Определение № 16181 от 28.04.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16181 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110156314 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е*“ ЕООД срещу „А*“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, обективирани в издадения въз основа на Заповед за изпълнение от 16.11.2020 г. изпълнителен лист от 19.02.2021 г., а именно сумата в размер на 317,51 евро /в левова равностойност 621 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 38,35 евро /в левова равностойност 75 лева/, представляваща разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1167/2025 г. на ЧСИ Г*, с рег. № 781, район на действие СГС.

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима, намира, че на основание чл.140 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищеца документи, с изключение на приложената към исковата молба Заповед за изпълнение от 14.12.2020 г., тъй като същата е в нечетлив вид. С оглед обстоятелството, че ищецът е направил искане да бъде приобщено по делото ч.гр.д.№ 56631/2020 г. по описа на СРС, по което е издадена заповедта за изпълнение, към настоящия момент не следва да се дават указания за представянето на препис от заповедта за изпълнение в четлив вид.

С отговора на исковата молба е направено доказателствено искане за изискване на ч. гр. д. № 56631/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, както и на изп. д. № 1167/2025 г. по описа на ЧСИ Г*, рег. № 781, район на действие СГС, което следва да бъде уважено, доколкото касае относими към предмета на доказване факти и е необходимо за правилното решаване на настоящия спор.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

1

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение от 16.11.2020 г. е издаден изпълнителен лист от 19.02.2021 г. по ч. гр. д. № 56631/2020 г. по описа на СРС, за сумата от 317,51 евро /в левова равностойност 621 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 38,35 евро /в левова равностойност 75 лева/, представляваща разноски. Сочи, че въз основа на така издадения изпълнителен лист спрямо него е образувано изп. дело № 1167/2025 г. на ЧСИ Г*, с рег. № 781, район на действие СГС. Заявява, че в периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение /16.11.2020 г./ до 18.11.2025 г. не са извършвани законосъобразни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземанията по издадения изпълнителен лист, поради което и изпълняемото право на ответното дружество се е погасило. Твърди, че не са извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години. Предвид това ищецът излага аргументи, че образуваното спрямо него изпълнително производство следва да бъде прекратено, а процесните суми – да се считат недължими като погасени по давност независимо дали се приема за приложим краткият тригодишен или общият петгодишен давностен срок. В исковата молба се сочи, че предприетите действия по образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущество и извършването на справки не представляват действия годни да прекъснат давността. Ето защо се твърди, че след като длъжникът е бездействал след връчването му на заповедта за изпълнение и срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е изтекъл, то заповедта за изпълнение е влязла в сила, считано от издаването й на 16.11.2020 г., и погасителната давност за обективираните в нея вземания е изтекла преди първото изпълнително действие на 18.11.2025 г. С оглед изложеното моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „А*“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на издаден по ч. гр. д. 56631/2020 г. изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1167/2025 г. по описа на ЧСИ Г*, рег. № 781, с район на действие СГС, за събиране на процесните вземания, чиято дължимост ищецът отрича. Излага, че пасивното поведение на длъжника, изразяващо се в неподаване на възражение по чл. 414 ГПК, е довело до влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, което от своя страна следва да се приеме като признаване на вземането от самия него и прекъсване на погасителната давност. Развива подробни съображения в тази посока, като цитира относимата според него съдебна практика. Оспорва, че заповедта е влязла в сила на 16.11.2020 г., като твърди, че това е датата, от която се начислява законна лихва върху главницата. Заявява, че заповедта за изпълнение е издадена на 14.12.2020 г., като след изтичането на едномесечния срок за възражение, считано от връчването й на длъжника, същата е влязла в сила и именно оттогава е започнал да тече давностният срок. Излага, че при 2 преценката дали същият е изтекъл следва да се вземе предвид, че в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла. Изтъква, че по образуваното изпълнително дело са извършени редица действия по принудително изпълнение, които многократно са прекъсвали давността и са били повод да започне течението на нова такава. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника и разпределение на доказателствената тежест:

По отрицателния установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на ищцовото дружество е да установи правния си интерес от предявяване на иска, а именно че е налице висящо и непрекратено изпълнително дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист от 19.02.2021 г., а в тежест на ответника е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД за спиране или прекъсване на погасителната на давност на вземанията, предмет на издадения на 19.02.2021 г. изпълнителен лист.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 04.06.2026 г. от 11:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, като им се изпрати препис от определението.

ОБЯВЯВА на страните проекто-доклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.

ПРИЕМА представените от ищеца писмени доказателства.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца да се приеме като писмено доказателство препис от Заповед за изпълнение от 14.12.2020 г., поради нечетливостта на преписа.

ДА СЕ ИЗИСКА ч. гр. д. № 56631/2020 г. по описа на СРС, 127 състав – за послужване.

ДА СЕ ИЗИСКА изп. д. № 1167/2025 г. по описа на ЧСИ Г*, рег. № 781, район на действие СГС – за послужване.

НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА.

Указва на страните, че доброволното /извънсъдебно/ уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване на спора.

УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора, при условията на бързина и ефективност, може да бъде използван способът медиация.

Определението не подлежи на обжалване.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 16181 гр. София, 28.04.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. БОРИСОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. БОРИСОВА Гражданско дело № 20251110156314 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба на „Е*“ ЕООД срещу „А*“ ЕАД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумите, обективирани в издадения въз основа на Заповед за изпълнение от 16.11.2020 г. изпълнителен лист от 19.02.2021 г., а именно сумата в размер на 317,51 евро /в левова равностойност 621 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 38,35 евро /в левова равностойност 75 лева/, представляваща разноски, въз основа на който изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1167/2025 г. на ЧСИ Г*, с рег. № 781, район на действие СГС.

Съдът, след като намери исковата молба за редовна и допустима, намира, че на основание чл.140 от ГПК делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Следва да бъдат приети като писмени доказателства представените от ищеца документи, с изключение на приложената към исковата молба Заповед за изпълнение от 14.12.2020 г., тъй като същата е в нечетлив вид. С оглед обстоятелството, че ищецът е направил искане да бъде приобщено по делото ч.гр.д.№ 56631/2020 г. по описа на СРС, по което е издадена заповедта за изпълнение, към настоящия момент не следва да се дават указания за представянето на препис от заповедта за изпълнение в четлив вид.

С отговора на исковата молба е направено доказателствено искане за изискване на ч. гр. д. № 56631/2020 г. по описа на СРС, 127 състав, както и на изп. д. № 1167/2025 г. по описа на ЧСИ Г*, рег. № 781, район на действие СГС, което следва да бъде уважено, доколкото касае относими към предмета на доказване факти и е необходимо за правилното решаване на настоящия спор.

Съдът съобщава на страните проекта на доклад по делото, както следва:

1

Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищцовото дружество твърди, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение от 16.11.2020 г. е издаден изпълнителен лист от 19.02.2021 г. по ч. гр. д. № 56631/2020 г. по описа на СРС, за сумата от 317,51 евро /в левова равностойност 621 лева/, представляваща главница, ведно със законната лихва от 16.11.2020 г. до изплащане на вземането, както и за сумата от 38,35 евро /в левова равностойност 75 лева/, представляваща разноски. Сочи, че въз основа на така издадения изпълнителен лист спрямо него е образувано изп. дело № 1167/2025 г. на ЧСИ Г*, с рег. № 781, район на действие СГС. Заявява, че в периода от влизане в сила на заповедта за изпълнение /16.11.2020 г./ до 18.11.2025 г. не са извършвани законосъобразни изпълнителни действия, годни да прекъснат погасителната давност за вземанията по издадения изпълнителен лист, поради което и изпълняемото право на ответното дружество се е погасило. Твърди, че не са извършвани изпълнителни действия за период повече от пет години. Предвид това ищецът излага аргументи, че образуваното спрямо него изпълнително производство следва да бъде прекратено, а процесните суми – да се считат недължими като погасени по давност независимо дали се приема за приложим краткият тригодишен или общият петгодишен давностен срок. В исковата молба се сочи, че предприетите действия по образуване на изпълнителното дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущество и извършването на справки не представляват действия годни да прекъснат давността. Ето защо се твърди, че след като длъжникът е бездействал след връчването му на заповедта за изпълнение и срокът за подаване на възражение по чл. 414 ГПК е изтекъл, то заповедта за изпълнение е влязла в сила, считано от издаването й на 16.11.2020 г., и погасителната давност за обективираните в нея вземания е изтекла преди първото изпълнително действие на 18.11.2025 г. С оглед изложеното моли искът да бъде уважен, като в полза на ищеца бъдат присъдени сторените разноски.

В едномесечния преклузивен срок по чл. 131 ГПК ответникът „А*“ ЕАД подава отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че въз основа на издаден по ч. гр. д. 56631/2020 г. изпълнителен лист е образувано изп. дело № 1167/2025 г. по описа на ЧСИ Г*, рег. № 781, с район на действие СГС, за събиране на процесните вземания, чиято дължимост ищецът отрича. Излага, че пасивното поведение на длъжника, изразяващо се в неподаване на възражение по чл. 414 ГПК, е довело до влизане в сила на издадената заповед за изпълнение, което от своя страна следва да се приеме като признаване на вземането от самия него и прекъсване на погасителната давност. Развива подробни съображения в тази посока, като цитира относимата според него съдебна практика. Оспорва, че заповедта е влязла в сила на 16.11.2020 г., като твърди, че това е датата, от която се начислява законна лихва върху главницата. Заявява, че заповедта за изпълнение е издадена на 14.12.2020 г., като след изтичането на едномесечния срок за възражение, считано от връчването й на длъжника, същата е влязла в сила и именно оттогава е започнал да тече давностният срок. Излага, че при 2 преценката дали същият е изтекъл следва да се вземе предвид, че в периода от 13.03.2020 г. до 13.05.2020 г. давност не е текла. Изтъква, че по образуваното изпълнително дело са извършени редица действия по принудително изпълнение, които многократно са прекъсвали давността и са били повод да започне течението на нова такава. Моли за отхвърляне на исковете.