Решение № 456 от 20.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 456 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена З. Калпачка при участието на секретаря Боряна Ал. Костанева като разгледа докладваното от Елена З. Калпачка Търговско дело № 20255300900213 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, и чл. 429, ал. 3 КЗ.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Д. Ц. С., чрез пълномощник адв. Б. Б., против ЗД „БУЛ ИНС“ АД, за осъждането му да и заплати сумата от 200 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – страдания и психически стрес, в резултат на смъртта на майка и Р.Г.Ц.., причинена при ПТП на 04.09.2020 г., предизвикано от водач на лек автомобил „Хонда“, модел „Акорд“, с peг. № ****, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с ответника, ведно със законната лихва за забава от датата на претенцията до застрахователя - 04.11.2024г., до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 1706,90 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – заплатени суми за престой в камера, траурни потреби и комплексно обслужване на погребението на Р. Ц. и заплащане и направа на гробно място с мраморна плоча, причинени в резултат на смъртта на майка и Р.Г.Ц.. при посоченото ПТП на 04.09.2020 г., ведно със законната лихва за забава от датата на претенцията до застрахователя - 04.11.2024г., до окончателното изплащане на сумата. Претендира и заплащане на сторените в производството разноски, включително адвокатско възнаграждение на упълномощения адвокат.

В исковата молба се твърди, че на 04.09.2020 г. в землището на с. К., обл. П., на път I-6 София – Бургас, при км. 265 + 600, водачът на лек автомобил „Хонда“, модел „Акорд“, с peг. № ****, който е имал сключена валидна застраховка „Гражданска 1 отговорност“ на автомобилистите с ответника, нарушава правилата за движение по пътищата, като се движи с несъобразена с пътните условия скорост, на десен завой, при мокра пътна настилка, губи контрол над лекия автомобил, навлиза в лентата за насрещно движение и се блъска с насрещно движещ се лек автомобил, при което настъпва смъртта на Р. Ц., която е пътувала на предна лява седалка на автомобил „Хонда“. Ищцата била изключително близка с майка си, поради което смъртта и причинила психичен шок и силна мъка, която била постоянна и не можела да преодолее. Направила разходи за престой в камера, закупуване на права за гробно място, погребение, направа на гробно място и мраморна плоча.

С оглед чл. 380 от КЗ, на 04.11.2024г. ищцата депозирала пред ответното дружество застрахователна претенция, като не и било определено и заплатено застрахователно обезщетение. Моли да бъде осъден ответникът да и заплати претендираното обезщетение за причинените и имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на уведомяване на застрахователя за претенциите.

В уточняваща молба твърди, че с влязла в сила Присъда № 82/14.11.2024 г., постановена по НОХД № 1068/2024 г. по описа на ПОС, прекият причинител е осъден за причинената смърт на нейната майка.

В срок е постъпил отговор на исковата молба от ответника ЗД „БУЛ ИНС“ АД, чрез адв. М. Г., в който се оспорва предявения иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди само по размер, като го счита прекомерно завишен и несъобразен с принципа на справедливост, над размера от 120 000 лв., с оглед и обстоятелството, че смъртта на майката на ищцата е причинена от сестрата на ищцата.

Искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди оспорва, като счита фактура с издател „В И Г – 2011“ ЕООД съставена за целите на процеса, доколкото липсват реквизити на документа – номер и дата на съставяне, а фактура от 05.09.2020 г. е с получател лице, различно от ищеца – „Танатос“ ООД, а сумата, посочена в нея, е включена в сумата по фактура от 29.09.2020 г., издадена от „Танатос“ ООД.

Претендира сторените в производството разноски.

Не е постъпила допълнителна искова молба в срока по чл. 372 ГПК, даден от съда, като след срока е получена молба с която се оспорват направените в отговора на исковата молба възражения и се моли да бъде отделено като безспорно обстоятелството, че към датата на ПТП ответникът е покривал отговорността на причинителя по застраховка „гражданска отговорност на автомобилистите“. В хода по същество и в писмена защита ищецът, чрез пълномощника, поддържа така направените искания и възражения, развива съображения, че искът е основателен и доказан до претендирания размер, както и съобразен с практиката на съдилищата, поради което моли да бъде уважен и да бъдат присъдени разноски, съгласно представен списък.

2

Ответникът в хода по същество поддържа становището си за основателност на исковата претенция за заплащане на неимуществени вреди до 120000 лв, като в останалата част счита, че обезщетението не е съобразено с принципа на справедливост, както и за недоказаност на исковата претенция за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди. Не представя писмена защита в предоставения от съда срок.

След като анализира и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната логическа и правна връзка, съдът приема за установено следното:

От приетите писмени доказателства към исковата молба – констативен протокол за ПТП с пострадали лица, протокол за оглед на пътнотранспортно местопроизшествие медицинско свидетелство и акт за смърт, се установява настъпило на 04.09.2020 г., в землището на с. К., ПТП, при което е починала Р.Г.Ц... От приетата в заверен препис по делото влязла в сила Присъда № 82 от 14.11.2024 г., постановена по НОХД № 1068/2024 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, се установява, че С.Ц. С. е призната за виновна в това, че на 04.09.2020 г. в землището на с. К., обл. П., на път I-6 гр. София – гр. Бургас, при км 265+600 м, при управлението на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Хонда“, модел „Акорд“ с ДКН ****, е нарушила правилата за движение по пътищата, а именно: чл. 21 ал. 1 от ЗДвП: При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в km/h: Категория „В“, извън населено място – 90 km/h и по непредпазливост е причинила смъртта на повече от едно лице, а именно: Л.Л.Л. от гр.

П. и на Р.Г.Ц.. от гр. К., поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. пето б. „б“, пр. първо, вр. ал. 1, б. „в“, вр. чл. 342, ал. 1, вр. чл. 54 и чл. 2, ал. 1 от НК е осъдена на наказание лишаване от свобода.

По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че към датата на ПТП е налице валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника и деликвента.

От представеното удостоверение за наследници е видно, че ищецът Д. Ц. С., както и делинквента С.Ц. С., са дъщери на пострадалото лице Р.Г.Ц...

С уведомление от 04.11.2024 г. до ответното застрахователно дружество, ищцата е поискала изплащане на обезщетение в размер на 200 000 лв. за причинените и душевни болки и страдание от смъртта на майка и, както и сумата от 1706,90 лв. разходи за погребение. С писмо от 30.05.2025 г. застрахователят отказва заплащане на обезщетение, като сочи, че до представяне на влязъл сила съдебен акт, доказващ виновността на водача, управлявал застрахованото МПС, застрахователят не е в риск „Гражданска отговорност“ и няма основание за изплащане на застрахователно обезщетение.

Прието е експертно решение на ТЕЛК, от което е видно, че пострадалото лице Р.

3

Ц. към 2012 г. е било с признат процент увреждане и пожизнена необходимост от чужда помощ, след ампутация на дясна подбедрица.

По делото, за установяване на вида и интензитета на търпените от ищеца вреди, е разпитан свидетелят Г., който заявява, че живее във фактическо съпружеско съжителство с ищцата над 34 г., поради което съдът прецени показанията му, дадени под страх от наказателна отговорност, с оглед разпоредбата на чл. 172 ГПК. Въпреки установената заинтересованост на свидетеля, съдът прие истинни показанията му, доколкото се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства, изложени са логично, последователно и убедително пред съда, а и фактите, за които са допуснати свидетелските показания са били известни само на най-близките хора на ищцата.

Свидетелят заяви, че ищцата и нейната майка винаги са се разбирали, майка и е помагала при отглеждане на децата им, а ищцата е помагала на майка си в бита и домакинството, неща, които според свидетеля са нормални между майка и дъщеря.

Заявява, че са имали много добри отношения, никога не са се карали, винаги се разбирали и се чували всеки ден. Свидетелства също, че се е наложило ищцата да полага по-специални грижи за пострадалата, когато открили запушване на артерия на крака и, като последвали няколко операции, при последната ампутирали крака и до коляното, поради което се нуждаела от ежедневно обгрижване, тъй като не можела да се движи. Последвало и свикване с протеза, за което отново помагала ищцата, докато свидетелят се грижил за децата, тъй като нямало кой друг да поеме грижите за пострадалата.

Новината за смъртта на майка и сринала ищцата. Тъй като и сестра и била в болница, всичко се стоварило на плещите и, отразило се на нервната и система и довело до влизане в болница. От инцидента тя спряла да шофира. Ищцата все още тъгувала за майка си, не спирала да говори за нея, въпреки, че направили всичко необходимо, поставили паметник на гроба, всяка седмица го посещавали.

През седмица ищцата посещавала и сестра си в затвора, като и носила всичко необходимо, поради което, според свидетеля, не и се сърдила за случилото се.

По делото се приети три фактури с приложени касови бележки, за установяване на причинени имуществени вреди за престой в камера, обслужване на погребението на Р.Г.Ц.., направа на гробно място и паметник, квитанции за извършени услуги в гробищен парк гр. К. – разбИ.е, както и заплащане на гробно място, като общата сума по така представените касови бележки и квитанции възлиза на 1 706,90 лв.

При така изяснената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Съгласно чл. 498, ал. 3 КЗ увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ (три месеца от предявяване на претенцията), откаже да плати обезщетение или, ако 4 увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение. В конкретния случай се установява и няма спор, че застрахователят е бил сезиран извънсъдебно, като не е изплатено обезщетение. Следователно процедурата за доброволно уреждане на спора е приключила без удовлетворителен за ищците резултат, което прави прекия иск по чл. 432 КЗ, предявен от двамата ищци, допустим.

Съгласно чл. 432 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Между ответника и собственика на лек автомобил „Хонда“, модел „Акорд“ с ДКН ****, е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите, което е отделено като безспорно по делото обстоятелство, по силата на който договор застрахователят се задължава да покрие в границите на определената застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди. Съгласно чл. 477, ал. 2 КЗ по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите застраховани са собственикът, ползвателят и държателят на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, както и всяко лице, което извършва фактически действия по управлението или ползването на моторното превозно средство на законно основание. Съответно трети ползващи се от застраховката лица са всички лица, с изключение на лицето, което отговаря за причинените вреди – чл. 477, ал. 3 КЗ.