Решение № 159 от 01.07.2019, Апелативен съд - Варна

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 159 гр. Варна, 01.07.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ВАРНЕНСКИ

АПЕЛАТИВЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на петнадесети май, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ

: РАДОСЛАВ СЛАВОВ

ЧЛЕНОВЕ : ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ

ХРИСТОВА при секретаря ЕЛИ ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдия Р.Славов в.т.д.№117 по описа за 2019г. на ВАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 913/28.11.2018год. по т.д. № 1619/2017год. на ВОС, съдът е: Признал за установено в отношенията между НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София и ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност ,

ЕИК *********, със седалище гр.Девня, Промишлена зона, съществуването на вземане на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, спрямо ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, в размер на 129 902,69лв, от което 109 600,31лв- главници и 20 302,38лв- лихви до 17.03.17г., възникнали по декларации обр.6, изд. за периода 12.05.13г. до 13.03.17г., ведно с лихвите до оконч.погасяване на главниците, на основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ, като е Отхвърлил иска за сумата от 2451,21лв, съставляваща разликата над размера от 129902,69лв. до пълния предявен размер от 132353,90лв, представляваща главница по РА №03251300182/17.01.14г., като неоснователен: Отхвърлил предявения от НАЦИОНАЛНА

АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София срещу

ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище гр.Девня, Промишлена зона, иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на 505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА №03251300182/17.01.14г., по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, като неоснователен:

Осъдил е ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, със седалище гр.Девня, Промишлена зона, ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София, сумата от 1609,63лв., представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. Осъдил е НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София ДА ЗАПЛАТИ на ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, представлявано от синдика И.Б., сумата от 92,83лв., представляваща направени в производството разноски: Осъдил е ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност , ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Варненски окръжен съд сумата от 1299,03лева, представляваща дължимата за производството по уважения иск държавна такса, на основание чл.78, ал.6 от ГПК във вр. с чл.694, ал.7 от ТЗ.

Недоволни от решението са останали страните по делото:

Производството е образувано по въззивна жалба от синдика на „Полимери“АД-/в н./ гр.Девня- И.Т.Б., чрез адв.Е.Д. срещу постановеното решение в частта му с което исковете срещу дружеството са уважени, както и срещу решението в частта му, с която същото е осъдено да заплати разноски.

Счита решението в обжалваните частти за неправилно- поради необоснованост на същото и поради процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, по изложени съображения, като се иска неговата отмяна и постановяване на ново, с което искът да бъде отхвърлен изцяло.

Относно оплакването за допуснати процесуални нарушения излага следното: Съдът е допуснал за разглеждане претенциите които са обективно съдединени и на различно основание: По РА и по Декларации, за главници и лихви, съответно за установяване на различна поредност на приети в производсвото по несъстоятелност вземания. В проведеното на 25.06.2018год. заседание по делото са поискали съда да коригира докалада по чл.146 ГПК, като индивидуализира претенциите на НАП по основаниие и размер, но съдът е приел, че не са налице основания за това и е приел доклада така, както е изложен в определение № 1509 от 30.04.2018год.:

Също в нарушение на съдопроизводствените правила, съдът не е е разпределил доказателствената тежест между страните и конкретно не е указало на НАП да докаже твърдението си, че е предприело действия по принудително изпълнение на процесните неприети вземания, което е било оспорено с отговора на исковата молба. Счита нарушението за съществени, тъй като в резулатат на него ВОС не е разгледал и възражението на въззивника, че претендираните за установяване от НАП вземания по Декларациите са погасени чрез плащане.

Излага, че съдът е допуснал нарушение на чл.236 ГПК, понеже не е обсъдил всички възражения на страните, конкретно на синдика на „Полимери“АД/в н./, а именно:

Възраженията, че НАП имат право да преценят как да разпределят постъпилите плащания от „Полимери“АД/н/, по Декларациите, съответно че „Полимери“АД/н/ не може да упражни правата си по чл.169 ал.3 ДОПК.

Относно твърдението за противоречие с материалния закон и необоснованост на обжалваната част от решението:

Излага, че с ИМ НАП претендира установяване на вземане в размер на 109 600,31лв. по декларации за периода 04.06.2013год.-13.03.2017год. Видно от приетата ССЕ и представените 78 бр. платежни нареждания-неоспорени от ищеца, както и от признание на последния, „Полимери“АД/н/ е платило на ищеца задължения по процесните декларации за периода 04.06.13год.-13.03.2017год. сума в размер на 133 891лв., а за периода до края на 2017год.-сума в размер 141 210,15лв.

След като НАП претендира по-малка сума по процесните декларации, следва че искът в тази си част е неоснователен. За това претендираното от НАП задължение от 109 600,31лв. е погасено чрез плащане. Счита за неоснователно възражението на НАП, че има право да прецени как да разпределят постъпилите плащания по декларациите, съответно че „Полимери“АД /н/, не може да упражни правата си по чл.169 ал.3 ДОПК.

Относно вземането за лихви в размер на 20 302,38лв.: Решението в тази част е неправилно, понеже след като са неоснователни главните претенции за вземания по главници по Декларациите, следва че са неоснователни и акцесорните претенции за лихви върху тях, поради което искът следва да се отхвърли изцяло в тази му част.

В евентуалност счита, че претенцията на НАП за главници по Декларациите следва да бъде уважена за сумата от 69 242 лв., съответно за сумата от 62 305,89лв. и да бъде отхвърлена за разликата до пълния претендиран размер от 109 600,31лв. понеже:

Според

Доп.ССЕ, вземанията на НАП по Декларациите след извършените плащания са в размер на 69 242лв., поради което претенцията е основателна само до този размер:

В евентуалност вземанията на НАП са в размер на 47 294,42лв. понеже: В производството по несъстоятелност на „Полимери“АД /н/, по РА са приети вземания в размер на 566 559,11лв. а от страна на НАП са претендирани 519 264,69лв., за сметка на платената от дружестното сума в размер на 47 294,42лв. по процесните Декларации. Следователно, вземанията по процесните декларации в размер на 47 294,42лв. вече са приети в допълнителен списък № 17, като част от вземанията по РА, поради което не може да се установяват отново. За това претенцията на НАП е основателна но само за сумата от 62 305,89лв., която е останала непогасена след извършените плащания от „Полимери“АД/н./. С оглед на изложеното, счита че се налага промяна в решението и относно вземането за лихви, като същото бъде намалено до 13 204 лв. в първия случай, съответно до 12 680 лв. във втория. Оспорва решението и относно присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение, като счита, че такива не се дължат, понеже НАП не са представили списък по чл.80 ГПК.

С жалбата се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и исковете да бъдат отхвърлени изцяло.

Срещу решението е постъпила жалба и от ищеца НАП-Соофия, която го обжалва чрез процесуален представител, в частта с която предявения иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване на поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на 505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА №03251300182/17.01.14г., по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ, е отхвърлен като неоснователен:

Счита решението за неправилно поради необоснованост и незаконосъобразност и като такова се иска решението да бъде отменено в обжалваната част и постановено ново, с което исковете бъдат уважени.

Оспорва извода на съда, че ревизионния акт установява публични задължения, като едва с влизане в сила на акта, задълженията са окончателно индивидуализирани и установени по основание и размер. Излага, че данъкът е публично държавно вземане, като негова характеристика е законоустановеност по основание, размер и субекти. Затова задълженията за данъци са винаги ликвидни и с настъпване на датата на падежа стават изискуеми. С ревизионният акт се констатира вече възникнало по силата на закона данъчно задължение, тъй като данъчните задължения стават изискуеми с настъпването на определения падеж. За това, с РА се признават или задължения, а не се създават такива, понеже същият има само декларативно действие. Основната функция на РА е да послужи като изпълнителен титул, като с него се констатира вече възникнало по силата на закона данъчно задължение.

Насрещната страна- „Полимери“АД/в н./, не е изразила становище по жалбата:

-синдикът на „Полимери“АД/н./, чрез писмен отговор на процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна, по изложени съображения.

Жалбите отговарят на изискванията на чл.260 и чл.262 ГПК и са допустими.

В съдебно заседание жалбите се поддържат чрез процесуални представители.

Постъпили са и писмени бележки от процесуалния представител на синдика на „Полимери“Ад /в н./

За да се произнесе, съдът съобрази следното, относно обжалваните части от решението:

Производството е било образувано по искова молба, подадена от НАЦИОНАЛНА АГЕНЦИЯ ЗА ПРИХОДИТЕ гр.София срещу ПОЛИМЕРИ АД – в несъстоятелност, ЕИК *********, със седалище гр.Девня, при участието на синдика И.Т.Б., с която е предявен иск с правно основание чл.694, ал.2, т.1 ТЗ за установяване съществуването на неприето в производството по несъстоятелност вземане на кредитора НАП в размер на 129 902,69лв, от които 109 600,31,лв-главници и 20302,38лв- лихви до 17.03.17г., възникнали по декларации обр.6, изд. за периода 12.05.13г. до 13.03.17г., ведно с лихвите до окончателното погасяване на главниците:

Както и за установяване на поредност на удовлетворяване на публични вземания в размер на 505 274,62лв- главници и 138501,15лв – лихви, възникнали по РА №03251300182/17.01.14г., по реда на чл.722, ал.1, т.6 ТЗ.

В исковата си молба ищецът твърди, че с молба от 24.03.17г. е предявил публични вземания в общ размер на 1070013,64лв, възникнали по РА №03251300182/17.01.14г. и по декларации обр.6, издадени за периода 12.05.13г. до 13.03.17г. Излага, че в допълн.списък №17 на приети вземания синдикът е включил публ.вземания в общ размер на 933851,24лв, като за главница в размер на 566 539,11 лв и лихва от 138501,15лв е предвидил поредност на удовлетворяване по чл.722, ал.1, т.7 ТЗ, а в допълн.списък №2 на неприети вземания е включил публ.вземания в размер на 112 160,31лв-главница и 21550,88лв-лихви по декларации обр.6. Твърди, че е депозирано възражение срещу неприемането на публ.вземания и поредността на удовлетворяване, което било оставено без уважение. Твърди, че по РА №03251300182/17.01.14г. е предявена главница в размер на 519 196,52лв, от която 505274,62лв е възникнала преди откриване на производството по несъстоятелност, а 13921,90лв е възникнала след ОПН, както и е предявена лихва в общ размер на 357 293,05лв, от която 138 501,15лв е възникнала до датата на съд.решение за ОПН. Излага, че с РА се констатират вече възникнало по силата на закона данъчно задължение и същият има само декларативно действие, тъй като не създава същинско даннъчно задължение, или неговата функция е да служи като изпълнитеен титул и с него се констатира вече възникнало данъчно задължение. За това счита, че публичните вземания, които са възникнали до датата на съдебното решение за ОПН, вкл. и лихвите върху тях, следва да се изплатят с поредност по чл.722, ал.1, т.6 от ТЗ.

Твърди още, че изискуемите неприети вземания са в общ размер на 129 902,69лв, от която за задълж.осигур.вноски по декларации обр.6 – 109 600,31лв и лихви 20302,38лв. Излага, че съгл. чл.169, ал.4 ДОПК за публични задължения, установявани от НАП, до започване на принуд.събиране длъжникът заявява вида на задълженията, които иска да погаси.