноски в полза на ищците.

Въззивникът БРС АД, чрез адв. Ц.

(САК) основава жалбата си на оплаквания за допуснати нарушения при постановяване на решението, изразяващи се в неправилно установени факти, обусловили и неприлагане на материалния закон при преценка на предмета на договора за валутен кредит и конкретните обстоятелствата при сключването му, както и клаузите относно уговарянето на промени в лихвения процент по предоставен на потребител кредит за закупуване на жилище. Сочи, че доводите му относно валутния характер на кредита, уговорен, предоставен, усвоен и подлежащ на връщане във франкове като определящ основния предмет на сделката, и съответно извън преценката за неравноправност не са били обсъдени и с това е игнорирано различието между конкретния казус и други случаи, възприемани в съдебната практика като примери за неравноправно договаряне (както и в обсъждани от СЕС по повод тълкуване на приложимо Европейско право). Отделно въззвиникът счита за необосновано отхвърлени и доводите му за ясно, конкретно и разбираемо за потребителя изясняване на поемането на валутния риск именно като съществена част от преговорния процес по предлагане на кредитните продукти и индивидуално избрания от клиентите на банката вид на валута на кредита, установено със събраните гласни показания и съвкупната преценка на необсъдената част от заключението на експерта и писмените доказателства, съставени от кредитополучателя. В тази връзка се излагат и оплаквания за неправилна преценка и изолирано обсъждане на събраните доказателства както и за обосноваване на правните изводи с факти, които не са установени с конкретно доказателство. Въззивникът се оплаква за пропуск на съда да обсъди и съобрази уговорките за различните възможности за превалутиране, предоставени на кредитополучатели, поели изрично валутен риск и то след разяснение за възможните тежести при увеличаване на курса на чуждата валута по начин, разбираем според възможностите на конкретните потребители. Въззивникът счита, че изводите за неравноправност на уговорките относно поемане на риска от курсова разлика на валутата на кредитирането не са могли да бъдат обосновани без да са изследвани и обсъдени по отделно всички обстоятелства по сключването на договора, включително отделните клаузи, предмета на договора и спецификата на валутния кредит, както и известните към този момент нива на курсови разлики и устойчивост на пазара и предвидимата както от обикновения потребител, така и от специализирания търговец динамика на този пазар. Не са били обсъдени и действията на кредитора след настъпване на неочакваната и за двете страни драстична промяна на валутния пазар, с които на потребителите са предложени изцяло съобразени с индивидуалните им нужди ново условия за погасяване на кредита в уговорената валута. Не е отчетено и обстоятелство, че след индивидуално договореното споразумение оспорена клауза за определяне на променлива лихва в първоначалния договор не е била прилагана поради нов начин на уговаряне на лихвата, останала непроменена до края на процесния период. Именно процесуалният пропуск да се изясни делото със събраните доказателства, се сочи като нарушение и при достигане до неправилните изводи за неравноправност на клаузите по чл. 3 и 12 от договора, обусловили и неправилното решение за връщане на събраните суми от цесионера.

По същество, преупълномощен представител на въззивника адв. А. (ВАК) поддържа доводите за нужда от обсъждане на всички посочени от страните доказателства за отграничаване на процесния договор от другите договори за валутно кредитиране в швейцарски франкове(предвиждащи само индексиране, но не и фактическо отпускане и връщане на кредита в избрана от потребителя валута) и правилното отчитане на оповестяването от банката на значението валутния риск както при закупуване на валута за погасяване на месечни вноски, така и при превалутирането им, като част от съдържание на договора, с което се осигурява добросъвестно договаряне на предложения и избран от потребителя валутен кредит. С доводи за липса на неравноправност при добросъвестно поведение на кредитора, моли неправилно основаното на констатирана неравноправност на клаузи от договора решение на първата инстанция да бъде отменено и неоснователния иск за връщане на събраните въз основа на този договор вземания от цесионера да бъде отхвърлен.

Въззивниците Георгиеви, чрез адв. К.(САК) оспорват жалбата с доводи за правилно разпределена доказателствена тежест и съответно недоказано убедително от кредитора договаряне на индивидуален преддоговорен процес, в който добросъвестно е разяснено на потребителите начина на определяне на лихва по обективни критерии и отделно формирането на информирано решение за поемането на валутния риск при искане, предоставяне и задължаване за връщане на финансирането в конкретна валута и разясняване на неблагоприятните последици от прехвърляне на риска към потребителите. Сочат, че събраните по делото доказателства са установили именно липсата на индивидуално договаряне, тъй като банката е предложила на клиента предварително изготвен текст на договора без да предостави конкретни разяснения нито относно основанията за промяна на лихвата, нито за предвидимите колебания на курсовите разлики на предложената валута. Считат, че правните изводи за неравноправност изцяло съответстват на възприети в постоянна практика на ВКС критерии както по отношение на възможностите на кредитора да променя лихвения процент, така и относно прехвърлянето на валутния риск без надлежното му разясняване на потребителите.

В бланкетно писмено становище по същество се поддържа искане за потвърждаване на правилното решение за присъждане на събраните от цесионер суми, надвишаващи размер на задълженията, лимитирани до обем, съответен на договора без прилагане на нищожни неравноправни клаузи в ущърб на потребителя.

Страните са предявили и насрещни претенции за определяне на разноски в настоящото производство, конкретизирани в списъци по чл. 80 ГПК, като насрещно са възразили за предявяване на разходи за адвокатско възнаграждение в прекомерен размер.

По предварителните въпроси и допустимостта на производството въззивният съд се е произнесъл с определение №2812/26.07.2019г., като е изложил и съображенията си за липса на необходимост от събиране на допълнителни доказателства и допълнително тълкуване на Европейско право по отношение на критериите относно квалифицирането на неравноправност на клаузите относно разясняване на валутния риск при кредитни продукти от вида, предмет на настоящия спор като част от съдържание на договора, с което се осигурява добросъвестно договаряне на предложения от банката валутен кредит.

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК по т. д. № 1/2011 г. на ВКС) и съответства на предявените осъдителни искове на кредитополучател, основал претенция за връщане на част от събрани от частен правоприемник на банка- кредитор суми, изплатени за погасяване на задължения по договор за валутен кредит за закупуване на недвижим имот № HL 25972 от 23.08.2007г. Тъй като между страните няма спор, че след уведомяване за цесията за целия период от 07.10.2012г до 15.10.2017г кредитополучателите са изплащали прехвърления дълг на цесионера въззвиника БРС АД, като част от придобитото от него вземане, претенцията е насочена срещу надлежен ответник, въпреки последващата обратна цесия (Решение № 127 от 30.07.2018 г. на ВКС по т. д. № 1103/2017 г., II т. о., ТК).

Макар претенцията на платците да е основана на отричане на валидност на определени клаузи от договора, пораждащ изпълнявания дълг, тази претенция правилно е квалифицирана по общото правило за неоснователно извършени имуществени транзакции(чл. 55 ал.1 пр. 1 ЗЗД), тъй като специалната норма, уреждаща реституция на даденото по недействителен договор, съответно по недействителна част от него (чл. 34 ЗЗД) може да се приложи само по отношение на първоначално договарялите се страни. Въпреки това обаче, за разлика от по-общата хипотеза на неоснователно даване при липса на основание (когато ответникът е длъжен да субстанцира основание с възражение), предметът на делото се очертава от репликите на ищеца за основанията за нищожност на признат от него договор с цедента, представляващ повод за извършване на спорните плащания като правоизключващи лични възражения, с които като длъжник разполага спрямо цесионера. Нищожност може да се заяви и с преюдициално възражение( в случая с реплика) срещу страната, черпеща права от договора като основание за задържане на получена престация, независимо че тази страна не е била договаряща се за спорните клаузи. Двамата ищци твърдят съвместна легитимация като съкредитополучатели и съдлъжници, изплащали общо задължение поради което и субективното съединяване на съвместната им претенция е надлежно обосновано. Въззивният съд не намира пречки за възникване и упражняване на право на иск. Постановеното решение е допустимо в обжалваната му част.

Съдът, след преценка на изложените в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, приема за установено по същество следното от фактическа и правна страна:

Претенциите си за връщане на неоснователно платени суми, кредитополучателите са основали на твърдения за различни основания за нищожност на клаузите от първоначалния договор с „Българска пощенска банка“АД( сега с наименование ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД) за определяне само от банката на променливия лихвен процент на договорна лихва и остойностяване в швейцарски франкове по променлив курс към момента на падежа на вноските по погасителния план за връщане на получената в евро главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL 25972 от 23.08.2007г., обезпечен с ипотека.

Оплакванията на въззивника се концентрират именно върху тези възражения, тъй като между страните няма спор относно обстоятелствата по легитимацията на цесионера като частен правоприемник на вземанията на банката по този кредит и съдържанието на сключеното от банката цедент и платците кредитополучатели съглашение по валутно кредитиране.

Ищците са посочили, че уговорките в чл. 3 и 12 от договора са неравноправно договорени в ущърб на потребителя, тъй като позволяват на търговеца едностранно да променя плаващия компонент на лихвата (базисен лихвен процент „БЛП за жилищни кредити във франкове“), а начина за тази промяна не е бил установен. Клаузите по чл. 1, 2 20 и 22 от договора са посочени като уговорки, прехвърлящи изцяло върху потребителя валутния риск от промени на финансовите пазари, чрез право на банката да определи курса на обмяна на чужда валута за превалутиране на вноските на длъжника и съответно да увеличава необосновано цената на кредитната услуга по уговорен в щвейцарски франкове кредит, предоставен за ползване в друга валута на клиентите. Тези твърдения съответстват на позоваване на специална потребителска закрила, изключваща валидност на подобно договаряне (чл. 146 ал.1 ЗЗП). Въззивният съд преценява, че позоваване на нарушения на други закони (извън ЗЗП) е само евентуално, доколкото закрилата на потребителите е специална, императивна и от толкова висок порядък, че преодолява дори договаряне, изцяло съобразено с други законови изисквания (по арг.от мотивите за служебно прилагане на свърхимперативни правни норми в т. 1 от ТРОСГТК 1/2013 ВКС и Решение № 23 от 07.07.2016г. по т.д.№ 3686/2014г., I т.о. на ВКС).