Решение № 3126 от 18.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3126 гр. Пловдив, 18.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20245330113259 по описа за 2024 година намира следното:

Производството е по реда на глава Двадесет и девета от ГПК във втора фаза на делбата – по извършването й.

С влязло в законна сила Решение № 2616/27.05.2025 г., постановено по гр.д. № 13259/2024 г. по описа на Районен съд – Пловдив, е допусната съдебна делба на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. *****, общ. ***** обл.******, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 592/21.08.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.06.2024 г., адрес на поземления имот: с. *****, местност *****, с площ от 2000 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: девета, номер по предходен план: *****, при съседи: *****, *****, *****, ***** и *****, между съделителите И. Ц. Т., ЕГН **********, Д. Ц. Т., ЕГН **********, двамата действащи чрез своя баща и законен представител – Ц. Ю. Т., ЕГН **********, П. П. Р., ЕГН **********, Т. И. Ч., ЕГН **********, Х. И. К., ЕГН **********, А. С. Ч., ЕГН

1

**********, Т. П. Ч., ЕГН **********, В. Р. Г., ЕГН **********, А. Р. Б., ЕГН

**********, П. В. Т., ЕГН **********, В. Т. Т., ЕГН **********, Д. Т. Т., ЕГН

**********, С. Т. Т., ЕГН **********, Д. П. Д., ЕГН **********, Я. П. А.,

ЕГН ********** и Д. П. Н., ЕГН **********, при квоти: 18/120 идеални части за И. Ц. Т., 18/120 идеални части за Д. Ц. Т., 12/120 идеални части за П. П. Р., 6/120 идеални части за Т. И. Ч., 6/120 идеални части за Х. И. К., 6/120 идеални части за А. С. Ч., 6/120 идеални части за Т. П. Ч., 12/120 идеални части за В. Р.

Г., 12/120 идеални части за А. Р. Б., 4/120 идеални части за П. В. Т., 4/120 идеални части за В. Т. Т., 4/120 идеални части за Д. Т. Т., 3/120 идеални части за С. Т. Т., 3/120 идеални части за Д. П. Д., 3/120 идеални части за Я. П. А. и 3/120 идеални части за Д. П. Н..

Във втора фаза на делбата съделителите И. Т., Д. Т. и П. Р. , тримата чрез пълномощника им адв. Л. К. от АК – ******, молят за изнасяне на делбения имот на публична продан. Останалите съделители не взимат становище по способа за извършване на делбата.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото е назначена, извършена и приета, без възражения на страните, съдебно-техническа експертиза за установяване поделяемостта и пазарната цена на допуснатия до делба имот, видно от заключението на която (л. 183 - л.

184) процесният имот – лозе, е поделяем на два нови имота от по 1,00 дка, спазвайки изискванията на чл. 72 от ЗН. Относно поделяемостта на имота по квоти в 16 дяла с цел всеки съделител да получи самостоятелно реален дял – имотът е неподеляем. Вещото лице Й. Й., след прилагане на специални знания в областта на оценка на недвижимите имоти, е определило пазарната оценка на имота в размер на 340,00 лв. с равностойност 173,84 евро.

Съдът кредитира заключението на извършената съдебно-техническа експертиза, тъй като намира същото за обективно, обосновано и компетентно изготвена от вещото лице.

В преклузивните срокове, а именно до края на първото по делото съдебно заседание след влизане в сила на решението, с което е допусната делбата на процесния недвижим имот, не са направени претенции по сметки и 2 възлагателни претенции от съделителите.

Основен принцип при извършването на делба на съсобствени имоти е при възможност всеки от съделителите да получи реален дял, съответен на квотата му от съсобствеността, като евентуалното неравенство в дяловете се изравнява в пари – чл. 69, ал. 2 от ЗН.

Способите за извършване на делба са законоустановени, като страните само доброволно могат да ликвидират съществуващата съсобственост извън предвидените в закона четири способа – чрез възлагане при наличие на изискванията по чл. 349, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл. 352 от ГПК, чрез разпределение на имотите без да се тегли жребий, когато съставянето на дялове и тегленето на жребий е невъзможно или много неудобно – по реда на чл. 353 от ГПК, а когато делбата е невъзможно да се извърши чрез един от тези способи, неподеляемият имот се изнася на публична продан – арг. чл. 348 от ГПК.

Недопустимо е съдът да извърши делбата извън законоустановените в ГПК четири способа за ликвидиране на съсобствеността между съделителите.

В случая страните не са заявили претенции за възлагане на допуснатия до делба земеделски имот, а и този способ за извършване на делбата е неприложим, тъй като процесният имот не е жилищен. Както бе посочено, способите за извършване на делбата са законоустановени, а в закона – ГПК, не е регламентиран способ, по който може да бъде възложен имот, който не е жилищен.

Предпоставки за извършване на делбата посредством теглене на жребий е от допуснатите до делба имоти да могат да се образуват достатъчен брой дялове, за да може всеки съделител да получи реален дял; равенство в квотите на съделителите, определени с решението по допускане на делбата, или броя на имотите да е равен на знаменателя на дробта, посредством която са определени квотите на съделителите; да не са налице обстоятелства, които да обуславят невъзможност на извършването на делбата посредством този способ или да правят извършването на делбата посредством тегленето на жребий много неудобно.

В разглеждания случай е допуснат до делба един имот между 16 съделители, чиито права в съсобствеността са различни и от делбения имот не могат да се образуват дялове, съответстващи на броя на съделителите, видно 3 от заключението на извършената съдебно-техническа експертиза. Следва обаче да се извърши преценка дали делбата може да бъде извършена по колена. Съгласно трайно установената съдебна практика, кагато броя на имотите съответства на броя на наследниците, групирани по колена и съсобствеността е възникнала само от наследяване, делбата следва да се извърши по колена, за да получи всяко коляно дял в натура, а неравенството на дяловете се уравни парично - чл. 69, ал. 2 от ЗН. В настоящия случай делбеният имот е поделяем само на два нови имота и съсобствеността върху н е г о не е възникнала единствено от наследяване, доколкото двама от наследниците – С.В. и Н.Г. са се разпоредили с притежаваните от тях идеални части от делбения имот с договор за дарение от 16.04.2024 г. и договор за продажба от 16.04.2024 г. в полза на трети за наследството лица – съделителите И. Т. и Д. Т.. Следователно съсобствеността между страните по делото е възникнала в резултат на повече от един юридически факт: наследяване и разпоредителни сделки за част от имота в полза на лица извън кръга на наследниците. Поради това е налице комбинирана (смесена) съсобственост (арг. от т. 8 от ТР 1/19.05.2004 г. по тълк. дело № 1/2004 г. на ВКС, ОСГК) и съответно делбата не може да бъде извършена по колена (в този смисъл Решение № 69 он 06.07.2015 г. по гр.д. № 184/2015 г. на ВКС, II г.о.). За пълнота на изложението следва да се посочи, че дори и съсобствеността да беше възникнала само от наследяване, то в процесния случай делбата отново не може да бъде извършена по колена, тъй като от заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза несъмнено се установи, че процесният недвижим имот може да бъде поделен само на два дяла, а наследодателят П. С.Р. на наследниците на който е реституиран земеделския имот, има пет деца, т.е. наследяването е по пет колена.

Гореизложеното налага извода, че делбата не може да бъде извършена чрез съставяне на разделителен протокол и теглене на жребий по реда на чл.

352 от ГПК.

Съгласно задължителните указания, дадени в т. 8 от ППВС № 4/30.10.1964 г. по чл. 292 от ГПК (отм.), които разпоредби са идентични по предметно съдържание с чл. 353 от ГПК, делбата може да се извърши по реда на чл. 353 от ГПК, само ако за всеки съделител, респ. групи съделители, може да се отдели реален дял от делбения имот, като е недопустимо съдът да 4 извърши делбата чрез разпределение на делбените имоти, като уравни дела на някой наследник само с пари, а не с реален дял от наследствен имот. В този ред на мисли в процесния случай извършването на делбата чрез разпределение също се явява невъзможно по съображенията, изложени погоре, и предвид това, че не е възможно всеки съделител да получи в реален дял имот, доколкото от допуснатия до делба имот не могат да се обособят самостоятелни дялове за всеки от съделителите.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че единственият възможен способ за извършване на делбата в настоящия случай е този регламентиран в чл. 348 от ГПК - прекратяване на съсобствеността върху имота чрез изнасянето му на публична продан. Получената от проданта сума следва да бъде разпределена между съделителите съобразно делбените им права.

По разноските:

Съгласно разпоредбата на чл. 355 от ГПК в производствата по съдебна делба страните заплащат разноските съобразно стойността на дяловете им във втората фаза на делбата. По присъединените искове в делбеното производство разноските се определят по правилата на чл. 78 от ГПК и чл. 78а от ГПК.

В процесния случай не са предявени претенции по сметки във втора фаза на делбата. Няма присъединени искове в делбеното производство.

Според чл. 355 от ГПК и създадената практика по приложението на разпоредбата съделителите заплащат съобразно дяловете си при приключване на делбеното производство онези разноски, които са били необходими за установяване и ликвидиране на съсобствеността - за възнаграждения на вещи лица, за призоваване на свидетели, за възнагражденията за особен представител, внесени от единия от съделителите, за извършването на оглед и за други подобни (в този смисъл Определение № 25/10.02.2022 г. по ч.гр.д. № 5031/2021 г. на ВКС, I г.о., Определение № 137/05.08.2022 г. по ч.гр.д. № 1493/2020 г. на ВКС, II г.о.). В случая разноските за възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза са в общ размер на 204,52 евро и са заплатени само от съделителите И. Т. и Д. Т., чрез баща им Ц.

Т.. Сторените от съделителите И. Т. и Д. Т. разноски за възнаграждение на вещото лице по извършената съдебно-техническа експертиза следва да се разпределят между страните съобразно дяловете им в прекратяваната 5 имуществена общност. Така всеки от съделителите П. Р., В. Г. и А. Б. следва да заплати на двамата съделители И. Т. и Д. Т. общо по 20,45 евро; всеки от съделителите Т. И. Ч., Х. К., А. Ч. и Т. П. Ч. следва да заплати на двамата съделители И. Т. и Д. Т. общо по 10,23 евро; всеки от съделителите П. Т., В. Т. и Д. Т. следва да заплати на двамата съделители И. Т. и Д. Т. общо по 6,82 евро, а всеки от съделителите С. Т., Д. Д., Я. А. и Д. Н. следва да заплати на двамата съделители И. Т. и Д. Т. общо по 5,11 евро.

Съгласно чл. 355 от ГПК вр. чл. 8 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК по дело за делба се събира държавна такса в размер на 4 % върху стойността на дяловете. Следователно дължимата от съделителите държавна такса е, както следва: И. Т. - 1,04 евро, Д. Т. - 1,04 евро, П. Р. - 0,70 евро, Т. И. Ч. - 0,35 евро, Х. К. - 0,35 евро, А. Ч. - 0,35 евро, Т.

П. Ч. - 0,35 евро, В. Г. - 0,70 евро, А. Б. - 0,70 евро, П. Т. - 0,23 евро, В. Т. - 0,23 евро, Д. Т. - 0,23 евро, С. Т. - 0,17 евро, Д. Д. - 0,17 евро, Я. А. - 0,17 евро, Д. Н.

- 0,17 евро.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН , на основание чл. 348 от ГПК, следния недвижим имот, а именно: Поземлен имот с идентификатор *****, находящ се в с. *****, общ. *****, обл.******* по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед РД – 18 – 592/21.08.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 26.06.2024 г., адрес на поземления имот: с. *****, местност *****, с площ от 2000 кв.м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: лозе, категория на земята: девета, номер по предходен план: *****, при съседи: *****, *****, *****, ***** и *****, с пазарна стойност на допуснатия до делба имот в размер на 173,84 евро (превалутирани 340,00 лв.).

Разпечатката съдържа 40 от 79 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/4497b54f-5ecb-4414-a369-45c1d1ffc376