Решение № 216 от 23.02.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 216 гр. Варна, 23.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело № 20223100502579 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 75332/02.11.2022г. на А. С. А., ЕГН **********, със съдебен адрес гр. Варна, ул. „П.К.“ № 15, чрез процесуалния му представител адв. К. К. от АК – Варна, срещу решение № 3145 от 19.10.2022г., постановено по гр. дело № 4048/2022г. на РС – Варна, VIII-ми състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивника срещу Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул.

„Витоша“ № 2 иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно преследване и незаконно задържане под стража по повдигнатото му обвинение, за което са образувани ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Варна, НОХД № 520/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 295/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, като наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението с постановление от 04.06.2020г. на Окръжна прокуратура – Варна, за разликата над 2000лв. до предявения размер от 25000лв.

В жалбата е изложено становище за неправилност и незаконосъобразност на решението в обжалваната му част. Въззивникът намира размера присъденото обезщетение за изключително занижен и 1 несъответстващ на съдебната практика по подобни дела. Отправеното искане е за отмяна на решението в отхвърлителната му част и за уважаване на исковата претенция в пълен размер. Претендира се и присъждане на направените разноски пред настоящата инстанция.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК насрещната страна по жалбата не е депозирала отговор.

Образувано е и по въззивна жалба вх. № 73114/25.10.2022г. на Прокуратурата на Република България, с адм. адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, чрез прокурор Здравка Задгорска от РП - Варна, срещу решение № 3145 от 19.10.2022г., постановено по гр. дело № 4048/2022г. на РС – Варна, VIII-ми състав, в частта, с която въззивникът е осъден да заплати на А. С. А., ЕГН ********** сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно преследване и незаконно задържане под стража по повдигнатото му обвинение, за което са образувани ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Варна, НОХД № 520/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 295/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, като наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението с Постановление от 04.06.2020г. на Окръжна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

В жалбата е изложено становище за неправилност на решението в обжалваната част. Въззивникът счита, че решението в тази част е постановено единствено на свидетелските показания на съпругата на процесуалния представител на ищеца. Намира, че наказателното производство не се е отразило отрицателно върху ищеца, като мотивира становището си със съдебното минало на А. А.. Отправеното искане е за отмяна на решението в осъдителната му част, в евентуалност – да се намали размера на обезщетението.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

Производството е образувано по предявен от А. С. А. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата от 25 000лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно преследване и незаконно задържане под стража по повдигнатото му обвинение, за което са образувани ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при Окръжна прокуратура – Варна, НОХД № 520/2014г. по описа на Окръжен съд – Варна и НОХД № 295/2016г. по описа на Апелативен съд – Варна, като наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението с Постановление от 04.06.2020г. на Окръжна прокуратура – Варна, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата.

2

Ищецът твърди, че е бил привлечен в качеството на обвиняемо лице по ДП № 3244/2010 по описа на 4 РУ на МВР за престъпление по чл. 196а, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и с постановление на наблюдаващ прокурор е задържан за срок от 72 часа. На по-късен етап разследването по посоченото ДП било възложено на ОСлС при ВОП, където се водело ДП № 16/2013г., което приключило с внасяне на обвинителен акт в съда. Пред ВОС било образувано НОХД № 520/2014г., което на 16.05.2016г. приключило с оправдателна присъда спрямо ищеца. По протест на Прокуратурата във ВАпС било образувано ВНОХД № 295/2016г., но постановената по него присъда била отменена с решение от 19.12.2016г. и делото било върнато за ново разглеждане от ВОС. Така било образувано НОХД № 1572/2017г., което с разпореждане от 11.01.2017г. е прекратено и върнато на ВОП за допуснати съществени процесуални нарушения. Излага, че наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението. Постановлението е влязло в сила на 22.01.2021г., поради което обвинението срещу ищеца се явява незаконно по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и за него възниква правен интерес от предявяване на настоящия иск. Счита, че по време на водене на незаконното наказателното производство е бил незаконно задържан под стража в продължение на 1 година и 9 дни, незаконно е изтърпял мярка за неотклонение „домашен арест“ за срок от 3 месеца и 3 дни и незаконно задържан 72 часа с постановление на наблюдаващ прокурор. Задържането му за 72 часа е било съгласно постановление на наблюдаващ прокурор от 09.08.2010г. по ДП № 3244/2010г. по описа на 4 РПУ – Варна, като след изтичане на срока е бил освободен. По НОХД № 520/2014г. по описа на ВОС наложената му мярка за неотклонение „домашен арест“ е била отменена на 12.03.2015г. с протоколно определение на съда и заменена с мярка за неотклонение „задържане под стража“. Последната била отменена на 16.05.2016г. с протоколно определение на съда след произнасяне на оправдателната присъда по НОХД № 520/2014 г. по описа на ОС – Варна.

Поддържа, че незаконното обвинение срещу него е продължило в изключително дълъг и неразумен срок – 10 години 4 месеца и 15 дни.

Пояснява, че административната процедура за обезщетение за вреди по реда на Глава трета „а“ от ЗСВ е приключила с отказ от разглеждане на основание чл. 60а, ал. 4 от ЗСВ поради това, че заявлението е подадено извън регламентирания шестмесечен срок от приключване на наказателното производство. Твърди, че по време на водене на наказателното производство срещу него, в качеството му на обвиняемо лице и в по-късен етап, в качеството на подсъдим, той е претърпял негативни преживявания, стрес и страх от изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, унижение и притеснение за бъдещето си, дискомфорт в душевния мир. За времето, през което е бил незаконно задържан, е бил лишен от редица човешки права и ценности, като правото на свобода и сигурност, правото на личен живот и неприкосновеност, правото на свободно придвижване на територията на страната и извън нея, правото на труд, правото на контакти с близки и др.

Счита, че съгласно практиката на съдилищата за подобен вид дела, конюнктурата в страната и аргументите, посочени по-горе, справедливо 3 обезщетение за повдигнатото незаконно обвинение срещу него, за незаконното му продължително задържане под стража по време на продължилото неразумно дълго наказателно производство, би било в размер на сумата от 25 000 лв.

В срока по реда на чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника Прокуратурата на Република България, в който се изразява становище за неоснователност на предявения иск. Подробно описва осъжданията на ищеца в периода от 2010г. до 2022г., като се излага, че същият е бил нееднократно признаван за виновен по отношение на възведените му обвинения, като са извършвани и няколкократни групирания на наказанията му. Навежда довод, че отчитайки датите на извършване на деянията, изготвянето на обвинителните актове, постановените осъдителни присъди на съответните съдилища, в процесния период от време, в който е посочено, че ищецът е бил задържан под стража за 1 година и 9 месеца, той на практика е изтърпявал наказание „лишаване от свобода“, наложено му по други присъди. Излага, че ищецът не е посочил периодът, в който е бил с наложена мярка за неотклонение „домашен арест“ и по кое от всичките досъдебни производства. Оспорва исковата претенция като недоказана.

Твърди, че не са конкретизирани с какво ищецът е бил засегнат и е претърпял болки и страдание от незаконно обвинение, незаконно задържане под стража и нарушено право на разглеждане и решаване на делото в разумни срокове, имайки предвид „богатото“ му криминално минало.

С решение № 3145 от 19.10.2022г., постановено по гр. дело № 4048/2022г. на ВРС, VІ II с-в, Прокуратурата на Република България e осъдена да заплати на А. С. А. сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от продължителните наказателно преследване и незаконно задържане под стража по повдигнатото му обвинение, за което са образувани ДП № 16/2013г. по описа на ОСлС при ВОП, НОХД № 520/2014г. по описа на ВОС и НОХД № 295/2016г. по описа на ВАпС, като наказателното производство е прекратено поради недоказаност на обвинението с Постановление от 04.06.2020 г. на ВОП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 21.01.2021г. до окончателното изплащане на сумата, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, като за разликата над сумата от 2000лв. до пълния претендиран размер от 25 000лв. искът е отхвърлен.

Варненският окръжен съд, с оглед наведените оплаквания и след преценка на събраните доказателства, в предметните предели на жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото не се спори, а се установява и от материалите, съдържащи се в приобщените към доказателствения материал наказателни дела и по конкретно от протокола за привличане на обвиняем по ДП № 3244/2010г. по описа на IV РУП на гр. Варна, пр. 2811/2010г. на ВОП, че на 09.08.2010г. ищецът А. С. А. е бил привлечен като обвиняем за извършване на престъпление по чл. 196а, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. На 25.01.2012г. е издадено постановление за привличане на ищеца като обвиняем за същото престъпление, в което детайлно са описани отнетите движими вещи и е 4 допълнено, че деянието е извършено повторно. На 25.03.2014 г. ищецът вече е привлечен като обвиняем по ДП № 16/2013 г. по описа на ОСлО при ВОП.

Според материалите по досъдебното производство на ищеца е била наложена мярка за неотклонение „подписка“, която е отменена на 11.12.2013г. на основание чл. 234, ал. 8 от НПК – след изтичане на максималния срок, предвиден в закона. От изготвена справка от НБД „Население“ по ДП № 16/2013г. по описа на ОСлО при ВОП се установява още, че ищецът е неженен и няма деца.

На 08.05.2014г. е внесен обвинителен акт на ВОП срещу ищеца и други лица за това, че на 25.07.2010г. в гр. Долни чифлик, обл. Варненска, при условията на опА. рецидив, чрез използване на МПС – л. а. „БМВ“ с неустановен рег. номер, чрез използване на техническо средство – арматура и след предварителен сговор с другите обвиняеми, отнел чужди движими вещи на обща стойност 196392.55лв. от владението на М.Г.Т. без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в особено големи размери и представлява особено тежък случай – престъпление по чл. 196а, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 1 и пр. 2, т. 5 от НК, за което е образувано НОХД № 520/2014г. по описа на ВОС.