Решение № 495 от 05.07.2017, Районен съд - Велико Търново

Р Е Ш Е Н И Е

№...... гр.В.Търново, 05.07.2017г.

В И

М Е Т О Н

А Н А

Р О Д А

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, дванадесети състав, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЛЮБКА МИЛКОВА при участието на секретаря Албена

Шишманова и в присъствието на прокурора ……, като разгледа докладваното от съдията Милкова Гр.д. №3722 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени по реда на чл.415 ал.1 вр. чл.422 ал.1 от ГПК в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване установителни иск с правно основание чл.21, вр. чл.23 от ЗДФИ и иск по чл.26 от ЗДФИ, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от 13.03.2015г. до окончателното погасяване на задължението.

Ищецът

МОБАЛ "Д-р Ст. Ч." АД със седалище гр.*, чрез пълномощника си адв.М. от ВТАК, излага твърдения в ИМ, че между него и първия ответник Л.Х.Г. на 27.06.2012г. е сключен Договор за възлагане на управлението, по силата на който на последния е възложено и той е приел да представлява и управлява дружеството - ищец от името на СД, който договор е прекратен на 08.10.2013г. Сочи, че със Заповед №97А/30.04.2013г. на Изп. директор на МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.” АД на втория ответник И.И.Ч. е възложено да изпълнява функциите на лице, упражняващо инвеститорски контрол на обект „Строително - ремонтни работи и ремонт на асансьорна уредба в съществуваща шахта и надграждането й с четири допълнителни спирки в База 1 на МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.” АД гр.*. Твърди, че на 24.01.2013г. между третия ответник „С. м.” АД гр. Русе и четвъртия ответник „Е.” АД гр.* е сключен Договор за обединение, допълнен с Допълнителни споразумения №1/21.02.2013г. и №2/20.06.2013г., за създаване на дружество по ЗЗД с наименование Обединение „С.

В. С.”. Сочи, че на 08.04.2013г. между ищцовото АД, в качеството му на Възложител, представлявано към тази дата от първия ответник в качеството му на Изп. директор, и Обединение „С. В. С.”, представляващо дружество по ЗЗД, в качеството му на Изпълнител, е сключен Договор за изпълнение на обществена поръчка с предмет „Строително-ремонтни работи и ремонт на асансьорна уредба в съществуваща шахта и надграждането й с четири допълнителни спирки в База 1 на МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.” АД гр. В. Търново, по повод сключването на който договор в ищцовото дружество е извършена финансова инспекция за законосъобразност и документална обоснованост на извършените по него разходи, приключила със съставянето на Акт за начет №11-04-4/12.03.2015г., приложен към Доклад за извършена финансова инспекция на МОБАЛ „Д-р Ст. Ч.” АД гр.* №ДИ2ВТ-1/12.03.2015г. на АДФИ. Твърди, че по повод процесния Договор за изпълнение на обществена поръчка от 08.04.2013г., в раздел ІІІ, т.4 от съставения Акт за начет №11-04-4/12.03.2015г., е констатирано наличието на изплатени като надактувани, неизпълнени СМР и актувани СМР и доставки по единични цени, различаващи се от офертните цени, на обща стойност от 43889,05 лв., която сума от 43 889,05 лв. е приета с акта за начет като причинена вреда на ищцовото дружество и за която са отговорни ответниците по ИМ, при условията на солидарност. Навежда, че отговорността на първия ответник Л.Г. произтича от неизпълнение на задълженията му по т.4.1 и т.4.7 от подписания между него и ищеца на 27.06.2012г. Договор за възлагане на управлението, като с подписването на протоколи, актове обр.19 и заменителни таблици, касаещи изпълнението на Договор за възлагане на обществена поръчка от 08.04.2013г., с които е приел видовете, количественото и стойностно изпълнение на СРР, в това число неизпълнени актувани СМР и актувани СМР и доставки по цени, различни от офертните цени, е дал основание на изпълнителя да издаде фактури на основание на които неоснователно е разпоредил и извършил разплащането на сумата от 43 889,05 лв., поради което следва да бъде ангажирана пълната му имуществена отговорност на основание чл.21, ал.1, т.1, вр. ал.4, вр. чл.23, т.4 от ЗДФИ. Твърди, че пълната имуществена отговорност на втория ответник И.И.Ч. за причинената на ищцовото дружество вреда в размер на 43 889,05 лв. произтича от това, че като лице, осъществяващо инвеститорски контрол на изпълнявания обект по Договор за възлагане на обществена поръчка от 08.04.2013г., съгласно Заповед №97А/30.04.2013г. на Изп. директор на ищцовото дружество, не е изпълнил задълженията си по т.2 и т.3 от същата при подписването на протоколи, актове обр.19, подробна ведомост и заменителна таблица, касаещи изпълнението по договора за обществена поръчка от 08.04.2013г., с които е приел видовете, количественото и стойностно изпълнение на СМР на обекта, в резултат на което е дал основание на изпълнителя да издаде фактури за видове и количества отчетени СМР, в т.ч. и неизпълнени СМР и актувани СМР и доставки с единични цени, различаващи се от офертните такива, на основание на които неоснователно е разпоредено разплащането и получаването на сумата от 43889,05 лв., поради което е отговорен на основание чл.21 ал.1 т.1 вр. ал.4 вр. чл.23 т.3 от ЗДФИ. Твърди, че третия и четвъртия ответници „Скални материали” АД и „Ескана” АД, учредители на гражданско дружество по ЗЗД - Обединение „С. В. С.” - изпълнител по Договор за общ. поръчка от 08.04.2013г., в качеството им на персонифицирани лица по смисъла на чл.21, ал.3 от ЗДФИ, отговарят за причинената на ищцовото дружество вреда в размер на 43889,05лв. на основание чл.21, ал.3, вр. чл.23, т.5 от ЗДФИ като лица, получили нещо без правно основание в резултат от действията на причинителя на вредата, тъй като чрез своя упълномощен представител са подписали протоколи обр.19, актове обр.19 и заменителни таблици и технически документи към тях, като в тях са включени и неизпълнени СМР и актувани СМР и доставки с единични цени, различаващи се от офертните цени, което е неизпълнение на чл.3, ал.1 и ал.5, б.”а” и б.”б” от договора за обществена поръчка. Твърди, че третият и четвъртият ответници, в качеството си на учредители на гражданско дружество по ЗЗД - Обединение „С. В. С.”, са солидарно отговорни за изпълнението на задълженията си по сключения на 08.04.2013г.

Договор за обществена поръчка, както на основание чл.20, изр.1 от сключения между тях Договор за обединение от 24.01.2013г., така и на основание чл.261, ал.3 от ЗЗД, доколкото договорът от 08.04.2013г. има характеристиката на договор за изработка по смисъла на чл.258 и сл. от ЗЗД. Навежда, че четиримата ответници, съгласно акта за начет и разпоредбата на чл.26 от ЗДФИ, като отговорни за причиняването на вредата лица, дължат законна лихва от датата на причиняването й - 29.04.2013г. за сумата от 11489,48 лв. /датата на частично заплащане на СМР и доставки, съгласно платежно нареждане от тази дата/ и 18.05.2013г. за сумата 32399,57лв. /датата на окончателно заплащане на СМР и доставки, съгласно платежно нареждане от тази дата/ до датата на възстановяването и, като размерът на законната лихва от датата на установяването на вредата, до датата на съставянето на акта за начет, е приета в самия акт за начет и е в размер на 8173,42 лв. Твърди, че съставеното на 24.06.2015г. Заключение към Акт за начет №11-04-4/12.03.2015г. е връчено на начетените лица, като подадените от тях възражения са отхвърлени от финансовите инспектори като неоснователни, както и че съгласно писмо изх.№11-04-3/02.10.2015г. на Д/ра на АДФИ, процедурата по съставяне и връчване на акта за начет е приключила, съгласно разпоредбите на ЗДФИ и ППЗДФИ, изпълнена е и процедурата по чл.49, ал.1 от ППЗДФИ и след извършената допълнителна проверка по чл.22, ал.6 от ЗДФИ е установено, че не са налице предпоставки за прекратяване на производството. Твърди, че в изпълнение на задължението си по чл.27, ал.5 от ЗДФИ е образувал Ч.гр.д. №2872/2015г. по описа на ВТРС, по което против четиримата ответници са издадени заповед по чл.417 от ГПК и ИЛ за сумата от 52062,47 лв., от която: сумата от 43889,05лв. - причинена на ищцовото дружество вреда във връзка с изпълнението на Договор за обществена поръчка от 08.04.2013г., установена с Акт за начет №11-04-4/12.03.2015г. и сумата от 8173,42 лв. - посочена в Акт за начет №11-04-4/12.03.2015г. законна лихва върху размера на установената вреда, а именно: от 29.04.2013г. за сумата 11489,48 лв. и от 18.05.2013г. за сумата 32399,57 лв., до 12.03.2015г. - датата на съставянето на акта за начет, ведно със законната лихва върху главницата от 43889,05 лв., считано от 13.03.2015г. до окончателното изплащане на сумата, против която заповед по чл.417 от ГПК четиримата ответници - длъжници са възразили в рамките на срока по чл.414, ал.2 от ГПК, което обуславя и правния интерес у ищеца от предявяване по реда на чл.415, ал.1, вр. чл.422, ал.1 от ГПК на настоящите установителни искове за установяване съществуването на оспореното му парично притезание за исковите суми за главница и законна лихва, основано на процесния Акт за начет №11-04-4/12.03.2015г., ползващ се с презумптивна доказателствена сила, съгласно чл.22 ал.5 от ЗДФИ. Претендира направените по делото съдебни разноски.

В

СЗ ищецът, чрез адв.М. от ВТАК, поддържа изцяло предявените искове по съображения, изложени в писмена защита.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК четиримата ответници Л.Х.Г., И.И.Ч., "С. м." АД със седалище гр.* и "Е." АД със седалище гр.Варна, чрез пълномощника си адв. М. от ВТАК, депозират писмен отговор, с който релевират възражение за процесуална недопустимост на предявените искове на основания, че не им е съставян и връчван процесния Акт за начет №11-04-4/12.03.2015г., а им е връчен Акт за начет №11-04-4, но с друга дата- 26.02.2015г., респ. за недопустимост на исковете срещу третия и четвърти ответници "С. м." АД и "Е." АД, поради липса на тяхна пасивна процесуална легитимация,доколкото същите на са посочени като длъжници в процесния акт за начет, а като трети съдлъжник е посочен изпълнителя Обединение "С. В. С." гр.*, отхвърлено от съда с определението по чл.140 от ГПК. Релевират възражение за процесуална недопустимост на предявените искове и поради липса на правен интерес у ищеца от предявяването им, доколкото процесният акт за начет не установява годно за изпълнение вземане. По същество четиримата ответници оспорват установителните искове като неоснователни и недоказани и молят да бъдат отхвърлени изцяло. Навеждат, че процесният акт за начет не отразява фактите за виновно причинените вреди и предпоставките, обуславящи възникването на имуществената им отговорност, съгласно изискването на чл.43, ал.1 от ППЗДФИ, както и че не съдържа реквизитите по чл.43, ал.2, т.4 от ППЗДФИ и не е подкрепен с годни доказателства, в резултат на което е отпаднала презумпцията за истинност на констатациите в процесния акт за начет, въведена с чл.22 ал.5 от ЗДФИ, и е обърната доказателствената тежест, като ищецът не е доказал констатациите по акта за начет. Навеждат, че при съставянето и издаването на акта за начет не е спазена законовата процедура. Твърдят, че не им е връчван доклад №ДИ 2 ВТ-1/12.03.2015г. за извършена финансова инспекция на ищцовото дружество, към който е приложен процесният акт за начет, както и че към момента на подаване на писмен отговор не им е връчвано заключението по акта за начет.

Навеждат, че липсват доказателства за проведена докрай процедура по чл.22, ал.3 ЗДФИ, детайлизирана в чл.46 - чл.49 от ППЗДФИ, така че да възникне право на вземане у ищеца против ответниците, основано на акта за начет. Навеждат, че е следвало да бъде извършена допълнителна проверка по чл.22, ал.6 от ЗДФИ, резултатите от която е следвало да им бъдат връчени. С последваща молба уточняват, че заключението по акта за начет е връчено само на изпълнителя по процесния договор за обществена поръчка и то едва в хода на настоящото производство. С писмената защита сочат, че заключението по акта за начет не е връчено на първия ответник Л.Г. и към момента на изготвянето и, респ. на приключване на устните състезания. Навеждат, че плащанията, направени по договора за общ. поръчка, не са надвишили крайната цена на поръчката, поради което не следва да се ангажира имуществената отговорност на изпълнителя, в частност тази на третия и четвърти ответници, които са го учредили, а по отношение на първия и втория ответници не е доказано, че са имали правомощия да осъществяват контрол върху лица, на които това е възложено /строителния надзор/. Навеждат, че не е налице която и да е от предпоставките по чл.21 от ЗДФИ, за да бъде ангажирана пълната имуществена отговорност за така „причинените” от ответниците вреди /когато вредата е причинена умишлено/. Релевират, че не се установява, че вредата е настъпила в резултат на заплатени суми над посочените и договорените в процесния договор. Твърдят, че доказателствата по делото, в т.ч. и тези, съдържащи се в заповедното производство, оборват твърдението, изложено в исковата молба, за настъпването на имуществена вреда на бюджета на ищцовото дружество, съобразно процесния акт за начет. Навеждат, че не са реализирани твърдените от ищеца и посочени в исковата молба предпоставки на материалния закон /ЗДФИ, ППЗДФИ/ за реализиране пълната имуществена отговорност по отношение на всеки един от ответниците. Първият и вторият ответници, привлечени към отговорност по ЗДФИ като причинители на вредата, оспорват, че не са налице предпоставките по чл.21 ал.1 т.1 от ЗДФИ, съгласно която норма отговорност се носи само за вреда, причинена умишлено, каквито доказателства за тяхно протИ.правно и виновно при форма на вина умисъл, поведение липсват. Навеждат, че изпълнените СРР, които са актувани в протоколи - обр.19, са действително извършени с нужното количество и качество, както и че всички видове и количества СРР със съответните единични цени са утвърдени от Възложителя, налице са заменителни таблици, удостоверяващи наложилите се допълнителни дейности, предвид специфичността на поръчката и сложния строителен процес.