Определение № 61 от 02.02.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 61 гр. Варна, 02.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на втори февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Даниела Михайлова като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Частно наказателно дело № 20263100200092 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по делото е по реда на чл.243, ал.4 от НПК и е образувано въз основа на постъпила жалба на Т.П - Министър на финансите , чрез процесуален представител - ст.юрисконсулт И.Г, срещу Постановление от 08.01.2026г. на прокурор при ВОП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 121/2024г. по описа на ОД на МВР - Варна, водено за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК за това, че за периода от 01.07.2019г. до 31.07.2019г. и от 01.07.2020г. до 31.12.2020г. в гр. Варна, с цел да избегне плащане на данъчни задължения в особено големи размери на ТД „ ............“ ЕООД, потвърдил неистина в подадени справки декларации, изискуеми по ЗДДС пред ТД на НАП-Варна.

В жалбата се сочи, че постановлението е неправилно и необосновано, тъй като заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза потвърждава констатации на данъчните служители с ревизионния акт. Направен е кратък анализ на установените фактически положения, а именно наличието на фактури, по които не са били представени доказателства за плащане, както и други писмени доказателства, от които да се установи реалното изрършване на описаните в тях фактури. Навеждат се доводи и за непълнота на доказателствата , доколкото от съдържанието на постановлението не ставало ясно дали въобще е бил проведен разпит на управителя на едно от дружествата. Изложени са съображения и за това, деянието е извършено при пряк умисъл и при пълно съзнаване на възможността за избягване плащането на данъчни задължения в особено големи размери. Поради това се иска постановлението на ВОП да бъде отменено.

След като обсъди атакуваното Постановление и съобрази становището на жалбоподателят с оглед събраните в производството по досъдебното производство релевантни доказателства, съдът намира , че жалбата е процесуално допустима като депозирана в законния срок и от легитимиран субект, а разгледана по същество се преценява като основателна поради следните съображения:

Наказателното производство е образувано с Постановление от 07.03.20204г. на прокурор при ВОП за престъпление по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 вр. чл.26 ал.1 от НК, въз 1 основа на отделени материали от преписка на Градска прокуратура- София, образувана по сигнал на И.М , в качеството му на управител на „ ............“ , в който били изнесени данни за използване на неистински документи при упражняване на стопанска дейност от дружествата „............“ ЕООД и „............“ ЕООД.

В хода на разследването била установена следната фактическа обстановка:

Дружеството „............“ ЕООД било регистрирано на 16.01.2018г. първоначално под наименованието „............“ ЕООД. При учредяването на фирмата неин едноличен собственик и управител била Н.Т.И. На 19.07.2019г собствеността на дружествените й дялове била прехвърлена на св.М.Г, като наименованието на дружеството било променено на „ ............“ ЕООД. Бил променен адреса на седалището и управлението , като декларирания основен предмет на дейност на фирмата бил „ други довършителни строителни дейности“. Тази дейност се извършвала на строителни обекти в страната и чужбина.

На 31.01.2018г „............“ ЕООД било регистрирано по реда на ЗДДС по инициатива на данъчно задълженото лице. На 28.04.2023г. регистрацията на фирмата е била прекратена служебно поради открито производство по несъстоятелност. С Решение № 275/15.06.2024г. на ОС-Варна дружеството било заличено като търговец.

При осъществяване на дейността си и в периода 01.07.2019г - 30.11.2022г дружеството формирало публични задължения основно от декларирани пред НАП задължения за ДОО, З0 и УПФ на наети на трудов договор във фирмата лица, както и такива изискуеми съгласно ЗКПО , произлизащи от извършваната стопанска дейност.

През 2021г. на дейността на дружеството била извършена проверка от страна на ТД на НАП- Варна, която приключила с ревизионен доклад. Въз основа на неговите констатации и съобразно представените и събрани писмени доказателства, бил издаден и РА № Р- 03000321000385-091-001/09.08.2021г. Той бил връчен по електронен път на данъчно задълженото лице, и след като не бил обжалван, влязъл в сила. От приложена по делото справка от НАП-Варна се установило, че към 05.05.2025г. дружеството има просрочени и непогасени публични задължения в размер на 71 521,62 лв. /главница/ върху които е начислена 35 746,02 лв./законова лихва/, като общия размер на задълженията на фирмата бил 107 277, 24лв. За събиране на тези задължения в ТД НАП Варна било образувано изпълнително дело № 200945886 / 2020г, по което нямало извършвани доброволно плащания от страна на дружеството, като същевременно нямало и принудително събрани парични суми , способстващи за погасяване на задълженията. Това изпълнително производството било прекратено служебно във връзка с настъпилото заличаването на търговското дружество в следствие на изпадането на фирмата в несъстоятелност.

В хода на ревизионното производство данъчните органи установили 2 допълнителни данъчни задължения на „............“ ЕООД поради непризнат данъчен кредит по декларирани от фирмата в ревизирания период 01.07.2019г - 31.07.2019г и 01.07.2020г - 31.12.2020г. фактури за покупка на стоки и услуги с право на пълен данъчен кредит издадени от дружествата „............“ ЕООД, „............“ ЕООД, „............ „ ЕООД, „............“ ЕООД, „............“ ЕООД и „............“ ЕООД. Поради това с издадения данъчен акт била извършена корекция на декларирания от фирмата данъчен резултат.

В следствие на това по отношение на „ ............ „ ЕООД били установени задължения за възстановяване по ЗДДС в общ размер на 12 702,44 лева, дължими за периода от 01.07.2020г до 31.12.2020г. Видно от събраните по делото доказателства в този период СД по ЗДДС на фирмата са подавани към приходната агенция по електронен път, чрез КЕП издаден на св. ............. Тя обслужвала счетоводно „............“ ЕООД, както и „............“ ЕООД , като счетоводна и данъчна информация и документация за двете фирми й била предоставяна само от св. ............, който бил едноличен собственик и управител и на двете дружества.

В хода на разследването били извършени множество процесуални действия , като били разпитани св. М.Г, св. Л.Ш, св. Н-Т- управител на „............“ ЕООД , св. Г.М, св.

М.Д и др. Била изискана и приобщена счетоводна, данъчно-осигурителна, банкова и друга информация и документация, свързана с протичащите по разследването дружества.

За правилното изясняване на фактическата обстановка била назнамена и изготвена съдебно- счетоводна експертиза. От заключението й се установило, че се потвърждава становището на данъчните служители по отношение на задълженията по ЗДДС, изложено в ревизионния акт. Неправомерно упражненият данъчен кредит от „............“ ЕООД в периода от 01.07.2020г до 31.12.2020г, произлизащ основно от декларирани покупки на стоки и услуги от „............“ ЕООД, „............“ ЕООД, променял и данъчния резултат на фирмата деклариран с подадената към НАП ГДД по чл.92 от ЗКПО, заведена под вх.№ ............г. В следствие на това било установено, че дружеството дължи за 2020г „Корпоративен данък" в размер от 21 926.57 лева. вместо заявеният в документа данък в размер на 5 064.83 лв.

В постановлението си прокурорът при ВОП посочил, че в показанията си св.Г заявил, че в първото дружество „............“ ЕООД възникнали финансови затруднения поради несвоевременно издаване от НАП на сертификат А1 за работа в чужбина, а същевременно му трябвали парични средства за да изпълнява поетите ангажименти.

Поради тази причина извършил прехвърляне на активи от това дружество към „............“ ЕООД и продължил довършителните строителни дейности в чужбина с това дружество.

Прокурорът при ВОП приел, че именно тези „вътрешни" сделки не са били признати от ТД НАП-Варна. Не винаги обаче непризнатите сделки от страна на 3 данъчната администрация обосновавали извод за извършено престъпление по смисъла на НК, тъй като това непризнаване можело да се дължи на редица обстоятелства, които сами по себе си да водят до извод за административно нарушение. В постановлението било посочено още, че макар заключението на ССчЕ да се припокрива с изводите на ревизионния акт това само по себе си не можело да послужи за извод за извършено престъпление по чл.255 от НК.

Поради това и прокурорът при ВОП направил извод, че въпреки извършените в хода на разследването възможни действия, не са били събрани единни и непротиворечиви доказателства за извършено престъпление по чл. 255 от НК от представител на ............ ЕООД по укриване на данъчни задължения. Търсенето на наказателна отговорност от конкретно лице изисквало съвкупността от доказателствата по безспорен начин да сочат, че от обективна и субективна страна с умисъл да е осъществил състава на деяние по чл. 255 от НК-умишлено укриване на данъчни задължения. Прието било, че в конкретният случай безспорно са налице дружества , осъществявали дейност и установените писмени и гласни доказателства от тази дейност, не сочат на категорично осъществен престъпен състав. Поради това и било постановено прекратяване на наказателното производство на основание чл.243 ал.1 , ал.4 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НК.

Този извод обаче , с оглед на установената по делото фактическа обстановка и събраните доказателства, се явява немотивиран. От обективна страна изпълнителното деяние по чл.255 ал.3 вр. ал.1 т.2 от НК, за което е било образувано делото, се изразява в избягване на установяването или плащането на данъчни задължения в особено големи размери, като се потвърди неистина или се затаи истина в подадена декларация, като от субективна страна това деяние може да бъде извършено само при пряк умисъл.

Настоящото досъдебно производство е било образувано за това, че в периода 01.07.2019г - 31.07.2019г и 01.07.2020г - 31.12.2020г. в гр.Варна, при условията на продължавано престъпление, с цел избягване , установяване и плащане на данъчни задължения в осоено големи размери , е потвърдена неистина в подадени пред ТД на НАП Варна месечни справки декларации, изискуеми на основание чл.125 ал.1 от ЗДДС, касаещи ............ ЕООД, представлявано от св. Г. От съдържанието на ревизионния доклад е видно, че обхватът на извършената ревизия на дружеството е бил ДДС за посочения вече период, като са били установени различия с декларираните от св. Г данни, довели до непризнаване на право на данъчен кредит за определени сделки. Същевременно, от заключението на съдебно-счетоводната експертиза пък се установява, че от страна на дружеството са дължими данъчни задължения и по ЗДДС , и по ЗКПО. В постановлението е описано заключението на експертизата, като е цитирана само тази част от него , свързана с периода 01.07.2020г.-31.12.2020г. , за който са били декларирани покупки на стоки и услуги от „............“ ЕООД и „............“ 4

ЕООД, за които е установена промяна в данъчния резултат на фирмата, деклариран в подадена към НАП годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО , в следствие на което е установено, че дружеството за 2020г. дължи корпоративен данък в размер на 21 926,57лв. вместо заявения 5 064,83лв. От друга страна, в постановлението изрично е посочено, че служителите на ТД на НАП-Варна не са признали „ вътрешни сделки“ между ............ ЕООД и „............“ ЕООД.

От така изложената в постановлението фактология не става ясно точно декларирането на какви данъчни задължения е било изследвано в хода на производството- по ЗДДС, по ЗКПО или по двата закона. Безспорно е, че не винаги непризнати сделки от страна на данъчната администрация водят до извода за извършено престъпление, доколкото това непризнаване може да се дължи на редица обстоятелства, които да водят до извод за административно нарушение. За да се приеме обаче, че деянието, за което е водено производството , не е осъществено от обективна и субективна страна, следва ясно и конкретно да се опишат тези обстоятелства и факти, въз основа на които е направен съответния извод. В случая не става ясно какво точно е приел прокурора- дали е налице деяние по чл.255 НК, което е субективно несъставомерно или че от обективна страна не е осъществено такова. Не става ясно и защо е приел, че заключението на СчЕ припокрива изводите на ревизионния акт, след като в него са описани данъчни задължения по ЗДДС, а в експертизата и такива по ЗКПО. В този смисъл съдът намира, че в атакуваното постановление липсва необходимия анализ на събраните по делото доказателства по отношение на правно релевантните факти, поради което и правилността и законосъобразнността на извода за прекратяване на производството не биха могли да бъдат проверени.