Определение № 5640 от 03.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5640 гр. София, 03.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20241110164526 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Производството по делото е образувано по искова молба на Б. Р. Т. срещу „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от ответниците.

Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г. с ответника „Кредисимо“ ЕАД. Посочва, че съгласно чл.4, ал. 1 от договора за кредит е следвало да представи обезпечение, а съгласно чл. 4, ал. 2 е било посочено, че ако не предостави обезпечение, щяло да се счита, че заявлението за отпускане на кредит не е одобрено и съответно договорът нямало да породи действие. Договорът за кредит бил със срок 24 месеца, като сумата следвало да бъде върната на 24 вноски. Твърди, че на същата дата 28.02.2024 г. е сключил договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, като е следвало да заплати възнаграждение по договора в размер на 4187,26 лв. Твърди, че договорът за кредит е нищожен, тъй като нямал посочени възнаградителна лихва; годишен процент на разходите (ГПР) и размер на общо дължимата сума по кредита. Посочва, че кредиторът не е включил възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство към ГПР, като стремежът му по този начин е бил заобикалянето на нормата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Счита, че сумата в размер на 4187,26 лв. е била сигурен доход по кредита, поради което е следвало да бъде включена към ГПР. Твърди, че ответникът „Кредисимо“ ЕАД го е въвел в заблуждение, доколкото е посочил по-нисък размер на ГПР от действителния. Счита, че поради нищожността на договора за кредит, не е произвела действие уговорката за заплащане на възнаграждение на втория ответник. Посочва, че двамата ответници са свързани дружества, като „Кредисимо“ ЕАД е едноличен собственик на „Ай Тръст“ ЕООД, поради което ответникът „Кредисимо“ ЕАД е бил наясно с избора на ищеца за предоставяне на обезпечение към момента на сключването на договора. Сочи, че в договора е било посочено, че при предоставяне на обезпечение заявлението за кандидатстване на кредит се разглеждало в рамките на 48 часа, а при непредоставяне на обезпечение същото се разглеждало в рамките на 14 дни. Твърди, че сключването на договора за поръчителство 1 противоречи на чл. 16 ЗПК предвиждащ задължение за кредитодателя сам да прецени платежоспособността на кредитополучателя. Счита, че доколкото двата договора са свързани помежду си нищожността на договора за кредит води до нищожност и на договора за поръчителство. Твърди, че възнаграждението по договора за поръчителство е в много голям размер съпоставено с главницата на отпуснатия кредит, поради което в противоречие с чл.

143 ЗЗП. С оглед гореизложеното моли за прогласяването на недействителността на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и за прогласяването на недействителността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към договора за потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори от двамата ответниците, с които оспорват предявените искове.

Ответникът „Кредисимо” ЕАД не оспорва сключването на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. Не оспорва, че предоставената сума е усвоена от ищеца, като 4000,00 лева от главницата е била усвоена от кредитополучателя за потребителски цели, а със сумата от 526,52 лева е била заплатена дължима от кредитополучателя застрахователна премия. Сочи, че в частта за сумата от 526,52 лева кредитът имал характеристиките на стоково финансиране, тъй като с отпусната главница кредитополучателят е закупил услуга (застраховка), а дължимото за услугата възнаграждение е заплатено от кредитодателя директно от името и за сметка на кредитополучателя директно към доставчика на услугата.

Сочи, че в приложението към договора ГПР е бил ясно посочен. Не оспорва, че при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК.

Твърди, че сключването на договор за предоставяне на обезпечение и съответно заплащането на възнаграждението за предоставено поръчителство, макар и разход за допълнителна свързана с договора за кредит услуга, не е задължително условие за получаване на кредита и предоставянето на кредита не е в резултат на търговски клаузи и условия между „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД. Освен това твърди, че размерът на възнаграждението за поръчител не бил известен на „Кредисимо” ЕАД към момента на сключване на договора за кредит. Твърди, че съгласно условията на договора кредитополучателят имал право, но не и задължение да предостави обезпечение. Сочи, че за кредитополучателя е била предвидена възможност в случай, че избере да предостави обезпечение за промяна на първоначалните условия по кредита, както и възможност за анулирането на кредита. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство (в случай че бъде избран такъв) се сключвал след сключването на договора за кредит с „Кредисимо“ ЕАД, поради което „Кредисимо“ ЕАД не знаело и нямало как да узнае предварително какво възнаграждение ще се уговори по бъдещ договор между кредитоискателя и поръчителя „Ай Тръст“ ЕООД, по който бъдещ договор не е страна. Твърди, че кандидатстването за кредита ставало в сайта на „Кредисимо“, като след попълването на заявката и при избор на 2 поръчител потребителят се препращал към сайта на „Ай Тръст“ ЕООД, където се извършвало сключването на договора за поръчителство. Поради това ответникът „Кредисимо“ ЕАД, нямайки достъп до сайта на поръчителя, е нямал информация относно параметрите на договора за поръчителство. Не оспорва, че е собственик на капитала на „Ай Тръст“ ЕООД, но твърди, че двете дружества са самостоятелни юридически лица със собствен предмет и дейност. Твърди, че договорът за предоставяне на поръчителство между ищеца и „Ай Тръст“ ЕООД е договор за поръчка по смисъла на чл. 280 и сл. от ЗЗД и уговореното по него възнаграждение не попада в обхвата на общи разходи по кредита.

Счита, че дори да е налице свързаност на лицата и наличие на скрито обогатяване, то би довело единствено до недействителност на клаузата в договора за предоставяне на поръчителство, съгласно която ищецът дължи възнаграждение на другия ответник „Ай Тръст“ ЕООД. Твърди, че дори процесният договор за предоставяне на поръчителство по договор за потребителски кредит да е нищожен, неговата евентуална недействителност би довела единствено до отпадане на задължението на кредитополучателя да заплати на поръчителя възнаграждение за предоставената услуга, но не и до недействителност на самия договор за потребителски кредит, нито на сключения във връзка със същия договор за поръчителство. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск спрямо него и присъждането на сторените по делото разноски.

Ответникът „Ай Тръст“ ЕООД също оспорва иска като неоснователен. Не оспорва сключването на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. Твърди, че е сключил с ищеца договор за поръчка при условията на чл. 280 от ЗЗД, наименуван „договор за предоставяне на поръчителство", съгласно който е поел задължението да сключи договор за поръчителство с „Кредисимо" ЕАД, по силата на който се е задължил да гарантира като поръчител задължението на ищеца. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство се дължало само за периода, за който е гарантирано задължението по кредита, т.е. при предсрочно погасяване на задължението на кредитополучателя, същият не дължал възнаграждение периода след пълното изплащане на кредита. Посочва, че вноските за погасяване на задължението за възнаграждение за поръчител са намаляващи, като размерът им е в зависимост от размера на гарантираното главно задължение. Твърди, че лицето което желае да получи кредит имало опция да избере дали кредитът да бъде обезпечен и какво обезпечение може да предостави, като в случай че изберял опцията за предоставяне на поръчителство от страна на „Ай Тръст" ЕООД на кредитоискателя се визуализирала месечна вноска, чиято стойност е бил сбор от вноската по потребителския кредит и вноската за възнаграждението на поръчителя. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Счита, че сключването на договор за предоставяне на поръчителство не може да бъде квалифицирано и като „заблуждаваща търговска практика", тъй като не било налице предоставяне на неясна информация или скрита информация. Посочва, че в Общите условия на „Кредисимо“ ЕАД в чл. 4, ал. 3 от договора за кредит изрично е било вписано, че кредитополучателят има право да заяви кредит без обезпечение. С оглед на това счита, че възнаграждението за поръчител 3 не следвало да бъде включено в ГПР, тъй като не било задължително условия. Твърди, че дружеството предлага услугите си на неограничен брой лица, в това число предлага гарантирането на ипотечни и бизнес кредити, като клиентската му база не е ограничена до кредитополучателите по договори с „Кредисимо" ЕАД, като имал свой персонал и имущество. С оглед гореизложеното моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Правна квалификация:

Ищецът е предявил срещу „Кредисимо“ ЕАД главен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК във вр.чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, с който се иска прогласяването на нищожността на Договора за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г.

Ищецът е предявил срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД искове с правно основание чл. 26, ал.

1, пр. 2 ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК, чл. 26, ал. 2, пр. 4 ЗЗД, с които се иска прогласяване на нищожността на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. към договора за потребителски кредит с „Кредисимо” ЕАД № 2930596 от 28.02.2024 г.

ДОКАЗАТЕЛСТВЕНАТА ТЕЖЕСТ съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК.

В тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 22 ЗПК срещу първия ответник е да установи при условията на пълно и главно доказване: сключването на Договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г. с първия ответник „Кредисимо" ЕАД със соченото в исковата молба съдържание, както и че договорът противоречи на императивни материалноправни разпоредби, в частност, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

По предявените искове за прогласяване на нищожност на договора за поръчителство в тежест на ищеца е да докаже: 1/ че на 28.02.2024 г. е сключил договор за предоставяне на поръчителство с „АЙ ТРЪСТ" ЕООД; 2/ че договорът, сключен с ответника, е нищожен на заявените с исковата молба основания - че със същия договор, като сключен за обезпечаване на задълженията на кредитополучателя по договор за заем от 28.02.2024 г. се заобикаля изискването на чл. 19, ал. 4 ЗПК, че същият е лишен от основание.

Съдът служебно следи за недействителност на договори и отделни клаузи, от значение за решаване на правния спор и обявява на страните, че може да не зачете правните последици на нищожна сделка, поради което с оглед принципа на състезателното начало дава възможност на страните да изразят становище по този въпрос и евентуално да посочат доказателства.

ОТДЕЛЯ на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните по делото следните факти: 1) че между ищеца и „Кредисимо“ ЕАД е Договор за потребителски кредит № 2930596 от 28.02.2024 г., както и сключването на Договор за предоставяне на поръчителство от 28.02.2024 г. с поръчител „Ай Тръст“ ЕООД и потребител Б. Р. Т.; 2) при изчисляване на ГПР възнаграждението за предоставяне на поръчителство, дължимо и платимо на „Ай Тръст“ ЕООД, не е включено като разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, като единственият разход по смисъла на чл. 19 от ЗПК, който е 4 включен при изчисляване на ГПР, е договорната възнаградителна лихва; 4) кредиторът „Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръст" ЕООД.