Решение № 105 от 16.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 105 гр. Велико Търново, 16.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично заседание на десети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Явор Данаилов при участието на секретаря СВЕТЛА М. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Явор Данаилов Гражданско дело № 20244110101968 по описа за 2024 година

Ищецът "ЙБ " ЕАД гр.***, чрез пълномощника си адвокат В. Н. твърди в исковата си молба, че между страните са възникнали облигационни отношения по повод договори за мобилни услуги и договори за лизинг, подробно описани. Твърди се, че за неплатените лизингови вноски и начислени неустойки са издадени описаните фактури на обща стойност 1750 лева. Посочва се, че е поискана и издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 1521/24 г. на ВТРС , срещу която е депозирано възражение. Моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество посочените суми от общо 1750 лв. за лизингови вноски и неустойки, ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, за които вземания е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1521/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново. Претендират се разноски за заповедното и исковото производство.

Ответникът П. П. П., чрез процесуалния си представител изразява становище за неоснователност на исковете. Релевира възражение за плащане на сумата от 899,65 лева по цитиранитe четири фактури. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Релевира възражение за нищожност поради неравноправност на клаузите за неустойки, както и поради накърняване на добрите нрави. Моли за отхвърляне на иска до посочения размер.

Великотърновският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното и прави следните правни изводи:

От представените доказателства се установява, че страните са били в облигационни 1 правоотношения, по повод сключени договори за мобилни услуги и договори за лизинг от30.3.2021г., от 25.08.2021г., от 02.10.2021г. и от 16.4.2022г. Ищецът е предал лизинговите вещи – устройство Самсунг, лаптоп Леново и устройство марка TCL, срещу поетото от ответника задължение да заплаща стойността на лизинговите вноски. Ответникът не е изпълнил задълженията си за заплащане на лизинговите вноски, като общо за дължимата сума 809.85 лв. по договора за лизинг от 02.10.2021г., включваща лизинговите вноски за периода 25.6.2022г. – 24.10.2022г., както и сума в размер на 580.76 лв. по договора за лизинг от 16.4.2022г., за лизинговите вноски за периода 25.6.2022г. – 24.7.2022г. В тежест на ищеца е да докаже размера на неизплатените суми от ответника, а ответника следва да докаже факта, че е изпълнил задълженията. Ответникът не доказва факта на плащане на задълженията при условията на пълно главно доказване. Поради това и съдът приема, че искът за установяване дължимостта на сумите 809.85 лв. и 580.76 лв. за лизинговите вноски е основателен и доказан.

Искът за установяване на вземането на ищеца против ответника за сумите 123.79 лв. неустойка и 67.95 лв. разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 30.3.2021г.; за сумата 72.09 лв. неустойка и 45.58 лв. разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 2.10.2021г.; както и за сумата 49.98 лв. неустойка по договор за услуга интернет за дома от 16.4.2022г., е недоказан и неоснователен.

Претенците си за сумите 67.95 лв. и 45.58 лв. ищецът основава на сключеното с ответника допълнителното споразумение, в който е включена клаузата, според която е уговорено задължение за потребителя при изтичане на срока, да заплати разликата между цената на устройството без абонамент, съгласно ценова листа на Оператора, и заплатената обща лизингова цена по договора за лизинг. По своята същност това също е неустойка за разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължения по него. Съдът приема, че в случая се претендира неустойка с компенсаторен характер в размер на дължимата разлика в пазарната цена на предоставеното устройство и преференциалната такава, поради това същата съответства на очакваните от неизпълнението на поетото задължение вреди.

Установява се, както бе посочено по-горе, че ответникът не е изпълнил поетото по договора задължение да заплаща ежемесечно дължимите лизингови вноски на ищеца.

Надлежното упражняване на потестативното право за разваляне обаче е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение. Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл.87 ал.2 от ЗЗД. Писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. По делото не се твърди и не се установява операторът да е отправял до абоната писмено предизвестие, с което му предоставя подходящ срок за изпълнение и за прекратяване на договора. Установяване факта на получаването на писменото предизвестие от абоната е от значение не само за доказване на основанието, но и 2 размера на иска. По изложените съображения съдът намира, че ищецът не се е ползвал от правото си да прекрати договора с ответника, поради което в неговата правна сфера не е възникнало вземане за неустойка при предсрочно прекратяване на договора за лизинг.

Поради това и искът за сумите 123.79 лв. неустойка и 67.95 лв. разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 30.3.2021г.; за сумата 72.09 лв. неустойка и 45.58 лв. разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 2.10.2021г.; както и за сумата 49.98 лв. неустойка по договор за услуга интернет за дома от 16.4.2022г. се явява неоснователен и недоказан, и като такъв следва да бъде отхвърлен.

В полза на ищеца следва да бъдат присъдени и сторените разноски - разноски по заповедното производство в общ размер на 406.85 лева съразмерно с уважената част от иска, както разноски в настоящото производство размер на 431.04 лева, също съразмерно с уважения иск.

На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответника разноските по делото в размер на 52.50 лв., съразмерно с отхвърлената част от иска.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че П. П. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***, дължи на „"ЙБ" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ж.к. *** 4, *** ***, ***, представляван от пълномощник адв. В. Н., сумите: 809.85 лв. /осемстотин и девет лева и осемдесет и пет стотинки/ по договора за лизинг от 02.10.2021г., включваща лизинговите вноски за периода 25.6.2022г. – 24.10.2022г., както и сума в размер на 580.76 лв. /петстотин и осемдесет лева и седемдесет и шест стотинки/ по договора за лизинг от 16.4.2022г., за лизинговите вноски за периода 25.6.2022г. – 24.7.2022г., със законната лихва от подаване на заявлението – 15.05.2024 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ЧГД № 1521/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумите 123.79 лв. неустойка и 67.95 лв. разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 30.3.2021г.; за сумата 72.09 лв. неустойка и 45.58 лв. разлика между цената на устройството без абонамент и преференциалната обща лизингова цена по договора за лизинг от 2.10.2021г.; както и за сумата 49.98 лв. неустойка по договор за услуга интернет за дома от 16.4.2022г., като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА П. П. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***, да заплати на „"ЙБ" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ж.к. *** 4, *** ***, ***, представляван от пълномощник адв. В. Н., сумата от 431.04 лева /четиристотин тридесет и един лева и четири стотинки/, представляваща направените в исковото производство разноски, както и сумата от 406.85 лева /четиристотин и шест лева и осемдесет и пет 3 стотинки/, представляваща направените разноски по ЧГД № 1521/2024 г. по описа на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА „"ЙБ" ЕАД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление гр. ***, район ***, ж.к. *** 4, *** ***, ***, представляван от пълномощник адв. В. Н., да заплати на П. П. П. с ЕГН ********** от гр.***, ул.***, сумата 52.50 лв. /петдесет и два лева и петдесет стотинки/ разноски по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Великотърновския окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4