Решение № 260054 от 09.11.2020, Окръжен съд - Русе

Р Е Ш Е Н И Е

№260054 гр. Р., 09.11.2020 г.

В ИМЕТО

НА НАРОДА

Р.нски окръжен съд, търговска колегия, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАЛМА ТАРАЛАНСКА при секретаря Светла Пеева като разгледа докладваното от съдията ТАРАЛАНСКА търг. дело № 254 по описа за 2019 год. за да се произнесе, съобрази:

Производството е по чл. 365 и сл. ГПК.

Постъпила е искова молба от И.С.Т. - постоянен синдик на С./***/, ЕИК *****, срещу С./К./ гр. Р. /***/, ЕИК ***** и Г.С.Н. ***, с която са предявени субективно и кумулативно съединени искове, квалифицирани от него като такива с правно основание чл. 647, ал. 1, т.6 ТЗ и в условията на евентуалност чл. 135 ЗЗД за обявяване за недействителен по отношение на кредиторите сключения между К.представлявана от Ю.Г.Д.– председател и Г.С.Н. *** договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 98, том V, рег. № 16437, дело 734 от 14.12.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК С., с район на действие РРС, вписан в СВ – Р., вх. рег. № 18321/14.12.2017 г., акт № 129, том 41, дело № 8365, обективно съединени с иск по чл. 55, ал.1, хипотеза трета ЗЗД, във вр. чл. 57, ал.2 ЗЗД за осъждане на ответника Г.С.Н. да върне в масата на несъстоятелността процесния имот.

Ищецът твърди, че с решение № 162/15.10.2018 г. постановено по т.д. № 132/18г. по описа на РОС е обявена неплатежоспособността на С./***/, ЕИК *****, с начална дата 30.04.2018 г. С определение № 440/16.11.2018 г., постановено по т.д. № 132/18 г. по описа на РОС е назначен за постоянен синдик. Счита, че процесния договор е относително недействителен по отношение на кредиторите на несъстоятелността, тъй като сделката е извършена на 14.12.2017 г. и попада в двугодишния период преди подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност – 30.04.2016 г. - 30.04.2018 г., извършена е от несъстоятелния длъжник и уврежда кредиторите на несъстоятелността защото с отчуждаването на имуществото се намалява съдържанието на масата на несъстоятелността и респ. същото не може да бъде осребрено в производството и получената от реализацията му сума да бъде разпределена между кредиторите на несъстоятелността по реда на чл. 722 ТЗ.

Излага подробни доводи за това, че с извършването на тази разпоредителна сделка несъстоятелният длъжник осуетява целта на производството по несъстоятелност за справедливо удовлетворяване на кредиторите, като намалява възможността останалите от неговите кредитори, различни от купувача по сделката да получат удовлетворяване на вземанията си към длъжника.

Признава обстоятелството, че вторият ответник Г.С.Н. *** е имал ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник С.за изплащане на срочни допълнителни парични вноски, които Г.С.Н. е направил в кооперацията, като вместо изплащане на дължимата парична сума С.му е прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 98, том V, рег. № 16437, дело 734 от 14.12.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК С., с район на действие РРС, вписан в СВ – Р., вх. рег. № 18321/14.12.2017 г., акт № 129, том 41, дело № 8365.

Прехвърлянето на правото на собственост върху недвижимия имот е осъществено в резултат на взето решение на извънредно Общо събрание на кооперацията, проведено на 23.07.2016 г. в гр. Р., по силата на което поради липса на ликвидни парични средства в кооперацията и невъзможност да погасява задълженията си е дадена възможност на всички член – кооператори, които писмено заявят, че желаят да приемат вместо плащане недвижими имот, притежаван от кооперацията по пазарна цена, съгласно оценка изготвена от независим лицензиран оценител, да извършат това чрез прихващане на вземането от кооперацията.

В подкрепа на тезата си за осъществен състав, покриващ нормата на чл. 647, ал.1, т.6 ТЗ, ищецът излага доводи за това, че атакуваната сделка е извършена между свързани лица, каквито приема, че са първият и вторият ответник, в качеството си на член – кооператор, прилагайки по аналогия & 1, ал.1, т.4 от ДР на ТЗ, касаеща съдружниците в дружество с ограничена отговорност.

По отношение на предявения в условията на евентуалност иск по чл. 135 ЗЗД също счита, че са налице всички елементи от фактическия състав на правната норма – сделката е увреждаща кредиторите, като за увреждането важи изложеното за иска по чл. 647 ТЗ. Намира, че при извършването на сделката длъжникът е знаел за увреждането, което се презюмира от направеното изявление на представляващия кооперацията неин председател Ю.Д.на проведеното извънредно общо събрание, а именно, че е в невъзможност да погасява задълженията си поради липса на ликвидни парични средства, но може да ги погаси като вместо плащане прехвърли право на собственост върху притежавани от нея недвижими имоти по изготвени пазарни оценки от независим оценител. Счита, че е налице и знание за увреждането у приобретателя по сделката – втория ответник, тъй като приема, че същият като член – кооператор в К. се явява свързано лице и по презумпция е запознат с делата на търговеца.

Препис от исковата молба и доказателства към нея са изпратени на ответниците, които са подали в срок писмен отговор.

Ответникът С./***/ представлявана от десезирания орган на управление – председателя Ю.Д.чрез адв. Ф.М. *** е подал отговор на исковата молба. Счита, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни. Излага доводи за това, че сделката между кооперацията и останалите двама ответници е сключена на пазарната цена към датата на изповядването й и е налице еквивалентна имуществена размяна от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така са намалели и задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане. За да е налице увреждане на масата на несъстоятелността, трябва да е извършена сделка на цена, по-ниска от пазарната.

Оспорва твърдението, че страните по сделката са свързани лица, доколкото в нито един нормативен акт не се съдържа такова определение за свързаност, което да касае отношенията между кооперация и член – кооператор.

Заявява, че решението от проведеното извънредно общо събрание на С.гр. Р., въз основа на което е извършена процесната сделка е взето почти единодушно, не е обжалвано от никой и като такова е влязло в сила. Категорично твърди, че не е имало член – кооператор, който да е поискал да прихване вземането си с имот на кооперацията и това да му е отказано. Проведени са вътрешни търгове с наддаване кой член – кооператор ще закупи имота като в много случаи член- кооператорите са се обединили и закупили имоти в режим на съсобственост. Приложено представя нотариални актове на други член – кооператори като доказателство, че дори и тези с малки вземания не са увредени, тъй като и те са имали възможност и са сключили сделка, въпреки малкия размер на вземанията си. Моли претенциите да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

Ответникът Г.Н. чрез адв. И.М. ***, е депозирал отговор и също счита, че исковете са процесуално допустими, но неоснователни, за което развива подобни съображения. Категорично твърди, че сключването на договор за покупко – продажба на недвижим имот сама по себе си не уврежда кредиторите, тъй като от масата на несъстоятелността е излязло едно имущество, но в замяна на това е погасен дълг на кооперацията, а законодателят изрично в хипотезата на чл. 647, ал.1 ,т.6 е посочил, че може да бъде обявена за недействителна по отношение на кредиторите само сделка, която уврежда последните, какъвто не е настоящия случай. Категорично твърди, че не следва изпълнението на едно законно решение на върховния орган на кооперацията да се тълкува като увреждащо останалите член – кооператори. Акцентира върху обстоятелството, че решението на общото събрание на кооперацията за продажба на притежаваните от нея недвижими имоти, включително процесния имот, е взето на 11.03.2017 г., която дата е преди датата на неплатежоспособността – 30.04.2018 г. Взетото решение не е било оспорено от никого и в предвидения в ЗК срок е влязло в сила. То е дало възможност на всички член – кооператори да се възползват и да закупят имоти, включително и чрез обединяването на няколко лица, както те самите са сторили. Счита, че член- кооператорите не са свързани лица по смисъла на §1, ал.1, т.4 от ДП на ТЗ и цитираната разпоредба е неприложима по отношение кооперациите за което развива подробни доводи.

Моли да се постанови решение, с което претенциите срещу него да бъдат отхвърлени изцяло. Претендира направените в производството разноски.

В законоустановения срок е постъпила допълнителна искова молба, с която се поддържат предявените искове по чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ, чл. 135 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД по изложените преди това доводи. Признава се обстоятелството, че чрез продажбата на недвижимия имот първия ответник – несъстоятелен длъжник е изпълнил свои парични задължения към член – кооператора, т.е. изпълнението е извършено чрез даване вместо изпълнение като способ за погасяване на парични задължения.

Допълнителен писмен отговор на допълнителната искова молба не е депозиран.

Като ответник по делото е конституирана и Р.А.Н.– съпруга на Г.С.Н..

Съдът приема, че предявените искове са допустими и подсъдни на Р.нски окръжен съд. Исковата молба отговаря на изискванията на чл. 127 и 128 ГПК вр. чл. 377 ГПК. Съдът определя правната квалификация на предявените искове като такива – чл. 647, ал.1 т.6 ТЗ, чл. 135 ЗЗД и чл. 55 ЗЗД.

С оглед на редовно разменените книжа и направените възражения и доказателствени искания, съдът следва да се произнесе с определение по въпросите, визирани в разпоредбата на чл.374, ал.1 ГПК В съдебно заседание и двете страни поддържат изложеното от тях при размяната на книжата, като не спорят относно обстоятелството, че атакуваната сделката е осъществена по пазарна цена и не е налице нееквивалентна размяна от гледна точка на имуществото на длъжника, което образува масата на несъстоятелността, тъй като от масата на несъстоятелността е излязло имущество, но също така със същата стойност са намалели и задълженията на кооперацията в резултат на извършеното прихващане.

Не се спори и обстоятелството, че вторият ответник Г.С.Н. е имал ликвидно и изискуемо вземане от първия ответник С.за изплащане на срочни допълнителни парични вноски, които Н. е направил в кооперацията, като вместо изплащане на дължимата парична сума С.му е прехвърлила правото на собственост върху процесния недвижим имот, подробно описан в нотариален акт № 98, том V, рег. №

16437, дело 734 от 14.12.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК С., с район на действие РРС, вписан в СВ – Р., вх. рег. № 18321/14.12.2017 г., акт № 129, том 41, дело № 8365.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото няма спор, че с влязло в сила решение № 162/15.10.2018 г., постановено по търг. д. № 132/2018 г. на Окръжен съд Р. на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ е обявена неплатежоспособността и е открито производство по несъстоятелност на К.гр. Р. с начална дата на неплатежоспособността – 30.04.2018 г., която е и датата на подаване на молбата в деловодството на съда /л.9-14 от делото/. Решението е вписано по партидата на кооперацията в ТРРЮЛНЦ на 19.10.2018 г. с номер на вписване 20181019101923. За временен синдик е назначен И.С.Т., който впоследствие с определение № 440/16.11.2018 г. е назначен и вписан като постоянен синдик. Посочените обстоятелства се установяват и от обявените в ТРРЮЛНЦ актове по партидата на кооперацията.

Представен е договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 98, том V, рег. №

16437, дело 734 от 14.12.2017 г. на нотариус Г. Г., рег. № 221 на НК С., с район на действие РРС, вписан в СВ – Р., вх. рег. № 18321/14.12.2017 г., акт № 129, том 41, дело № 8365, видно от който след проведен търг „Р.нска популярна каса“ гр. Р. /***/, ЕИК ***** е продала на Г.С.Н. ***-1, подробно описан в нотариалния акт. С подписването на договора страните заявяват, че се погасяват задълженията на продавача към купувача по посочените в него договори за допълнителни парични вноски и до посочения в договора размер и всяка от страните няма каквито и да било претенции във връзка с извършеното прихващане.