Акт от 11.08.2021, Административен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№473

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на десети август две хиляди двадесет и първа година в състав:

СЪДИЯ:

ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА

Секретар: Йорданка Попова………………………………………………………………....., като разгледа докладваното от съдия

Димитрова административно дело №733 по описа на съда за 2021 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.84, ал.2, във вр. с чл.70, ал.1 от

Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на С.О. - гражданин на А., с адрес: ***, срещу Решение №УПХ-179/09.07.2021г. на Интервюиращ орган към Държавната агенция за бежанците.

В жалбата се излагат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение, поради съществено нарушение на административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби на закона. Обжалваният административен акт бил постановен в нарушение на чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Изложените съображения, основаващи отказа, били изцяло незаконосъобразни, тъй като административният орган игнорирал факта, че причините оспорващият да напусне страната си били свързани с наличието на заплаха за живота и сигурността му. В жалбата се цитира разпоредбата на чл.9, ал.1 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Жалбоподателят твърди, че изложил подробно своята история пред административния орган и същата била възприета правилно от същия. Решаващият орган обаче неправилно приел, че спрямо него не били налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут. Твърди се, че решението не съдържало нито един аргумент дали молбата за закрила била явно неоснователна или не. Видно от съдържанието му, в него били обсъдени въпросите, свързани с обстановката в А., с положението на различните етнически групи там, обстоятелствата, свързани със заплахите, на които оспорващият бил обект в страната. Всичко това били обстоятелства, които следвало да бъдат разгледани в производство по общия ред, тъй като имали пряко отношение към основателността на молбата на оспорващия по същество. Навеждат се доводи, че интервюиращият орган не изложил никакви аргументи защо приема, че търсещото закрила лице се позовава на обстоятелства извън предмета на закона или че не посочва причини за основателно опасение за преследване. Липса на мотиви в тази част на решението представлявала съществено процесуално нарушение, тъй като не били посочени фактическите основания за правните изводи на интервюиращия орган.

Същият изложил формално и бланкетно определени факти и обстоятелства, още повече, че тези доводи били традиционно използвани и в други аналогични случаи. В този смисъл решението представлявало своеобразна „компилация“ между изводи по същество и правомощия, каквито интервюиращият орган нямал, което било абсолютно незаконосъобразно до степен, че граничело с нищожност на административния акт. На следващо място се твърди, че при постановяване на обжалваното решение, интервюиращият орган допуснал съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че подадената молба за закрила не била явно неоснователна и не били налице основанията по чл.13, ал.1, т.1 от ЗУБ. Неправилно бил приложен и чл.13, ал.1, т.2 от ЗУБ. В хода на производството пред интервюиращия орган от ДАБ чужденецът добросъвестно се опитал да изложи своите опасения относно обстановката в А., както и относно факта, че положението в страната се влошавало непрекъснато, в светлината на което следвало да се разглежда молбата му. Административният орган приемал в своите мотиви, че чужденецът не бил обект на репресии и нямало риск за неговия живот и сигурност в А.. Всъщност той се чувствал уязвим, а нямало към кого да се обърне за помощ.

Както заявил многократно пред ДАБ, животът му бил в опасност. Заявил също, че ако му бъде отказана закрила в Република България и на това основание бъде върнат обратно в А., щял бъде изложен на опасност от сериозни посегателства и реален риск за живота и личната му сигурност. Всичко това идвало да покаже, че изпитвал опасения за живота си там и това била причината да напусне страната, което обосновавало и страха му от преследване в А.. Моли се да се има предвид, че административният орган неправилно тълкувал и прилагал нормата на чл. 9 от ЗУБ, която представлявала транспониране на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Поради неправилното тълкуване на материалната норма, което приложил с оглед непълния текст на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ, административният орган достигнал до погрешен извод и постановил оспорения акт в нарушение на чл.15, буква „в“ от Директива 2004/83/ЕО. Обжалваното решение противоречало на административно производствените правила и на материалните норми - чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ и най-вече на чл.9 от ЗУБ. Оспорващият моли административният акт да бъде отменен и преписката да бъде върната на административния орган с указания молбата му да бъде разгледана в производство по общия ред.

Ответникът

- Интервюиращ орган при Държавната агенция за бежанците при МС (П. Р.), чрез процесуален представител, в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни доводи за неоснователност на жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

С молба вх.№105450-2176/29.06.2021г. в СДВНЧ – Любимец, Дирекция „Миграция“, жалбоподателят, под името С. О. от А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Искането е потвърдено с молба с вх. №1182 от 01.07.2021г. при РПЦ - Харманли с рег.№ УП17333/01.07.2021г. на ДАБ, подадена с името С.О. от А.. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл.30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№УП-17333/01.07.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената С.О., гражданин на А., роден на ***г. в А., гр.А., разведен. Видно от Регистрационен лист рег.№УП17333/01.07.2021г., лицето е регистрирано с имената С.О., роден на ***г. в А., гр.А., със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – а., религия – м., с., професия – а., образование – в., разведен, без документи за самоличност.

С писмо с рег.№УП17333/01.07.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането му чужденецът се представил като С. О., роден на ***г., от А.. Видно от материалите по делото, отговор на писмото не е получен.

На 02.07.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№УП-17333/02.07.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него при попълване на регистрационния лист. Посочил, че няма роднини в държава-членка на ЕС. Роден бил в гр.А. и там живял до напускането на А. на 06.12.2018г., когато легално преминал в Тунис, където останал близо три седмици. Оттам на 24.12.2018г. заминал за Турция, легално, като там останал две години и половина и работил нелегално на рецепция в хотел. В началото на юни 2021г. влязъл в България, през Гърция, укрит в камион, като опитът му да премине нелегално бил неуспешен, тъй като при проверка на МПС със скенер, бил задържан от полицията.

Бившата му съпруга, от която имал три деца, останала в А.. Посочил също, че не притежава разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС.

Не бил подавал молба за международна закрила в други държави – членки на ЕС.

Заявил, че работил в туристическа агенция в родината си. Бил доволен от възнаграждението и всичко било наред, животът му бил добре уреден. Проблемите в А. започнали с демонстрациите против властта в началото на 2017г. Агенцията, в която работел извършвала дейност в столицата гр.А., където били масовите демонстрации, които имали за цел прекратяване на корумпираното управление в страната. Като екскурзовод трябвало да разхожда туристи и да им показва забележителности, но със започването на протестите имало опасност да пострада, попадайки на демонстранти. Освен това не искал да излага на риск живота на клиентите на компанията, гости на А.. Не можел да носи отговорност и за тях и затова решил да напусне А.. Споделил, че не бил арестуван или осъждан в страната си по произход. Не е имал проблеми заради етническата си принадлежност или заради изповядваната от него религия. Нямал проблеми с официалната власт в страната. Не членувал в политическа партия или организация. Нямало заплаха, отправена лично към него, не му било оказвано и насилие. Заявил, че подал молба за закрила в България, защото тук бил задържан. Целта му била да стигне до Испания.

С Решение

№ УПХ-179/09.07.2021г. на Интервюиращ орган при Държавна агенция за бежанците, молбата за предоставяне на международна закрила на С.О. е била отхвърлена, на основание чл.70, ал.1, във вр. чл.13, ал.1, т.1 и т.2 от ЗУБ.

По делото, като писмени доказателства са приети документите, съдържащи се в административната преписка по издаване на оспорения акт.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Оспореното решение е съобщено на жалбоподателя на 21.07.2021г., а жалбата е подадена на същия ден (видно от поставения регистрационен номер), следователно е депозирана в преклузивния срок по чл.84 ал.2 от ЗУБ, като изхожда от активно легитимирана страна и е отправена до местно компетентния административен съд. Ето защо се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Оспореното в настоящото производство решение е издадено от компетентен орган – П. Г.Р., младши експерт в Регистрационно-приемателен център – гр. Харманли, определен със Заповед № РД05-762/09.12.2020г. на Председателя на ДАБ на основание чл.48, ал.1, т.10 от ЗУБ за интервюиращ орган.

Не се констатира при постановяването на административния акт да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а оплакването в тази насока е неоснователно.

Оспореното решение е издадено в ускорено производство. Съгласно чл.68, ал.1, т.1 от ЗУБ, производство за предоставяне на международна закрила се образува с регистрирането на чужденеца по подадена от него молба за международна закрила. В случая чужденецът е регистриран на 01.07.2021г., а оспореният акт е издаден на 09.07.2021г., т.е. при спазване на срока по чл.70, ал.1 от ЗУБ, за произнасяне в ускорено производство.

В хода на производството пред интервюиращия орган при РПЦ - Харманли към ДАБ, с чужденеца е проведено интервю, което е отразено в нарочен протокол, прочетен на интервюирания в присъствието на преводач на разбираем за него език.

Също така не се установява и нарушение на чл.58, ал.10 от ЗУБ. В случая е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила. Следва да се отбележи, че липсата на подобно становище обаче не обосновава незаконосъобразност на оспореното решение, доколкото то е постановено по реда на чл.70, ал. 1 от ЗУБ - в ускорено производство, а в този случай съгласно разпоредбата на чл.58 ал.10, изр. второ от ЗУБ такова становище не се изисква.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Административният орган е изложил поотделно съображения защо приема, че на чужденеца не следва да бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут, като е обсъдил както изложените от жалбоподателя данни в бежанската му история, така и обстановката в страната му на произход. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да му откаже международна закрила.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Причините, които българският законодател е уредил като обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който поради основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея.