Решение № 193 от 26.02.2024, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 193 гр. Варна, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ТО, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Тони Кръстев

Членове:

Десислава Г. Жекова мл.с. Марина К. Семова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Въззивно гражданско дело № 20233100501803 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 54726/20.07.2023г. , подадена от „Стамина БГ“ ЕООД, с ЕИК 203627704, със седалище гр. Бургас, чрез адв. Г.

К. от АК-Бургас, срещу Решение № 2319/26.06.2023г., постановено по гр.д. № 10310/2022г. на ВРС, 19-ти състав, с което са отхвърлени предявените искове с правно основание чл.79 и чл.86 ЗЗД, за осъждане на В. С.

У. „Черноризец Храбър“, БУЛСТАТ 103010965, със седалище: гр.

Варна да заплати на „Стамина БГ“ ЕООД сумата от общо 24 930 лева, представляваща стойност на извършени СМР по сключен между страните договор от 02.08.2019г. по силата на който възложителят /ВСУ/ е възложил на изпълнителя /„Стамина БГ“ООД/ да извърши строително – монтажни работи в полза на трето лице – Академия на МВР – София, в изпълнение на Анекс към споразумение за сътрудничество от 2014г. между възложителя и третото лице, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6931,93лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.11.2019г. до 01.08.2022г.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач:

Академия на МВР – София, с адрес гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бул.“Ал.Малинов“№1 на страната на ответника В. С.

У. „Черноризец Храбър“, БУЛСТАТ103010965 със седалище и адрес на управление гр. Варна.

Процесуалният представител на „Стамина БГ“ ЕООД счита, че 1 първоинстанционното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Въззивникът сочи, че ВРС неправилно е преценил и анализирал представените доказателства по делото. На първо място счита, че отказът да се изплати процесното вземане се основава на констативен протокол, съставен без присъствието на изпълнителя, в противоречие с договорните клаузи, изискващи: свикване на комисия, съставена от трима представители на страните по договора, констатиране на недостатъци и предоставяне на срок за отстраняването им. Също така, в рамките на тригодишния гаранционен срок се сочи, че изпълнителят не е ангажиран да извършва ремонти по обекта, което обосновавало заключението, че пропуски в изпълнението са липсвали.

Възразява, че не може да се вмени отговорност на изпълнителя за теча по стените, след като в обхвата на договора за СМР попадали само 100 кв.м. от цялата площ на обекта. На второ място изразява становище, че съгласно практиката на ВКС, ако издадената от изпълнителя фактура бива подписана и отразена в счетоводните регистри на възложителя, съответно е ползван данъчен кредит по нея, то се налага извод, че е налице приемане на изпълнените работи, дори и при липса на подписан приемно-предавателен протокол. На трето място, въззивникът настоява за това, че след като по делото не е представен проект за СМР, то твърдяното неизпълнение се дължи на възложителя, тъй в обхвата на възложеното не е било включено отстраняването на конструктивни проблеми. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е преценил само част от отговорите, дадени по СТЕ, като не е анализирал констатациите на вещото лице, че с възложения обем от работа за 100 кв.м. не може да се обезпечи площ от 2500 кв.м. и това, че за цялата покривна конструкция на сградата било установено, че е в лошо състояние.

Сочи, че в договора между страните и КСС не била залагана цел да бъдат спрени течовете от покрива, а само били изброени конкретни СМР, които били изпълнени, поради което изпълнението е било налице и не следвало да се съотнася към резултат, който не е бил възлаган. Същевременно, съгласно СТЕ по изработеното пропуски не били отразени. Въззивникът посочва, че в първоинстанционното решение съдът е достигнал до правилния извод, че предложените по вид и обем СМР не са годни за отстраняване на теча, което според въззивника следвало да се тълкува като задължение на възложителя, а не като неизпълнение от страна на изпълнителя. Относно изискуемостта на вземането коментира, че тя настъпва с актуването на обекта и издаването на фактура. На следващо място, намира така направеният извод на съда, че изработеното от ищеца е създало вреден ефект върху процесните участъци, да влиза в противоречие с приетата по делото СТЕ, тъй като направените от вещото лице констатации касаят дефекти, които не могат да бъдат причинени от частичния ремонт на изпълнителя. В заключение, моли да бъде постановено решение, с което да бъде отменен обжалвания съдебен акт и да бъдат уважени изцяло предявените искови претенции. Моли за присъждане на разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна ВСУ „Черноризец Храбър“, чрез адв. О. М. от АК Варна, с която изразява становище, че въззивната жалба е неоснователна, тъй като е предложена невярна интерпретация на доказателствения материал, а решението – правилно и законосъобразно. Твърдението на жалбоподателя, че ответникът ВСУ „Черноризец Храбър“ е осчетоводил претендираната като дължима сума в размер на 24 930 лева, без лихвите, счита за неистина и не кореспондира с нито едно изявление на страните по делото, доказателство 2 или дори човешка презумпция. Пред първоинстанционния съд не бил повдиган въпросът, дали издадената от „Стамина БГ“ ЕООД на 4.12.2019г. фра № 0000000085, част от съдържанието на която е процесната сума, е осчетоводена от ответното юридическо лице. Доколкото жалбоподателят - е поискал извършването на ССчЕ с един от въпросите „Какви суми са осчетоводени по процесния договор и от двете страни?“, но в о.с.з. от 26.5.2023г. изрично се е отказал от провеждането на такава експертиза, респ.

– от установяване дали, кога и какво е осчетоводено от страна на въззиваемия, въвеждането на такова твърдение не следвало да се възприеме като установен факт. Такова твърдение „Стамина БГ“ ЕООД въвеждало за първи път по делото едва с въззивната жалба, което се счита за недопустимо.

Отделно отбелязва, че дори да бе осчетоводена процесната ф-ра от страна на въззиваемия, това не сочи, че работата е изпълнена точно и най-вече качествено. Скритите дефекти, които в настоящия случай са установени след ново протичане на тавана на спортния комплекс, дължащи се на некачествено извършен ремонт, какъвто бе установен по делото, всякога представляват основание за претенции от страна на възложителя, което право не се влияе от осчетоводяването или не на фактура за извършени СМР. Предвид изложеното, намира така предявения иск за недоказан, а оплакванията на въззивника за неоснователни и моли за решение, с което да бъде оставен в сила първоинстанционния съдебен акт и присъждане на съдебно-деловодните разноски.

Третото лице – помагач: Академия на МВР – София, с адрес гр. София, ж.к. „Младост“ 4, бул.“Ал.Малинов“№1 е депозирало отговор на въззивната жалба, в който излага аргументи за неоснователността й.

В открито съдебно заседание въззивникът поддържа въззивната жалба.

Въззиваемата страна и третото лице -помагач поддържат депозираните отговори на въззивната жалба.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на обжалваното в цялост първоинстанционно решение, а по останалите въпроси – ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност, поради което е валидно.

С молба вх. номер 24405/09.10.2023г. са отстранени нередовностите на исковата молба, констатирани в рамките на въззивното производство.

Постъпило е становище по уточняващата молба от третото лице – помагач.

Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по съществото на спора.

Производството пред РС – Варна е образувано по предявен иск от „Стамина БГ“ ЕООД, ЕИК 203627704 със седалище и адрес на управление 3 гр.Бургас, ул.“Македония“ № 47, ет.3 срещу В. С.

У. „Черноризец Храбър“, БУЛСТАТ 103010965 със седалище и адрес на управление гр. Варна, с правно основание чл. 79 и чл.86 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца: сумата от общо 24930 лева, представляваща стойност на извършени СМР по сключен между страните договор от 02.08.2019г. по силата на който възложителят /ВСУ/ е възложил на изпълнителят /„Стамина БГ“ООД/ да извърши строително – монтажни работи в полза на трето лице – Академия на МВР – София, в изпълнение на Анекс към споразумение за сътрудничество от 2014г. между възложителя и третото лице, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 02.08.2022г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 6931,93лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 04.11.2019г. до 01.08.2022г.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения, изложени в обстоятелствената част на исковата и уточняващи я молби: Страните са обвързани с договор, сключен на 02.08.2019г. в гр. Варна, по силата на който възложителят ВСУ е възложил на изпълнителят „Стамина БГ“ООД да извърши строително – монтажни работи във физкултурен салон с прилежащи две съблекални и коридор, тоалетна баня; фитнес зала и прилежащите й съблекалня и тоалетна; бетонов покрив над физкултурния салон на Академия на МВР – гр. София, доставка на обзавеждане и подобряване на образователната инфраструктура на Академията. Договорът за извършване на СМР е сключен в полза на трето лице – Академия на МВР – гр. София в изпълнение на Анекс към Споразумение за сътрудничество от 2014г. между възложителя ВСУ и третото лице - Академия на МВР – гр.

София. Съгласно договора срокът за извършване на СМР бил 90 календарни дни, а местоизпълнението на работата – Академия на МВР - гр.София, ж.к.“Младост - 4“, ***. Съгласно чл.3 ал.1 от Договора била уговоренацена за СМР в размер на 69833лева без ДДС, вкл. стойността на договорените СМР, като страните се договорили и за доставка на фитнес уреди и оборудване на фитнес залата, като по този начин сумата възлизала вече на 83860лева с ДДС. Твърди се, че в изпълнение на договорките между страните авансово по банков път била преведена сумата от 33544 лева с ДДС.

След приключване на работата била издадена фактура с №0000000085 за дължимия остатък от сумата в размер на 50312лева с ДДС, по която имало извършено частично плащане и така останали неизплатени 24930 лева с ДДС.

Сочи се, че към м. октомври 2019г. изпълнителят е изпълнил изцяло възложената работа и с покана до ВСУ и третото лице – бенефициент на 26.10.2019г. е поканило ВСУ да заплати остатъка от дължимата сума в размер на 24930лева. В отговор ответникът уведомил ищеца, че дължимата сума няма да му бъде заплатена, тъй като третото лице възразило за някои недостатъци при извършените СМР и отказвало да подпише приемо – предавателен протокол и Акт образец 19. С имейл от 04.11.2019г. третото лице по договора – Академия на МВР изпратило до ищеца забележки от комисията по приемане на работата при извършената проверка, като предоставило срок за отстраняването им от 10дни. С имейл от 12.11.2019г. изпълнителят уведомил, че е отстранил в предоставения му срок всички констатирани от комисията пропуски, но отново не последвало плащане на процесната сума. Вместо това с КП №4581р-100/06.01.2020г. Комисия от АМВР установила теч на покрива над спортните зали и констатирала пропуски по вида и начина на извършените СМР, с предложение да не се 4 приемат СМР по позиция 8 от КСС и офертата. В отговор на констатациите ищецът с писмо УРИ 458100- 178/29.01.2020г. изложило становище защо са се появили тези течове, посочвайки, че същите не са следствие на некачествено извършени СМР, а поради факта, че площадката – тераса над спортните зали е с площ над 2500кв.м. със съседни пропаднали участъци от стълби и плочки над авт. гараж, като в тези райони той не е извършвал дейности, защото те не са били предмет на договора. Договорът включвал подмяна на сумарно 100кв.м.от общо 2500кв.м, мозаечна настилка само и непосредствено над физкултурния салон. Твърди се, че да се спрат течовете от покрива на спортната зала, не е било цел и предмет на договора, доколкото в него били посочени точни по вид и обем СМР. Твърди се, че на 01.11.2019г. ищецът е представил протокол акт образец 19 в уговорения срок, но същият бил заведен в деловодството на АМВР едва на 17.12.2019г., почти 50дни след представянето му и е приет с изключение на СМР на бетонен покрив, посочено ръкописно в акта. Сочи, че в договора е налице клауза, уреждаща гаранционните срокове, но нито възложителят нито третото лице били предоставили достъп и срок за отстраняването на тези течове, както при наличието на забележки с писмо от 04.11.2020г., след което изпълнителят е отстранил констатираните тогава нередовности в срок. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.