Протокол № 486 от 29.05.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 486 гр. Варна, 25.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А. Вл. Попов

Членове:

Яна Панева

Румяна П. П.а при участието на секретаря Дебора Н. И. и прокурора М. Вл. Т.

Сложи за разглеждане докладваното от А. Вл. Попов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600321 по описа за 2023 година.

На именното повикване в 14:30 часа се явиха:

Жалбоподателят-подсъдим П. Г. Ж., редовно призован, явява се лично и с адв. А.

Д., редовно упълномощен и приет от съда.

Жалбоподателят-подсъдим П. А. Я., редовно призован, явява се лично и с адв. Б. Б., редовно упълномощен и приет от съда.

Жалбоподател-граждански ищец и частен обвинител Е. Д. П., редовно призован, не се явява. За него адв. Н. Н., редовно преупълномощен и приет от съда от днес.

Прокурорът: Да се даде ход на делото.

Адв. Н.: Да се даде ход на делото.

Адв. Д.: Да се даде ход на делото.

Адв. Б.: Да се даде ход на делото.

Подс. Ж.: Да се даде ход на делото.

Подс. Я.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

1

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

На основание чл.331, ал.2 от НПК делото СЕ ДОКЛАДВА от съдия Попов Прокурорът: Нямам искания по доказателствата.

Адв. Б.: Ние имаме искания. Едно от основанията за обжалване на присъдата на ВРС, наред с противоречивите мотиви, липсата на хронология от прието от едно, след това оборено от друго доказателство и прието от трето, ние считаме, че присъдата е постановена и при непълнота на доказателствата. В този смисъл тези доказателствени искания, които ще направя днес пред Вас не са нови, т.е. не съм ги измислил сега. Във всяко едно от съдебните заседания аз съм ги искал и те, според мен, са били отказани от страна на решаващия състав на РС с кратки и бих казал противоречиви от една страна и от друга страна липса на мотиви.

Така например на 28.02.22 г. съм искал да бъде назначена допълнителна СМЕ с личен преглед на пострадалия, но от други вещи лица, тъй като съм приел и което е установено и по други дела, че когато едни вещи лица дадат едно заключение по едно дело, много трудно те вече променят вътрешното си убеждение и това е основанието за искане на повторна експертиза с оглед на това да се види мнението и на вещи лица, които те първа ще се запознават с доказателствения материал.

Отделно от това, в същото с.з. е било мотивирано това искане и с обстоятелството, че на много на въпросите, които ние зададохме, вещите лица отговаряха стандартно, като единия от тях беше относно това дали въобще е извършен преглед на пострадалото лице, дали имат лични впечатления относно травмите, които твърдят, че са били получени, както и дали са се запознали с всички – и гласни доказателства по делото, включително и обясненията на пострадалия, който твърди в с.з. пред ВРС, че никога не е бил с лице към нападащите го лица, че е бил с гръб към тях, че си е закривал лицето с ръце, а тези вещи лица са дали заключение, че тази травма, а именно разместване на лицева кост, може да се получи само и единствено чрез изключително директен силен удар в областта на лицето.

Наред с това, което съм правил в още няколко други съдебни заседания, свързани с това доколко и въобще, защото ние проявихме героизъм, за да докараме пострадалия съдебната зала, за да добие съда първо впечатление от него и второ – направихме няколко искания, свързани пак със СМЕ относно обстоятелството доколко тези снимки, които са по делото от „пълномощника“ му, са действително на това лице, което той се представя, като колегата Д. представи и други доказателства, свързани с това, че въпросното лице има характерни белези относно структурата на зъбите – нещо, което би следвало да се отрази при тези снимки, а то го няма. В тази връзка и ние твърдяхме, и аз съм искал, да се направи в наше присъствие профил на лицето, докато е тук – това да бъде наложено като фотография в/у фотография със снимките, които са били предоставени и след обстоен преглед да се види дали тези особености, които лицето има по отношение на лицево-челюстната си част отговарят на тези, които са там, тъй като едно от основните наши твърдения са, че тези 2 доказателства са били правени след това – след като се разбира, че единият от двамата подсъдими, след като е прострелян във въпросната фитнес зала, веднага е отишъл в полицейския участък, подал е жалба, бил е заведен в „Св. Анна“ за съответните прегледи и те, научавайки, че ще бъде възбудено дело за употреба на огнестрелно оръжие (очевидно незаконно), са започнали следващите няколко дни да създават тези доказателства. Отделно от това, ние и аз по-точно, казвам „ние“, защото това се потвърждава и от колегата, ние твърдим, че такава снимка в „Аджибадем Ситиклиник“ въобще не са правени и ние се базираме на неговите обяснения, където той казва, че там не е ходил въобще. Ние сме изискали и сме представили документация, че в тази клиника се твърди, че този скенер или резонанс е правен в тази болница, а самият пострадал не знае, че е ходил там и да са му правили такъв.

Имахме съмнения и по отношение това, че с една лична карта, извинете, но тези лични карти на по 10 години – как съм изглеждал преди и сега… и ние затова искахме този въпрос да бъде изчистен и той смятам, че е в интерес на разкриване на обективната истина и съдът беше задължен служебно да направи всички усилия. Вместо това той допусна да се направи някакъв преглед на това лице в наше отсъствие и с оглед, че точно в този момент аз помолих да бъда освободен от залата, защото имах други дела и отново вещите лица казват, че са направили идентификацията чрез лична карта. Лична карта, обаче… Аз затова исках да сме там, да присъстваме на правенето на снимката, да сме убедени, че това, което се представя като доказателство по делото е безспорно. Дали ще бъде в наша ползва или в наша вина е ирелевантно за обективната истина, а за нас е важно да я разкрием.

Моля, с оглед изразеното от мен, да допуснете повторна СМЕ с нови вещи лица, с начина на преглеждане, който аз искам, със сравняване на тези снимки, които са били представени в ДП от небезизвестния С. И. – адвокат от ВАК, с това, което ще намерят обективно вещите лица, които ще извършат тези прегледи в присъствието поне на един от защитниците, който да присъства на този преглед.

По отношение на свидетелите: На 04.04.22г. бях направил искане за едновременен разпит на свидетели. Обърнах вниманието на ВОС, че при тези дела и то такъв състав, разпита на поне основните лица в едно с.з. е изключително важно. Вместо това ние издирвахме т. нар. „пострадал“ и чакахме той сам да реши да дойде при нас в съдебната зала, а не тогава, когато съда го призоваваше, а той съобразно НПК е задължен да дойде.

Затова у нас остана съмнението, че лицето, което се е явило вместо него на въпросния скенер в различна клиника, от която той твърди, очевидно трябваше да бъдат стиковани тези неща, за да може той да се появи и по същата схема да се направи изследване на лицето.

Защото когато колегата попита вещите лица: „Вие, освен личната карта, какво друго направихте, какво прегледахте?“, те не можаха да отговорят на този въпрос и е този смисъл мотивите на РС, в които е написал, че вещите лица били изключително убедени в това, че това е личността, която е трябвало да преглед. Като ги попитахме дали има явни татуировки например – той е целия шарен, висок, як, голям мъж, те казаха, че не си спомнят, че няма татуировки и т.н., поради което за нас отново възникна съмнението, че не се е явило лицето, 3 което ние издирваме дали има телесни повреди, а се явява някакво трето лице, което очевидно са намерили тогава, за да бъде скенирано вместо него.

Бяха оставени без уважение и исканията ми за съдебно удостоверение относно това дали е ходил между 19.11.2019 г. – 31.12.2019 г. пострадалия П. в МБАЛ „Св. Анна“, защото те твърдят, че уж били ходили вечерта и имало опашка и се отказали, докато изпратени от полицията, единия от подсъдимите е бил там и въобще такива хора не са се мяркали в него ден.

По същия начин е удостоверението. което сме искали по отношение на П. и по отношение на „Аджибадем Ситиклиник“ – от там ни изпратиха само един списък, в който е включен като прегледано лице в тази болница Е. П.. Т.е. аз съм бил там, обаче аз не знам, че съм бил там и това буди съмнение и то съвсем основателно, след като не знаеш къде си ходил на преглед и къде ти е правен скенера, а това е една манипулация, при която лягаш на едно легло и там те бутат наляво-надясно и т.н. Очевидно, че той такъв преглед никога не му е правен. Няма да го свързвам със свидетелски показания, където е казал „на мен ми няма нищо“ и т.н.

Аз моля да преразгледате този отказ на РС относно тези 2 доказателствени искания за снабдяване от съответните лечебни заведения на тези медицински документи.

Възникна спор относно това доколко т.нар. „свидетел на прокуратурата“, извън лицата замесени пряко в конфликта – К., П. и М. М.в – това е свид. Д.. Той обяснява нещо, което е видял и така съдът е склонен да приеме показанията му, защото твърди, че е бил на една пътека, откъдето е видял кой кого е удрял. Всъщност той е лицето, извън тези тримата, които очевидно имат интерес да кажат, че двамата са били единия, той е единствения, който твърди това нещо. Ще видите, че неговите обяснения не са пълни – той твърди с едно изречение и след като знаете практиката на прокуратурата – „дайте да ги прочетем“. На нито едно обяснение по 281 не сме дали съгласие и всички обяснения са били при условията на ал.4 без наше съгласие и те всъщност представляват косвено доказателство, което трябва да бъде позиционирано с всички останали по делото. Мисълта ми беше, че го исках няколко пъти това нещо, а то е простичка работа – схема на мястото, където да се види къде е бара, кой къде кой удря, а и показанията на свид. Д., на които РС е отнел близо 2 листа и половина в мотивите си, за да обясни защо не иска да приеме нейните обяснения, въпреки че тя няма никакъв правен интерес нито да подкрепя нас, нито да подкрепя другата страна, а е служител в залата. Искахме, за да може да се види, да извикаме Д. и да каже къде е бил и да видим дали се вижда, защото всички твърдят, че от там – на пътеката – не се вижда и той няма как да възприеме това, което е записано в неговите обяснения. Той не беше убедителен, че действително това се е случило. Едва след като прокурора му каза „ти си казал еди-какво си“, той тогава каза „ами да“. Трябваше да се изчисти този въпрос и ако не сме го изчистили на първа инстанция, то трябва да стане сега. Вие можете да съберете необходимите доказателства, за да си сформирате собствено мнение. Това искахме – извън залата, Д. да дойде и да обясни кой къде е бил и откъде какво се вижда. В тази връзка считам, че това доказателство е абсолютно необходимо, за да можем да установим доколко 4 обективно въпросния свидетел, на който се индиректно се позовава в мотивите си РС, доколко те са действителни.

По същество това бяха исканията, които ние направихме – два момента – да сме сигурни дали това е лицето, което е получило съответните телесни повреди и да видим и проверим на кои свидетели, извън тези, за които РС казва „свидетелските показания на тези от първа група са непротиворечиви – да не си спомня къде е му е правена снимката, не си спомня детайли, които са много важни, защо не са отишли на лекар т.н.“ … Аз съм направил разбивка и на тримата, за да видите, че самите между тях, нещо което РС не е правил и затова като казвам, че има вътрешно противоречие в мотивите на РС, което води до липса на мотиви – той приема нещо за така, но приема частично, хапе от тримата по нещо, за да каже, че случката е станала по този начин. Въобще не говори и не се коментира факта, че единия от тримата отива след това, къса въпросната дигитална уредба, за което има записи, защото ако аз съм прав защо няма да видя записа и да се види кой кого е нападнал, двама ли са, трима ли и т.н.

Моля съда да уважи тези наши искания с оглед изясняване на обективната истина.

Имам много аргументи по същество, но това е за доказателствените искания.