Определение № 29056 от 11.08.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 29056 гр. София, 11.08.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 20241110156742 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

В молба с вх. 289510/01.09.2025 г. е направено искане от ответника "СК" АД за изменение на постановеното решение в частта за разноските. Молителят твърди по подробно изложени аргументи, че присъдените в полза на ищеца разноски за адвокатско възнаграждение са недължими поради наличието на злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК. Отправено е искане за изменение на решението по делото по реда на чл. 248 ГПК, като на ищеца не бъдат присъждани такива разноски, а в условията на евентуалност – за намаляване на същите.

Администрирането на така подадената молба е забавено от съда поради несвоевременно докладване на молба с вх. № 304663/18.09.2025 г. (вж. обяснения на деловодителя на съдебния състав на л. 111 от делото).

Насрещната страна по молбата и ищец по делото А. Г. А. е представил отговор с вх. № 232724/21.07.2026 г., с който моли искането по чл. 248 ГПК да бъде оставено без уважение като неоснователно.

Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, като съобрази фактите по делото във връзка с релевираните от страните твърдения, намира следното:

Заявеното от ищеца искане по реда на чл. 248 ГПК, предмет на разглеждане в настоящото производство, касае подлежащ на изменение съдебен акт, подадено е от процесуално легитимирана страна и в законоустановения срок, поради което се явява допустимо. По същество то е неоснователно по следните съображения:

С Решение № 15440 от 12.08.2025 г., постановено по гр. д. № 56742/2024 г. по 1 описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е прогласен за нищожен на основание чл. 146, ал.

1 ЗЗП Договор за потребителски кредит от разстояние № 947926/25.04.2023 г., сключен между А. Г. А. и "СК" АД, поради наличие на неравноправни клаузи. Със същия съдебен акт на основание чл. 78, ал. 1 ГПК разноските по делото са присъдени в тежест на ответника, който е осъден да заплати на ищеца такива в размер на 2050,00 лева, от които 50,00 лева за заплатена държавна такса и 2000,00 лева за заплатено адвокатско възнаграждение. В мотивите си съдът е констатирал, че до приключването на устните състезания по делото ответното дружество не е направило възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което е присъдил пълния размер на претендираното като разноски адвокатско възнаграждение, за реалното заплащане на което страната е представила като доказателства договор за правна защита и съдействие, фактура № 0100001928 от 10.03.2025 г. и фискален бон от 10.03.2025 г. /вж. л. 38 и сл. от делото/.

Съдът намира, че не са налице основания за изменение на постановеното решение в частта за разноските. В разглеждания случай на първо място следва да се съобрази, че се преценява дължимостта на реално заплатено от ищеца в полза на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение, а не присъждането на възнаграждение по реда на чл. 38 ЗАдв. За разлика от хипотезата на безплатно оказани правна защита и съдействие, при която съдът определя размера на дължимото се на процесуалния представител възнаграждение, преценявайки относимите към същото обстоятелства, в настоящия случай, а именно – реално заплатено от страната на процесуалния представител адвокатско възнаграждение – съдът не е овластен да преценява служебно дължимостта и прекомерността на така платения хонорар, без наличието на изрично релевирано от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. Както е посочено и в мотивите на постановеното решение, ответникът не е релевирал възражение за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение своевременно – до приключването на устните състезания в проведеното на 13.05.2025 г. последно открито заседание по делото, въпреки че ищецът е заявил искането си за присъждане на разноски в този размер с молба от 10.03.2025 г. Именно предвид липсата на направено в срок възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът намира, че е недопустимо преразглеждането на разпределената между страните с решението по делото тежест за сторените от тях разноски в хода на производството, включително и по твърденията на ответника за наличие на злоупотреба с процесуални права по смисъла на чл. 3 ГПК, доколкото липсата на възможност да се извърши по-малкото (да се намали поради прекомерност претендирано възнаграждение) обуславя невъзможността да се извърши по-голямото (неприсъждането на възнаграждение поради злоупотреба с процесуални права).

С същия смисъл са:

1/ т. 2 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно която съдът не разполага с правомощие служебно да 2 извършва преценка за прекомерност и да редуцира адвокатския хонорар, без да е сезиран с изрично искане от насрещната страна. При липса на такова искане, съдът не е овластен по своя инициатива да прилага правилото на чл. 78, ал. 5 ГПК.

2/ Определение № 304 от 29.01.2025 г. на ВКС по к. т. д. № 1059/2023 г., съгласно което „Действащият ГПК не предвижда правомощие на съда служебно да осъществява проверка за прекомерност на разноските за адвокатска защита.

Съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК само страна може да сезира съда с искане за намаляване на възнаграждението за адвокатска услуга, дължимо като разноски, когато то е прекомерно съобразно фактическата и правна сложност на делото… следва да се посочи, че решение на СЕС по съединени дела С-427/16 и 428/16, на което се позовава застрахователното дружество, и решение на СЕС по дело C-438/22, съдържат задължителни за съдилищата на основание чл. 633 ГПК разрешения във връзка с хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК, а именно на надлежно въведено в производството искане за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Съгласно решенията на СЕС и формираната след постановяването им практика на ВКС съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2004 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение при произнасяне по основано на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК искане за намаляване на адвокатския хонорар поради прекомерност.“;

3/ Определение № 4556 от 13.10.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 1337/2025 г., съгласно което „Съдът може да намали размера на адвокатското възнаграждение поради неговата прекомерност, единствено ако възражение в този смисъл е направено от противната страна. Искането по чл. 78, ал. 5 ГПК за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото е недопустимо да се прави след постановяване на съдебното решение по делото – по реда и в срока по чл.

248 от ГПК. Това искане следва да бъде направено от страната най-късно до приключване на последното заседание в съответната съдебна инстанция, най-късно в което страните трябва да направят и самите претенции за присъждане на разноски и да представят списък на същите- чл. 80 ГПК /т. 11 ТР 6/12 от 6.11.13, ОСГТК; опр.

№ 13/17.01.13 по г. д. № 1161/12, ІV ГО, опр. № 205/19.03.14 по ч. т. д. № 723/14, ІІ ТО, и др.“;

4/ Определение № 2868 от 4.06.2025 г. на ВКС по к. ч. гр. д. № 647/2025 г. – „… съгласно разясненията, дадени с ТР № 6/6.11.2013 г. по т. д. № 6/12 г. на ОСГТК на ВКС, точки 3 и 11, както и с постановени по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК определения на ВКС (напр. определение № 36 от 26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, 1 г. о.), искането за присъждане за разноски от едната страна и възражението за прекомерност на насрещната страна са логически материалноправно обвързани и 3 процесуалноправно обвързани по време. Срокът по чл. 80 ГПК касае както искането за разноски, така и искането по чл. 78, ал. 5 ГПК. Когато по делото е имало открити съдебни заседания и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призована за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност е преклудирано.;

5/ както и Определение № 3224 от 10.02.2026 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 874/2026 г. и Определение № 21191 от 29.10.2025 г. на СГС по в. ч. гр. д. № 11706/2025 г.

Предвид изложеното, искането на ответника за изменение на постановеното решение в частта за разноските се явява неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение.

Така мотивиран, Софийски районен съд, І-во ГО, 47-ми състав, ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ без уважение молба с вх. № 289510/01.09.2025 г., подадена от ответника "СК" АД, за изменение в частта за разноските на Решение № 15440 от 12.08.2025 г., постановено по гр. д. № 56742/2024 г. по описа на СРС, І-во ГО, 47-ми състав, по реда на чл. 248 ГПК като неоснователна.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Препис от определението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4