Определение № 803 от 18.12.2025, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 803 гр. София, 18.12.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска като разгледа докладваното от Мария Райкинска Въззивно търговско дело № 20251001000418 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Делото е приключило с решение от 14.10.2025 г. В срока за неговото обжалване, на 24.11.2025 г. е постъпила молба за изменението му в частта за разноските от К. К. Т. –трето лице помагач и жалбоподател. Поддържа, че дружеството „АБ Витра“ ООД заемало качеството на въззивник в производството по подадената от третото лице помагач въззивна жалба и като главна страна в процеса следвало да понесе разноските. Третото лице помагач не било причинило разноските на въззиваемия по смисъла на законовата разпоредба. Евентуално се поддържа, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, възражение в какъвто смисъл било направено в откритото съдебно заседание по делото. Договореният размер на адвокатско възнаграждение надхвърлял минималния размер по Наредбата за възнаграждения за адвокатска работа, което било в размер на 1500 лева с ДДС. При съпоставка на цената на адвокатската защита с фактическата и правна сложност на делото и с извършените от процесуалният представител действия по осъществяване на процесуална защита се установявала прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следвало да бъде намалено, като минималният размер по посочената Наредба не бил обвързващ. Направено е искане К. Т. да не бъде осъждана за разноски, а евентуално да бъде намалено присъденото на ищеца адвокатско възнаграждение.

Отговор на искането е постъпил от въззиваемия А. Б., в който той излага доводи за неоснователност на искането.

Софийският апелативен съд, като разгледа делото и изявленията на страните, намира следното:

Искането е допустимо, тъй като е направено своевременно и от легитимирана страна, като в случая наличието на списък по чл.80 ГПК не е предпоставка за неговата допустимост.

Разгледано по същество искането е частично основателно, предвид следното:

К. Т. е трето лице помагач на страната на ответника в първоинстанционното производство, а въззивното производство е образувано по нейна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение. С решението на САС от 14.10.2025 г. е потвърдено 1 решението на СГС в обжалваната част, т.е., въззивната жалба е приета за неоснователна. Съгласно чл. 78, ал. 10 ГПК третото лице дължи разноските, които е причинило със своите процесуални действия. В случая разноските на ищеца и въззиваем във въззивното производство А. Б. за адвокатска защита са сторени именно във връзка с депозираната въззивна жалба, т.е., те са сторени поради процесуалното поведение на третото лице помагач. Ето защо и предвид крайния изход от делото, на общо основание и съобразно правилата на чл. 78 ГПК третото лице жалбоподател следва да понесе тези разноски.

Неоснователно е твърдението на К. Т., че главната страна, на която помага - „АБ Витра“ ООД ставала въззивник в производството и следвало да понесе разноските.

Такова правило процесуалният закон не предвижда относно главната страна, на която третото лице жалбоподател помага. Такова правило – чл. 265, ал. 2 ГПК има само по отношение на необходимите другари и то е съответно на логиката съответна на единното им процесуално положение. Главната страна и третото лице помагач, конституирано на нейна страна не са необходими другари и посоченото правило не е приложимо по отношение на тях.

По отношение направеното в проведеното открито съдебно заседание възражение за прекомерност на заплатеното от А. Б. адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева без ДДС (1800 лева с ДДС), настоящият съдебен състав намира, че същото е основателно. Същият размер на адвокатско възнаграждение той е заплатил и за първоинстанционното производство, но там е бил защитаван по пето обективно съединени искове. Предмет на въззивното производство е първоинстанционното решение по четири от тях. Освен това, във въззивното производство не са събирани нови доказателства, спорът е бил само относно правото. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че действително справедливото възнаграждение на адвоката на въззиваемия А. Б. е малко по-ниско от заплатеното в първата инстанция или 1200 лева без ДДС, съответно 1440 лева с ДДС и именно този размер на същото следва да бъде възмезден от К. Т..

По тези съображения следва да бъде допуснато изменение на въззивното решение в частта на разноските като присъдените на А. Б. 1800 лева следва да бъдат намалени на 1440 лева.

Воден от изложеното, Софийският апелативен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ИЗМЕНЯ решението от 14.10.2025 г. по настоящото дело в частта за разноските, като НАМАЛЯВА присъдените на А. Р. Б. на 1440 лева с ДДС.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2

2. _______________________

3